№ 281
гр. Бяла Слатина, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20231410100559 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Г. Н.,
ЕГН:********** от с.К., обл.В., ул.“ Георги Димитров „ №12 чрез
процесуалния й представител адв.Д. М. М. от АК – С. против „ Фератум
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от
И.В.Д. и Д.В.Н., искове както следва:
- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от
ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№1226046/29.12.2022г., сключен между страните;
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 10.00 лева / десет лева и нула стотинки /
частичен иск от 124,41лв., представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза по чл.5 от договор за потребителски кредит
№1226046/29.12.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 05.05.2023г., до окончателно
изплащане на сумата;
Претендират се и направените по делото разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26
ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за
потребителски кредит №1226046/29.12.2022г., сключен между нея и ответното
дружество.
1
Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита
сума в общ размер на 620,28.00 лева, при получена сума от 600.00 лева, при
лихва от 20.28 лева, при ГПР 3,38%, ГЛП 49.85%, уговорено еднократно
плащате в срок до 30дни, считано от датата на превеждане на сумата.
Отразено е, че въз основа на чл.5 от договора, същият се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „ Ferratum Bank „ в полза на ответното
дружество, както и, че кредиторът се задължавал да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Твърди се, че ищцата е установила, че освен посочената сума за
главница и възнаградителна лихва, дължи и сумата от 124.41 лева като такса
обезпечение за поръчителство, като в договора за кредит никъде не било
посочено и ищцата не била подписвала договор за поръчителство, както и че
такъв не й е бил представян.
Счита се, че платената сума за такса обезпечение с поръчителство се
явява недължимо заплатена, тъй като клаузата, с която е уговорена в чл.5 от
договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Сочи се, че възможността за събиране от потребителя на такси за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а посочената такса обезпечение с
поръчителство била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.
На следващо място е отразено, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Счита се, че с
предвиждането за заплащане на такса обезпечение с поръчителство от 124.41
лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че
безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление
на кредита и следвало да са включени в годишния процент на
разходите.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно §1, т.1 от ЗПК,
общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
2
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.С оглед цитираната
разпоредба се счита, че заплащането на сумата за такса обезпечение с
поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
На следващо място се сочи, че таксата обезпечение с поръчителство не е
предвидена никъде в процесния договор и не ставало ясно на какво изобщо
основание се е търсила от ищцата и на какво основание е заплатена сумата от
124.41 такса към дружество партньор.
ЗПК въвеждал императивни изисквания по повод формата и
съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които водило до тяхната недействителност, като съгласно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
– т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.Твърди се, че договор №1226046 за предоставяне на
потребителски кредит, сключен с ответното дружество е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК.
На следващо място се твърди, процесния договор не отговарял на
изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Сочи се, че ГПР следвало да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална
формула.Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, а в
процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР.Липсвала
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
/.Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
т.е., в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита /, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.В настоящият случай не ставало ясно какво
точно е включено в процента на ГПР.твърди се, че действителният размер на
ГПР по процесния договор, с вкл.и разходи за гаранция по договор за
поръчителство, е в размер над 69%., както и че изискването за обезпечение не
е свързано с оценката на кредитоспособността на потребителя.Съгласно
общите условия, обезпечението се избирало лично и изрично от заемателя.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.Сочат се следните аргументи:
- сочи се, че твърдението на ищеца, за нищожност на клаузата на чл.5 от
договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на
възнаграждение по договора за поръчителство, е неоснователно;
3
- неоснователно било и твърдението на ищеца, че не му е бил
предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на
кандидатстване, като ищецът е потвърдил сключването на договора за кредит
( включително с предоставен погасителен план ) по реда на ЗЕДЕУУ;
- неоснователни били и твърденията, че лихвения процент не е бил
коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е бил
посочен правилно и надвишавал пет пъти размера на законната лихва, тъй
като в него е трябвало да се включи и размера на дължимото към трето лице
по договора възнаграждение;
- сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, като тази информация се предоставяла във формата на
Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ) за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК.Твърди се, че
такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при
кандидатстването за кредит, с който се е запознал;
- сочи се, че лихвения процент, съответно ГПР, описани в СЕФ,
впоследствие са били възпроизведени в договора за кредит, сключен между
двете страни.Изрично било посочено в самия договор, че връщането на
кредита ставало съгласно погасителен план, предоставен на ищеца;
- неоснователно било и твърдението на ищеца, че е нарушен чл.11, т.10
от ЗПК.В тази връзка се сочи, че съгласно посочената разпоредба, в договора
за кредит следвало да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата
сума от потребителя към кредитодателя.Формирането на ГПР било
императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в
Приложение №1 към ЗПК формула.Законът не поставял условие да бъде
включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно
нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която
потребителят се задължавал да заплати.Формулата за изчисление на ГПР
включвала като елементи при изчисляване единствено главница, лихви,
разходи по кредита, погасителни вноски, като това било императивно
установено в закона и не подлежало на промяна.Именно поради тази причина
законодателят не е предвидил задължение за включване на формулата за
изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не можело да бъде
променяна от кредитодателя;
- съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита
включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието
сключване е задължително условие за отпускане на кредита.Счита се, че
обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи
отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от
избрани от него физически лица.Следователно, сключване на договор за
поръчителство с „ Фератум Банк “ ( Малта ), не е било задължително условие
при отпускане на кредита;
- кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена
между потребителя и трето лице ( „ Фератум Банк “ ) в договора за гаранция, в
ГПР по кредита, но съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право на
това.В допълнение е посочено, че тази сума не е била известна на
кредитодателя, преди кредитоискателят да избере начин на обезпечаване на
отпуснатия кредит, т.е. отново не отговарял на предпоставките за включване в
общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед
житейската и правна логика.Едва след като кредитоискателят направел своя
избор и единствено в случай, че е избрал изрично обезпечение, предоставено
от „ Фератум Банк “, дължимото от него възнаграждение по договора за
гаранция ставало известно на кредитодателя.Сочи се, че волята на
законодателят при приемането на чл.19, ал.4 от ЗПК не е била да постави
кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице - поръчител,
който може да си договори каквото поиска възнаграждение с
4
кредитополучателя и това възнаграждение да има отношение към
възнаграждението на кредитора по договора за кредит.Сочи се, че правото да
се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово право не
може да бъде поставено в зависимост от уговорките между кредитополучателя
и обезпечителя.Счита се, че няма как да се приеме тезата, че отношенията
между кредитополучателя и третото лице и уговореното между тях
възнаграждение трябва да бъде част от размера на посоченият в договора за
потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да бъде
определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР предвиден в чл.19,
ал.4 от ЗПК.Възнаграждението, дължимо на трето за договора за
потребителски кредит лице, нямало как да бъде включено в ГПР, поради което
не е налице надвишаване на петкратния размер на законната лихва при
изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит.
Сочи се, че включване на клаузата за обезпечение чрез „ Фератум Банк “
( Малта ) в чл.5 от договора за кредит е следствие от направения от ищеца
избор в рамките на преддоговорните отношения между страните и именно
след този избор, е бил изготвен договора, в чиито чл.5 е отразен начина на
обезпечаване задължението на ищеца.Твърди се, че ищецът е избрал да
кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия
кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е отразен в
предложения му договор, което обаче не означавало, че кредитодателят е имал
информация относно условията, при които ищецът и третото лице ( поръчител
), ще постигнат споразумение, съответно не е било ясно уговореното между
тях възнаграждение.
Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитодателя.Сочи се, че ако кредитополучателят избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, този
разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия разход по
кредита съгласно §1.1. от ЗПК.Посочената разпоредба обхващала именно
услуги, предоставяни от трето лице „ Фератум Банк “ ( Малта ), която е с
незадължителен характер по смисъла на закона;
- за неоснователно се счита твърдението на ищеца, че сключването на
договор за гаранция с „ Фератум Банк “ ( Малта ) е имало за цел единствено
начисляване на допълнителни разходи по кредита.В тази връзка се сочи, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя, като
съгласно чл.16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във
всеки отделен случай и имала за цел да гарантира финансовия риск, който
ответното дружество носи от възможността да има неизпълнение от страна на
ищеца.Сочи се, че ответното дружество има интерес от получаването на
обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от
неплатежоспособността на длъжника, като по тази причина се считат за
неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е
незаконосъобразно;
- твърди се, че ответното дружество е предоставило цялата законово
необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на
неговото формиране.Сочи се, че тази информация се предоставя във формата
на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение №2 от ЗПК, както и, че такъв СЕФ е бил предоставен на
електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е
запознал;
- сочи се, че в чл.3 от договора за кредит ясно е била посочена общата
сума, която следвало да бъде върната от ищеца, съответно по пера — главница
и лихва, поради което за ищеца е била налична и индивидуално уговорена
всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него
договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца
през целия процес на кандидатстването, а именно - при попълването на
електронния формуляр на интернет страницата на ответното дружество за
отпускането на кредит, чрез предоставения СЕФ на електронната поща на
5
ищеца след подаване на заявката за кредит и чрез предоставения проект на
договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца е изпращането на
код за потвърждение в този смисъл.Сочи се, че кредитополучателят е бил
уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на
договора и е можел да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в
състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не.Счита се,
че след като кредитополучателят е бил уведомен предварително за това
изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от
обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му
информация за дължимите суми да сключи договора за кредит съгласно своя
избор;
- сочи се, че посоченият ГПР в договора за кредит е в съответствие с
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута.Възнаграждението за
предоставената от „ Фератум Банк “ ( Малта ) услуга за гаранция от своя
страна, не се включвала в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за
сключването на договора за кредит, не се предоставяла от кредитодателя и не
му е предварително известна, а твърденията на ищеца, че е бил принуден да
сключи договор за гаранция с „ Фератум Банк “ не отговаряли на обективната
действителност;
- ищецът е разполагал и с правото по чл.29 от ЗПК, съгласно което той е
имал субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава
обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.Това негово право
било предвидено и в чл.9 от договора – т.е. дори да се приеме, че ищецът е
узнал едва след сключването на договора за кредит ( въпреки неколкократно
предоставяната информация ), че трябва да обезпечи кредита, използвайки
допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той е имал на
разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без
да дължи обезщетения или неустойки, като той не е упражнил това свое
право.След като не е упражнил правото си да се откаже от договора в
предвидения в закона срок, се счита, че може да се направи обоснованото
предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл.5 от договора за
кредит;
- неоснователно било и твърдението, че предоставяне на поръчителство
от „ Фератум Банк “ ( Малта ) е условие за сключване на договор за
кредит.Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително
ищецът е можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант ( поръчител
), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да
посочи поръчител, избран от него.Сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е било задължително условие за сключването на
договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от
кредитора условия.Неоснователно било становището на ищеца, че
сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за
гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя, тъй като
избраната възможност залягала в процесния чл.5 на договора за кредит, който
се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил
при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явявала
индивидуално договорена но избор на потребителя.Сочи се, че ако ищецът е
бил избрал личен гарант, то клаузата на договора е щяла да гласи:„ Кредитът
се обезпечава с поръчителство предоставено от … три имена …в полза на
Дружеството … „.
Сочи се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от „ Фератум Банк „ ( Малта ) и след като се е
запознал с дължимите от него такси по договора за гаранция, е подал
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.Отразено е, че
след това ищецът е получил по имейл преддоговорна информация, в която е
посочено изрично, че за сключването на договора за кредит ответното
6
дружество изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез
поръчителство, заедно с проекти на договора за кредит.Отделно потребителят
получавал по електронна поща и цялата документация от „ Фератум Банк „ (
Малта ), а именно договора за гаранция и прилежащите му документи.Твърди
се, че ищецът, след като първо сам е посочил „ Фератум Банк „ ( Малта ) като
поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е
потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски
кредит при посочените условия.
Сочи се, че с оглед изложеното в отговора не била налице твърдяната от
ищеца заблуждаваща търговска практика.Счита се, че по никакъв начин и с
нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца
относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за
избор на гарант ( лично избран от ищеца ) или дължимите от ищеца суми при
всяка една от опциите, като при всяка една от стъпките за сключване на
договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от
неговия избор;
- твърди се, че ответното дружество не се е обогатило с преведените от
ищеца суми по сключения от него с трето по делото лице договор за
гаранция.Сочи се, че на основание чл.16, ал.2 от ОУ към договор за
потребителски кредит, ответното дружество има право да получава и
трансферира плащания, които са предназначени за трети лица, стига да може
да идентифицира за кого е предназначено плащането.От изложените
твърдения в исковата молба било видно, че ищецът е платил по сметка на
ответното дружество и част от дължимо възнаграждение по договора за
гаранция с „ Фератум Банк “ ( Малта ).Ответното дружество имало право да
събира тези задължения и следователно имало правно основание да получи
сумата, но тя не била част от дължимите на ответника суми по договора за
потребителски кредит.Твърди се, че възнаграждението по договора за
гаранция е заплатено в полза на трето по спора лице, както и, че ответното
дружество не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция, което означавало не само, че не е налице намерение за нарушаване
на закона от страна на ответника, но и че при уважаване на иска, ищецът би се
обогатил без правно основание за сметка на ответника;
Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се и направени по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ищцата редовно призован не се явява и не
се представлява. С писмена молба, чрез процесуалният си представител адв.Д.
М.-АК С. поддържа предявените искове.На основанеи чл.214 ГПК прави
искане за изменение на иска, а именно да се счита за предявен за сумата от
124.41 лева, който иск да се разглежда от съда като предявен в пълния му
размер. Представя списък по чл.80 ГПК.
За ответникът „Фератум България“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител. С писмена молба, чрез процесуалният си представител адв.Е.
Ц.-САК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани,
поддържа писмен отговор.Представя списък по чл.80 ГПК.
По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза по
искане на ищеца и ответника, със задача на вещото лице, след като се запознае
с материалите по делото и направи необходимите проучвания в
счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси: какъв е
размерът на сумата преведена от ответното дружество на „ Фератум Банк "
ЕАД във връзка с процесния договор за кредит и договор за гаранция, като се
посочи датата на заплащане на сумите, техния размер и разпределението им за
погасяване на задължението. Вещото лице да посочи кои компоненти са
включени в ГПР, както и какъв е действителния размер на ГПР по процесния
договор, като вземе предвид размера на отпуснатия кредит и общата сума,
7
която следва да бъде изплатена по него, включително и по договора за
гаранция като се използва установената в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от
ЗПК формула и същият надвишава ли петкратния размер на законната лихва.
Въз основа на заключението на вещото лице, по искане на ищеца, съдът е
допуснал увеличение на предявения евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на недължимо платена неустойка по процесния договор, като от
сумата в размер на 10.00 лева на сумата от 124.41 лв.
По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза по
искане на ответника, със задача на вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и направи необходимите проучвания, да отговори на
следните въпроси: при кандидатстване за кредит от ответното дружество,
заявка може ли да се подаде с поръчител физическо лице; след като направи
справка в съответните електронни системи вещото лице да даде отговор на
въпроса дадено ли е съгласие от страна на ищеца за сключване на процесния
договор за кредит при избрана опция за обезпечение от самия него,
предоставено от „ Фератум Банк “ ( Малта ), съответно по какъв начин; при
кандидатстване за процесния договор за кредит, ответното дружество
предоставило ли е на ищеца чрез и-мейл следните документи – преддоговорна
информация / СЕФ /; договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г
и погасителен план към него; ОУ, уреждащи отношенията между ответното
дружество и неговите клиенти.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 29.12.2022 г., между „ Фератум България „
ЕООД и П. Г. Н., е сключен договор за потребителски кредит
№1226046/29.12.2022г., по силата на който му е предадена главница в размер
на 600.00 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г., е
видно, че ищецът се е задължил да върне заема за срок от 30 дни. Уговорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 3.38 %, при ГПР 49.85%. Съгласно
сключеният договор, ищецът следвало да върне по кредита сума в общ размер
на 620.28 лева. По силата на чл.5 от договора, ищецът дължал и сума в размер
на 124.41 лева, като такса обезпечение за поръчителство. При това положение
вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 620.25 лв., той дължи сумата
от общо 744.69 лева
В чл. 5 от Договора за заем, е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството.оговорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заема. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Страните не спорят, че ищецът е погасил задълженията си по процесния
договор изцяло.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, се установява, че в
посоченото в ГПР в размер на 49.85% в процесния Договор за потребителски
кредит №1226046/29.12.2022г. сключен между страните е изчислен при
8
включени разходи за главница и лихва. Вещото лице е установило, че ищецът
еднократно на 09.01.2023г. е заплатила на ответника сумата от 744.69лв., с
която е погасила предсрочно задълженията по процесния договор за кредит, а
именно главница в размер на 600 лв., договорна лихва от 20.28 лв., сума по
незадължителна услуга - 124.41 лв. От заключението се установява също, че
посоченият в договора ГПР в размер на 49.85% не включва разхода за
дължимата сума по договор за поръчителства в размер на 124.41 лева. Вещото
лице сочи, че изчислен съгласно Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК
действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит, след
включване на начислената сума по договор за поръчителство е в размер на
1236.26%.
От заключението на вещото лице по допусната СтЕ, се установява, че
заявка за кредит може да се подаде и с личен гарант/физическо лице.
Установено е, че ответника ползва този метод. От експертизата е видно
хронологично водената кореспонденция между страните, респективно
получените документи от ищцата- преддоговорна информация / СЕФ /;
договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г и погасителен план
към него; ОУ,като последната е приела получаването.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК - за провъзгласяване
нищожността на договор за потребителски кредит №1226046/29.12.2022г.,
сключен между страните и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД - за осъждане на
ответника, да заплати на ищеца П. Н. сумата в размер на 124.41 лв.,
представляваща платена без основание по договор за поръчителства на
09.01.2023г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест по иска с пр. основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като е
възложил на ищеца да докаже по предявените искове твърденията си за
нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите на договора за
кредит, а ответникът да докаже насрещните си твърдения за валидност на
клаузите от договора за заем, чрез доказване на твърдените в отговора факти
за това. По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът
носи доказателствената тежест да установи в процеса, че процесната сума да е
излязла от патримониума му и е постъпила в имуществения комплекс на
ответното дружество.В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата
въз основа на годен юридически факт – на база валидно правоотношение респ.
валиден договор за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор за заем попада под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче
договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължително следва да съдържа „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
9
разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 49.85 %/. Посочената фиксирана лихва от 3.38 % не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Страните не спорят, а и видно от съдържанието на процесния договор за
кредит и представената от ответното дружество преддоговорна информация,
10
неустойката не е включена при изчисляване на ГПР, които са определени в
размер на 49.85%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от
49.85 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните.
Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено,
уговорената в чл.5, сума за обезпечение. Въведеното изискване за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя -
тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително
затруднение, относно физическото лице - поръчител, тъй като същото следва
да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./,
т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие.
При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до
скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й
функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради
което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо
и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК,
договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждение по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер
възлиза на 1236.26%, съгласно заключението на вещото лице и значително
надхвърля законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 49.85% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.;
Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;
Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че
сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните
основания за това, то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено
и само на главницата по договора за кредит и лихвата, която е в размер от
600.00 лв. Не се спори между страните и от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил
по договора за заем обща сума в размер от 744.69 лв., поради което разликата
до размера на погасената сума /600.00 лв./ или претендиращата се сума от
124.41 лв. подлежи на връщане, като предявеният осъдителен иск с пр. осн.
чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи.
11
По отношение на разноските:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото държавна такса
по предявените искове в общ размер на 125.00 лева, които следва да бъдат
внесени по сметка на ищцата – П. Нинова, внесената сума от ищцата в размер
на 200.00 лева, представляваща депозит за вещо лице, платено адвокатско
възнаграждение съгласно ДПЗС в размер на 1800.00лв. с ДДС. Горното
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит
№1226046/29.12.2022г., сключен между П. Г. Н., ЕГН:********** от с.К.,
обл.В., ул.“ Георги Димитров „ №12 и „ Фератум България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“ Александър
Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис
20, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН:********** от с.К., обл.В., ул.“ Георги
Димитров „ №12, сумата в размер на 124.41 лева / сто двадесет и четири лева
четиридесет и една стотинки/., представляваща платена без основание на
09.01.2023г., по нищожен Договор за потребителски кредит №
№1226046/29.12.2022г.
ОСЪЖДА „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис
20, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН:********** от с.К., обл.В., ул.“ Георги
Димитров „ №12 – платена държавна такса за разглеждане на делото, платено
възнаграждение на вещо лице и платено адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 2125.00 / две хиляди сто двадесет и пет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
12