№ 167
гр. Перник, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500231 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 1231 от 01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2206/2023 г.,
Районен съд Перник е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц.
А. Г., ЕГН********** срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ АД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД че в полза на
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД не съществува изискуемо
вземане спрямо Ц. А. Г. за сумата в размер на 2151,83 лева, представляваща
корекция по сметка за потребена ел.енергия за периода от 04.01.2023 г. до
03.04.2023 г., извършена въз основа на констативен протокол за партида с кл.
№ **** и адрес на обекта - къща, находяща се в **** за което е издадена
фактура № ****
ОСЪДИЛ е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД,
ЕИК ********* да заплати на Ц. А. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 608,02 лева - разноски пред Районен съд Перник..
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в която жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно. Счита, че показанията на двамата ни
свидетели са игнорирани в полза на единствения свидетел на ищеца, който
твърди, че е наблюдавал проверката на електромера, но без да потърси
приятеля си в къщата, след като според него служителите не са го търсили.
Това е житейски нелогично, след като свидетелят е бил толкова загрижен за
ищеца, че да го кара с колата си до София и да се яви да даде показания в
негова полза по делото.
Относно облигационната връзка, също сме представили доказателства,
които съдът преценява неправилно. Ищецът очевидно е клиент на
дружеството /както признава и адвоката му в ред трети от исковата молба/.
Ищецът лично е заявил абсолютно ясно това в приетата по делото жалба от
10.05.2023 г., а игнорирането на очевидни факти от съда прави постановеното
решение неправилно и незаконосъобразно.
Що се отнася до приложимата разпоредба от ПИКЕЕ, считам, че в случая
тя е правилно определена от нашето дружество и съдебно-техническата
експертиза не опровергава това.
При дефектирал електромер също ел. енергията не е била измервана и
следва да се извърши преизчисление на сумата, дължима от потребителя. В
противен случай /и с оглед така постановеното съдебно решение/ се допуска
неоснователно обогатяване на потребителя. Тоест дори да би било вярно, че
приложимата разпоредба в случая е чл. 52 от ПИКЕЕ, искът би следвало да
бъде уважен частично, а не изцяло. Моли съда да отмени решението на РС
Перник и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемият е изразил писмено становище. В същото и в съдебно
засеание се излагат доводи за това, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част.
Първоинстанционното решение е валидно.
То е и допустимо- налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции,
2
като контролирания съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното
начало в исковия процес (чл.6, ал.2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в
допустимата му част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от
конкретните оплаквания в жалбата - чл.269, изр.2 ГПК, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в
доказателствения процес (разпределение на доказателствена тежест, указване
за кои относими твърдени факти страната не сочи доказателства, събиране на
доказателствата), за фактическа непълнота или за необоснованост на
решението.
Предвид конкретните доводи на жалбоподателя въззивния съд е
допуснал съдебно техническа експертиза със задачи да изчисли каква би била
дължимата от ищеца сума ако се изчисли по реда на чл.52 ПИКЕЕ и при тези
новосъбрани доказателства следва да бъде извършена проверка на
обжалваното решение за съответствието на правните му изводи с
материалния закон.
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира
за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответното дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с
предходно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД) притежава
лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР),
изменена с решение на същия орган № И2- Л-135/09.12.2013 г., за дейността
„разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия,
определена в приложение № 1 към нея за срок от 35 г., която да бъде
осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на
лицензията и приложенията към нея. Установява се също, че обекта, в който е
монтиран електромера, въз основа на чиито показатели се формира исковата
3
претенция е присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната
лицензионна територия на ответника.
Установи се също, че общите условия на ответника са надлежно
публикувани в един централен и един местен всекидневник на 26.11.2007 г.,
поради което са надлежно разгласени и влезли в сила.
Районния съд, при правилно разпределена доказателстмвена тежест е
приел, че в процесния случай за установяване твърдяната облигационна
връзка между страните е представено заверено копие на жалба от 10.05.2023
г. депозирана от ищеца до „Електрохолд Продажби“ АД - л. 172, видно от
което ищеца е възразил по протокол № **** с мотиви, че няма вина за
счупването на закрепващите елементи на щифта на капака и, че таблото с
електромера от години е отворено - във връзка с процесния обект, находящ се
в ****. Соченият частен диспозитивен документ съдържа единствено
изявления на ищеца по повод съставения протокол, но не и извънсъдебно
признание, че именно той е собственик или вещен ползвател конкретно на
имота, нито удостоверява пълно и главно съществуващо в негова полза право
на собственост върху същия. Други доказателства във връзка с твърдяното
качество „потребител на топлинна енергия“ по отношение на ответника,
според районния съд не са ангажирани, въпреки разпределената
доказателствена тежест и изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Доколкото соченото обстоятелство не се установява пълно и главно от
ангажираните доказателства и изрично е оспорено от ищеца, същото не може
да се приеме за доказано в изискуемата от закона степен. Тези изводи на
първата инстанция са неправилни и незаконосъобразни. По делото е събрана
съвкупност от косвени доказателства които при тяхната съпоставка и
обективна оценка говорят на това, че именно въззиваемия е ползвател на
къща в ****. Още в исковата молба самия ищец твърди, че е извършил
справка в интернет и у установил, че му е начислено допълнителна сума пари
за плащане. Справка за дължими суми може да се направи само на сайта на
съответното дружество по клиентски /абонатен/ номер. Очевидно ищеца е
разполагал с такъв и то, за посочения обект, който е вписан по неговата
партида. Представената по делото жаба от Г. до ЕРМ Запад съдържа данни
отново именно за същия обект, който ищеца сам свързва със себе си. И на
последно място, безспорно от показанията на свидетелите се установява, че Г.
е обитавал къщата и след проверката е излязъл тъкмо от нея. Нещо повече,
водения от него свидетел изрично твърди: „Познавам Ц.… Той живее в ****
горе в къщите…“. Всичко това в своята съвкупност води до несъмнения
4
извод, че ищеца е „битов клиент“ съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, тъй като купува електрическа енергия за собствени битови
нужди.
От Констативния протокол от 03.04.2023 г. /л. 55 и сл./ се установява, че
при направената проверка е констатирана липсваща пломба на щита на
таблото, нулеви стойности на ток и напрежение на дисплея на електромера,
както и че при реален товар от 2,7А диодът за натоварване не мига. Правилно
районния съд е приел, че съставения за извършената метрологична
експертиза по чл. 57-58 ЗИ протокол представлява официален документ по
см. на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице от БИМ,
което е овластено със специализирани правомощия в областта на
метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този
протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно състоянието и годността на провереното измервателното средство
/електромер/, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по
реда на чл. 193 ГПК.
За да уважи иска районния съд е приел и, че същевременно от
показанията на разпитаните свидетели се установяват нарушения в
процедурата при съставянето на констативния протокол, доколкото не са
били налице предпоставките на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ същия да бъде подписан
от свидетели, вместо от потребителя. От гласните доказателства се
установявало, че към момента на проверката обитателя на къщата се е
намирал на адреса, но не е бил ефективно потърсен.
Свид. П. К. подробно изяснил, че в сутринта на проверката е прекарал в
колата си известно време - около 15 минути, пред къщата на ищеца, тъй като
го е изчаквал, за да го закара до ****. През това време е видял двама мъже -
един около 60-годишен и един по-млад, които гледали ел.таблото, отваряли го
и звънели по телефона, но не са ходили до къщата на ищеца, не са влизали в
двора и не са го търсили през цялото време, а след това си тръгнали, преди
ищецът да е излязъл. В последствие Ц. излязъл, отключил външната порта и
отишъл при свид. К., който го чакал.
Извън вниманието на районния съд е останало обстоятелството, че
когато свидетеля К. е пристигнал на място проверката вече е била в своя ход и
той няма как да знае дали преди това И. и Д. не са търсили ищеца. Този
свидетел освен другото е и заинтересуван, тъй като е в близки приятелски
отношения с потребителя, което също не е отчетено.
5
От показанията на другите двама свидетели И. и Д. се доказва, че същите
са търсили Г., но външната порта на имота е била заключена, поради и което
те не са имали обективна възможност да стигнат до самата къща. Втория
посочен свидетел е от Федерацията на потребителите, поради което е равно
отдалечен от страните и незаинтересуван от изхода на делото.
При така изложеното по- горе изводите на първия съд, че потребителя не
бил търсен ефективно са неправилни. Проверяващите са направили всичко
което е било обективно възможно.
СТЕ изслушана пред първия съд установява, че процесното СТИ е
технически неизправно, представлява случай на неизмерващо СТИ, съответно
на непълно отчитане/неотчитане на потребената и консумирана от абоната
енергия. Процесната корекция е направен математически правилно, по
правилата на чл.50, ал.1, б.„б“ ПИКЕЕ, съобразно действащите и утвърдени
за периода цени за ел.енергия. Същевременно с оглед данните от
констативния протокол, СТИ е дефектирал, но СТЕ не може да се произнесе
относно причината за неработещото СТИ, като няма данни за въздействие в
защитената вътрешност на електромера. В с.з. вещото лице изяснява, че не
може да се каже с категоричност дали се касае за външно въздействие или
просто електромерът се е повредил.
Районния съд е развил също така доводи за това, че с оглед характера на
установената причина за неотчитане на потребената ел. енергия и доколкото
не е установена външна намеса, приложима е разпоредбата на чл.52 ПИКЕЕ,
която урежда начина за коригиране на дължимата сума в случаите на
техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверка или отчет, като преизчисляването се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. От доказателствата
по делото се установява, че енергийният оператор е изчислил корекцията в
процесните фактури по реда на чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ. В случая не е
установено по безспорен и несъмнен начин, че е осъществено неправомерно
въздействие върху СТИ, наличието на причинна връзка, довела до
неизмерена, неправилно и/или неточно отчитане на действителното
потребление на преминаващата ел. енергия, в следствие на което
неотчетените количества ел. енергия преминават в патримониума на ищеца-
потребител и същият следва да отговаря финансово за неизмерената енергия.
В тази хипотеза (липса на външна намеса) приложение намира правилото на
6
чл.52 ПИКЕЕ, което урежда начин на изчисляване на количеството ел.
енергия при техническа неизправност на СТИ, при което използваната ел.
енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да
бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет.
Редът по чл.52 от ПИКЕЕ се различава от този по чл.50, ал.1, б. „б“ от
ПИКЕЕ, тъй като се касае за различни хипотези.
Тези изводи са правилни и почиват на събраните доказателства и
материалния закон. Неправилно обаче при така установените факти и правни
изводи първия съд е уважил предявения иск изцяло.
Точното приложение на материалния закон и събраните доказателства са
налагали, след като е установено, че е налице неизмерване на електрическата
енергия, което не се дължи на външна намеса върху електромера,
претенцията на ищеца да се отхвърли до размера на вземането изчислен по
реда на чл.52 от ПИКЕЕ.
Доставената, но неотчетена електрическа енергия следва да бъде
заплатена независимо от причината за нейното неизмерване, като този правен
извод следва както от задължението на купувача съгласно чл.183 ЗЗД да
заплати закупената стока, така и от общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Затова и предвидената в чл.52 ПИКЕЕ формула
за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в
хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се
установи възможно най-близкото до действително потребеното количество.
Изчислението се извършва въз основа на средноаритметичното количество от
потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и
потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период
от предходната година.
Съгласно чл.162 ГПК когато едно спорно вземане е доказано по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съда определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По тези
съображения, за да обезпечи приложението на чл.52 ПИКЕЕ, въззивния съд е
допуснал допълнителна СТЕ. Въз основа на обсъденото заключение на тази
експертиза се установява, че изчислена по реда на тази разпоредба,
допълнително дължимата стойност на потребена електрическа енергия за
процесния период възлиза на 217,00 лв. с ДДС.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено,
тъй като районния съд е уважил предявения иск изцяло, а е следвало да го
7
отхвърли за доказаната с експертното становище сума от 217,00 лв. с ДДС.
По разноските:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да се измени и по отношение на разноските. Съдът присъжда на ответното
дружество юк възнаграждение по 360 лв. за всяка инстанция.
Така, съгласно отхвърлената част, на ЕРМ Запад ще се дължи разноски за
двете инстанции в размер общо на 130 лв., а на ищеца съобразно уважената
част общо 1061 лв. за двете инстанции. Или в полза на ищеца 931 лв. по
компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1, пр. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1231 от 01.12.23 г., постановено по гр.д. №
2206/2023 г. на Районен съд Перник в частта с която е признато, че в полза на
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД не съществува изискуемо
вземане спрямо Ц. А. Г. за сумата в размер на 217.00 лева /част от сумата
2151.83 лв./, представляваща корекция по сметка за потребена ел.енергия
изчислена по реда на чл.52, ал.1 т.2 ПИКЕЕ, извършена въз основа на
констативен протокол за партида с кл. № **** и адрес на обекта - къща,
находяща се в **** за което е издадена фактура № **** и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в така описаната му част.
ОТМЕНЯ решението на районния съд в частта за разноските.
Потвърждава решението на районния съд в останалата му част- за
разликата между отхвърлената сума от 217.00 лв. и пълно предявения иск от
2151.83 лв.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД,
ЕИК ********* да заплати на Ц. А. Г., ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 931 лева - разноски пред две инстанции по компенсация.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9