№ 217
гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100022 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявен иск от И. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. ***, срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на сумата от 250 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в
извършване на престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 и по чл. 143, ал.
1 от НК по водено срещу него ДП № 319/2014 г. на РУП – Пазарджик,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1965/2019 г. на РС –
Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на
представени писмени доказателства, за изискване на НОХД № 1965/2019 г. на
РС – Пазарджик, ведно с приложените към него наказателни производства:
ДП № 319/2014 г. на РУП – Пазарджик, ВНОХД № 129/2019 г. на ОС –
Пазарджик и НОХД № 2425/2015 г. на РС – Пазарджик, за допускане на
трима свидетели за установяване на претърпените вреди.
Ответникът ПРБ е поискал да се допусне съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, която да отговори на поставени в отговора на ИМ
въпроси относно възможността ищецът да търпи неимуществени вреди, след
като страда от психично заболяване, което е послужило като основание за
неговото оправдаване поради невменяемост. Иска се вещите лица да
отговорят и на други въпроси от значение за делото.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от повдигнато от ответника обвинение в извършване на
престъпления, по което ищецът е оправдан.
1
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.
По доказателствата:
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства
са за установяване на релевантни за предмета на доказване факти, същите са
допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети и
приобщени като доказателствен материал по делото.
Основателно е искането да се изискат и приложат за послужване НОХД
№ 1965/2019 г. на РС – Пазарджик, ведно с приложените към него
наказателни производства: ДП № 319/2014 г. на РУП – Пазарджик, ВНОХД
№ 129/2019 г. на ОС – Пазарджик и НОХД № 2425/2015 г. на РС –
Пазарджик.
По направеното доказателствено искане за назначаване на (комплексна)
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза съдът намира, че
поставените въпроси касаят относими за предмета на делото обстоятелства,
поради което същата следва да се допусне, но в открито съдебно заседание, с
оглед предоставяне възможност и на ищеца да постави допълнителни
въпроси. Още повече, ответникът е посочил, че желае вещите лица да
отговорят и на други въпроси от значение за делото, но такива не са
формулирани, поради което следва да му се даде възможност да изчерпи
въпросите към експертите, съответно съдът да направи преценка изискват ли
същите специални знания.
Искането за разпит на трима свидетели следва да бъде уважено, но
доколкото показанията им касаят едни и същи факти, на основание чл. 159,
ал. 2 от ГПК, съдът допуска само двама. Не е посочен при какъв режим –
призоваване или довеждане, но съдът ще даде възможност на ищеца да води
двама свидетели за откритото съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и от отговора на исковата молба от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена искова молба вх. № 281 от
10.01.2024 г. на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от И. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
2
ул. ***, срещу Прокуратурата на Република България, с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на сумата от 250 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в
извършване на престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 и по чл. 143, ал.
1 от НК по водено срещу него ДП № 319/2014 г. на РУП – Пазарджик,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1965/2019 г. на РС –
Пазарджик, ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 25.03.2015 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №
319/2014 г. на РУП – Пазарджик по обвинение за две престъпления от общ
характер: по чл. 234, ал. 2, т. 1–3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1 от НК.
Твърди се, че на 19.05.2015 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за
посочените две престъпления, като не може да посочи причините за повторно
повдигане на обвинение за същите деяния от страна на ПРБ. Започнал да
изпитва постоянна тревожност и страх от вероятно проследяване и
подслушване. Ограничил силно излизанията от дома си. На 26.05.2015 г.
последвало трето повдигане на обвинение в същите престъпления по същото
досъдебно производство № 319/2014 г. Впоследствие било образувано НОХД
№ 1479/2015 г. на РС – Пазарджик, преобразувано впоследствие в НОХД №
2425/2015 г. отново на РС – Пазарджик. Продължителното психо-физическо
напрежение, на което бил подложен от 25.03.2015 г. твърди, че е довело до
рецидив на психиатричното му заболяване, а именно шизофренно
разстройство, диагностицирано още през 2014 г., овладяно с медикаменти и
позитивни социални контакти. Подробно описва търпените от него
неимуществени вреди – болки, страдания и изобщо негативни емоции.
Поддържа, че с присъда по НОХД № 2425/2015 г. РС – Пазарджик осъдил
ищеца на лишаване от свобода, като добавил и отложеното с присъда по
НОХД № 1651/2014 г. също на РС – Пазарджик наказание лишаване от
свобода. С решение на ОС – Пазарджик по образуваното при обжалването
ВНОХД № 129/2019 г. присъдата на първоинстанционния съд била отменена
и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане било
образувано НОХД № 1965/2019 г., което приключило с оправдателна присъда
от 17.03.2023 г., влязла в сила на 04.04.2023 г. Моли за уважаване на иска с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез
прокурор Д.а от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който излага, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че ищецът е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение, на основание чл. 304 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и
вр. чл. 33, ал. 1 от НК. Излага се, че ищецът е осъден с влязло в сила на
3
17.09.2014 г. споразумение по НОХД № 1651/2014 г. на РС – Пазарджик за
извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като наказанието било
отложено по чл. 66, ал. 1 от НК. Аргументира се, че ищецът не доказва да е
претърпял сочените в исковата молба вреди, а твърденията са му общи и
неконкретни. Освен това наличието на предишно осъждане предполага по-
нисък интензитет на отрицателни преживявания. Не се доказва също така, че
незаконното обвинение е изиграло ролята на решаващ фактор за
задълбочаване на психиатричното му разстройство, тъй като последното
датира от 2012 г., т. е. около три години преди повдигане на обвинението.
Сочи се, че размерът на претенцията е завишен и несъобразен с принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Следва да се
отбележи, че повдигнатите престъпления са тежки по смисъла на НК, но
спрямо ищеца е взета една от най-леките мерки за неотклонение – парична
гаранция, респ. няма други взети мерки спрямо него. Прави се възражение по
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за виновно допринасяне на увреждането от страна на
пострадалия, тъй като преди привличането му като обвиняем по процесното
ДП, същият е разполагал с медицински документ – амбулаторен лист от
29.09.2014 г. (приложен към настоящата искова молба), от който е видно, че
след психотравмата през 2012 г. е с диагноза: шизоафективно разстройство.
Той не е представил този документ на органите на досъдебното производство
за преценка необходимостта от назначаване на експертиза на основание чл.
144, ал. 2, т. 3 от НПК. Моли се за отхвърляне на иска.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването при
осъществяване на дейността на ПРБ: поведение – действие или бездействие
на ответника, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между
тях, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без
правно значение.
В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявения иск. В
случая, че липсват търпени от ищеца вреди; че е налице виновно
съпричиняване на вредоносния резултат; че претенцията е прекомерна.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба копия на
документи, заверени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК, като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА допускането на Комплексна СППЕ.
4
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване НОХД № 1965/2019 г. на РС –
Пазарджик, ведно с приложените към него наказателни производства: ДП №
319/2014 г. на РУП – Пазарджик, ВНОХД № 129/2019 г. на ОС – Пазарджик и
НОХД № 2425/2015 г. на РС – Пазарджик.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води за насроченото о. с. з. двама
свидетели за установяване на търпените от него неимуществени вреди.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
07.06.2024 г. от 10:30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата
молба от ответника.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5