Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.10

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

157

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Р.Н.Ю. от ***, против Решение № 76/11.06.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0303-000088/01.04.2019 г., издадено от началник РУ - Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Р.Н.Ю. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, за това, че на 20.03.2019 г. в ***, като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, управлявал цитираното МПС без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и незаконосъобразно.

В тази връзка счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че при издаването на процесното наказателно постановление са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че НП не съдържало изискуемите реквизити по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, респ. не било описано ясно и недвусмислено осъщественото административно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са нарушени. Предвид това намира, че е нарушено правото му на защита, да разбере какво точно е извършил и за какво конкретно нарушение му е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 76/11.06.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

В съдебно заседание чрез адв.Д. Х. поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Въвежда доводи за незаконосъобразност на решението, основани на липсата на доказателства за извършването на вмененото административно нарушение.  

Ответникът по касация – Началник РУ - Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Момчлиград е потвърдил Наказателно постановление № 19-0303-000088/01.04.2019 г., издадено от началник РУ - Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Р.Н.Ю. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, за това, че на 20.03.2019 г. в ***, като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, управлявал цитираното МПС без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. АУАН бил предявен надлежно на нарушителя и подписан от него без възражения. 

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Р.Н.Ю. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че НП не съдържало изискуемите реквизити по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, поради което било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 20.03.2019 г. в *** ч. в ***, на ул.„***“, като водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***…. управлява горепосоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът“, с което са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквато и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Р.Ю., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.    

На следващо място не се установяват и релевираните в съдебно заседание доводи за недоказаност на административното нарушение. Видно от показанията на разпитаните от районния съд свидетели Т. и Д., жалбоподателят е бил спрян именно поради обстоятелството, че е управлявал описаният в АУАН и НП лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, за което му е бил съставен и процесният акта за установяване на административно нарушение. Показанията им са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка релевантният АУАН серия *** № *** е съставен в присъствието нарушителя и надлежно предявен, при което е подписан от жалбоподателя без възражения. Логично би било, ако при извършената му проверка Р.Н. е бил с поставен обезопасителен колан, то същият да отрази това обстоятелство в акта, в съответната графа за възражения и забележки.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Момчилград по обжалване на Наказателно постановление № 19-0303-000088/01.04.2019 г., издадено от началник РУ - Момчилград към ОДМВР гр.Кърджали.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнени начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Р.Н.Ю. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/11.06.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.