Определение по дело №13002/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2017 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20165330113002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  295                                             Година 13.01.2017                            Град ПЛОВДИВ

 

Пловдивски Районен съд                                                                             ХIІІ гр. състав

На  тринадесети януари                                                                                   Година 2017

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гр. дело номер 13002  по описа за 2016 година

             Производството по делото е по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Н.А.Г. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Д.... ц...П..., ул. ”Х... К...”N..., ет..., офис ..., с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Е.Р.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.А.Г., не й дължи сумата 1 902.42 лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на искова молба против „Италиан билдинг престиж” ООД, ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от 16.06.2016 г. до изплащане на вземането.

             С отговора на исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание, ответната страна е оспорила предявения иск като недопустим и иска от съда да прекрати производството по делото.

Твърди, че било недопустимо по общия исков ред оспорване на вземане по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Нормите в това производство били специални, установявали специфични права и задължения, относими само към страните по вече ини­циираното производство по издаване заповед за изпълнение. Поради характера си, тези разпоредби изключвали прилагането на общите разпоредби на ГПК. Твърди, че ищцата не била упражнила дадените и от закона права, заповедта за из­пълнение по ч.гр.д.8173/16 г. на Районен съд Пловдив била влязла в сила и това преклудирало възможността за оспорване на вземането по нея по общия ис­ков ред. Ако длъжникът не възразял срещу заповедта за изпълнение, а ищ­цата не била възразила, заповедта се стабилизирала.

            В трайната си практика ВКС на РБ приема, че е недопустимо оспорване на вземането, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по общия исков ред без да е използван специалния ред, предвиден в глава Тридесет и седем "Заповедно производство" от ГПК. Недопустимостта на оспорването по общия исков ред - без да е използван специалния, произтича от особения характер на производството, установено в Глава тридесет и седем на ГПК. Касае се до специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/ - относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си - тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. С изменението на уредбата, приета с новия ГПК се налага това разбиране, защото предвиденият специален ред е по - благоприятен за длъжника. Последният е улеснен, защото законът изисква само възражение от негова страна /без да е необходима и обосновка/, за да се размести доказателствената тежест и за да бъде кредиторът задължен да установява вземането си - по исков ред, в предоставения му за това от съда срок. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.

В процесния случай, съдът намира, че не се касае за предявен иск по чл.424, ал.1 от ГПК. Извод за това настоящият състав прави от изложените в искова молба факти, които не отговарят на специфичните изисквания, визирани в нормата на чл.424, ал.1 от ГПК.

            Ето защо и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да прекрати производството поделото като недопустимо.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА  като НЕДОПУСТИМО производството по гражданско дело № 13002 по описа за 2016 г. на Пловдивския районен съд, ХIII гр. с., в което е предявен иск от Н.А.Г. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Д....... ц... П...., ул. ”Х...К...”N..., ет...., офис ..., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Е.Р.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че Н.А.Г., не й дължи сумата 1 902.42 лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на искова молба против „Италиан билдинг престиж” ООД, ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от 16.06.2016 г. до изплащане на вземането.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред  Окръжен съд – Пловдив.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

         Вярно с оригинала.

         М.Х.