№ 13356
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110104542 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК във връзка с чл. 10
ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26759/27.01.2025г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 45547/10.02.2025г. на СРС.
Ищецът В. В. П. чрез адв. Л. В. – АК-С., е предявил срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането ú да
му заплати сумата от 8000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, накърнени чест и достойнство, срам,
страх, безпокойство и напрежение, последица от повдигнатото и поддържано по отношение
на същия обвинение по ДП № ЗМ 1242/2013г. по описа на СДВР – 01 РУ, по което бил
оправдан с Присъда от 27.02.2019г. по нохд № 3179/2015г. по описа на СРС, НО, 2 състав,
влязла в сила на 19.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ
1242/2013г. по описа на СДВР – 01 РУ за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 НК, изразяващо се в това, че от 21.00ч. на 09.04.2013г.до около 10:00ч. на
10.04.2013г. в град С., бул. „**********“ № 71, в района на бензиностанция „Круиз“, пред
вх. А на бл. 31, противозаконна отнел чуждо МПС – мотоциклет „Хонда“, модел „
ЦБР600РР, рег. № ********, на стойност 5490 лева, от владението на Н.И.А. без негово
съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено чрез счупване на
контактния ключ на мотоциклета. П. бил първоначално задържан за 24 часа по реда на
ЗМВР, а след това и за 72 часа с постановление на прокурор. Софийският районен съд не
уважил искането на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500,00 лева. В
последствие срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, като с посочената по[1]горе
присъда, по-късно влязла в сила, той бил оправдан по повдигнатото му обвинение. В
резултат на неправомерните действия на Прокуратурата П. претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто му име и репутация. Чувствал се обиден от
1
извършените спрямо него действия и повдигнатите обвинения, накърнени били доброто му
име и авторитетът му. Притеснявал се от евентуална осъдителна присъда. Боляла го главата,
не можел да спи. Срамувал се от близки и познати, ограничил социалните си контакти.
Производството продължило прекалено дълго и извън всички разумни срокове, за което
ищецът нямал вина и винаги се явявал за съдопроизводствените действия, за които бил
призован. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се
представлява от адв. В., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез
К. В. – Прокурор в Софийската районна прокуратура, е депозирала Писмен отговор на
исковата молба, вх. № 80167/06.03.2025г. на СРС. Сочи, се исковата молба е нередовна.
Оспорва предявения иск като недопустим с оглед обстоятелството, че, на основание чл. 8,
ал. 2 ЗОДОВ претенция по чл. 2Б ЗОДОВ /за обезщетение от бавно правосъдие/ можело да
се предяви само след изчерпване на административната процедура по гл. 3а ЗСВ, каквато не
била провеждана. Наред с това производството било недопустимо и поради това, че
следвало да се определи глобално обезщетение за всички вреди, включително и тези от
неразумния срок на наказателното производство. Извън това искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че ищецът не е доказал сочените от него вреди. Нямало
доказателства описаните в исковата молба вредоносни последици да са резултат именно от
процесното обвинение, още повече, че по това време срещу него било водено и наказателно
производство за друго престъпление – такова по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. В настоящия случай в
наказателното производство се разглеждали обвинения срещу повече от едно лице, което
обяснявало необходимостта от събиране на повече доказателства, съответно по-голямо
времетраене на делото. Прокуратурата не била извършвала спрямо ищеца действия извън
правно регламентираните, нито била огласявала данни от наказателното производство, нито
била разрешавала това да се направи. Не били представени доказателства за твърдяното
задържане за 72 часа, съответно за взетата мярка за неотклонение. Претендираното
обезщетение се оспорва като завишено. Претенцията за лихви се оспорва и като погасена по
давност.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от легитимирана страна при наличие на правен интерес,
поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Неоснователни са възраженията на Прокуратурата досежно допустимостта на
настоящия процес. Следва да се има предвид, че съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1 т. 3
ЗОДОВ, като в него се включва и защитата на евентуално нарушеното право по чл. 6 § 1
ЕКПЧОС. В този случай липсата на проведена процедура по гл. ІІІА ЗСВ не е процесуална
предпоставка за реализиране на правото на засегнатите лица на обезщетение от бавно
правосъдие. Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно
производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт
обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест,
достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др.,
които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за
нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън
разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. При заявен съответен
довод в исковата молба, както е в настоящия случай, за да се даде защита на нарушеното
2
право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, в мотивите си към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът
следва да обсъди и прецени конкретно наличието на предпоставките за бавно правосъдие и
да посочи каква сума от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумен срок.
Така – ТР 1/2022-2023-ОСГК.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което същият е
признат за невинен с влязъл в сила съдебен акт; 2) претърпени неимуществени вреди в
причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест
на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2
ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Със Заповед от 13.04.2013г. ищецът В. В. П. е задържан от 02 РУП-СДВР за срок от
24 часа. С Постановление от 13.04.2013г. по пр.пр. № 10214/2013г. на Софийската районна
прокуратура на В. В. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал.
1 НК, изразяващо се в това, че за времето от 21ч. на 09.04.2013г. до 10ч. на 10.04.2013г. в
град С., бул. „**********“ № 71, в района на входа на бензиностанция „Круиз“, пред вх. „А“
на бл. 31 противозаконно е отнел чуждо МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ЦБР60РР, рег. № ********, на стойност 5490,00 лева, от владението на Н.И.А. без негово
съгласие и с намерение противозаконно да го ползва. На същата дата В. П. е разпитан като
обвиняем. На 28.11.2013г. обвиняемият П. е разпитан отново. С Постановление от
13.04.2013г. на Прокурор в Софийската районна прокуратура по пр.пр. № 10214/2013г. на
СРП В. В. П. е задържан за 72 часа във връзка с осигуряване на явяването му пред
Софийския районен съд за разглеждане на искане за налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С Определение от 16.04.2013г. по н.ч.д. 6724/2013г. на Софийския
районен съд спрямо обвиняемия В. В. П. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 500,00 лева.
С Постановление от 26.03.2014г. по пр.пр. № 10214/2013г. на Софийската районна
прокуратура на В. В. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал.
1 НК, изразяващо се в това, че за времето от 21ч. на 09.04.2013г. до 10ч. на 10.04.2013г. в
град С., бул. „**********“ № 71, в района на входа на бензиностанция „Круиз“, пред вх. „А“
на бл. 31, противозаконно е отнел чуждо МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ЦБР60РР, рег. № ********, на стойност 5490,00 лева, от владението на Н.И.А. без негово
съгласие и с намерение противозаконно да го ползва, като му е определена и мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500,00 лева. На 30.04.2014г. В. В. П. е
разпитан като обвиняем. На 30.04.2014г. му е предявено разследването. На 30.04.2014г.
разследващият орган е изготвил мнение за предаване на съд.
С вх. № 29448/15.05.2014г. на СРС срещу В. В. П. и Д.В. П. е внесен обвинителен
акт, по който е образувано нохд № 9625/2014г. на СРС. В. В. П. е обвинен в извършено
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, изразяващо се в описаното по-горе деяние. По делото е
проведено едно публично съдебно заседание – на 06.11.2014г., в което подсъдимият П. се е
явил лично и в което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на
Прокуратурата за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
С Постановление от 13.02.2015г. по пр. пр. № НСН1/2015г. В. В. П. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК,
изразяващо се в това, че за времето от 21ч. на 09.04.2013г. до 10ч. на 10.04.2013г. в град С.,
бул. „**********“ № 71, в района на входа на бензиностанция „Круиз“, пред вх. „А“ на бл.
3
31 противозаконно е отнел чуждо МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР60РР, рег.
№ ********, на стойност 5490,00 лева, от владението на Н.И.А. без негово съгласие и с
намерение противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.
195, ал. 1, т. 3 НК – чрез счупване на контактния ключ на мотоциклета. На 19.02.2015г. В. П.
е разпитан като обвиняем, като на същата дата му е предявено и разследването. Съставено е
мнение за предаване на съд.
С вх. № 13942/27.02.2015г. на СРС, Софийската районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Д.В. П. и В. В. П.. Последният е обвинен в извършването на
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, изразяващо се в това,
че за времето от 21ч. на 09.04.2013г. до 10ч. на 10.04.2013г. в град С., бул. „**********“ №
71, в района на входа на бензиностанция „Круиз“, пред вх. „А“ на бл. 31 противозаконно е
отнел чуждо МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР60РР, рег. № ********, на
стойност 5490,00 лева, от владението на Н.И.А. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК – чрез счупване на контактния ключ на мотоциклета. По обвинителния акт е
образувано нохд № 3179/2015г. на СРС, разпределено за разглеждане на 2 състав на НО. С
Разпореждане от 18.06.2015г. съдът е потвърдил мярката за неотклонение на подсъдимия П.
„парична гаранция“. В периода 22.10.2015г.-27.02.2019г. по делото са проведени общо 21
публични съдебни заседания, като са осъществявани съответни процесуално-следствени
действия: разпит на свидетели, изслушване на вещи лица и т.н. Във всички съдебни
заседания подсъдимият В. П. се е явявал лично. С Присъда от 27.02.2019г. по нохд №
3179/2015г. подсъдимият В. В. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. За да стори това, съдебният състав е приел, че по делото не са събрани
доказателства, които да водят до единствено възможния извод, че именно П. е бил лицето,
неправомерно отнело мотоциклета от притежателя му, поради което е недоказано
авторството на престъплението. Съдът е отбелязал, че за него остава неясна въобще
причината, поради която тази хипотеза е разглеждана и възприета като единствено
достоверна /л. 500 от нохд № 3179/2015г. на СРС/. Другият подсъдим – Д.В. П., е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 НК, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година. Съдът се е произнесъл
по веществените доказателства и по разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена Въззивна жалба, вх. № 1016727/11.03.2019г. на СРС, от
адв. М. П.а – АК-С., защитник на подсъдимия Д. П., по която е образувано внохд №
4973/2019г. на СГС, НО, ІХ възз.с-в. По делото са проведени три публични съдебни
заседания в периода 24.01.2020г.-27.05.2020г., на които подсъдимият П. е присъствал лично.
С Решение № 384/19.06.2020г. по внохд № 4973/2019г. на Софийския градски съд, НО, ІХ
състав, присъдата на районния съд е потвърдена. Посочено е, че подсъдимият П. не е
осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, поради което следва да бъде оправдан. Изтъкнато е, че срещу
присъдата в оправдателната ú част не е постъпил протест от Прокуратурата, поради което
основание за ревизиране на присъдата в тази ú част няма. Решението на въззивния
наказателен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Върху присъдата на районния
съд е отбелязано, че същата е влязла в сила на 19.06.2020г.
Видно от представената по наказателното дело справка за съдимост, към 16.10.2015г.
В. В. П. не е осъждан. По делото не са ангажирани доказателства, че от тази дата и до
момента на приключване на устните състезания по делото е настъпила промяна в
съдимостта на ищеца. Представеното на л.19 от делото писмо-справка от МВР-СДВР, изх. №
513000-15467/28.02.2025г. на МВР-СДВР, не доказва по категоричен начин водено срещу
ищеца друго досъдебно производство. Налице са данни за „разследване“ по „заявителски
4
материал“ за нанасяне на телесна повреда, но дали е налице образувано досъдебно
производство и какъв е резултатът от него по делото не са ангажирани доказателства.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е изслушано
заключение на вещо лице по съдебно-психологическа експертиза, както и е разпитан
свидетелят Д.Г..
Заключението на вещото лице З. М. съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
аргументирано и задълбочено обосновани изводи и без данни за евентуална неправилност.
Вещото лице е провела с ищеца интервю му е направила съответни психологически тестове.
Според резултатите от същите ищецът е недоверчив, много внимателен, страхува се от
неприятни последици от своите действия. Налице е недоволство от житейската ситуация,
интровертност, оттегленост, ограничен диапазон на интереси и ниско самочувствие. В
момента на изследването той няма изразена налична тревожност нито показатели за
депресивно състояние. Налице са начални прояви на хроничен стрес. Ищецът е преживял
протрахирал стрес вследствие на задържането му и провеждането на процесуално-
следствените действия. Според вещото лице в нормалния живот това може да бъде
преживяно като травматиращо събитие, нарушило за определен период от време
общоприетото ежедневие на лицето. Протрахиралият стрес е състояние на продължително и
хронично психо-емоционално напрежение, което надхвърля нормалните механизми за
справяне на организма. Това означава, че човек е подложен на постоянен или често повтарящ
се стрес за дълъг период, което може да доведе до физическо и психическо изтощение. При
ищеца са налице и рискови фактори, тъй като преживяният стрес е бил неочакван и извън
контрол. Реакциите в такъв случай са повишена тревожност и раздразнителност, гняв,
безсъние, трудно отпускане, чувство на вина и срам, отчуждение, загуба на интерес, телесни
реакции: повишена сърдечна честота, затруднено дишане при спомен за събитието. Такива
реакции е описал ищецът и на вещото лице.
Показанията на свидетеля съдът, като прецени същите внимателно, кредитира
напълно като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят Г.
познава ищеца от дете. Виждат се всеки ден, тъй като живеят близо един до друг в град
Нови Искър. Знае, че П. е задържан през 2013г. за кражба на мотоциклет, но е бил оправдан.
Няколко дни бил в ареста. Не е видял лично задържането, но, тъй като не си вдигал
телефона, отишъл до дома му, при което родителите на ищеца му съобщили, че е задържан.
Свидетелят съобщава за промяна у П. във връзка с наказателното производство. Преди това
излизали в компания всяка вечер. След случая обаче, може би година и половина – две, се
отдръпнал. Не искал да излиза, а в редките случаи, в които го правел, бил постоянно
притеснен. Щом видел полиция, се „стресирал“ – страх го било да не го задържат, да не му
направят нещо. По онова време бил разносвач, разкарвал ядки. Свидетелят не си спомня
наказателното производство да се е отразило по някакъв начин на работата на ищеца. Жена
му обаче го напуснала и взела детето. Свид. Г. не е бил свидетел на някакви пререкания, но я
е чувал да му казва, че не иска да живее с престъпник. За арестуването на П. се разбрало в
целия град – хората се познавали. Дори в местния вестник имало писано нещо – че ищецът
участвал в банда за крадене на мотоциклети, но свидетелят не си спомня за кой точно
вестник става дума. Наказателното дело продължило 5-6 години. П. не искал да говори за
случая. Щом го пуснали, само казал, че не е направил нищо и че е задържан неправомерно.
Свидетелят не мисли, че П. е забравил случая, а просто, че не иска да говори за него.
Оттогава били разделени с жена му и с детето. По време на делото много се притеснявал да
не влезе в затвора. Не знае за друго наказателно дело, което да е водено срещу П.. Чувал е
някои хора, че не искат да общуват с ищеца заради това нещо.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
5
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
По делото е предявен иск за овъзмездяване на понесени в следствие на повдигнатото
незаконосъобразно обвинение неимуществени вреди – унижение, накърнени чест и
достойнство, срам, страх, безпокойство и напрежение. Обезщетението за същите, съобразно
чл. 52 ЗЗД, се определя по справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г. справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест и достойнство. Справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се
определя въз основа на обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства.
Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните увреждания, тяхната
продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на живот и обичайната
среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към
датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, а
присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на
присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване
(р.214/08.01.2019г.-гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
По отношение на наказателните производства съдът намира да е налице една, ако не
законова, то човешка презумпция, че в рамките на повдигнато срещу му наказателно
производство всяко лице, независимо от личностните си особености, изпитва неудобство,
притеснение, несигурност и страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и
професионалната сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане, като
същото може да има и душевно, социално и здравословно-физиологично проявление. Не
може да се приеме, че в подобна ситуация биха могли и е нормално да съществуват
„обичайни“ притеснения“, които да не подлежат на обезщетяване като неимуществени
вреди. Съгласно чл. 107, ал. 3 НПК органите на досъдебното производство събират и
проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му. Затова и фактите, елиминиращи наказуемостта на вмененото на
обвиняемия деяние, биха могли да бъдат установени и съобразени още в хода на
досъдебното производство.
Горните съображения, както и съобщеното от свидетелите и констатираното от
вещото лице, водят до извод, че се установява наличие на претърпени от ищеца притеснения
и безпокойства, рефлектирали върху настроението и поведението му. Доказа се, че ищецът е
бил притеснен, като е изпитвал висока степен на тревога от повдигнатото срещу него
обвинение. Променил е съществено ежедневната си рутина – престанал е да излиза.
Страхувал се е да не влезе в затвора. Щом е видел полиция е изпитвал страх да не би пак да
бъде задържан. Фактът на воденото срещу него наказателно производство е станал
всеизвестен, като някои хора са се дистанцирали от него. Съществено е пострадал семейният
му живот, тъй като жена му го е напуснала с аргумент, че не желае да живее с престъпник.
6
Налице са прояви на хроничен стрес, като описваните от ищеца психосоматични реакции
съответстват на реакция на преживян тежък стрес или травматично събитие. По делото не е
доказано да са налице други събития, които да са провокирали подобни неприятни
изживявания. Няма обаче данни тези изживявания да са с такава интензивност, че да са
довели до развиване на психично заболяване или разстройство, до трайно неблагоприятно
или патологично изменение на личността, като вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза не установява наличие на тревожност или депресивно състояние, като описва
ищеца като мъж с добър външен вид, отговарящ на съответната възраст, всестранно
ориентиран, облечен подходящо за сезона, контактен, с памет и интелект на нивото на
образованието и социалния му опит.
Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че през времетраене на наказателното
производство ищецът е неосъждан. Това е от значение за преценката по основателността на
предявения иск и размера на претендираното обезщетение, тъй като интензитетът на
негативните изживявания е различен при лицата, спрямо които никога не е била
упражнявана процесуална принуда, и при тези, които са били обект на наказателно
преследване, съответно са били вече осъждани за други престъпления (арг.
р.140/14.12.2017г.-гр.д.919/2017г.-ІІІг.о.). Доколкото всяко лице се счита за невинно до
доказване на противното с влязла в сила присъда, то представената от прокуратурата
справка относно водени срещу/във връзка с ищеца производства няма каквото и да било
значение, щом по някое от тях той не е признат за виновен с влязла в сила присъда.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй
като за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една до десет години.
Наказателното производство се е развило продължително във времето. Цялостното
приключване от привличането му като обвиняем през 2013г. до постановяване на
окончателен съдебен акт от въззивния наказателен съд през 2020г. е продължило близо
седем години. Срещу ищеца през 2014г. е внесен обвинителен акт, съдебното производство
във връзка с който е прекратено, а делото е върнато на Прокуратурата поради наличие на
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Спрямо ищеца са
осъществявани действия на процесуална принуда – задържан е за 24 часа, съответно 72 часа,
като през останалото време спрямо него е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“. Участвал е в съответни процесуално-следствени действия. Във всички съдебни
заседания в съдебното производство, проведени пред първоинстанционния /21 бр./ и пред
въззивния /3 бр./, т.е. общо 24 съдебни заседания, без да се брои това по нохд 9625/2014г. на
СРС, подсъдимият П. неотклонно се е явявал лично. Макар конкретното наказателно
производство да е било с двама обвиняеми, да е налагало събирането на множество
доказателства чрез разпити на свидетели, изслушване на вещи лица, набавяне на справки,
удостоверения и т.н., съдът намира, че подобен срок за разглеждането му надхвърля рамките
на разумното. Неоснователната продължителност на едно производство е многоаспектен
проблем, корените на който се крият в голям брой фактори било от правно, било от
институционално, било от логистично естество – недостатъчен брой магистрати и
администрация, непригодни и недостатъчни съдебни помещения, сложни и тромави
процедури, процесуални „вратички“, позволяващи неоснователно отлагане, лошо
управление на делата, забавяне в набавянето и приобщаването на доказателствата. В този
смисъл е и Решение на ЕСПЧ от 10.05.2011г. по делото на Д. и Х. срещу България. В същото
време обаче следва да се има предвид, че от 27.02.2015г. наказателното производство е
навлязло в съдебната си фаза, в която прокурорът е само страна. В тази връзка
Прокуратурата на Република България не е легитимирана материално да носи отговорността
специално и самостоятелно за вреди от бавно правосъдие след навлизане на наказателното
производство в съдебната му фаза, а в конкретния случай общата продължителност на
наказателното производство след внасянето на обвинителния акт трябва се отчита
7
единствено с оглед преценката на настъпилите общо вреди от повдигнато
незаконосъобразно обвинение. Не бива да се подминава и обстоятелството, че
Прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда на ищеца, както и че досъдебното
производство се е развило и приключило за около две години. Затова според настоящия
съдебен състав липсва основание за самостоятелно определяне на обезщетение за бавно
правосъдие.
Вземайки предвид горното, съдът намира, че справедливият пълен размер на
обезщетението за нанесените на ищеца неимуществени вреди, за които следва да отговаря
Прокуратурата, съобразно стандарта на живот и икономическата ситуация в нашата страна,
възлиза на сумата от 12000,00 лева, ведно със съответната законна лихва от окончателното
оправдаване. Така определеният размер съответства и на трайната съдебна практика на
съдилищата /р.79/17.07.2018г.-гр.д.2034/2017г.-ВКС,IVг.о./ при отчитане на последвалите я
тенденции и изменения в обществено-икономическата ситуация, равнището на цените на
стоките и услугите и условията на живот в страната. Доколкото ищецът е предявил иск в по-
малък размер – 8000,00 лева, то същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Началният момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху вземането по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление (ТР 3/2005-2005-ОСГК, т. 4). Когато с исковата молба по иска по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ се претендират законните лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди и искът е основателен, съдът ги присъжда от датата, на която оправдателната присъда
е влязла в сила /така р.42/01.07.2019г.-гр.д.1914/2018г.-ВКС, IIIг.о./, като вземането за лихви
не е погасено по давност.
По разноските:
Съобразно с изхода от делото и при съобразяване на нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
заплатената по делото държавна такса в размер на 10,00 лева, заедно с разноските за банкови
такси (1,30 лева) следва да бъде присъдена в полза на ищеца. На ищеца следва да се
присъдят и разноските за депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-
психологическата експертиза в размер на 400,00 лева, както и заплатения адвокатски
хонорар от 800,00 лева. Така в полза на ищеца и в тежест на Прокуратурата следва да се
присъдят 1211,30 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. В.
П., ЕГН **********, от град Нови Искър /Столична община/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 8000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, накърнени чест и достойнство, срам,
страх, безпокойство и напрежение, последица от повдигнатото и поддържано по отношение
на същия обвинение по ДП № ЗМ 1242/2013г. по описа на СДВР – 01 РУ, по което бил
оправдан с Присъда от 27.02.2019г. по нохд № 3179/2015г. по описа на СРС, НО, 2 състав,
влязла в сила на 19.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. В.
П., ЕГН **********, от град Нови Искър /Столична община/, на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, сумата от 1211,30 лева, представляваща разноски по делото в производството пред
първоинстанционния съд /гр.д. № 4542/2025г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
8
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9