РЕШЕНИЕ
№ 1192/22.6.2023г.
гр. Пловдив, 22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди
деветнадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 34 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 144 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224а и чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на Д.А., ЛНЧ **********, с
постоянен адрес: ***, А.Е., гражданин на Израел, роден на *** г. с постоянен
адрес:*** и Е.К.А., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.К., срещу заповед № РДЦ-22-797 от 25.11.2022г. на
кмета на район „Централен“ при община
Пловдив, с която е наредено незабавно спиране и е забранен достъпът до строеж:
„Основен ремонт на стълбището на СОС с идентификатор 56784.518.1035.1.1 в
сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 и с административен адрес: гр.Пловдив,
ул.“Хр.Г.Данов“ № 7-7а. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се фактическите
констатации на контролните орган. Поддържа се, че не е налице соченият от
контролния орган строеж, нито са извършвани строителни работи, представляващи
„основен ремонт“, за които да се изисква издаване на разрешение за строеж и
одобряване на проектна документация. Твърди се, че извършените строителни
работи са резултат от изпълнение на нормативно поставеното за собствениците
задължение по чл. 195 от ЗУТ и са продиктувани от необходимостта за предотвратяване
и отстраняване на увреждания и разрушаване на обекта. Сочи се и необоснованост
на административния акт в частта, с която е спряно строителството в
притежаваното от жалбоподателите жилище – СОС 56784.518.1035.1.1. Поддържа се също, че липсата на съгласуване по Закона за културното
наследство няма пряко отношение към наличието на фактическите и правни
основанията за издаване на процесната заповед, тъй като общинската
администрации няма правомощия в тази насока. Сочи се съдебна практика, отразена
в Решение № 4273/21.04.2023 г., постановено по адм.
дело № 1387/2022г. на ВАС.
3. Ответникът – кмет на район „Централен“ при община
Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Съставен е
Констативен акт № 26 от 10.10.2022г. за установяване
на „незаконен строеж“, отразяващ резултатите от извършена проверка от служители
на район „Централен“ при Община Пловдив на обект: „Основен ремонт на стълбището
на СОС с идентификатор 56784.518.1035.1.1 в сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 и с административен адрес: гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № 7-7а.
Установено е, че имот с идентификатор 56784.518.1035 е собственост на Д.А. и А.Е.
при равни идеални части. Като участници в строителство са посочени Д.А. и Е.К.А..
За строежа не се представят строителни книжа. Проверяваната сграда с
идентификатор 56784.518.1035.1
представлява единична недвижима културна ценност „Жилищно – търговска
сграда на д-р А.“, декларирана с писмо № 395/13.02.85 г. на НИПК, заведена под
№ 338 в регистъра на НИНКН. В стълбищата клетка на сградата (разположена в
южната й част) и са монтирани предстенни обшивки, частично възстановени и/или частично
заменени и монтирани са нови ел. и ОВК инсталации, отрязвани и премахнати са
дървени греди, представляващи част от подовата конструкция на таванския етаж. Ремонтът в СОС 56784.518.1035.1.1 се състои в частично възстановени и/или
частично заменени и монтирани нови ел. и ОВК инсталации, свързани с тези,
монтирани в стълбищната клета. Проверката е извършена
в присъствието на Д.А. и Е.К.А., които потвърдили, че са възложители на
ремонта. Същите заявили, че за извършените строителните работи не се изиска
разрешение за строеж и одобряване на проект.
7. Въз основа на
фактическата обстановка, отразена в Констативен акт № 26 от 10.10.2022г., кметът
на район „Централен“ при община Пловдив издал заповед № РДЦ-22-797 от
25.11.2022г., с която на основание чл.224а, ал.5 вр.
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и заповед №
21ОА-1412/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив за делегиране на правомощия, наредил
незабавно спиране на строеж: „Основен ремонт на стълбището на СОС с
идентификатор 56784.518.1035.1.1 в сграда с идентификатор 56784.518.1035.1 и с
административен адрес: гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № 7-7а. В мотивите си
административният орган посочил, че строежът се изпълнява без одобрени проекти,
съгласувани по реда на Закона за културното наследство и издадено разрешение за
строеж.
8. По делото бе
допусната съдебна експертиза с вещо лице строителен инженер – Я.Р., чието
заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда.
След оглед на място експертът установява, че извършените строителни дейности в стълбищната клетка на сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 и СОС 56784.518.1035.1.1
не засягат конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации на сградата. Не е налице промяна на фактическото предназначението на
самостоятелния обекти или в общите части на сградата. Извършените в СОС ид. 56784.518.1035.1.1 строителни и монтажни работи
обхващат: облицовка на стени с гипсокартон, ремонт на дограма и дюшеме,
полагане на теракот, подмяна на ел. инсталация. В
общите части на сградата също е монтирана облицовка от гипсокартон, подменена е ел. инсталацията и
са прокарани са ОВК инсталации. Предвид вида и характера на извършените
строителни работи вещото лице ги класира сред дейностите, попадащи в понятието
за „текущ ремонт“.
9. Събраха се показанията на свидетеля Н.
В. Н. . Същия заявява, че има служебна връзка с оспорващите, тъй като обслужвам
имота им в гр. Пловдив на ул. „***“ № 7 от 2019г. Конструктивни промени оспорващите
не са правели изобщо в цялата сграда. Искали
да приведат стълбището и общите части в приличен вид, тъй като с времето сградата
е претърпяла частичен пожар. През
лятото на 2022 г. затворили пусканите от наемателите кабели и тръби частично с
гипсокартон. По стълбище и общите части не е правено друго.
10. За
удостоверяване на компетентността си да издава актове от категорията на
процесния ответникът представя заповед № 21ОА-1412/10.04.2021 г. на кмета на
община Пловдив, с която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ на кмета на район
„Централен“ при община Пловдив е предоставено правомощието да издава заповеди
чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ.
IV. От правна
страна:
11. Според чл. 224а, ал.
1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с
мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част
от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал.
1. Съгласно посочената правна норма основния за забрана достъпа до строеж или
до част от строеж са налице, когато строежът се извършва: 1) без влязло в сила
разрешение за строеж; 2) при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал.
2, т. 5 – 8; 3) със строителни продукти, несъответстващи на изискванията на чл.
169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и
3; 4) без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е
задължителен; 5) без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или
без да е заверена заповедната книга; 6) без
съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за
културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на този закон;
7) без да са изпълнени специалните изисквания и/или да са налице актовете
по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8;
Заповедта по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на
всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без
промяна на предназначението.
Според §5, т. 40 от ДР на ЗУТ "Строителни и монтажни" са
работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират,
преустройват, поддържат или възстановяват.
Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. По аргумент от чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 1 от ЗУТ и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 2001 г. /обн.,
ДВ, бр. 51 от 5.06.2001 г./ инвестиционните проекти, които са основание за
издаване на разрешение за строеж, подлежат на съгласуване и одобряване от
съответните компетентни органи.
Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 9 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж: за
текущ ремонт на сгради; остъкляване на балкони и лоджии; консервация
и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на
архитектурно-строителни и художествени културни ценности и консервация на
археологически недвижими културни ценности. По смисъла на § 5, т.43 от ДР на
ЗУТ "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в
изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях.
Според ал. 2 на чл. 151 от ЗУТ за недвижими културни ценности в техните
граници и охранителни зони посочените дейностите се изпълняват след съгласуване
по реда на Закона за културното наследство с изключение на теренната
консервация.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 вр. чл. 84, ал. 2,
т. 2 от ЗКН инвестиционните проекти за реставрация и ремонти на единични
недвижи културни ценности с категория "местно значение" се одобряват
и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Съгласуването се извършва с
писмено становище от министъра на културата или оправомощени
от него длъжностни лица и заверка с печат върху графичните материали в срок до
4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в Националния
институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ или в общината, определена по
чл. 17, ал. 3. В случаите, когато единични недвижими културни ценности с
категории "местно значение", попадат в границите и охранителните зони
на групови недвижими културни ценности с категории "световно значение"
и "национално значение", съгласуването от министъра на културата се
извършва след писмено становище на директора на НИНКН.
Според чл. 157, ал. 1 от ЗУТ за начало на строежа съобразно издаденото
разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не
се изисква - датата на заверка на заповедната книга.
Доказателствата по делото и приетата без възражения експертиза, сочат че според
своя вид и обем извършените в процесната сграда строителни и монтажни работи
представляват „текущ ремонт“.
Обсъдената правна регламентация налага извода, че в хипотезата на чл.
151, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 83, ал. 1, т. 1,
б. "а" ЗКН, когато се засяга сграда - единична културна ценност, на
съгласуване подлежат всички видове строителни и монтажни работи, без оглед на
това дали в съвкупност представляват „основен“ или „текущ“ ремонт. Иначе
казано, въпреки че текущият ремонт по дефиницията на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ не представлява
„строеж“, при неговото изпълнение в обект – недвижима културна ценност следва
да се съблюдава предвиденият съгласувателен режим, в
противен случай ще е налице нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ (в
този смисъл Решение № 668 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 5014/2019 г., II о.,). По делото не
се формира спори, че такова предварително съгласуване с Министерството на
култура на извършените строителни и монтажни работи не е извършвано. Не се спори
и по това, че сградата, предмет на строителна намеса, има статут на единична
културна ценност, декларирана през 1985г. от Националния институт за
паметниците на културата. Това обстоятелство е отразено и в представеното от
жалбоподателите конструктивно обследване. При това положение, след като съгласувателният
режим не е спазен, административният орган законосъобразно е определил
извършеното строителство в хипотезата на нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е издал заповед са спиране на строителството.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, относно обхвата на
наложената забрана. Хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗКН,
освен че борави с общото понятие „ремонт“, не диференцира съгласуването съобразно
местоположението в сградата, където ще се извършват строителни и монтажни
работи. Напротив нормата гласи, че за ремонти в единични културни ценности и в
техните граници се изисква съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2
от ЗКН. След като строителни и монтажни работи са извършени в процесния
самостоятелен обект в сграда и в общите части на сградата, правилно заповедта
по чл. 224а ЗУТ е издадена по отношение на засегнатите от строителните дейности
части.
Сочената от оспорващите съдебна практика, отразена в Решение №
4273/21.04.2023 г., постановено по адм. дело №
1387/2022г. на ВАС, е неотносима към предмета на
настоящия спор. Контролираният в посоченото производство административен акт е
издаден на основание чл. 225а ЗУТ и неговата законосъобразност се подчинява на
самостоятелни правни норми – чл. 225, ал. 2 ЗУТ, чиито обхват не намира
приложение към състава на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Основанията за спиране на строеж
и премахването на незаконен строеж имат самостоятелно приложно поле и различни
фактически състави. В случая правомощието на ответния административен орган да
следи за спазване на режима по чл. 151, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 ЗУТ и чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗКН са изрично предвидени в
хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. При установяване на това нарушение
органът е длъжен да предприеме действия за опазване на установения ред на
държавно управление.
Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл.
6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на
адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово
установените правомощия на административния орган.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, без
съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Това обосновава извода за неоснователност на
жалбата.
V. По съдебните разноски:
12. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А., ЛНЧ **********, с постоянен
адрес ***, А.Е., гражданин на Израел, роден на *** г. с постоянен адрес *** и Е.К.А.,
ЛНЧ **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.К.,
срещу заповед № РДЦ-22-797 от 25.11.2022г. на кмета на район „Централен“
при община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/