Решение по дело №77/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260097
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20213600500077
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260097

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 29.04.2021г.

 

Шуменски окръжен съд в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:      

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

                                                                                                      2. мл. с. Соня Стефанова

Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 77 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260297/ 21.12.2020 год., постановено по гр. дело № 2363/ 2020 год. на Районен съд – Шумен са уважени предявените от Т.М.К. против „Азимут 51“ ЕООД, представлявано от С.П.Д– управител искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на уволнението й, извършено със заповед от 01.11.2017г., за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната й работа на длъжност „мениджър покупки продажби“ при ответното дружество „Азимут 51“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.... Ответникът е осъден да заплати следващата се държавна такса.

Недоволен от така постановеното съдебно решение останал ответникът в първоинстанционното производство, който го обжалва изцяло с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Навежда твърдение, че не е бил редовно уведомен за проведеното съдебно производство. Сочи, че за постановеното съдебно решение научил от ищцата. Излага, че дружеството в момента не извършва никаква дейност, поради което ищцата няма как да бъде възстановена на работа. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259 от  ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения Трудов договор, сключен на 04.07.2017 г. е видно, че между „Азимут 51“ ЕООД и Т.М.К. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „мениджър покупки продажби“ в гр. Н.. Съгласно раздел VІ трудовото правоотношение е безсрочно. Договорено е месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева.  

Видно от Заповед 11/01.11.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 01.11.2017 г. Заповедта е получена от ищеца на 01.11.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място по отношение наведеното от въззивника твърдение, че не бил уведомен за делото и бил лишен от възможността да участва в производството, съдът намира същото за неоснователно. Видно от материалите по делото препис от исковата молба и приложенията към нея е бил изпратен до посочения в исковата молба адрес на ответника – гр. Ш.... Връчителят е събрал данни от живущите на същия етаж, че жилището се обитава от квартиранти, които рядко идват в него, като надлежно, в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. посл. от ГПК, е удостоверил получената информация в разписката. Констатирал е, че на посочения адрес няма офис и няма упълномощено лице, което да получи съобщението, поради което на осн. чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепил уведомление на входната врата. В уведомлението, съобразно чл. 47, ал. 2 от ГПК е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на Районен съд Шумен и могат да бъдат получени в 2-седмичен срок от залепване на уведомлението (29.10.2020 год.). След изтичане на двуседмичния срок, тъй като ответникът не се е явил да получи книжата, съдът е направил служебна справка за адресната му регистрация (л. 9 от делото). Съдът е констатирал, че седалището и адреса на управление, както и адресът за кореспонденция на ответното дружество с НАП, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението, т.е. към датата на справката (16.11.2020 год.) в Търговския регистър не е бил вписан нов адрес, поради което е приложил чл. 50, ал. 2 от ГПК – прилагал е всички съобщения по делото и ги е смятал за редовно връчени. Правилно не е назначен особен представител на ответника. Съгласно трайната съдебна практика на ответника – търговец или юридическо лице не се назначава особен представител, тъй като препращането по чл. 50, ал. 4 от ГПК е само към чл. 47, ал. 1 от ГПК, не и към ал. 6.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е положил всички усилия да осигури участието на ответника в производството.

Съдът констатира, че исковата молба с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ е подадена след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, но тъй като този срок не е преклузивен, а е давностен, съдът не следи за него служебно, а само по повдигнато от ответника възражение. В случая такова не е било направено пред първоинстанционния съд. Не е релевирано и във въззивната жалба, макар че се

По същество:

Предявени са искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в тежест на работодателя - ответник е в условията на пълно и главно доказване да докаже законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, на соченото основание.

По делото не се спори, а и от приложения Трудов договор се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "„мениджър покупки продажби“ в гр. Н.. Между страните няма разногласие и, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед 11/01.11.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 01.11.2017 г., която е била връчена лично на ищцата на същата дата.

Намаляването на обема на работа по своята същност прилича на частичната ликвидация и на съкращаването на щата, но за разлика от тях при него не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този момент. По-малкият обем работа обективно ще се изпълнява от по-малко на брой работници или служители. Намаляването обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ трябва да касае изпълняваните от работника трудови функции, тъй като е възможно общият обем на работата да е намален, но това да няма отношение към трудовите функции за определена длъжност (така Решение № 29/ 08.02.2011 год. по гр.д. № 265/2010 год., ІV г.о. на ВКС). Затова преценката законно ли е приложено основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.3 КТ винаги включва преценка за съотношението между намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови функции. Касае се за фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички доказателствени средства (Решение № 1853/ 14.12.2004 год. по гр.д. № 2884/2002 год., ІІІ г.о. на ВКС). При всички случаи обстоятелството, че обемът на работа е намалял, следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване от работодателя.

В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответното дружество-работодател, които да установят, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно. Не са представени доказателства, от които да е видно, че обемът на работа действително е намалял и това намаляване касае именно изпълняваните от ищцата трудови функции.

Следва да се посочи още, че в случаите, когато има намаляване обема на работа, работодателят има право, но и задължение в интерес на производството или службата да извърши подбор. Нормата на чл. 329, ал. 1 от КТ дава възможност на работодателя да съпостави професионалната квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа (кумулативно) на служителите, които са назначени на съкратените длъжности, и на тези, които макар и да не работят на длъжности, които се съкращават, имат близки или сходни трудови функции, за да може да останат на работа тези, които имат по-висока професионална квалификация и работят по-добре. Когато подборът е задължителен, какъвто е настоящият случай, липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (Решение № 752/ 13.12.2010 год. по гр.д. № 1095/2009 год., ІV г.о. на ВКС). В практиката на ВКС последователно се приема, че работодателят може да доказва, че е извършил подбор с всички доказателствени средства (Решение № 616/ 15.10.2009 год. по гр.д. № 1327/2009 год., ІІІ г.о. на ВКС; Решение 525/ 21.06.2010 год. по гр.д. № 1446/2009 год., ІV г.о. на ВКС и др.). В случая по делото липсват данни да е бил извършван подбор, поради което предвид всичко изложено съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ищцата следва да бъде възстановена на работата, която е заемала преди уволнението.

         

 

Няма възражение по 358 гпк

 

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата Т.М.К. има право на разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като до края на устните състезания пред Шуменски окръжен съд не е релевирала съответно искане в тази насока.

Така мотивиран Шуменски окръжен съд:

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260297/ 21.12.2020 год., постановено по гр. дело № 2363/ 2020 год. на Районен съд – Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок, считано от 29.04.2021 год.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                

                                                                                                        2.