Р Е Ш Е Н И Е № 260097
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 29.04.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 77 по описа за
2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260297/ 21.12.2020 год., постановено по гр. дело № 2363/ 2020 год. на
Районен съд – Шумен са уважени предявените от Т.М.К. против „Азимут 51“ ЕООД,
представлявано от С.П.Д– управител искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
от КТ за признаване на уволнението й, извършено със заповед от 01.11.2017г., за
незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната й работа на
длъжност „мениджър покупки продажби“ при ответното дружество „Азимут 51“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш.... Ответникът е осъден да заплати
следващата се държавна такса.
Недоволен
от така постановеното съдебно решение останал ответникът в първоинстанционното
производство, който го обжалва изцяло с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Навежда твърдение, че не е бил редовно уведомен за
проведеното съдебно производство. Сочи, че за постановеното съдебно решение
научил от ищцата. Излага, че дружеството в момента не извършва никаква дейност,
поради което ищцата няма как да бъде възстановена на работа. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна.
Въззивната
жалба е подадена в срока по по чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения Трудов договор, сключен на 04.07.2017
г. е видно, че между „Азимут 51“ ЕООД и Т.М.К. е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „мениджър
покупки продажби“ в гр. Н.. Съгласно раздел VІ трудовото правоотношение е
безсрочно. Договорено е месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева.
Видно от Заповед № 11/01.11.2017
г., издадена от управителя на ответното
дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на
работа, считано от 01.11.2017 г.
Заповедта е получена от ищеца на
01.11.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място по отношение наведеното от въззивника
твърдение, че не бил уведомен за делото и бил лишен от възможността да участва
в производството, съдът намира същото за неоснователно. Видно от материалите по
делото препис от исковата молба и приложенията към нея е бил изпратен до
посочения в исковата молба адрес на ответника – гр. Ш.... Връчителят е събрал
данни от живущите на същия етаж, че жилището се обитава от квартиранти, които
рядко идват в него, като надлежно, в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.
1, изр. посл. от ГПК, е удостоверил получената информация в разписката.
Констатирал е, че на посочения адрес няма офис и няма упълномощено лице, което
да получи съобщението, поради което на осн. чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепил уведомление на входната врата. В уведомлението, съобразно чл. 47,
ал. 2 от ГПК е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на Районен съд
Шумен и могат да бъдат получени в 2-седмичен срок от залепване на уведомлението
(29.10.2020 год.). След изтичане на двуседмичния срок, тъй като ответникът не
се е явил да получи книжата, съдът е направил служебна справка за адресната му
регистрация (л. 9 от делото). Съдът е констатирал, че седалището и адреса на
управление, както и адресът за кореспонденция на ответното дружество с НАП,
съвпада с този, на който е било залепено уведомлението, т.е. към датата на
справката (16.11.2020 год.) в Търговския регистър не е бил вписан нов адрес,
поради което е приложил чл. 50, ал. 2 от ГПК – прилагал е всички съобщения по
делото и ги е смятал за редовно връчени. Правилно не е назначен особен
представител на ответника. Съгласно трайната съдебна практика на ответника –
търговец или юридическо лице не се назначава особен представител, тъй като
препращането по чл. 50, ал. 4 от ГПК е само към чл. 47, ал. 1 от ГПК, не и към
ал. 6.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд е положил всички усилия да осигури участието
на ответника в производството.
Съдът констатира, че исковата молба с пр. осн. чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ е подадена след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1,
т. 2 от КТ, но тъй като този срок не е преклузивен, а е давностен, съдът не
следи за него служебно, а само по повдигнато от ответника възражение. В случая
такова не е било направено пред първоинстанционния съд. Не е релевирано и във
въззивната жалба, макар че се
По същество:
Предявени са искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в тежест на работодателя - ответник е в условията на
пълно и главно доказване да докаже законността на прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца, на соченото основание.
По делото не се спори, а и от приложения Трудов договор
се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "„мениджър
покупки продажби“ в гр. Н.. Между страните няма разногласие и, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 11/01.11.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на
работа, считано от 01.11.2017 г., която е
била връчена лично на ищцата на същата дата.
Намаляването на обема на работа по своята същност прилича на частичната
ликвидация и на съкращаването на щата, но за разлика от тях при него не се
преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на
работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този момент.
По-малкият обем работа обективно ще се изпълнява от по-малко на брой работници
или служители. Намаляването обема на работата по
смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ трябва да касае изпълняваните от работника
трудови функции, тъй като е възможно общият обем на работата да е намален, но
това да няма отношение към трудовите функции за определена длъжност (така
Решение № 29/ 08.02.2011 год. по гр.д. № 265/2010 год., ІV г.о. на ВКС). Затова
преценката законно ли е приложено основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал.1, т.3 КТ винаги включва преценка за съотношението между
намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник трудови
функции. Касае се за фактическо състояние, обективен факт, за доказването на
който са допустими всички доказателствени средства (Решение № 1853/ 14.12.2004
год. по гр.д. № 2884/2002 год., ІІІ г.о. на ВКС). При всички случаи обстоятелството,
че обемът на работа е намалял, следва да се докаже при условията на пълно и
главно доказване от работодателя.
В
конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ответното дружество-работодател, които да установят, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно. Не са представени доказателства,
от които да е видно, че обемът на работа действително е намалял и това
намаляване касае именно изпълняваните от ищцата трудови функции.
Следва
да се посочи още, че в случаите, когато има намаляване обема на работа,
работодателят има право, но и задължение в интерес на производството или
службата да извърши подбор. Нормата на чл. 329, ал. 1 от КТ дава възможност на
работодателя да съпостави професионалната квалификация и нивото на изпълнение
на възложената работа (кумулативно) на служителите, които са назначени на
съкратените длъжности, и на тези, които макар и да не работят на длъжности,
които се съкращават, имат близки или сходни трудови функции, за да може да останат
на работа тези, които имат по-висока професионална квалификация и работят
по-добре. Когато подборът е задължителен, какъвто е настоящият случай, липсата
му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (Решение №
752/ 13.12.2010 год. по гр.д. № 1095/2009 год., ІV г.о. на ВКС). В практиката
на ВКС последователно се приема, че работодателят може да доказва, че е
извършил подбор с всички доказателствени средства (Решение № 616/ 15.10.2009
год. по гр.д. № 1327/2009 год., ІІІ г.о. на ВКС; Решение 525/ 21.06.2010 год.
по гр.д. № 1446/2009 год., ІV г.о. на ВКС и др.). В случая по делото липсват
данни да е бил извършван подбор, поради което предвид всичко изложено съдът
намира, че извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а ищцата следва да бъде възстановена на работата, която е
заемала преди уволнението.
Няма възражение по 358 гпк
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата Т.М.К. има
право на разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като до края на
устните състезания пред Шуменски окръжен съд не е релевирала съответно искане в
тази насока.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260297/ 21.12.2020 год., постановено по
гр. дело № 2363/ 2020 год. на Районен съд – Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок, считано от 29.04.2021
год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.