№ 1582
гр. С., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110216672 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. АС. ИВ. срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-020369 от 07.10.2021 г., издадено от началник група към
СДВР., отдел „Пътна полиция” при СДВР., с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли оспореното наказателно постановление да бъде
изменено, като излага съображения за това, че не се чувсктвал добре, затова
бързал да се прибере в къщи, и отказал проверка, тъй като бил пил алкохол 4-
5 часа преди това. Иска от съда намаляване на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения моли наказателното постановление да бъде
изменено.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР., редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
1
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 471969 от 25.09.2021 г., съставен от Б. Н. З., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР., ОПП – СДВР., в присъствието на един свидетел
на установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на
25.09.2021 г. около 20:55 часа в гр.С. по ул. „Х. С.“, с посока на движение от
ул. „Х.K.“ към бул. „Л.Ш.“, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Ф.Г.” с рег. № (.....), като видимо бил употребил алкохол. Същият,
при опит да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер 0134 в 21.45 часа отказал да бъде изпробван.
На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №
087984 за УМБАЛ „Св. Анна”, но последният не дал кръвна проба за алкохол;
не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установянане на концентрацията на алкохол в
кръвта му. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.
първо от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и
жалбоподателя, като препис от него бил връчен на последния.
Жалбоподателят вписал в акта, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срещу акта са постъпили писмени възражения.
Въз основа на акта началник група към СДВР., Отдел „Пътна полиция”
при СДВР., издал процесното наказателно постановление № 21-4332-020369
от 07.10.2021 г., с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. С процесното наказателно постановление на жалбоподателя били
отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Б. Н. З., който като полицейски служител се опитал да вземе проба
за алкохол от жалбоподателя и впоследствие съставил срещу него
горепосочения АУАН. Като лице, опитало се да изпробва жалбоподателя за
употреба на алкохол, свидетелят З. се явява и очевидец на нарушението. От
показанията на същия се установява, че жалбоподателят категорично е
отказал да бъде изпробван за алкохол. Съдът намира показанията на свидетел
2
за логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, поради което изцяло им се доверява.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото,
които също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани са и са
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок /НП е връчено на 08.11.2021 г., а
жалбата срещу него е подадена на 12.11.2021 г./, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” са овластени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2.10 от същата заповед началникът на група
„Административнонаказателна дейност” в ОПП при СДВР. е компетентен да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
Съдът служебно установи, че са спазени и давностните срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление. Двата процесуални акта съдържат всички законоустановени
реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е
описано по ясен и недвусмислен начин, както в АУАН, така и в наказателното
постановление, а именно водачът е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, с което си поведение е осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от
3
ЗДвП. Съставът на съда счита, че актосъставителят и наказващият орган са
дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Според
този съдебен състав в случая по никакъв начин не е нарушено правото на
защита на санкционираното лице да разбере в какво точно нарушение е
обвинено и как да организира защита си.
Съставът на съда констатира, че при съставянето и връчването на
АУАН не са допуснати нарушения, доколкото съгласно изискванията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, той е съставен в присъствието на нарушителя и на един
свидетел. Наличието на един свидетел по акта в случая е напълно достатъчно,
тъй като това е свидетел не само на съставянето му, но и свидетел, присъствал
при извършване и установяване на нарушението, като няма забрана такъв да
бъде полицейски служител, както е в настоящия случай. Що се отнася до
процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление,
последната също е редовно извършена.
С оглед изложеното, съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната норма
предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта.. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на
цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е било
поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол,
да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е
водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за
медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в
момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство,
независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.
4
Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП е да се
санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на
контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез
технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водача. В случая се касае за проверка и за изследване с
един и същ предмет, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на
една и съща забрана, засягащи по еднакъв начин и в еднаква степен
обществените отношения, непосредствен обект на нарушението.
Настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетеля и
приобщените по делото писмени доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че на процесната дата жалбоподателят управлявал
автомобил и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, същият е отказал. Отказвайки да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали
преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно
независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско
изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна
страна състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение
не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане
на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си
обществена опасност.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилно са определени и санкциите
досежно наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС,
доколкото за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказанията са с
фиксиран размер и не подлежат на преценка от административнонаказващия
5
орган.
Предвид на всичко изложено, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-020369 от
07.10.2021 г., издадено от началник група към СДВР., отдел „Пътна полиция”
при СДВР., с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С. град
в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6