МОТИВИ към ПРИСЪДА № 95
от
29.10.2019г. по НОХД № 991/2019г. по описа на КРС
Подсъдимият Д.Ю.И. е предаден на съд от Районна
прокуратура-Кърджали с обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
извършено в гр.Кърджали в периода от месец август 2010г. до месец октомври 2010г.,
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 от НК, извършено в гр.Кърджали
в периода от месец ноември 2010г. до месец май 2016г., както и за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, извършено в гр.Кърджали в периода от месец юни 2016г. до
месец ноември 2018г.
Делото
се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на Районна прокуратура-Кърджали намира за доказани обвиненията срещу подсъдимия.
Предлага съдът да го признае за виновен в извършване на престъпленията, така
както е предаден на съд. За деянията по първото и третото обвинение прокурорът
моли на подсъдимия да бъдат наложени минимални наказания от 3 месеца „лишаване
от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок. За второто обвинение, предвид
повторността, настоява за наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ с отлагане
за изпитателен срок от 3 години.
Частният
обвинител Ф.Д.И. в проведеното съдебно заседание се явява лично и с
повереник, който намира за доказани по безспорен начин обстоятелствата по
обвинителния акт. По отношение на наказанието, подкрепя предложението на
прокурора. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен и
твърди, че щял да изплати дължимите издръжки. Моли съда за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия не оспорва изложените в
обвинителния акт факти и обстоятелства. Изтъква, че до това дело се стигнало,
тъй като подсъдимия нямал възможност да заплаща редовно издръжка. В момента
обаче той упражнявал трудова дейност, имал възможности и на другата си дъщеря
дори вече бил погасил изцяло дължимата сума. Сега започнал да плаща и на
пострадалата дължимите издръжки, което следвало да бъде съобразено при
определяне на наказанието. Защитникът моли за условна присъда в параметрите на
предвиденото в закона минимално наказание.
Съдът, като взе предвид всички
доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Ю.И. е роден
на ***г***, с постоянен адрес ***, понастоящем живущ ***, български гражданин,
разведен, със средно образование, работи като шофьор, неосъждан /реабилитиран
по право/, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Свидетелката Р.М. и подсъдимия
Д.И. били съпрузи от 1992г. От брака им се родило детето Ф. - дъщеря, родена на
***г. Съгласно Решение № 84 от 16.07.2009г. на Районен съд-Кърджали бракът
между Р.М. и Д.И. бил прекратен. Упражняването на родителските права спрямо
детето Ф. било предоставено на майката Р.М.. Със същото решение подсъдимият бил
осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез свидетелката
Р.М.. Решението на съда влязло в сила на 11.08.2009г.
Поради неплащане на
издръжката от страна на подсъдимия Д.И. за периода от месец декември 2009г. до
месец юли 2010г., той бил осъден с Присъда № 133/04.11.2010г. по НОХД №
1018/2010г. на Районен съд-Кърджали, в сила от 20.11.2010г., за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Наложено му било наказание „пробация“ със задължителните
пробационни мерки за срок от шест месеца. Наказанието „пробация“ било изтърпяно
на 09.06.2011г.
Въпреки горното,
подсъдимият Д.И. продължавал да не плаща определената издръжка в полза на
детето му. За месеците от август 2010г. до месец октомври 2010г. той не
изплатил три месечни издръжки в полза на дъщеря си Ф., равняващи се на сумата
от 240 лева.
След осъждането му за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК по НОХД № 1018/2010г. на Районен
съд-Кърджали, подсъдимият И. не заплатил издръжка в полза на дъщеря си Ф. за
периода от месец ноември 2010г. до месец май 2016г., общо 67 вноски, равняващи
се на сумата от 5 360 лева.
За месеците от юни
2016г. до месец ноември 2018г. Д.И. отново не изплатил 30 месечни издръжки в
полза на дъщеря си Ф., равняващи се на сумата от 2 400 лева.
На 07.12.2018г. Ф.
навършила 18- годишна възраст и след тази дата подсъдимият не й дължал издръжка.
На 09.06.2016г. изтекли
пет години от изтърпяването на наказанието „пробация“, наложено на подсъдимия с
присъдата от 2010г. по НОХД № 1018/2010г. на РС-Кърджали.
Изложената
фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите Ф.И. и Р.М., дадени
на досъдебното производство, кредитирани като
достоверни и логични; обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, в които той се признава за виновен; Удостоверение
за раждане от ***г.; Разпореждане от
09.07.2018г. по гр.дело № 171/2009г. на Районен съд-Кърджали; Разписка от
27.07.2009г. за връчено решение; Решение № 84/16.07.2009г. по гр.дело № 171/2009г. на Районен съд-Кърджали; Присъда № 133/04.11.2010г. по НОХД № 1018/2010г. на
Районен съд-Кърджали; Характеристична справка на подсъдимия;
Справка за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установената фактология съдът намира, че Д.Ю.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, като през
периода от месец август 2010г. до месец ноември 2018г. в гр.Кърджали, като е
осъден със съдебно решение № 84/16.07.2009г. по гр.дело № 171/2009г. по описа
на РС-Кърджали, да издържа свой низходящ - дъщеря си Ф.И., като й заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, чрез нейната майка и законен
представител Р.М. от гр.Кърджали, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 100 месечни вноски на обща
стойност 8 000 лева, като деянието е извършено повторно. За съставомерността на престъплението по този текст е
необходимо от обективна страна деецът да е бил осъден, т.е. да има влязло в
сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ. В дадения казус има
такова решение, влязло в сила на 11.08.2009г., за което той е научил и знае, че касае осъждане за
това, че дължи издръжка на детето си Ф.И.. Това престъпление се извършва само с пряк умисъл, който
включва съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка. У подсъдимия
такъв е налице, той е
съзнавал обществено опасният характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Дееца е работоспособен, макар и постъпленията му да са недостатъчни,
от него като родител се изисква издължаване на сумите. Тези факти са доказани
от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по
категоричен начин, че подсъдимия е осъществил с бездействието си престъплението
по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Деянието на Д.И. се
явява повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършено след като същият е бил
осъден за друго такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК с присъда постановена по НОХД № 1018/2010г.
по описа на Районен съд-Кърджали, влязла в сила на 20.11.2010г. Наказанието по това
осъждане е изтърпяно на 09.06.2011г., от който момент започва да тече
петгодишният срок по чл.30 от НК. Срокът е изтекъл на 09.06.2016г. Това обаче
не изключва възможността неплащането на издръжката от страна на подсъдимия през
периода
от месец август 2010г. до месец ноември 2018г. да бъде квалифицирано като повторно. Съгласно утвърдената
съдебна практика, при продължено престъпление, каквото несъмнено е това по
чл.183 от НК, то се счита за извършено в срока, предвиден в закона /изпитателен
срок, по арг. и срока по чл.30 от НК и т.н./, когато част от него е разположена
в този срок. В такива случаи съществена е непрекъснатостта при осъществяване на този вид
усложнени престъпления, т.е. тяхната специфика
да се осъществяват „равностойно“ във всеки един момент в определен период от време /Решение № 300/29.05.1992г. по
н.д. № 240/1992г. на ВС/.
Настоящата инстанция не прие посочената в обвинителния
акт правна квалификация на извъшеното от подсъдимия, а именно като три отделни
престъпления - първото по основния състав на чл.183, ал.1 от НК, извършено в
периода от месец август 2010г. до месец октомври 2010г., второто
по квалифицирания състав на чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 от НК, извършено в
периода от месец ноември 2010г. до месец май 2016г., както и третото по основния състав на чл.183, ал.1 от НК, извършено в
периода от месец юни 2016г. до месец ноември 2018г. Престъплението неплащане на издръжка по чл.183 от НК е продължено, с
него субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен
период от време. Този период започва с възникване на задължението за дееца да
извърши определено действие и продължава, трае, докато не бъде изпълнено това
задължение или пък характерното престъпно състояние не се прекрати поради
независещи от дееца обстоятелства. В настоящият случай от месец август 2010г. до месец
ноември 2018г. подсъдимият е бездействал неплащайки дължимата издръжка
на своя низходящ и неговото престъпно поведение е продължило през целия
инкриминиран период. Обстоятелството, че на 20.11.2010г. е влязла в сила присъдата по НОХД № 1018/2010г. по описа на Районен
съд-Кърджали, с която Д.И. е осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, не
променя този извод, защото с този съдебен
акт
не се прекратява установеното престъпно състояние. Това престъпно състояние не се прекратява и впоследствие
с изтичане на петгодишния срок от изтърпяване на наказанието по посочената
присъда - на датата 09.06.2016г., доколкото тогава деецът нито е изпълнил
задължението си за издръжка, нито пък е било погасено на друго законово
основание /напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия/. А относно
възможността за квалифициране на продълженото престъпление като повторно по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, вече бяха изложени съображения по-горе. В
този смисъл не е налице реална съвкупност от престъпления по чл.183, ал.1 от НК и чл.183, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, а едно типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие,
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Ето защо, според съда подсъдимият Д.И. е
осъществил състав на едно престъпление с правна квалификация чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. 28, ал.1 от НК, поради което бе признат за виновен за това, че през периода от месец август 2010г. до
месец ноември 2018г. в гр.Кърджали, като е осъден със съдебно решение №
84/16.07.2009г. по гр.дело № 171/2009г. по описа на РС-Кърджали, да издържа
свой низходящ - дъщеря си Ф.И., като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на
80 лева, чрез нейната майка и законен представител Р.М. от гр.Кърджали,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 100 месечни вноски на обща стойност 8 000 лева, като деянието
е извършено повторно.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.И. съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1
вр. чл.28, ал.1 от НК, както и императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто
е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието - висока, тъй като са засегнати обществени отношения, свързани със
закрилата на правото на издръжка на непълнолетни деца; степента на обществена опасност
на дееца - ниска, с оглед необремененото му съдебно минало; смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимия, положителната му
характеристика по местоживеене, както и направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на
съкратеното съдебно следствие/;
отегчаващите отговорността
обстоятелства - дългият
инкриминиран период и съответно големия брой неплатени издръжки. Отчитайки
всичко изложено, съдът наложи
на
подсъдимия предвиденото в чл.183, ал.4 от НК наказание „лишаване от
свобода“ под средния
размер, а именно 9
месеца, което бе намалено с 1/3. Така на същия на основание чл.58а, ал.1 от НК бе определено наказание от
6 месеца „лишаване от свобода”. Налице
са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от
свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на дееца не е наложително същият да
го изтърпи реално, поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок от 3
години. Настоящата инстанция
наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място в
сградата на Кметството на с.Резбарци за срок от един месец.
Така
определените по вид и размер наказания ще изпълнят целите предвидени в НК и ще спомогнат, както за превъзпитаването на
подсъдимия, така и ще подействат
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
настоящата инстанция осъди подсъдимият
Д.Ю.И.
да заплати на частния
обвинител Ф.Д.И. сумата от 150 лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като бе
направено такова искане.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: