РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 842 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Д.Д.Г. ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на Л.И.С. ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** срещу
И.Х.С. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.143 СК да бъде осъден
ответникът да заплаща в полза на детето издръжка занапред, считано от датата на
подаване на исковата молба в размер на 140 лв. месечно до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е баща на детето Л.И.С.. Излага се, че от раздялата на родителите му
през ноември 2018 г. само майката е тази, която полага грижи и издържа детето. Сочи се, че Л. е на шест
години и посещава детска градина *** с месечна такса в размер на 60 лева.
Твърди се, че детето е с изявени спортни наклонности и посещава курсове по
карате, за което се заплаща месечна такса в размер на 45 лева месечно и курсове
по футбол с месечна такса в размер на 20 лева. Излага се, че отделно от това се
заплащат и разходи за пътуване за тренировки, пътуване за състезания и
екипировки. Сочи се, че курсът по карате изисква задължително участие на детето
в летен лагер с такса в размер на 600 лева. Отделно от това се сочи, че са
необходими и средства в размер на 200 лева за дневна лятна школа. Твърди се, че
за нормалното отглеждане на детето е нужна месечна издръжка в размер на 600
лева, която майката не може да подсигури. Излага се, че майката на детето
работи като шивачка с месечно възнаграждение около 1000 лева, което не е
достатъчно за издръжката и на двамата. Излага се, че майката на детето живее в
едно домакинство със своята майка, на която също помага. Счита, че ответникът
също следва да поеме част от издръжката на детето и предвид, че не работи и не
притежава имущество на значителна стойност претендира издръжка в минимален
размер. Поради изложеното моли съда да уважи депозираната искова молба и да й
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозираната искова
молба. Моли съда да уважи предявения иск. Навежда пространни доводи относно
твърдението си основателност и доказаност на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва същия по основание и размер и моли съда да отхвърли
същия. Твърди, че по делото не са
представени доказателства, че е възникнала нужда от увеличение на издръжката.
Излага, че не са налице и доказателства, че ответникът може да заплаща същата.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Излага, че ответникът не разполага със средства да
заплаща търсената издръжка.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето Л.И.С. ЕГН ********** се установява, че негови
родители са Д.Д.Г. и И.Х.С..
Видно е от представената по
делото Заповед за защита №87/19.12.2018 г. че са постановени мерки за закрила
по отношение на детето и майка му, като ответникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на тях и му е забранено да ги
доближава на 50 метра за срок от една година.
Установява се от приетото по делото
удостоверение № 896 от 30.01.2019 г., издаденото от ***, че детето е било в подготвителна група за задължителна
предучилищна подготовка за учебната 2019/2020 г.
Видно е от приетата по делото
приходна квитанция от ***, че за януари месец дължимата месечна такса за
посещение в детската градина е в размер на 57,20 лева.
Установява се от приетото по
делото Удостоверение №91/29.01.2019 г. и Удостоверение №466/29.07.2019 г. от ***
какви са доходите на ищцата за шест месеца преди предявяване на исковата
претенция и шест месеца след това.
Приобщено като доказателство по
делото и е фиш за заплатата за м. декември 2018 г. и месец май 2019 г. на
ищцата по делото.
От представената по делото
справка за лице от СлВП Плевен, водена на името на ищцата се установява, че
същата се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от недвижим имот
през 2010 г. и 2001 г.
Видно е от изготвената по делото справка от ТД на НАП, че
към 19.07.2019 г. ответникът не работи по ТД.
По делото е приобщен и социален
доклад, изготвен от ДСП Плевен, в който
се сочи, че в интерес на детето е да
бъде уважена исковата молба, като размерът на издръжката следва да бъде
съобразен с потребностите на детето и неговата възраст.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелките ***
Свидетелката ***, майка на ищцата
сочи, че с дъщеря си и сина си живеят в едно домакинство, като грижи за детето
полага единствено майка му и тя. Твърди, че бащата не полага грижи за сина си и
не плаща никаква издръжка за него. Разказва, че внукът й ходи на курсове по
карате, за което плащат месечна такса в размер на 40 лева. Твърди и ,че
допълнително от това заплащат пари за екипировка, като сочи, че последно тя
занесла сума в размер на 125 лв. за
тениска и анцунг. Сочи и, че когато внукът й ходи
по състезания те сами покриват пътя. Твърди, че предстои детето да тръгне на
училище, за което също са нужни средства. Разказва и, че внукът й е записан за летен лагер, за което са платили
около 600 лева. Твърди, че е пенсионер по болест и получава пенсия в размер на
180 лева, поради което и дъщеря й помага
в плащането на консумативи и сметки.
Свидетелят ***, родина на ищцата
свидетелства, че майката е тази, която полага грижи за детето. Твърди, че
ответникът не работи и не полага грижи за Л.. Разказва, че се е налагало когато
ищцата не може да заведе детето до детска градина да го води той, тъй като баба
му често влиза в болница, а майка му работи на смени. Сочи, че е давал парични
заеми на ищцата. Излага, че след ноември 2018 г. ответникът е заминал за
чужбина и от тогава не е пращал пари на сина си. Разказва, че често той вози
детето по състезания, за което му плащат.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове с правна квалификация чл. 143 и 149 СК следва да бъде
установено, че лицето претендиращо издръжка е ненавършило пълнолетие дете на
ответника, както и че предявеният размер на издръжката съответства на нуждите
на детето, както и на възможностите на дължащия издръжка родител. Ищецът следва
да установи и твърдяния момент на фактическа раздяла на родителите.
В случай на установяване на тези
предпоставки, ответникът следва да докаже възраженията си срещу основанието и
размера на предявените искове.
Установява се от приетите доказателства, че Д.Д.Г. и И.Х.С. са родители
на непълнолетното дете Л..
От събраните по делото доказателства /гласни и писмени такива/ на не се
установи нуждите на детето са различни
от нормалните и обичайни за неговата възраст. Детето, с оглед правилното му
отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се
нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с обучението му,
вкл. и за извън класни занимания, както и за разходите, свързани със заболяванията,
съпътстващи неговото развитие.
За да определи размера на нужната
на детето издръжка съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност на родителя се
разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните
видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ,
която към настоящия момент е 140,00 лева. При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, посещаваните от него извънкласни
занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в страната и
доходите, които получават неговите родители, съдът счита, че необходимата
месечна издръжка на детето Л. е в размер на 400,00 лв.
Така
определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде
разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК,
а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че майката упражнява непосредствените ежедневни
грижи по отглеждане и възпитание на детето. Същата не дължи издръжка на други
деца и получава доходи от ТПО. По
отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът съобрази, че той не реализира доходи и, че
не дължи издръжка на други деца. Фактът обаче, че същия не реализира доходи от
своя труд не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на детето си.
Съдът счита, че бащата, който има безусловно задължение да издържа
непълнолетното си дете е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи от
своя труд в размер близък до средния за страната, чрез който да задоволява
потребностите на своето дете. Отчитайки обстоятелствата, че именно майката
полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените и
извънредни разходи, свързани с отглеждането му, съдът намира, че бащата следва
да поеме по-голяма част от определения общ размер на издръжката, но поради
факта, че се претендира издръжка в минимален размер, то следва да бъде
присъдена издръжка именно в такъв размер.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за издръжка е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 140 лева.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС обща сума в
размер на 501,60 лева, представляващи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 201,60 лева и сума в размер на
300 лева представляваща възнаграждение за особен представител.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски в размер на 200 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Х.С. ЕГН ********** *** да
заплаща на детето Л.И.С. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** издръжка в размер на 140лв /сто и четиридесет лева/ месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2019г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване, на
основание чл.143 СК.
ОСЪЖДА И.Х.С. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Г. ЕГН ********** с адрес ***, сторените по делото разноски в размер на размер на 200,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И.Х.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 501,60 лева,
представляващи
държавна такса върху присъдената издръжка и възнаграждение
за особен представител.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.09.2019 г г., пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: