Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието
на секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9433
по описа
за 2018 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от С.Д.К., чрез адв. Б.Д. – П.,
иск срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите
от 759,44 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
07.04.2009г., 75,38 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г., 130,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2010г. до 28.11.2011г.,
125,00 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
номер 20713/2013г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: На
01.06.2018г. на ищцата й е връчено съобщение по ИД номер 20188080400254 по
описа на ЧСИ Захари Димитров, от което се установявало, че ответното дружество,
като приобретател на вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, считано от 15.05.2015г. е взискател
против ищцата за сумата от 1996,64 лв., от която 759,44 лв. – главница, 495,06
лв. – законна лихва за периода 16.12.2011г. до 10.05.2018г., 205,57 лв. – неолихвяеми, 125,00 лв. – присъдени разноски, 150,00 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 261,57 лв. – такси по тарифа към ЗЧСИ към
10.05.2018г. Сочи се, че към съобщението за образувано ИД е прикрепен и
изпълнителен лист по ч.гр.д. номер 20713/2011г. по описа на ВРС, който е
издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, въз основа на заявление по реда на чл.
410 ГПК. Излага се, че ищцата няма непогасени задължения. По същия изп. лист е било образувано изп.
дело номер 20128080401967, прекратено, тъй като до 09.03.2018г. не е поискано
да бъдат извършени каквито и да било изпълнителни действия. С оглед на
изложеното се сочи, че е изтекла определената в закона погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че ищецът няма правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск. Сочи се, че на
07.04.2009г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и С.Д.К.,
в качеството й на кредитополучател, е подписан договор за потребителски кредит
номер PLUS-01382231.
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 13 погасителни
месечни вноски, всяка от които в размер на 208,70 лв., като първата падежна
дата е 15.05.2009г., а последната 14.05.2010г. Към 18.08.2018г. длъжникът не е
направил каквито и да било вноски по изп. дело номер
1967/2012г., което е прекратено, нито по образуваното изп.
дело номер 254/2018г. Поради неплащане кредиторът се снабдил със заповед за
изпълнение номер 12718/19.12.2011г. по ч.гр.д. номер 20713/2011г. по описа на
ВРС. На 25.04.2012г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е
образувано изп. дело номер 1967/2012г. по описа на
ЧСИ Захари Димитров. В рамките на образуваното изп.
дело са били предприети следните действия, прекъсващи давността: насрочена е
дата за опис на движими вещи в дома на длъжника, връчване на ПДИ. След
прехвърляне на вземането на настоящия ответник, същият е конституиран като взискател по изп. дело номер
1967/2012г. На 30.03.2018г. изп. дело е било
прекратено, което не значи, че е отпаднало материалното притезания
на взискателя. Поради това на 02.04.2018г. е
изпратена молба за образуване на изп. дело номер
254/2018г. с включено искане за опис на движими вещи и запор на банковата
сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД. На 16.04.2018г. е изпратена молба за запор
на банковата сметка на длъжника в банката. С посоченото действие се прекъсва
изтичащата давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по
делото съобщение за образувано изпълнително дело, адресирано до С.К., с изх.
номер 9920 от 16.04.2018г. се установява, че изпълнително дело номер 254 по
описа на ЧСИ Захари Димитров за 2018г. е образувано по издадено изпълнителен
лист от 21.03.2012г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 20713/2011г. по описа на
ВРС в полза на взискателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Видно от представения
договор за продажба и прехвърляне на вземания на 15 май 2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвъстментс БГ“ ЕАД вземането си спрямо С.Д.К..
Установява се от
представения препис на ПДИ, изпратена от ЧСИ Захари Димитров, по гр.д. номер
20128080401967, с изходящ номер 11883 от 19.04.2013г. до С.Д.К., че с
изпълнителен лист от 21.03.2012г., въз основа на издадена заповед за изпълнение
на осн. чл. 410 ГПК по ч.гр.д. номер 20713/2011г. по
описа на ВРС в полза на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се дължи вземане, което възлиза на 1584,63 лв.
От приложеното по
делото изпълнително дело 20128080401967 по описа на ЧСИ Захари Димитров се
установява следното: На 14.05.2012г. е поискано извършване на справка за
трудови договори на длъжника С.Д.К.. Поискана е и справка за декларирано
имущество. На 19.04.2013г. е направено искане за препис от вписан акт. На
01.08.2013г. е направено искане за справка за притежаваните от С.К. земеделски
земи и пенсия. Установява се, че е постъпило искане за конституиране на нов взискател по изпълнителното дело, а именно настоящият
ответник, поради прехвърляне на вземанията на взискателя
с цесия. На 04.04.2018г. изпълнителното производство
е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
наложеният запор върху банковата сметка на длъжника е бил вдигнат.
От приложеното по делото
изпълнително дело номер 20188080400254 по описа на ЧСИ Захари Димитров се
установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.03.2012г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на осн. чл.
410 ГПК по ч.гр.д. номер 20713/2011г. по описа на ВРС е наложен запор върху
всички сметки на длъжника С.Д.К. до сума в размер на 2024,24 лв., изчислена към
10.05.2018г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Основание за наличие на правен
интерес у длъжника в изпълнително производство да оспори чрез иск изпълнението
е висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист. (Определение № 364 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 238 / 2018
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Доколкото по делото се установи, че има образувано изпълнително производство номер 20188080400254 по описа на ЧСИ Захари Димитров, то е налице и
правен интерес от завеждане на настоящата претенция, поради което и искът е
допустим.
По основателността:
В чл. 117 ЗЗД е уредено,
че ако вземане е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на съдебения
изпълнител): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. (Така в Тълкувателно решение 2/2013г., постановено по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС)
В
конкретния казус от приетата фактическа обстановка се установи, че по
изпълнително дело номер 20128080401967 по описа на ЧСИ Захари Димитров не са
извършвани действия, които да бъдат определени като изпълнителни, предвид
гореизложеното, за да се счита, че са прекъснали давността. Т.е. от момента на
стабилизиране на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. номер
20713/2011г. е започнала да тече уредената в закона петгодишна погасителна
давност спрямо задълженията, обективирани в
издадената заповед за изпълнение и последвалия изпълнителен лист. Според българския съд
прекъсването на давността е еднократно волеизявление или действие, което
заличава времето, изтекло до настъпване на основанието за неговото извършване.
От прекъсването започва да тече нова погасителна давност. Времето, изтекло
преди прекъсването, и времето, изтекло след това, не могат да се събират, за да
се противопостави възражение за изтекла давност. Дори да се приеме, че
заповедта за изпълнение е била стабилизирана в деня, когато е издаден и
изпълнителният лист, а именно 21.03.2012г., то и погасителната давност е
изтекла към дата 22.03.2017г. С оглед на това и поради неизвършването на
каквито и да било изпълнителни действия до 22.03.2017г., вземанията, обективирани в издадения изпълнителен лист са погасени към
настоящия момент. Съдът не споделя твърдението на ответника, че с налагането на
запор по новообразуваното изпълнително дело 20188080400254
по описа на ЧСИ Захари Димитров е прекъсната давността и е започнала да тече
нова давност, защото самата давност е изтекла много преди този момента и няма
как същата да бъде прекъсната, при положение, че е изтекла.
С оглед на изложеното
претенцията на ищцата е основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 550,00 лв., представляваща
сторени в производството разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.К.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит
Инкасо Инвъстментс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от:
759,44 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит от 07.04.2009г., сключен между С.Д.К. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 75,38
лв., представляваща възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит от 07.04.2009г., сключен между С.Д.К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за периода от 15.03.2010г. до 15.06.2010г.; 130,19 лв., представляваща мораторна лихва по договор за потребителски кредит от
07.04.2009г., сключен между С.Д.К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за периода от
15.04.2010г. до 28.11.2011г. и 125,00 лв.
– разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. номер 20713/2013г.
по описа на ВРС и е образувано изпълнително дело номер 20188080400254 по описа на ЧСИ Захари Димитров.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвъстментс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на С.Д.К., ЕГН **********, сумата от 550,00 лв., представляваща сторени
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: