Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №54 от 17.03.2015 година, постановено по ГР.Д.№1007 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, по реда на чл.422 от ГПК и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД епризнато за установено, че А." , ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. С., 1220, район „Н.", ул."Е. Д." №1, представлявано от К. П. К. Г.а, дължи на „С." О., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., пл."Г. И." №4, представлявано от управителя С. И. А., сумата от 3 240 лв. /три хиляди двеста и четиридесет лева/, с включен ДДС, представляващи неплатена цена на извършена услуга по охрана за месец април 2012 година; сумата от 641,68 лв. /шестстотин четиридесет и един лев и шестдесет и осем стотинки/, представляващизаконна лихва за забавено плащане, считано от 26.04.2012 година до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 04.04.2014 година, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 04.04.2014 година до окончателното й заплащане; отхвърлено езаявеното от А.", ЕИК- *************, със седалище и адрес на управление гр. С., 1220, район „Н.", ул."Е. Д." №1, представлявано от К. П. К. Г.а, възражение за прихващане, като неоснователно и недоказано; присъдени в полза на ищеца разноски. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „А.” . Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои неправилността на решенето и доводи, и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да бъде постановено друго, с което да се признае направеното възражението за прихващане и да се отхвърлят предявените претенции. Няма доказателствени искания. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, подадена от „С.” ЕООД. Заето е становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са твърдения във връзка със заетото становище. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение и оставено в сила първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславяща с право основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. с р.II, т.4 от „Договор за организиране и осъществяване на охрана и пропусквателен режим” от 02.01 2003 година, сключен между страните по делото, във вр. счл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; обусловени с правно основание чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ, всичкитепризнати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес и процесуалната легитимация на страните при установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Освен това преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства въззивниятсъд приема за установени от фактическа страна и други обстоятелства, които районният съд не е обсъждал, а именно: В р.II, т.4 от процесния договор за организиране и осъществяване на охрана и пропускателен режим, сключен 02.01.2003 година, между страните по делото, е уговорено задължение за ищцовото дружество, като изпълнител по договора „да предотвратява неконтролируемо проникване в обекта с цел кражби, грабежÞ, вредителство и други чрез системата на пропускателния режим”. Чрез изготвеното в приложеното към делото досъдебно производство експертно-пожаротехническо заключение освен приетите за установени обстоятелства, се установяват и други обстоятелства, а именно: „единствената реална причина за пожарае откритият огнеизточник да е поднесен умишлено към горимите материали, намиращи се в складовото помещение, от неизвестен извършител”. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените от ищеца искови претенции са с предмет вземания, които са възникнали и са изискуеми. Съображенията за този извод са следните: Съдът като взе предвид, че ответната страна признава претендираните от ищцовото дружество вземания на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с които районният съд е обосновал извода си за възникване и изискуемост на претендираните от ищеца вземания - освен към фактическите констатации, както се посочи по-горе, и към правните констатации, които правни констатации също приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд за извода, че претендираните вземания са възникнали и са изискуеми. Но, не приема крайния извод, че исковите претенции следва да бъдат уважени. Това е така, защото вземанията, предмет на исковите претенции, са погасени чрезизвършеното в първоинстанционното производство от ответното дружество изявление за прихващане и не са дължими от ответното дружеството. Съображенията за този краен извод са следните: Възражението за съдебно прихващане е процесуално допустимо. Направено е от процесуално легитимирано лице – ответника, и в законоустановения преклузивен срок - с отговора на исковата молба. Възражението за съдебно прихващане е и основателно. За да настъпят материално правните последици при направено възражение за прихващане /съдебно прихващане/ е необходимо да са осъществени всички кумулативно изискуеми се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.103, ал.1 от ЗЗД, а именно: = възникнало, действително и изискуемо вземÓне на ищеца от ответника; = възникнало, действително и изискуемо вземане на ответника от ищеца; = вземанията да са или пари или еднородни и заместими вещи. При съдебното прихващане не е необходимо вземането на ответника да е ликвидно. В настоящия казус са осъществени и трите изискуеми се предпоставки, посочени по-горе. За този извод съдът е мотивиран от следното: И двете вземания са парични. По отношение на всички претендирани от ищеца вземания съдът вече изложи съображения за възникването и изискуемостта им. По отношение на претендираното от ответника вземане са осъществени всички кумулативно изискуеми с разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД елемента от фактическия състав, от който възниква претендираното от ответника вземане, а именно: = неизпълнение на договорно задължение; = претърпяна загуба; = загубата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението; = настъпилата загуба е от такова естество, че е била предвидима при пораждане на задължението. По отношение неизпълнение на договорно задължение. Не страната, която твърди, че насрещната страна по сключен между тях договор не е изпълнила уговорено с договора задължение, носи тежестта на доказване факта на неизпълнението. Това е така, защото от една страна принципно отрицателни факти не се доказват, от друга страна тежестта на доказване лежи върху страната, в чийто интерес е установяването на факта. Изпълнението на поето договорно задължение е факт, от които страната, която е поела изпълнението, извлича изгодни за себе си правни последици. Поради което върху страната която твърди, че е изпълнила, лежи тежестта на доказване изпълнението на поето с договора задължение. По делото няма събрани доказателства, че ответникът е изпълнил поетото с договора задължение, уговорено в р.II, т.4 от процесния договор, а именно: „да предотвратява неконтролируемо проникване в обекта с цел кражби, грабежи, вредителство и други чрез системата на пропускателния режим”. Обратното чрез направено признание от ищеца и чрез събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е изпълнил посоченото по-горе задължение. За да направи този извод съдът съобрази следното: С представяне по делото, като писмени доказателства,”Инструкция за дейността на охранителите в „С." О.” и „План за охрана”, утвърдени от Директор охранителÝа дейност на 20.02.2006 година и на 21.02.2006 година, ищецът е направил признание на следните факти: ищецът възложил на охранителите да приемат за охрана сградите, оборудването и имуществото, намиращо се в района на охранявания обект, без обектите отдадени, под наем на други фирми, да извършват обход на района при приемане и сдаване на дежурството и през един час, да осъществяват охрана в обекта, като предотвратяват проникване в същия, и че нямат договорни отношения за охрана с фирмите, наематели. Като частни, удостоверителни документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Но, като документи, съдържащи признание на факти по смисъла на чл.175 от ГПК, имат материална доказателствена сила,която съдът преценявас оглед на всички обстоятелства по делото,установени чрез събраните по делото доказателствени средства. Чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания се установява посочения по-горе факт – ищецът не е охранявал наетите обекти, в това число и процесния склад, който е изгорял. От предмета на процесния договор за охрани се установява, че задълженията за охрана са поети по отношение на целия обект „Складова база – Г. О.”, без да са посочени като изключение складовете, които са отдадени под наем. По делото няма събрани доказателства, че страните са постигнали взаимна договореност да се изключат, като обект, подлежащ на охрана, складовете, които са отдадени под наем, нито със сключване на процесния договор за охрана, нито в последствие. Изложеното обосновава извод, че ищецът не е изпълнил посоченото по-горе договорно задължение. Извод, че ищецът не е изпълнил посоченото по-горе договорно задължение, съдът прави, като взе предвид и следното: Самият факт, чепроцесният склад е изгорял, поради умишлено причинен пожар през нощта, който факт е установен чрез съдържащите се документи в приложеното към настоящото дело досъдебно производство, и който факт не се оспорва от ищеца, е доказателство, че не е изпълнено задължението да се предотврати неконтролируемо проникване в обекта с цел вредителство. „Предотвратяването на неконтролируемо проникване в обекта” означава не само предотвратяване да се прониква през оградата на целия обект, а означава и предотвратяване проникването във всеки едни склад, намиращ се на територията на „Складова база-Г. О.”, предмет на процесния договор за охрана. Както се посочи по-горе няма събрани доказателства по делото, че са изключени, като предмет на процесния договор за охрана, складовете, които са отдадени под наем, включително и процесният изгорял склад. За да се приеме, че е осъществено „неконтролируемо проникване в обекта с цел вредителство”, е без значение, кой е осъществил вредителството - служители на ищеца,служители на ответника, служители на наемателя на изгорелия склад или служители на другите наематели на складове, намиращи се на територията на обекта, предмет на процесния договор за охрана. Проникването през нощта в изгорелия склад и причиняването на умишлен палеж, дори без да е установено кой е извършителят, са достатъчни факти, които налагат извод за неизпълнение на поетото договорно задължение да се предотвратява неконтролируемо проникване в обекта с цел вредителство. По изложените съображения съдът прави извод, ищецът не е изпълнил посоченото по-горе договорно задължение. По отношение претърпяната загуба и пряката и причинна връзка между нея и неизпълнението на задължението. По делото са установени факти, от които съдът прави извод за осъществяване и тази предпоставка, за да възникне отговорността на ищеца-охранител, визирана с разпоредбата на чл.82, от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Фактите, чепроцесният склад е изгорял, поради проникването през нощта в него и умишлено причиняване на пожар, които факти са установени чрез съдържащите се документи в приложеното към настоящото дело досъдебно производство, и които факти не се оспорва от ищеца, са доказателство не само, че не е изпълнено задължението да се предотврати неконтролируемо проникване в обекта с цел вредителство, но и са доказателство, че ответникът е претърпял загуба на недвижимо имущество, която загуба е настъпила в резултат на неизпълнение от ищеца на задължението да се предотврати неконтролируемо проникване в обекта с цел вредителство. По отношение на естеството на настъпилата загуба. Настъпилата загуба, в настоящия казус изгорял склад, собственост на ответника, е от такова естество, че е била предвидима при пораждане на задължението. Този извод са налага от съдържанието на т.4 от раздел II от процесния договор за охрана. Изгарянето на склада е вредителство по смисъла на посочената договорна клауза. Освен това на основание чл.82, изречение второ от ЗЗД, длъжникът отговаря за всички преки и непосредствени вреди, ако е бил недобросъвестен. Осъществяването на посочената хипотеза в настоящия казус е доказано. Недобросъвестността на ищеца-охранителсе състои в съзнателното неизпълнение на поето с договора задължение, като едностранно е ограничил осъществяването на охрана, лишавайки част от обектите, които са предмет на процесния договор, от охрана, което не изпълнение е в пряка причинна връзка с настъпилата загуба. По изложените съображения са осъществени всички кумулативно изискуеми с разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД елемента от фактическия състав, от който възниква претендираното от ответника вземане - обезщетение за причинена загуба, поради неизпълнение на договорно задължение, уговорено със сключения между страните по делото процесен договор. Необоснован е изводът на районния съд, че основанието, от което ответникът черпи своята претенция, е т.6, раздел втори от процесния договор за охрана, първа хипотеза – „доказана констатация от органите на полицията”. От една страна „доказана констатация от органите на полицията” не е отделна хипотеза нат.6, раздел втори от процесния договор за охрана. Тя е една от кумулативно изискуемите се предпоставки, уговорени с посочената договорна клауза, от които възниква отговорност за охранителя, която отговорност е в съответствие с протокол, двустранно подписан от възложителя и изпълнителя. Съгласно т.6, раздел втори от договора при доказана констатация с протокол от органите на полицията и двустранно подписан протокол от възложителя и изпълнителя за нанесени щети, причинени от действия на трети лица в следствие на некомпетентни действия на охраната, изпълнителят носи отговорност в съответствие с протокола, двустранно подписан от възложителя и изпълнителя. От тази клауза е видно, че при доказано осъществяване на всички обстоятелства, изброени в нея, отговорността на охранителя възниква, и то такава, каквато е определена сдвустранно подписания от възложителя и изпълнителя протокол. Т.Е. не е нужно друго доказване за да възникне отговорност за охранителя. Обсъдената договорна клауза по правното си естество е уговорен начин на доказване неизпълнение на задължения за охрана, от които са настъпили щети, причинени от трети лица, и уговорен начин на доказване –възникване на отговорността на охранителя, и то такава, каквато са я договорили страните с двустранно подписания протокол. Обсъдената договорна клауза по правното си естество не е постигната договореност за освобождаване от отговорност охранителя при хипотези, които са извън хипотезата на т.6, раздел втори от процесния договор за охрана. За охранителя на общо основание – чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, възниква имуществена отговорност – заплащане на обезщетение за причинената загуба, принастъпване на щети, причинени от неизпълнение на поетите от охранителя с договора задължения, договорени в раздел втори, от т.1 до т.5, едно от които е „да предотвратява неконтролируемо проникване в обекта с цел кражби, грабежи, вредителство и други чрез системата на пропускателния режим”. Изложеното обосновава следните изводи: Ответникът притежава възникнало, изискуемо и доказано по размер вземане от ищеца,представляващо обезщетение за причинена загуба, поради неизпълнение на договорно задължение, уговорено със сключения между страните по делото процесен договор, като размерът на вземането е пазарната стойност на складовата постройка, и е установен чрез съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, който размер е значително по-голям от общия размер на претендираните от ищеца вземания. С направеното възражение за прихващане с отговора на исковата молба и с осъществяване на всички кумулативно изискуеми се елементи от сложния фактически състав, визиран в чл.103, ал.1 от ЗЗД, обсъдени по-горе, се е погасило вземането на ищеца в размер общо на3 881, 68 лв., погасило се е и част от вземането на ответника, което е значително по-голямо от вземането на ищеца, до размер на вземането на ищеца. По изложените съображения предявените обуславящи и обусловени искови претенции, следва да бъдат отхвърлени, поради погасяването им чрез направено възражение за прихващане на вземането на ищеца от ответника в размер на 3 881, 68 лв. с част от вземането на ответника от ищеца в същия размер. С огледфактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съде валидно, допустимо и неправилно. Жалбата е основателна и решениетона районния съд следва да бъде отменено, вместо което да бъдат отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК обуславящи и обусловени искови претенции, поради погасяването им чрез извършено съдебно прихващане. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в двете инстанции общо в размер на 787,63 лв. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване - цената на всяка една от кумулативно обективно съединените искови петенции, които са за парични вземания, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ГПК е търсената сума, която е под 5 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №54 от 17.03.2015 година, постановено по ГР.Д.№1007 по описа за 2014 година на Горнооряховски районен съд, ИЗЦЯЛО. ОТХВЪРЛЯ предявенитепо реда на чл.422 от ГПК, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. счл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; и на основание чл.79, ал.1, предложение второ от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ, искови претенции, с коитосе иска да бъдепризнато за установено, че А." , ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. С., 1220, район „Н.", ул."Е. Д." №1, представлявано от К. П. К. Г.а, дължина „С." О., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., пл."Г. И." №4, представлявано от управителя С. И. А., сумата от 3 240 лв. /три хиляди двеста и четиридесет лева/, с включен ДДС, представляващи неплатена цена за извършена услуга по охрана за месец април 2012 година; сумата от 641,68 лв. /шестстотин четиридесет и един лев и шестдесет и осем стотинки/, представляващизаконна лихва за забавено плащане, считано от 26.04.2012 година до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 04.04.2014 година, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 04.04.2014 година до окончателното й заплащане, поради ПОГАСЯВАНЕТО ИМ чрез ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, предявено в съдебното производство от А." , ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. С., 1220, район „Н.", ул."Е. Д." №1, представлявано от К. П. К. Г.а, против„С." О., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., пл."Г. И." №4, представлявано от управителя С. И. А., представляващо вземане на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗЗД, във вр. счл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ, а именно:обезщетение за причинена на 22.01.2011 година загуба - изгорял склад в „Складова база”-Г. О., собственост на А." , ЕИК-*************, настъпилапоради неизпълнение на договорно задължение от „С." О., ЕИК-*************, по „Договор за организиране и осъществяване на охрана и пропускателен режим, сключен на 02.01.2003 година между А." , ЕИК-*************, в качеството на възложител, и „С." О., ЕИК-*************, в качеството на изпълнител. ОСЪЖДА „С." О., ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., пл."Г. И." №4, представлявано от управителя С. И. А., да заплати на А." , ЕИК-*************, със седалище и адрес на управление гр. С., 1220, район „Н.", ул."Е. Д." №1, представлявано от К. П. К. Г., направените разноски в двете инстанции в размер на 787,63 лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |