МОТИВИ: По
НОХД № 242 по описа на Окръжен съд гр. Търговище за 2016 година.
Подсъдимите Ж.Й.Ж.
с ЕГН ********** и П.А.А.
с ЕГН **********,***, са предадени
на съд с обвинение ЗА ТОВА, че на
12. 08. 2016 год. в с. Осиково, общ. Попово, Търговищка област, в съучастие,
като съизвършители, чрез използване на сила и заплаха, отнели от владението на Б.С.А.
120 лева, мобилен телефон „НОКИА 100“ на стойност 30, 00 лева, десет броя вафли
„Споко“ на стойност 3, 80 лева, десет броя вафли „Троя“ на стойност 3, 40 лева,
десет броя вафли с неустановена марка на стойност 1, 00 лева, или всичко на
стойност 158, 20 лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, като по
отношение на подсъдимия Ж.Ж. деянието е
извършено при условие на опасен рецидив - престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК за подс. Ж. и престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за
подс. А..
ПОДСЪДИМИТЕ се признават
за виновни и дават съгласие за разглеждане на делото по реда на чл. 370 и сл.
от НК, заявявайки, че са им известни последиците от това. Молят за
снизхождение, предоставят на съда относно вида и размера на наказанието.
ЗАЩИТАТА на подс. Ж. пледира за определяне на наказание ЛОС към специалния минимум, предвиден от
закона, с приложение на чл. 58а ал.1 НК,
изтъквайки като смекчаващи вината обстоятелства, самопризнанията му в хода на
цялото производство.
ЗАЩИТАТА на подс. А. пледира за определяне на наказание ЛОС към
специалния минимум, предвиден в текста на чл. 198, ал. 1 НК и редуциране на
това наказание съобразно чл. 58а, ал. 1 НК.
ОБВИНЕНИЕТО
се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура, пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода, определен към средния размер, предвиден в
състава по който е предявено обвинението, при строг режим на първоначално изтърпяване,
като така определеното наказание, при условията на чл. 58а НК, бъде намалено с
1/3. Пледира се за зачитане на предварителното задържане на подсъдимите, както
за произнасяне по разноските и веществените доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша обвинението и защитата на подсъдимите,
и приобщи материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимите живеели в с. Дряновец, общ. Б..
Пострадалата от престъплението Б.А. ***. Двете населени места, макар и в
различни общини, се намирали на няколко километра едно от друго. Свързвали ги
единствено „черни“ пътища.
И двамата подсъдими имали богато съдебно минало. В
справката за съдимост на подс. Ж.
фигурират повече от десет отделни присъди, всички за престъпления против
собствеността /кражби/, като деянията му след 2006 година съставляват такива
при условие на опасен рецидив. Търпял е ефективно наказание „лишаване от
свобода“ многократно, последното е изтърпял на 24. 11. 2015 год., когато е
освободен от затвора.
Подс. А. има в справката си за съдимост общо седем
отделни присъди за многобройно престъпления против собствеността. Последните
две присъди са за деяния по чл. 198, ал. 1 НК – „грабеж“, налагани са му
наказания „лишаване от свобода“, които е изтърпявал в ПОПРАВИТЕЛЕН ДОМ. Всички
досегашни осъждания на подс. А. били докато той бил непълнолетен. Настоящото
деяние се явява първо за него от момента, когато е навършил пълнолетие.
Начинът на живот на подсъдимите и изградените им с
времето престъпни навици, предполагали осъществяване на обща престъпна дейност.
Около обяд на 12. 08. 2016 год. двамата се уговорили да отидат в с. Осиково и
да извършат престъпление. С коня и каруцата на подс. Ж., двамата се придвижили
до с. Осиково. Спрели в горичка до селото и изчакали да настъпи нощта. Около
23.00 ч. след като станало достатъчно тъмно, оставяйки коня с каруцата в
горичката, двамата се насочили към къщата на живеещата сама Б.А. – възрастна жена, на 84 години.
Прескачайки оградата, двамата подсъдими влезли в двора на имота. Тъй като
къщата била заключена, намерили стълба, с която се качили на покрива. Размествайки
част от циглите, направили отвор, през който проникнали в таванското помещение,
а от там и в самата къща. А. спяла в една от стаите на първия етаж. В избеното
помещение подс. намерили въже за простир
и черни връзки за обувки, след което се насочили, и влезли в стаята на А.. Възрастната жена вече била будна, разбрала,
че в къщата и има хора. Подсъдимите, без да пускат осветлението, светейки със
запалка, се нахвърлили върху жената. Заплашвали я, искали да им даде пари. А.
казала, че няма пари, тогава А. и нанесъл няколко удара по лицето. Уплашената
жена решила да им даде наличните си пари, за да не продължават да
издевателстват над нея. Казала къде се намират парите и – общо 120 лева, на
банкноти по 20 лева. След като взели парите, подсъдимите завързали А. за
печката в стаята и, взели мобилния и телефон „Нокиа 100“ , и различни видове
вафли – 30 на брой, и решили да напуснат къщата. Тъй като не успели да отворят
входната врата, двамата излезли през прозореца на банята. Стигайки до
горичката, където били оставили коня и каруцата, изяли няколко от вафлите, изпушили по една
цигара, разделили си отнетите пари и се
върнали в с. Дряновец. Междувременно Б.А. успяла да се освободи от въжетата. От
стационарния си телефон се обадила на свои близки, казвайки за станалото.
На следващия ден подс. Ж. продал на св. М. А. ***,
мобилния телефон „Нокиа 100“. Продал и използваната каруца за 50 лева на
съселянина си В. И..
При извършен на следващия ден оглед, в горичката
до селото били намерени и иззети, респ. приложени като веществени доказателства
опаковки от отнетите вафли, празна цигарена кутия „Карелия“ и запалка,
изхвърлени от двамата подсъдими, преди тръгването им. Бил открит и иззет
мобилния телефон на А., също приложен като веществено доказателство.
След проведени следствено – оперативни мероприятия
подс. А. бил задържан на 17. 08. 2016 год. Подсъдимият Ж. успял да се укрие.
Бил издирен и задържан на 29. 09. 2016 год.
А. направил пълни самопризнания, подробно описал и
показал, при проведения следствен
експеримент, начина и мястото на осъществяване на деянието.
Стойността на отнетите вещи, ведно с парите – 120
лв., според изготвената експертиза възлиза на 158, 20 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
/предвид естеството на производството/ от обстоятелствената част на ОА, както и
от всички останали писмени доказателства по делото. Всички те изцяло подкрепят
направените самопризнания на подсъдимите, поради което съдът ги призна за
виновни като извършители на процесното деяние.
Безспорно се касае за осъществен от обективна и
субективна страна „грабеж“ по смисъла на чл. 198, ал. 1 НК. Двамата подсъдими, действайки като съизвършители,
по см. На чл. 20, ал. 2 НК, използвайки сила и заплахи, отнели от владението на
А. описаните по – горе пари и вещи. С оглед предишните осъждания на подс. Ж. –
по НОХД № 92/2011 год. на Районен съд Б. бил осъден на ЕДНА ГОДИНА и ПЕТ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“, изтърпявано ефективно /освободен на 31. 10. 2012 год./ и
по НОХД № 144/2015 год. на Районен съд Б., осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“, ефективно изтърпяно на 24. 11. 2015 год. , процесното деяние се явява
като „грабеж“ в квалифицирания състав на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – извършено
в условие на „опасен рецидив“ по см. на чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК.
За подс. А. деянието следва да бъде квалифицирано
като „грабеж“ по см. на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, защото това е
първо за този подсъдим деяние, извършено, след като е навършил пълнолетие.
Всички останали присъди, видно от справката му за съдимост са извършени докато
е бил непълнолетен.
Преди да пристъпи към определяне на наказанието,
съдът намира, че следва с едно изречение да отговори на провокираната в
пледоариите на защитата теза, за предварителна уговорка между двамата, да
осъществят кражба. Според защитата,
такова било предварителното намерение, но видите ли, подсъдимите се натъкнали
на възрастната жена и тогава предприели насилствените си действия. Това
категорично е опровергано от събраните доказателства, недопустимо е, с оглед
естеството на производството, но следва да бъде споменато, най-вече, за
прецизност. От една страна двамата защитници не застъпиха по никакъв начин
тезата за „ексцес“, за какъвто евентуално може да се говори, от друга страна, с
оглед доказателствата по делото и начинът на осъществяване изключват наличие на
„ексцес“. Защото едва ли двамата подсъдими биха проникнали през покрива на
къщата, а не през врата или прозорец, който биха взломили безпроблемно. Едва ли
в избеното помещение е имало само въже от простир и вързанки от обувки,
напротив, точно това е било необходимо на подсъдимите, за да могат да завържат А.,
да не и дадат възможност да повика помощ, а те да могат безпроблемно да се
оттеглят, след като постигнат целта си, както всъщност е станало на практика.
Затова съдът отхвърли тезата на защитата, като несъстоятелна.
При определяне размера на наказанията, съдът
обсъди всички обстоятелства по делото – отегчаващи и смекчаващи. Както беше отбелязано по – горе, подс. Ж., е
осъждан многократно / повече от десет пъти /, многократно е търпял ефективно
наказание ЛОС. Всичките му осъждания,
без изключение, са за извършени кражби. Касае се за множество деяния,
осъществени от Ж. сам, и в съучастие с
други лица. В конкретния случай обаче става въпрос за отнемане на чужда вещ,
след употреба на сила и заплаха. Т. е. този подсъдим е готов да направи всичко,
което е необходимо, за да сломи съпротивата на определена жертва, но да
постигне целта си. В случая – набелязан обект, план за проникване, сломяване
съпротивата на жертвата, респ. постигане на набелязаната цел, осигуряване на
безпрепятствено оттегляне. И всичко това се осъществява в съучастие с втория
подсъдим. Какви биха били последствията за възрастната жена, ако не е имала
пари, които да им даде, трудно може да се предвиди. Защото данните по делото
сочат, че физическото насилие спрямо жертвата е прекратено, след като А. е
казала къде държи парите си, едва след това е завързана за печката. Определено
грабежа е по – тежко престъпление, затова и предвидените в закона наказания са
по – високи. В случая, тъй като деянието представлява „опасен рецидив“ и предвиденото наказание е
от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ години ЛОС.
В контекста на всичко до тук, при констатирани
само отегчаващи вината обстоятелства спрямо подс. Ж., съобразявайки, че е на
лице желание да се съдейства на правосъдието, /макар и това да носи лична
изгода на подсъдимите, следващо от приложението на чл. 58а, ал. 1 НК /, но и
факта, че този подсъдим се е укривал повече от един месец, съдът прие, че
наказанието му следва да бъде определено над средния, предвиден в закона
размер, а именно ДВАНАДЕСЕТ години. След задължителната редукция по чл. 58а, ал.
1 НК, съдът ОПРЕДЕЛИ окончателно наказание
от ОСЕМ ГОДИНИ „лишаване от свобода“. Режима при който
следва да бъде търпяно това наказание съгл. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от
ЗИНЗД следва да бъде „СТРОГ“, в затворническо общежитие от закрит тип. На осн.
чл. 59, ал. 1 НК на подс. Ж. беше зачетено, като изтърпяно времето, през което
е бил с мярка „задържане под стража“, до влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че спрямо този подсъдим – с оглед
възрастта му, съдебното му минало и интензитета на престъпната му дейност –
целите на наказанието, които преследва наказателния закон, могат да бъдат
осъществени отчасти. За превъзпитание в конкретния случай не може да става
въпрос, единствено по – дългия период, в който той ще бъде отстранен от
обществото, би му попречил да върши нови престъпления. Този продължителен
период, определен като наказание, би осъществил в пълнота целите на наказанието
в „генерален“ план – би въздействал възпитателно и предупредително спрямо
останалите членове на обществото.
Относно подс. А., за да определи размера на
наказанието, което следва да изтърпи, съдът съобрази следното: В справката за
съдимост на А. фигурират няколко отделни присъди /седем/ . С тези присъди, за
множество деяния, са му определяни различни по вид и размер наказания.
Последните две присъди – НОХД № 303/2013 год. на РС Б., след сключено
споразумение, влязло в сила на 07.10.2013 год. му е наложено наказание ДВЕ
ГОДИНИ „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 т. 3 НК, и по НОХД № 371/ 2013 год. на РС Б.,
влязла в сила на 05. 02. 2014 год., отново за престъпление по чл. 198, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА
ЛОС. Наказанието по тези две присъди е
групирано, определено е общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛОС, като съдът прилагайки
чл. 24 от НК е увеличил наказанието с два месеца, т. е. А. е получил наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ДВА
МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което е търпял в затворническо общежитие от
закрит тип. Или, той е пребивавал вече в затвор, макар и осъден за деяния,
които е извършил като непълнолетен. По делото липсват данни, кога А. е освободен
от затвора, но определено това е станало или в края на 2015 год. или в началото
на 2016 год. Предвид на това, че при предходните му осъждания, А. е пребивавал
и в „поправителен дом“ на съда е ясно, че спрямо него са приложени всички
възможни опити да се постигнат целите на закона – поправяне и превъзпитание. Такива явно не са
постигнати, затова съд счете, че наказанието на този подсъдим следва да бъде
определено над специалния минимум, по – скоро към средния, предвиден в чл. 198,
ал. 1 НК размер / тъй като текста предвижда от ТРИ до ДЕСЕТ години /. И при
този подсъдим преобладават отегчаващи отговорността обстоятелства – системен
престъпен начин на живот, отказ да спазва определения правов ред. С течение на
времето подс. А. върши по – тежко наказуеми деяния – грабежи. На лице са данни,
че той е осъществил физическото насилие /нанесените удари/ на А., склонен е по
принцип към насилие с цел осъществяване на намеренията си. Тази явна
демонстрация на незачитане на законите, неприкосновеността на човешко
достойнство и чест, както и на собствеността на хората, правят този подсъдим не
по – малко обществено опасен от подс. Ж.. Затова съдът прие, че наказанието,
което следва да му бъде наложено следва да е около средния предвиден в закона размер
– ШЕСТ ГОДИНИ ЛОС. С приложението на чл. 58а, ал. 1 НК това наказание беше
намалено с 1/3 и като окончателно, на подс. беше определено наказание от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ „лишаване от свобода“. В този размер наказанието би попречило на А. да
върши нови престъпления, бе въздействало в „генерален“ план – спрямо останалите
членове на обществото.
На подс. А., на осн. чл. 59, ал. 1 от НК беше зачетено предварителното задържане, и
определен първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване, на осн. чл. 59, ал. 1 и
чл. 61, т. 3 от ЗИНЗД.
Веществените доказателства по делото бяха отнети в
полза на държавата на осн. чл. 53 ал.2 НК и беше постановено тяхното
унищожаване като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
За вещественото доказателство – телефон „НОКИА100“ с IMEI 351655057911100, беше постановено, след влизане на присъдата в сила да се върне
на собственика му – Б.А. ***.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: