№ 396
гр. Габрово, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210102124 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 6449/13.12.2021 г. предявена от "Енерго - Про
Продажби" АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу П. К. ХР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 4.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 153,80 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена електрическа енергия, доставена за периода от 28.05.2018 г. до
11.06.2018 г., съгласно издадена фактура от 18.06.2018 г. и за сумата 46,57 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.07.2018 г. до 30.07.2021 г.,
както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч.гр. дело № 1406/2021
год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава
електрическа енергия на клиентите при публично известни общи условия, а П. К. ХР. е
потребител на такава за битови нужди за обект находящ се в село Шарани, общ.
Габрово, абонаментен № **********. За периода от 28.05.2018 г. до 11.06.2018 г. е
доставена енергия на стойност 153,80 лева, която не е заплатена в предвидения в
Общите условия срок. Ищецът сочи, че ответникът П. К. ХР. отговаря за задълженията.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
1
ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, с който счита предявената искова молба за
нередовна тъй като не ставало ясно дали вземанията описани в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и вземанията описани в исковата молба произтичат от един и
същи документ или на различни (фактури или ОУ), съответно имало противоречие във
фактическите твърдения на ищеца.
Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на всички изисквания
за редовност предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически
твърдения относно страните, предмета и основанието на предявените искове, като са
посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. Заповедта, предмет на
предявения установителен иск, е издадена въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не въз основа заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, съответно е
ирелевантно какъв документ е посочил заявителят – ищец.
По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да има качеството
потребител на ел. енергия. Предявено е възражение за погасяване на претендираните
вземания на ищеца по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената справка по лице издадена от Служба по вписванията,
ответникът е притежавал право на собственост върху горепосочения електроснабден
недвижим имот, находящ се в село Шарани, общ. Габрово, в който е отчетена като
потребена електрическата енергия, като правото на собственост върху имота е
прехвърлено на трето за спора лице на 16.05.2019 г.. Ето защо съдът приема, че за
процесния период – 28.05.2018 г. – 11.06.2018 г. между страните е съществувал
договор за продажба на електрическа енергия, доставяна в имот, находящ се в село
Шарани, общ. Габрово.
Съгласно извлечение от сметка към 02.08.2021 г., извлечение от фактури и
плащания от 15.11.2021 г., справка за потребление от 15.11.2021 г. за клиентски
№**********, село Шарани, общ. Габрово, изготвени от ищеца, цената на доставената
електрическа енергия за периода 28.05.2018 г. – 11.06.2018 г. е в размер на 153,80 лева,
съответно претендираното обезщетение за забава върху тази главница – 46,57 лева.
Представена е фактура № **********/18.06.2018 г. на стойност 153,80 лева, с
падеж – 09.07.2018 г., с посочено основание: консумирана ел. енергия за периода от
28.05.2018 г. до 11.06.2018 г. за електромер № 1114021262432357.
Представени са Общите условия за продажба на електрическа енергия на
"Енерго - Про Продажби" АД на потребители на административните области с
центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра
и Габрово, в които са уговорени условията за продажба, начините и сроковете за
заплащане на електрическа енергия за битови нужди.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1406/2021 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
10.08.2021 г., която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
2
Други доказателства от значение за правния спор не са представени, а
необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност 153,80 лв. и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
На първо място съдът намира, че извършената в периода от 28.05.2018 г. до
11.06.2018 г. доставка на електрическа енергия не е спорна, както не е спорен и фактът,
че ответникът не е престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за
доказване на иска по отношение на доставената електроенергия по основание.
Ответникът не оспорва и размера на предявения иск, т.е. стойността на доставената
електрическа енергия. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен по своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по
своя преценка или взема заключение на вещо лице. Съдът, с оглед представените от
ищеца справки и фактури намира, че претендираната стойност на доставената
електрическа енергия възлиза на сумата 153,80 лв., определена на основание чл.162
ГПК.
При формирания извод за основателност на иска за сумата 153,80 лв. –
представляваща стойност на незаплатена електрическа енергия за периода от
28.05.2018 г. до 11.06.2018 г. следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Не е спорно, че в приложимите към процесното правоотношение общи условия,
е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат в срок месечните си задълженията
за доставена електрическа енергия по график за заплащане обявен на интернет
страницата на "Енерго - Про Продажби" АД, в центровете за обслужване на клиенти,
като срокът за всяко плащане е изрично посочен в издадената фактура, като при
неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента
на настъпване изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
3
Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия
месечните суми за електрическа енергия са били дължими съобразно график за
заплащане, като падежът за всяко плащане е изрично посочен в издадената фактура.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на
давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. три години
назад от 10.08.2021 г., а такова е задължението за заплащане на доставена електрическа
за целия процесен период от 28.05.2018 г. до 11.06.2018 г., съгласно фактура №
**********/18.06.2018 г., с падеж – 09.07.2018 г., тъй като изискуемостта му е
настъпила повече от 3 години назад от подаване на заявлението. При тези
съображения, искът за главницата следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение, което по необходимост следва да е с настъпил
падеж. Липсата на главно задължение обуславя отхвърляне на акцесорния иск, тъй
като при несъществуване на главно вземане не се поражда отговорност за
обезщетяване вредите от забавеното му изпълнение. Съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла.
При този изход на спора право на разноски се пораждат за ответника по иска,
който не претендира такива, съответно не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че П. К. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
бул. „*********” № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 4., му дължи сумата 153,80 лв. (сто петдесет и
три лева и осемдесет стотинки) – главница – цена за използвана и незаплатена
електроенергия за периода от 28.05.2018 г. до 11.06.2018 г. за имот, находящ се в село
Шарани, общ. Габрово, обект с клиентски № **********, аб. № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
–10.08.2021 г. до окончателното й плащане и сумата 46.57 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 09.07.2018 г. до 30.07.2021 г., като погасени по
4
давност, за които суми в производството по ч. гр. д. № 1406/2021 год. по описа на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5