Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 27.06.2019
Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесет
и девети май две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1571 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищецът - Г.С.С.
твърди, че на **., в град К* ответникът, в качеството си на издател на записна
заповед безусловно, без разноски и без протест се задължил да заплати на
поемателя - Г.С.С., на падежа **., сумата от 9800 лева, за което е издал запис
на заповед. Отново на същата дата - **. и отново в град К*, ответникът като
издател се задължил отново безусловно и без разноски и без протест да заплати
на ищеца сумата от 8000 лева, с падеж на задължението по записа на заповед – **.
На **. отново в град К*, ответникът като издател се задължил отново безусловно
и без разноски и без протест да заплати на ищеца сумата от 7400 лева, с падеж
на задължението по записа на заповед – 30.03.2017г. Издадените записи на
заповеди били редовни от външна страна и съдържали всички необходими, съгласно
разпоредбите на ТЗ реквизити и били подписани лично от ответника като техен
издател, като с издаването им ответникът безусловно се задължил на посоченият в
тях падеж да изпълни менителничните си задължения, което обаче същият не сторил
на падежните дати. Записите на заповед били ценни книги, материализирани права,
както и доказателство за вземането, което произтичало от абстрактна сделка, на
която основанието било извън
съдържанието на документа. Макар и въз основа на издадените записи на
заповед да били възникнали и падежирали менителичните задължения за ответника в
полза на ищеца, от страна на поемателя били направени няколко опита да бъде
намерен доброволен начин на изпълнение на задълженията по записите на заповеди,
които опити останали безуспешни. Ето защо и в защита на вземанията си, въз
основа на записите на заповед като документ по чл. 417 от ГПК, ищецът подал три
заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК против
ответника, въз основа на които били образувани следните заповедни производства
за сумите както следва:
- по ч.гр.д. №
1227/2018г. по описа на КрлРС, по което е разпоредено заплащане на 8000 лева за
задължение по запис на заповед от **., с падеж **., ведно със законна лихва
върху 8000 лева от 23.08.2018г., както и разноски в размер на 160 лева за
държавна такса и 450 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство;
- по ч.гр.д. №
1228/2018г. по описа на КрлРС, по което е разпоредено заплащане на 9800 лева за
задължение по запис на заповед от **., с падеж **., ведно със законна лихва
върху 9800 лева от 23.08.2018г., както и разноски в размер на 196 лева за
държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство;
- по ч.гр.д. № 1229/2018г. по описа на КрлРС, по
което е разпоредено заплащане на 7400 лева за задължение по запис на заповед от
**., с падеж 30.03.2017г., ведно със законна лихва върху 7400 лева от
23.08.2018г., както и разноски в размер на 148 лева за държавна такса и 400
лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
Твърди, че
като завършек на посочените заповедни производства и след приемане от страна на
съда, че представените записи на заповеди са редовни от външна страна и
удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания били издадени заповеди за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове за посочените суми. Въз
основа на издадените изпълнителни листове за принудително събиране на
вземанията си, ищецът образувал едно изпълнително дело под номер 352/2018г. по
описа на ЧСИ П.Н., с рег. номер ..в КЧСИ, с район на действие на ОС П**, по
което заповедите за изпълнение, заедно с поканата за доброволно изпълнение били
връчени на длъжника – И.С.М.. В дадения му двуседмичен срок, длъжникът
депозирал възражения по посочените заповедни производства, поради което му били
дадени указания за предявяване на установителни искове по чл. 422 от ГПК за
заявените вземания.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите по следните записи на заповеди, а именно:
- 8000 лева за
задължение по запис на заповед от **., с падеж **., ведно със законна лихва
върху 8000 лева от 23.08.2018г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1227/2018г. по описа на КрлРС;
- 9800 лева за
задължение по запис на заповед от **., с падеж **., ведно със законна лихва
върху 9800 лева от 23.08.2018г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1228/2018г. по описа на КрлРС;
- 7400 лева за
задължение по запис на заповед от **., с падеж 30.03.2017г., ведно със законна
лихва върху 7400 лева от 23.08.2018г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1229/2018г. по описа на КрлРС. Претендира направените по делото разноски,
както и такива, реализирани по заповедните производства.
Ответникът - И.С.М.
счита депозираната искова молба за
неоснователна и моли да бъде оставена същата
без уважение. Основанията за тава са следните:
Твърди,
че срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, в срока
по чл. 414 от ГПК, ответникът подал писмено възражение с твърдения за
недължимостна вземането. В настоящето производство се целяло да се установи със
сила на присъдено нещо между страните, че е налице вземането, за което била
издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като
подаденото възражение от длъжника било пречка същата да влезе в сила. С оглед
наведените в исковата молба твърдения счита, че съдът бил сезиран с положителен
установителен иск, с правна квалификация чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл.124 от ГПК. С исковата молба ищецът твърдял отрицателен факт, а именно, че
вземането по процесния запис на заповед не било погасено от издателя -
ответник, въпреки че бил настъпил падежът на задължението. На тези твърдения
ответникът противопоставял правопогасяващи възражения. Представени били три
записи на заповед и трите с една и съща дата **., които оспорва. Още в
заповедното производство, документа по който се искало образуване на същият
(записи на заповед) не били представени в оригинал. Съгласно трайно
установената практика, при издаване на заповед за незабавно изпълнение,
основаваща се на представен запис на заповед, то записа следвало да бъде в
оригинал. В този смисъл е посоченото в т. 5 от ТР № 1/ 2005г. на ВКС, че
оригиналът на записа на заповед следва да бъде налице към момента на издаване
на изпълнителен лист, което не изключва и възможност за представяне на копие от
него, но с необходимото уточнение, че в тези случаи следва да се приложат
разпоредбите на чл. 525 от ТЗ, доколкото чл. 537 от ТЗ препраща към правилата
за менителницата, но в случая ако бил издаден в няколко екземпляра, то това
изисквало означаване на броя на екземплярите и посочване къде се намира
оригиналът. Такова твърдение не се навеждало от ищеца, нито пък се установявало
представеното от него копие да било номерирано или означено по някакъв начин
като пореден екземпляр на издадена запис на заповед. Следователно принципът,
посочен в чл. 525 от ТЗ, че менителницата, а в случая записа на заповед се
издавал в един екземпляр, освен ако не бил издаден в няколко екземпляра, които
били означени в текста като такива, показвало, че това бил единствения наличен
екземпляр. Ищеца не сочил наличието на друг, различен от представения
екземпляр, както намиращ се при него, така и на друго място. В случая
наличността на оригинал на запис на заповед и неговото представяне пред съда за
издаване на заповед за незабавно изпълнение било отговорност на ищеца, но в настоящия
случай се установявало, че представения от него документ не бил оригинал. В
същото време не се установявало от твърденията на ищеца, същият да е бил
предприемал действия в своя защита, като кредитор, да искал обезсилване на
издадената в негова полза ценна книга, каквато несъмнено представлявала записа
на заповед, по реда на чл. 560 от ГПК, поради това, че оригиналът на ценната
книга бил унищожен или ищеца бил лишен от владението върху нея въпреки волята
си. Това бил механизъм за защита на кредитора по издадената запис на заповед,
доколкото изгубването или унищожаването на ценната книга лишавала кредитора да
получи плащане по нея. От друга страна, представянето на копие от ценната
книга, а не оригиналът на същата, особено в случаите, когато била издадена в
един екземпляр, лишавало кредитора по нея да реализира вземането по ефекта. В
този смисъл е и посоченото в „Записът на заповед и менителницата” от М. П.,
изд. Софи-Р, 1998 г., стр. 162. В същия смисъл било и посоченото в т.5 от ТР
№1/2005г. на ВКС, където било записано, че „оригиналът на записа на заповед следва да е налице
към момента на издаване на изпълнителен лист”. Наличието на оригинал е
в тежест на ищеца и твърденията, че не било възразено срещу представяне на
копие, а не записа на заповед в оригинал е несериозно, тъй като законът
изисквал да се представи оригинал при поискване на ответната страна.
Относно
представените записи на заповед с една и съща дата твърди, че преди тях таза
„сага“ започнала с две други записи на заповед за 3000 лева и 2000 лева, чрез
които по настояване на ищеца се обективирал сключен между страните устен
договор за паричен заем, поради неотложна нужда от страна на ответника да
закупи фураж за животните си. Като всички останали действия извършени от страна
на ищеца, а именно - последващи записи на заповед и всичко останало произтичало
от този паричен заем. По повод на тези две записи на заповед за 2000 и 3000
лева, ответникът изпаднал в забава и от тогава започвали да се „начисляват
наказателни лихви“ от страна на ищеца, които били с хиляди лева за забава.
Твърди, че чрез заплахи за здравето и живота му и заплахи към неговото
семейство от страна на ищеца се принуждавал да подписва няколко други записи на
заповеди, в които непрестанно сумите растели нагоре. Издължавал тези 5000 лева,
давал в залог семейното си злато, чрез заплахи се съгласявал и прехвърлял
собствеността на товарен автомобил негова собственост, представляващ - марка
Мерцедес 811Д на лице, което посочвал ищеца. Подписвал чрез принуда и заплахи
дори празни листове, за които не знаел след това с какво съдържание били. Тези
три записи на заповед, представени при образуване на заповедното производство и
приобщени по настоящият процес ответникът не бил сигурен това неговият подпис
ли е и не бил убеден в това, тъй като
манипулациите документално от страна на ищеца били множество. След образуване
на заповедното производство и депозираното от страна на ответника на
възражение, няколкократно по телефона си бил заплашван от страна на ищеца и бил
уговарян да заплати дори по-малка сума от претендираната, за да си няма
неприятности. Факти, които посочвал били предмет на производство пред други
органи, но ги сочел като факти с правно значение, тъй като съответните записи
на заповед намира, че не били относими към него и ги оспорвал като документ,
като моли да бъде открито производство по оспорване съгласно разпоредбата на
чл. 193 от ГПК. Когато по делото се прилагал документ, той можел да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя
била длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако не сторила това, представеният препис се изключвал от доказателствата
по делото. В настоящия случай представения запис на заповед не бил заверен като
препис от оригинален документ, нито съдържал необходимото уточнение по смисъла
на чл. 525 от ТЗ (за пореден екземпляр) или по чл. 528 от ТЗ (за препис).
Необходимостта от представяне на оригиналът на записа на заповед била
обусловена и от това, че ако има извършени плащания по менителничния ефект, то
съгласно чл. 292 от ТЗ той следвало да бъде предаден на издателя и отбелязано
върху него извършеното пълно плащане или върху него да било отбелязано
частичното плащане, ако имало такова и да бъде издадена разписка за същия
размер. Такива отбелязвания липсвали върху представения документ, а самия
оригинал не бил наличен най-вероятно у ищеца. Следователно представеното
принтерно копие не би могло да произведе посочения в него менителничен ефект и
ищеца по делото не можел да претендира плащане по него. Претендира за
направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1227/2018г. по описа на КрлРС е
видно, че по повод подадено от Г.С.С. заявление
от 23.08.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
член 417 от ГПК с № 706/27.08.2018г. и изпълнителен лист, с които е разпоредил,
ответникът - И.С.М. да заплати на Г.С.С. сумата от 8 000.00
лева, дължима по запис на заповед, издаден длъжника на **. и с падеж **., както
и законната лихва от подаване на заявлението – 23.08.2018г. до изплащане
на вземането.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1228/2018г. по описа на КрлРС е
видно, че по повод подадено от Г.С.С. заявление
от 23.08.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
член 417 от ГПК с № 706/27.08.2018г. и изпълнителен лист, с които е разпоредил,
ответникът - И.С.М. да заплати на Г.С.С. сумата от 9 800.00
лева, дължима по запис на заповед, издаден длъжника на **. и с падеж **., както
и законната лихва от подаване на заявлението – 23.08.2018г. до изплащане
на вземането, ведно с разноските по делото.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1229/2018г. по описа на КрлРС е
видно, че по повод подадено от Г.С.С. заявление
от 23.08.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
член 417 от ГПК с № 708/27.08.2018г. и изпълнителен лист, с които е разпоредил,
ответникът - И.С.М. да заплати на Г.С.С. сумата от 7 400.00
лева, дължима по запис на заповед, издаден длъжника на **. и с падеж
30.03.2017г., както и законната лихва от подаване на заявлението – 23.08.2018г.
до изплащане на вземането, ведно с разноските по делото.
И по трите
образувани заповедни производства, длъжникът е уведомен за издадените от съда
заповеди за изпълнение на парично задължение с покана за доброволно изпълнение,
изпратена от ЧСИ П.Н. град П**, като същият, в законоустановения срок е
депозирал възражение по член 414 от ГПК за това, че не дължи сумата по заповедите.
В заповедното производство заявителят е бил уведомен, че вследствие на
възражението на длъжника има възможност да предяви вземането си с установителен
иск, като последният, спазвайки срока по реда на член 415 от ГПК е сторил това,
във връзка с което е образувано настоящото производство, ведно с разноските по
делото.
В кориците на
приложените заповедни производства, а именно - по ч.гр.д. № 1227/2018г., по
ч.гр.д. № 1228/2018г. и по ч.гр.д. №
1229/2018г., трите по описа на КрлРС, се съдържат оригиналите на издадените
заповеди на заповед, от които се установява следното:
На **., в град
К*, И.С.М., в качеството си на издател на запис на заповед безусловно, без
разноски и без протест се задължил да заплати на поемателя - Г.С.С., на падежа **.,
сумата от 8000 лева, за което е издал запис на заповед. Оригинала на заповедта
се съдържа в кориците на ч.гр.д. №
1227/2018г.
На **., в град
К*, И.С.М., в качеството си на издател на запис на заповед безусловно, без разноски
и без протест се задължил да заплати на поемателя - Г.С.С., на падежа **.,
сумата от 9 800 лева, за което е издал запис на заповед. Оригинала на заповедта
се съдържа в кориците на ч.гр.д. №
1228/2018г.
На **., в град
К* И.С.М., в качеството си на издател на запис на заповед безусловно, без
разноски и без протест се задължил да заплати на поемателя - Г.С.С., на падежа
30.03.2017г., сумата от 7400 лева, за което е издал запис на заповед. Оригинала
на заповедта се съдържа в кориците на
ч.гр.д. № 1229/2018г.
С протоколно
определение от 27.02.2019г., съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил
производство по оспорване истинността на процесните три записи на заповед, като
по искане на ответната страна е допуснал съдебно-графологична експертиза. В
тази връзка, по делото е изслушано заключение на вещото лице П.К., което съдът
възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно
заключението на вещото лице, подписите за издател в документите – обект на
експертизата, вероятно са изпълнение от лицето - И.С.М., ЕГН **********.
Във връзка с твърдението
за упражнена от ищеца принуда, насилие и заплахи към
ответника за подписване на процесните три записи на заповеди, съдът е допуснал
на страните гласни доказателства. От показанията на свидетелите, осигурени от
ищцовата страна се установява следното:
Свидетелят И. Н*Н*твърди,
че познава страните по делото и за съществуващи помежду им отношения. Сочи, че
двамата някога били приятели, както и той с тях. В момента отношенията им били
свързани с финансови задължения. Известно му е, че Г.С. е дал пари на И.М. и
същите не били върнати. Парите били дадени преди 4-5 години. И. имал проблеми с
някакво изпълнително дело във връзка с което му блокирали сметка и тогава
започнал да търси пари. Имал необходимост от такива, тъй като трябвало да купи
фураж за животните. Твърди, че първият път, когато му се обадил да иска пари от
него, бил извън града и го пратил при Г.С., който да му дал пари. Лично от И.
знаел, че Г. му е дал пари - първоначално 2000 лева, а после 3000 лева. След
това, през 2015-2016г. имало някакъв запор и изпълнително дело от П**ска фирма.
Тогава Г. дал на И. 4000 лева, а малко по-късно още 4000 лева във връзка с
делото, за да бъдат вдигнат запорите на И.М.. Твърди, че тези пари не били
върнати, като този факт му е известен и от двете страни по делото. Общата сума,
която се натрупала през годините от 2013 до 2016г. била около 25-26 хиляди
лева, като тук не ставало въпрос за лихви, а са пари, които били дадени в брой,
главници. Твърди, че пред него И. в началото на 2016г. подписал 3 (три) броя
запис на заповеди. По-късно се наложило да ги скъсат, тъй като не успял да ги
оправи навреме, и за да няма дела. След като ги скъсали се наложило да направят
нови 3 (три) такива през месец октомври 2016г. През месец декември 2016г. трябвало
да се върнат субсидиите, а през месец март месец остатъка. От субсидиите трябвало
да се върнат парите, а до края на месец март 2017г. трябвало да се оправи
остатъка от парите. Сочи, че новите записи на заповеди били подписани пред него.
Старите записи на заповеди също пред него били скъсани, като дори И.М. ги унищожил.
Скъсването и подписването на документите се случило едновременно, в магазина на
Г. ***, на околовръстното. Твърди, че Г. е дал парите на И., защото двамата
били приятели. Доколкото всички се случило пред него, твърди, че не е имало принуда,
нямало заплахи за подписването на записите на заповеди. В магазина, освен те
тримата имало и други хора - клиенти в
магазина. Свидетелят И.Е.Г., живееща на семейна начала с ищеца твърди, че й е
известно за съществуващите отношения между Г. и И.. В началото двамата имали приятелски
отношения, а в последствие правни. Твърди, че Г. услужил на И. с пари. Тя родила
общото им дете с Г. в края на 2013г. и излязла в майчинство. В края на 2014г.
се върнала от майчинство и започнали да правят инвентаризация в магазина, за да
видят складовата наличност. Сочи, че Г. работел при нея, в склада. Установила, че
много е спаднала складовата им наличност и помолила Г., да й услужи с негови
лични пари, които си е спестил във времето, за да попълнят наличността за
идващия пролетния сезон. Той й отговорил, че няма, тъй като дал на И.М.
13 000 лева на заем. Попитала го кога ще бъдат върнати парите, а той й
отговорил: „Лесна работа, ние ще се
оправим“. Сочи, че през 2015г. вече била на работа и И. започнал да идва
през ден, два, за да иска пари. Първият път му ги дала от касата на магазина,
но след това Г. й ги оправил. Парите му ги давал г.. Първо му дал 2000, 3000
след това 5000 и накрая 2200 лева. В продължение на времето се събрала сума за
връщане от около 25 000 лева. Твърди, че двамата на ден говорели непрекъснато
по телефона. Слушала ги непрекъснато как обсъждат - заеми, някакви субсидии,
някакви плащания. Твърди, че й писнало и казала на Г.: „Искам това момче да ти подпише, да имаме черно на бяло нещо“. Твърди,
че тя била причината за всички тези скандали. Сочи, че той се вслушал и в
началото на 2016 г., И. отишъл на базата, където се разписал на тези записи на
заповеди. И. му обяснил, че няма от къде да ги извади на куп 25 хиляди лева и
пак започнал да обяснява, че чакал през месец март някакви субсидии, после
млякото щели да му издължават. И по трите документа той си преценил - кога, на
коя дата, какви пари може да върне. Разписали се три отделни бланки, а общата
сума била 25 хиляди лева, колкото наистина дължал. Твърди, че месец март или
април ответникът не върнал пари. Пролетта, когато бил първият падеж на първия
запис, ответникът отишъл в базата, където отново започнали да се карат. Казал,
че по-рано от месец декември не можел да върне парите. Дори споменал, че заем
щял да тегли, за да ги върне. Тогава се скъсали първите записи та заповеди от
общо 3 (три) броя, защото И. се помолил на Г. да му даде отсрочка. Подписали се
нови за същата сума. Датата на скъсване и датата на подписване на записите на
заповед съвпадала и това ставало в магазина, където работят, на околовръстен
път № 5. Така на същия ден, на който скъсали старите записи на заповед се
подписали и новите, на обща стойност 25 хиляди лева, но с различен срок. Отделните
заповеди сумите били за 7, 8, 9 хиляди лева. Твърди, че Г. не е претендирал
лихви от М.. Сочи, че при късането и подписването на новите заповеди,
присъствала тя, И., Г., както и клиенти на магазина. Твърди, че била свидетел
на самото подписване на записите на заповедите. Заплаха не е имало от страна на
Г. към И. за подписването им, нямало принуда. Той ходел сам и започвал да се
моли. През този периода И. не е връщал никакви суми.
От
показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява
следното: Свидетелят М.Ц.М., съпруга на ответника твърди, че Г. и И. имали
взаимоотношения. Знае, че от доста време Г. го изнудвал, за което по-късно
разбрала. Твърди, че И. прехвърлил на Г. камион, но не й било известно дали
лично на него или на друго лице. Твърди, че И. е взимал пари назаем от Г., но
след това всичко му бил върнал, като на два пъти му дал пари, след това му дал
злато, както и прехвърлянето на този камион. Твърди, че Г. идвал в дома им в Д..
Попитала И. защо идва, а той й казал за въпросните пари, които му дал и го
изнудвал. Тогава й казал, че Г. продължавал да заплашва семейството. Лично не
го е чувала, както и думи не чувала от Г., просто видяла жестикулиране. Сочи,
че мъжът й много рядко споделял с нея. Въпреки това знае, че Г. продължавал да
се обажда на И., но подробности не знае. Твърди, че Г. търсил И., за да
подписва такива документи, които обаче не е виждала. Не е присъствала, за да
каже дали съпругът й е вземал пари от Г., нито знае каква сума мъжът й е взел
от него. Твърди, че един път му върнал 3 хиляди, после 2 хиляди, давал му
злата, както и му прехвърли камион. Допълнително още многократно му е давал
пари, дори не лично на него. Не знае колко е общата сума, какъв камион му е
прехвърлил, колко злато му е давал и на каква стойност, но му е дал годежните им
халки. Не знае как Г. принудил И. да подпише документи, защото не е била там.
Не знае къде били подписани тези документите, както и дали съпругът й е
посещавал магазина на Г.С.. Не знае съпругът й да е имал финансови проблеми със
съдебни изпълнители в П**. Свидетелят
С. К.К.твърди, че познава И., с който
били приятели от много години, помагали си взаимно в бизнеса и бил запознат със
всички действия, които извършил и какво се вършило към него. Твърди, че И. имал
затруднение да си купи фураж за животните и споделил с него, че ще заложи на
баща си златото, за да вземе пари от Г.. Цялата сума, която взел била 5 хиляди
лева. Определено тези пари И. ги оползотворил за фуражи. Във времето И. му се е
оплаквал, че е каран да подписва за допълнителни лихви, като в опреден период
от време, парите се увеличавали. Смята, че сумата била върната, защото му направил
ремонт на един негов камион, марка „Мерцедес 814“. Този камион И. го взел от него,
а Г. го принудил да го даде на друг, за да може от получените пари да му върне
парите, които дължи. Сочи, че И. пари на ръка не е взел от камиона. И.
доброволно прехвърлил камиона на друг, за да може да си погаси парите. Освен
тези 5000 лева, И. не е споделил да е взимал други пари. Споделил обаче, че
много повече парите стават. Казвал е: „Аз
имам толкова пари вече да му връщам, че не знам докога ще връщам пари“. И.
му е споделял, че това били лихви, за които периодично ходел да подписна нови
записи на заповеди. И. е казвал, че го принуждавали да ги подписва, че заплашвали
него и семейството му с физическа разправа, ако не внесе парите и ако не
подпише. Заканите били конкретни в смисъл, че ще му пострада семейството, че ще
пострада той от това, че не връща парите. Сочи, че около 30000 лева била
сумата, която се искала от И.. Като време и месец не може да уточни кога са
били отправяни заплахите, но предполага да са били над една година. Всичко това
му е споделяно от И. Манафски. Признава, че не е бил пряк свидетел на
случващото се. Твърди, че И.М. закупил фураж за животните преди около три
години, като само един път е искал пари за фураж. Не знае дали през 2014 г. И.
е имал някакви финансови затруднения и блокиране на сметки. Не знае И. да е
посещавал магазина на Г.С..
По делото са
приети като доказателства три удостоверения от ЧСИ, а именно - Удостоверение по
изп.дело № 20128240402690, Изх.№: 41601/
23.04.2019г., Удостоверение по изп.дело № 20168240402456, Изх.№
41143/22.04.2019г., двете издадени от ЧСИ К.П.,
както и Удостоверение
по изп.дело № 20188260400414, Изх.№
27481/19.04.2019г. на ЧСИ А.А.. Със същите се удостоверява следното:
Изпълнително
дело № 20128240402690 по описа на ЧСИ К.П., с район на действие - Окръжен съд П**
е образувано на 19.10.2012г., въз основа на Изпълнителен лист издаден на
03.08.2012г. от Районен съд – К*, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по ч.гр.д. № 729 от 2012г. на КрлРС, в полза на взискателя – „П.. с
адрес: гр. П**, ул. „С... Към момента на издаване на удостоверението, дългът на
длъжника - И.С.М. с ЕГН ********** е изцяло погасен и делото е прекратено.
Размерът на задължението е било в общ размер на 22 619.38 лева. В специалната
сметка на ЧСИ К.П. за погасяване на дълга постъпила сума на стойност 17 192.90
лева, от която са възстановени 8 573.50 лева на длъжника. В хода на
изпълнителното дело има информация за извършени извън плащания на обща стойност
14000 лева.
Изпълнително
дело № 20168240402456 при ЧСИ К.П. е образувано на 19.07.2016г., въз основа на
Акт по чл.106/107 от ДОПК № **издаден на 18.05.2016г. от Община К*, със страни
- ТД НАП П** с ЕИК **, с адрес гр. П**, ул. „С**“ №*** и ОБЩИНА К* с ЕИК **, с
адрес гр. К*, ул. „П.С. №.и длъжник - И.С.М. с ЕГН **********. Изпълнителното
дело е образувано по молба на О** К* въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК,
издаден за дължими и неплатени данъци върху недвижим имот, такса битови
отпадъци и данък върху превозните средства. Присъединен взискател е ТД НАП П**.
Длъжникът е погасил задължението си директно на взискателя, поради което няма
извършени изпълнителни действия. Получена е молба за прекратяване на
изпълнителното дело от взискателя - Община К*, но изпълнителното производство
не е прекратено, поради неизплащане на дължимите такси и разноски по делото.
Няма постъпили суми по сметката на ЧСИ К.П.. Делото е висящо.
Изпълнително
дело № 20188260400414 при ЧСИ А.А. е образувано на 26.10.2018г., въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 31.07.2018г. от Районен съд – К*, на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 983/2018 г. на КрлРС с
взискател – „Т.. с адрес гр. П**, Р. З.срещу длъжника - И.С.М. с ЕГН **********,
с паричен предмет в размер на 548.57 лева до 19.04.2019г. С удостоверение от ТП
на НАП-П** от 16.11.2018г. са присъединени публични вземания на длъжника в размер
на 290.12 лева. На основание чл.456 от ГПК е присъединен като взискател - Г.С.С.
с Удостоверение за присъединяване с вх. № 2128/19.04.2019г. издадено от ЧСИ П.Н.,
peг. № ..за сумата от 32 279.06 лева. По изпълнителното дело е платена
сума от длъжника - И.С.М. в размер на 200 лева, с което са погасени част от
законна лихва и разноски по изпълнителното дело. Наложен е запор върху
банковите сметки, открити в Банка Д*С*К* ЕАД на И.С.М. на 01.11.2018г.
Видно от Писмо
с изх. № 17-10-112882/2016г. на Дирекция централен бек офис на Б., адресиран до
ЧСИ П.Н., на името на откритите на И.С.М. банкови сметки са вписани особени
залози по ЗОЗ в полза на БДСК върху вземанията по разплащателната сметка,
единият - учреден за обезпечаване на вземане на банката по сключен договор за
кредит, остатъкът по който към
19.09.2018г. е в размер на 6652.93 лева, а другият - учреден за обезпечаване на
вземане на банката по сключен договор за кредит, остатъкът по който към 19.09.2018г. е в размер на 11 509.18
лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно т.17 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е
издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
Изрично в мотивите към обсъжданата т.17 от тълкувателното решение обаче е
прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция
на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си
основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо
предмета на защита на ответника, т.е. дори в случай, че се установи липса на
каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, в случай, че
последният е редовен от външна страна, то искът за установяване на вземането по
него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект.
В конкретната
хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за
заем, за обезпечаване на който са издадени записите на заповед, са въведени от
ищеца. Ответникът оспорва обстоятелството по предоставяне в заем на процесните
суми и подписване на записите на заповед.
На първо място
следва да се прецени редовността на записа на заповед. В случая са представени
записи на заповед, в който е посочено място на издаване град К*, дата на
издаване, посочен и индивидуализиран е издателя с три имена и единен граждански
номер, съдържа волеизявление за неотменимо, безусловно и без протест плащане по
този запис на заповед, посочено е, че е платим на падеж с конкретна дата,
посочен е поемателят, посочена е сумата, посочено е и мястото на плащане.
Отразено е и място и дата на издаване. С оглед проверката дали процесният
документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на
заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали
съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би
бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да
бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Съгласно нормата на чл.
535 от ТЗ, записът на заповед, като ценна книга следва да бъде съставен в писмена
форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на
заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание
да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да
се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване.
Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в
съдържанието му. При проверка на редовността на процесните записи на заповеди
от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че
същите съдържат всички законови реквизити.
Следва да се
отбележи, че е неоснователно възражението на ответника, че по делото не се
съдържа оригинала на ценните книги. Както съдът посочи, в приложените заповедни
производства, по които са издадени заповеди за изпълнение на парично вземане,
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и които са приложени по настоящото
производство, се съдържат оригиналите на ценните книги. Не се доказаха
твърденията на ответника, че записите на заповед не са подписани от него. От
приетото по делото заключение на съдебно–графологичната експертиза се
установява, че подписът е изпълнен от И.С.М..
Ищецът твърди,
че записът на заповед обезпечава сключени между страните договори за заем, т.е.
за периодично давани на ответника суми, по различно време, общия размер на
които възлизат на 25 000 лева, поради което с оглед установяване на
редовността на записа на заповед, то следва да се разгледа и наличието на
твърдяната от ищеца каузална връзка. В подкрепа на твърденията на ищеца, че
записите на заповед са подписани от ответника, както и че същите са подписани
за обезпечаване на получени парични заеми са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетели. Свидетелите на двете страни са разпитвани и по повод
твърдението на ответника за упражнена от ищеца принуда, насилие и заплахи към него
за подписване на процесните три записи на заповеди.
Съдът счита,
че не се доказаха възраженията на ответника за насилствено подписване на
записите на заповед, както и твърденията за отправяни заплахи за живота –
неговия и този на семейството му. Свидетелите на ищцовата страна са преки
очевидци на събитията, чрез които показания се доказаха, както договорките за
предаване на сумите в заем, самото предаването на сумите в заем на ответника,
така и при подписването на записите на заповеди. Техните
показания не бяха оборени от ответната страна.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката М.М.,
тъй като тя е заинтересована от изхода на делото, защото е съпруга на
ответника, не е присъствала лично на отношенията между страните, не са й
известни обстоятелства, касаещи - колко е общата сума, дължима от съпруга й;
какъв камион е прехвърлил; колко злато е давал и на каква стойност; как Г. е принудил
И. да подпише документи; къде са били подписани тези документите; дали съпругът
й е посещавал магазина на Г.С.; имал ли е съпругът й да е имал финансови
проблеми със съдебни изпълнители в П**. Показанията й не кореспондират и с
писмените доказателства по делото, а именно – удостоверения от ЧСИ и писмо от
БДСК,установяващи финансови затруднения на ответника и издаден изпълнителен
лист, в който фигурира като длъжник още през 2012г. (л. 66 от делото). От друга
страна, показанията на свидетеля С. К** не са в резултат на пряко възприятие на
тези обстоятелства, а в резултат на разговори с ответника. По тази причина
съдът не може да ги кредитира.
От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна, съдът кредитира, доколкото същите са логични и
безпротиворечиви, дадени от лица, имали непосредствени впечатления от
отношенията между страните, а и същите се потвърждават от приетите писмените
доказателства по делото. От тях се установи предаването на сумите от ищеца на
ответника, условията на подписване на записите
на заповед, както и обстоятелството, че не е упражнявана принуда, насилие и
заплахи към ответника за подписване на ценните книги. Не се
доказаха в процеса твърденията на ответника, че записът на заповед бил подписан
от него по принуда, което да обуслови порок на сделката, поради наличие на
осъзнавано несъответствие между волята на издателя на документа и нейното
обективиране. От гласните доказателства се установи, че по никакъв начин на ответника
не е бил оказван какъвто и да е натиск или негативно въздействие върху волята
му, с цел подписване на документите под някакъв страх или заплаха.
Не се твърди,
нито се установява по делото ответникът да е погасил предоставените му в заем
суми.
Предвид
изложеното съдът счита, че по делото се доказа, както че са налице редовни
записи на заповед и действителни договори за заем, така и наличието на връзка
между сключените договори за заем, обезпечени с издаване на записи на заповед в
полза на ищеца. Предявеният иск е доказан по основание и размер. Ответникът не
ангажира доказателства търсените суми да са платени. Ето защо и доколкото е
налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовни от външна страна записи на
заповед, действителни като едностранна абстрактна правна сделка във връзка с
въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем, задължението
по който не се установява да е платено, предявеният иск следва да бъде уважен в
цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което са издадени заповеди
за незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване дължимост на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.08.2018г. до окончателното
погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 от ГПК (л.74) и доказателства за сторени такива в
размер на 504.00 лева – платена държавна такса, 1500.00 лева – платено
адвокатско възнаграждение и 33.00 лева такси за съдебни удостоверения до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, имайки предвид, че защитата е по три отделни записа на заповед,
сбора от които съгласно чл.7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 2250 лева е по –
малък от претендирания размер на адвокатския хонорар, поради и което
възражението се явява неоснователно. Общият размер на разноските в исковото
производство, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 2037.00 лева.
Съгласно т.12
на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищеца се дължи и сумите,
както следва: 160.00 лева за заплатена държавна такса и 450.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
1227/2018г. по описа на КрлРС; 196.00 лева за заплатена държавна такса и 600.00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1228/2018г. по описа на КрлРС; 148.00 лева за заплатена държавна
такса и 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1229/2018г. по описа на КрлРС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.М. *** с ЕГН ********** дължи
на Г.С. ***, оф. 1 с ЕГН ********** слените суми:
- 8 000.00
(осем хиляди) лева за задължение по запис на заповед от **., с падеж **., ведно
със законна лихва върху 8000 лева от 23.08.2018г. до окончателното изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
1227/2018г. по описа на КрлРС;
- 9 800.00
(девет хиляди и осемстотин) лева за задължение по запис на заповед от **., с
падеж **., ведно със законна лихва върху 9800 лева от 23.08.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1228/2018г. по описа на КрлРС;
- 7 400.00
(седем хиляди и четиристотин) лева за задължение по запис на заповед от **., с
падеж 30.03.2017г., ведно със законна лихва върху 7400 лева от 23.08.2018г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1229/2018г.
по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА И.С.М. ***
с ЕГН ********** да заплати на Г.С. ***, оф. 1 с ЕГН ********** сумата от общо 2037.00 лева, представляваща разноски
за настоящото производство; сумата от 610.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1227/2018г.
по описа на КрлРС; сумата от 796.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1228/2018г. по описа на КрлРС и сумата от 548.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1229/2018г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред П**ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.