Решение по дело №761/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 109
Дата: 14 март 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Неда Неделчева Табанджова Заркова
Дело: 20221700500761
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500761 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 663 / 22.02.2022 г., депозирана от И. С. Н.
против Решение № 12 / 26.01.2022 г. по гр.д. № 533/2021 г. по описа на Районен съд –
гр. Радомир.
С депозираната жалба И. С. Н. оспорва постановеното от първоинстанционния
съд решение, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото е голословно,
базирано единствено и само на твърденията на ищцовото дружество. Намира, че
районният съд е постановил акта си, без да са събрани достатъчно доказателства, от
които да става ясно на какво основание са възникнали признатите за дължими
вземания. Счита, че постановеното решение страда от липса на мотиви, което от своя
страна било равносилно на липса на решение. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено първоинстанционното решение на Районен съд – гр. Радомир.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответната страна – „Мултипъл плюс“ ЕООД чрез адв.
М. Д., с която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, недоказана и бланкетна. Намира твърденията на възивника, относно
първоинстанционния акт за неоснователни и неправилни. Сочи, че решението на
районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. В продължение намира, че
същото е постановено при задълбочено изследване на представените по делото
доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда. Прави възражение в
1
условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна и за постановяване на решение, с което да се
потвърди първоинстанционния акт като законосъобразен, правилен и обоснован.
Прави искане за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция,
включително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1
ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на
спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран с предявен от ищеца "Мултипъл плюс" ЕООД иск с
правното основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу
ответника И. С. Н. за установяване дължимостта на сумата от 382,57 лева - главница за
доставена електрическа енергия по Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 10.06.2016 г. за
периода от месец ноември 2017 г. и декември 2017 г., както и сума в размер на 114,78
лева - представляваща мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-
27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главница за периода от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането.
С Решение № 12 / 26.01.2022г., постановено по гр.д.№ 533 / 2021г. по описа на
РС Радомир първоинстанционният съд е признал за установено на осн. чл.422 ГПК и
чл.86 ЗЗД, че И. С. Н. от ***, ЕГН:********** дължи на „Мултипъл плюс“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: гр.София 1113, район „Изгрев“, ул.“Антон Павлович Чехов“ №
45, представлявано от управителя К.Д.М., чрез адв.М. Д., сумата в размер на 382,57
лева - представляваща главница за доставена електрическа енергия съобразно Договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от *** за периода месец ноември 2017 г. и декември 2017 г.; - за
сумата в размер на 114,78 лева - представляваща мораторна лихва за периода от
14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК- 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главница за
периода от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на
вземането, като е осъдено ответницата да заплати на ищеца и сторените по делото
разонски в размер на 375,00 лева.
Представено е постановление за възлагане № ***, постановено по т. д. №
3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав, от което се установява, че на
"МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД са възложени имуществени права от масата на
несъстоятелността на "Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност), а именно: вземания
към клиенти за доставена на ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635
182, 24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика.
Приети като писмено доказателство са части от пазарна оценка на вземания на
2
"Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност), произтичащи от фактури за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги на клиенти– страница 12, 42 и 84.
Представен е договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № ***, сключен между И. С. Н., в
качеството на клиент и "Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност), в качеството на
търговец се установява, че търговецът се задължава да бъде координатор на
балансираща група и да достави, а клиентът да закупи и получи активна нетна
електрическа енергия, измервана в точките за измерване, в срока и при условията,
уговорени в договора. В него не е посочен обект на доставка на ел. Енергия, като е
направена препратка към Приложение № 1, в което обект също не е посочен.
Договорът е сключен за срок от 1 година. В договора има изрично предвидена
възможност, според която страните следва конкретизират доставката на
електроенергия за кои конкретно обекти на ответника се отнася, но тези полета в
представения договор са непопълнени, като липсва конкретизация, за наименованието
на обект, абонатен номер и адрес на обект, до който/които ще се доставя ел. енергия.
С писмо вх. № 40 / 06.01.2022 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК са представени в табличен
вид данни за точките на доставка на електрическа енергия за обекти на И. С. Н. за
периода месец ноември 2017 г. и месец декември 2017 г. при доставчик на
електрическа енергия "Фючър Енерджи" ООД. Видно от приложената към писмото
таблица, за И. С. Н. е регистриран обект ***, при доставчик "Фючър Енерджи" ООД за
периода 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г., като консумацията за отчетен период от
12.10.2017г. до 10.11.2017г. е в размер на 1 056 kWh, а за отчетен период от 11.11.2017
г. до 01.12.2017 г. е в размер на 839 kWh.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е
квалифицирал иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
но неправилно е уважил същите като основателни и доказани.
Действително между "Фючър енерджи" ООД и И. С. Н. е сключен Договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № *** за срок от 12 месеца.
Не е спорно също, че с Постановление за възлагане по реда на чл. 717з от ТЗ
*** по търг. дело № 3343/2017 г. на Софийски градски съд вземанията на "Фючър
енерджи" ООД (н) към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни
услуги в общ размер на 1635182. 24 лева, са възложени на "Мултипъл плюс" ЕООД гр.
София срещу продажната цена в размер на 26700 лева, съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка. От приложеното копие от пазарна оценка на вземания на
"Фючър енерджи" ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги е видно, че за клиент И. С. Н. размера на вземането е 382,57 лева,
а пазарната му оценка е 6,24 лева. Посочено е още период месеци – 36.
Дори да се приеме, че била налице валидна облигационна връзка между "Фючър
енерджи" ООД и И. Н. за процесния период - месеците ноември и декември 2017 г. то
предявените искове отново са неоснователни и недоказани. Въпреки разпределената
му доказателствена тежест ищецът не е установил претенцията си по основание и
размер, т. е не е установил, че на ответника за м. ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. е
3
доставено количество електрическа енергия и допълнителни услуги в претендирания
размер на стойност 382,57 лева, както и че от "Фючър енерджи" ООД са изпратени
фактури за тези услуги на ответника за процесния период. След като не е установено
по безспорен начин изпълнение на процесния договор, а именно че за процесния
период м. ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. "Фючър енерджи" ООД е доставил конкретно
количество електрическа енергия за конкретни обекти и договорени допълнителни
услуги, за което да е издал данъчни фактури, да вписал ги е в дневниците за продажби,
същите да са осчетоводени и да са изпратени на клиента Н., то конкретното
претендирано вземане не е безспорно установено и предявения иск подлежи на
отхвърляне. От представеното Постановление № 260 000/ 06.01.2021 г. по търг. дело №
ЗЗ43/2017 г. на Софийски градски съд и приложената към него пазарна оценка на
вземания на "Фючър енерджи" ООД се установява да се претендира вземане от Н.. От
посочените доказателства обаче не се установява, че претендираната главница в размер
на 382,57 лева представлява цената на доставена и незаплатена електрическа енергия
именно за посочените от ищеца обекти на ответника и именно за претендирания
период - м. ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. Ответникът Н. не е била страна в
производството по несъстоятелност по посоченото търг. дело, за да може да
противопостави свои правоизключващи или правопогасяващи възражения, поради
което по отношение на нея на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК силата на пресъдено
нещо на посочения акт няма действие. Още повече, че по делото липсват доказателства
Н. да е уведомена по някакъв начин, че вземанията на "Фючър енерджи" ООД /н/
спрямо нея са прехвърлени на "Мултипъл плюс" ЕООД, за да има прехвърлянето на
вземането действие спрямо длъжника, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. След като липсват
данни за такова уведомяване, то дори да съществува вземане, което в настоящето
производство не се доказва за какво количество доставена електрическа енергия и за
какъв период е и дали за него съгласно чл. 11, ал. 4 от договора е издадена фактура, то
е непротивопоставимо на ответника.
В допълнение следва да се посочи, че представената неподписана пазарна оценка
на вземания на "Фючър Енерджи" ООД, произтичащи от фактури за доставена ел.
енергия и допълнителни услуги на клиенти, няма необходимата доказателствена
стойност да установи идентичността на претендираните вземания с тези, които са
възложени на ищеца с постановление за възлагане № ***, постановено по гр. д. №
3343/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI-19-ти състав. Касае се за частен свидетелстващ
документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Формалната
доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася
до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК (като в случая
съдът отчита и факта, че представените отделни извадки са неподписани). За разлика от
официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма
материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в
който случай има силата на извънсъдебно признание. Доказателствената стойност на
частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с
оглед на всички обстоятелства по делото – така решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
4
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да
направи съдът извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност. Ищецът в първоинстанционното производство въпреки
указаната му доказателствена тежест не е установил релевантните за делото факти,
поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне. Неоснователността на
главния иск влече неоснователност и на иска за мораторна лихва.
Поради несъвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, вместо което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 12 / 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 533 /
2021г. по описа на Районен съд Радомир, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мултипъл плюс“ ЕООД с ЕИК *********,
адрес: гр.София 1113, район „Изгрев“, ул.“Антон Павлович Чехов“ № 45,
представлявано от управителя К.Д.М. срещу И. С. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
382,57 лева - главница за доставена електрическа енергия съобразно Договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 10.06.2016 г. за периода месец ноември 2017 г. и декември 2017
г., както и сумата от 114,78 лева - мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК- 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, като неоснователни и
недоказани.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5