№ 21449
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20241110105746
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 30872/31.01.2024 г. на Р.Г.С-Д
срещу „Р.Д.А“, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1,
буква "а", от Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на полет № FR7315 от гр. Б., Република Б.,
до гр. В., А., предвиден за излитане на 30.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав приема, че не е териториално компетентен да разгледа
спора, като съображенията за това са следните:
Предмет на исковата претенция е парично вземане за обезщетение за вреди,
претърпени от български гражданин в резултат на неизпълнение на задължения по договор
за въздушен превоз от страна на ответника, чието седалище и място на дейност не са на
територията на Република Б., а на друга държава членка на ЕС.
Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., регламентът се прилага за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която
договорът се прилага. Следователно посоченият регламент регулира спорните материални
отношения, предмет на иска по гр. д. № 5746/2024 г. на СРС, 29 състав.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не се съдържат разпоредби, касаещи
компетентността на националните съдилища да разглеждат искания, основани на членове 5
и 7 от него, поради което настоящият национален съд следва да провери собствената си
компетентност да разгледа спора, с който е сезиран, съобразно разпоредбите на Регламент №
1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела (в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., С‑213/18,
EU:C:2019:927, т. 37).
Съгласно член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 по дела, свързани с
договор, срещу лице, което има местоживеене в държава членка , могат да бъдат
предявявани искове в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на
въпросното задължение. За целите на прилагането на тази разпоредба член 7, точка 1,
буква б), второ тире от този регламент уточнява, че освен ако не е договорено друго, в
случая на предоставяне на услуги, това е мястото в държава членка, където съгласно
договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.
Следователно българският съд е международно компетентен да разгледа предявения иск по
чл. 7, параграф 1, буква "а", от Регламент (EO) 261/2004.
С Определение на СЕС по дело С-319/2023 г. е прието, че член 7, точка 1, буква б),
1
второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато тази
разпоредба е приложима, съдът на държава членка, пред който е предявен иск за
обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени както
международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба,
независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на
алтернативни основания за компетентност в полза на потребителите.
В т. 19 и 20 от Определение на СЕС по дело С-319/2023 г. е посочено, че въпреки че
разпоредбите на глава II, раздел 4 от Регламент № 1215/2012 относно „Компетентността при
потребителски договори“ установяват правило на специална компетентност в полза на
потребителите, а пътник в самолет може да се приеме за потребител, следва да се посочи, че
член 17, параграф 3 от споменатия регламент гласи, че този раздел „не се прилага по
отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва
предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“ (решения от 11 април 2019
г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 28, и от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., С‑213/18,
EU:C:2019:927, т. 41). Следователно, с оглед така приетото от СЕС по отношение на
пътниците по договор за въздушен превоз се прилага предвидената в глава II, раздел 4 от
Регламент № 1215/2012 специална компетентност само и единствено в хипотеза, в която са
страна по „договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване
и настаняване“. Извън посочените случаи пътниците не могат да се позовават на
съдържащите се в Регламент № 1215/2012 правила за специална компетентност относно
потребителските договори (в този смисъл решение от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18,
EU:C:2019:311, т. 29). В конкретния случай не се твърди и не се установява ищцата да е
закупила пакетно туристическо пътуване, а само обикновен самолетен билет за полет,
поради което същата не може да се позове на съдържащите се в регламента правила за
специална компетентност относно потребителските договори (вж. в този смисъл решение от
11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 29).
С оглед горното и доколкото в разглеждания случай разпоредбата на член 7, точка 1,
буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 е приложима, настоящият съд, сезиран с
иск за обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004, следва да прецени своята
териториална компетентност. В специфичната област на въздушните превози съгласно
практиката на Съда на ЕС специалното правило относно компетентността в материята на
предоставянето на услуги, предвидено в член 7, точка 1, буква б), второ тире от същия
регламент, определя като компетентен да разгледа иск за обезщетение, основан на договор
за въздушен превоз на лица, съда, по избор на ищеца, в чийто район се намира мястото
на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са упоменати
в посочения договор (решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., C?213/18, EU: C: 2019:
927, т. 42 и цитираната съдебна практика). Изборът на ищеца е лимитиран между тези 2
варианта - съда по място на излитане или този по място на пристигане на самолета. С оглед
на това и доколкото в конкретния случай нито мястото на излитане, нито това на
пристигане на самолета, е в гр. София, а явно волята на ищцата е да сезира българския съд,
то териториално компетентен да разгледа иска е съдът по мястото на излитане – Районен
съд – Б..
Мотивиран от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5746/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Б..
2
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3