Решение по дело №1246/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2115/23.11.2020г.

 

 

гр. Пловдив, 23 ноември 2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1246 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка  с чл.225 а    от същия закон.        

Образувано е по жалба на П.Ц.Г., ЕГН **********,***, против заповед № РД-20-115/10.02.2020 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която е наредено премахване на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.522.659.2 в ПИ с идентификатор 56784.522.659 на КККР на гр.Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта като издадена при СПН и  без да е индивидуализиран обекта на премахване.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски единствено за ДТ.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Представя се писмена защита.

За ответната страна – Кмет на Район Централен Община Пловдив, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес в законоустановения срок, с оглед на което същата се явява допустима.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните  по делото доказателства /представената административна преписка, проект на обект „Заснемане на самостоятелен сграден обект 56784.522.659.2.2, разположен в двуетажна жилищва сграда и проект за възстановяване на дървен покрив в УПИ VI-659, кв.148 нов, 303 стар, ЦГЧ на гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов” № 38А в част „Архитектура” и свидетелските показания/,  достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е заповед № РД-20-115/10.02.2020 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, издадена при условията на надлежна делегация (заповед на л.66), с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Ремонт на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда” с идентификатор 56784.522.659.2 в ПИ с идентификатор 56784.522.659 по КККР на гр.Пловдив.

Процесният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено разрешение за строеж, както и в нарушение на чл.83 от ЗКН, което е дало основание на АО да приеме същият за незаконен  по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.

В изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна на служители на Район Централен, констатациите от която са обективирани в КА № 42 от 25.11.2019 г. – л.13 по делото. В този КА е констатирано изграждането на разпоредения за премахване строеж. Установено е, че покрива е премахнат, направен е надзид с височина 0,5 м и е отлят стоманобетонов пояс, върху който е изградено нова дървена покривна конструкция с обособена капандура по северната фасада.

Материалната доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него установявания.

От ангажираните свидетелски показания на св.Н.става ясно лошото състояние на стария покрив и необходимостта от ремонтирането му.  Същата сочи, че не е променяна покривната конструкция, но това тя го „ ... знае от конструктора” т.е. нейните показания не установяват пряко този факт.

Св.И., свидетелства, че е участвал в извършването на ремонта на покрива като са възстановили същия, нищо ново не са правили, не са наливали плоча само гредите са сменили.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел, намирайки го за заинтересован на основание чл.172 от ГПК, тъй като същият се намира в икономическа обвързаност с жалбоподателя в качеството му  изпълнител по възложен му от него ремонт.

В крайна сметка спорният  момент по делото е дали се касае за текущ ремонт на покрива, за който не се изисква СР или не.

Предвид установяванията по КА, че е направен  надзид с височина 0,5 м и е отлят стоманобетонов пояс, върху който е изградено нова дървена покривна конструкция с обособена капандура по северната фасада, съдът счита, че в конкретния случай не се касае за текущ ремонт дотолкова доколкото е налице промяна в конструкцията. Извършен е строеж без съответните строителни книжа при това в нарушение на чл.83 от ЗКН, съответно като е разпоредил премахването му АО е процедирал в съответствие със законовите изисквания.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ  - Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Административният акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към конкретни материални и процесуални норми.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението по жалбата, че не е ясен обекта, разпореден за премахване, е неоснователно. Напротив, предвид ясното описание и в КА, и в самата заповед, за отлят стоманобетонов пояс, върху който е изградено нова дървена покривна конструкция с обособена капандура по северната фасада, следва да се приеме, че именно това е разпоредения за премахване обект.

Неоснователни са и доводите по жалбата за допуснати СПН.

Дори и да се приеме, че е допуснато нарушение  предвид състава на работната група, съставила КА, смесила членове от двете постоянни комисии  съгласно заповед № РД -18-1379/05.12.2018 г. на Кмета на Район Централен,  то това нарушение не е от категорията на съществените дотолкова доколкото независимо като член дали на едната или на другата постоянна комисия и на трите длъжностни лица безспорно са възложени функции по съставянето именно на КА от рода на процесните. Изискването на ЗУТ, в чл.223, е за „служители по контрол на строителството”, а не за съставянето на комисии, което е вътрешноорганизационен въпрос на администрацията и не влияе на законосъобразността на акта.

Предвид посоченото, съдът намира, че АО е процедирал правилно като е разпоредил премахването на процесния строеж, изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и в нарушение на чл.83 от ЗКН.

По тези съображения, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а оспореният административен акт – законосъобразен.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

При този изход на спора, в полза на Община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.Г., ЕГН **********,***, против заповед № РД-20-115/10.02.2020 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която е наредено премахване на покривна конструкция на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.522.659.2 в ПИ с идентификатор 56784.522.659 на КККР на гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА П.Ц.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

Административен съдия: