№ 58
гр. гр. Д. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500235 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№268152/23.12.2020г. на “Водоснабдяване и канализация Д.“АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“Т.М.**,
представлявано от управителя Т.Г., чрез юрисконсулт М.Г., срещу решение
№260326/07.12.2020г. по гр.д.№89/2020г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание
чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че „Водоснабдяване и канализация Д.”АД
със седалище и адрес на управление: град Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********,
ДЪЛЖИ на М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „Г. С. Р.***, по
заповед № 2110 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на ДРС, сумата 15
505,01 лева /петнадесет хиляди петстотин и пет лева и една стотинка/,
представляваща незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство на длъжника по граждански и изпълнителни дела, водени
от кредитора против абонати на ответника, за което са издадени фактури
както следва: 145/18.09.2015 г. - 900 лв.; 149/01.10.2015 г. - 1080лв.;
150/01.10.2015 г. - 960 лв.; 151/01.10.2015 г. - 1440 лв.; 153/04.11.2015 г. - 360
1
лв.; 159/11.11.2015 г. - 1440 лв.; 166/01.12.2015 г. - 1680 лв.; 202/30.03.2016 г.
- 600 лв.; 213/28.04.2016 г. - 240 лв.; 215/03.05.2016 г. - 780 лв.; 240/28.06.2016
г. - 210 лв.; 244/04.07.2016 г. - 240лв.; 258/28.07.2016 г. - 600 лв.;
261/25.08.2016 г. – 480 лв.; 262/29.08.2016 г. – 1200 лв; 270/28.09.2016 г. – 540
лв.; 272/30.09.2016 г. – 780 лв.; 275/10.10.2016 г. - 1381.01лв.; 276/17.10.2016 г.
– 594 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019г., до окончателното
плащане;ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и
адрес на управление: град Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на М. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул.
„Г. С. Р.***, сумата 4 583,74 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сбор от обезщетението
за забава при изплащане на главните задължения по издадените фактури в
размер на законната лихва, за периода 13.01.2017г. до 13.01.2020г., и за
разноски по делото.
Въззивникът намира решението за неправилно , тъй като съдът не
преценил правилно събраните доказателства, а именно заключението на
вещото лице, че освен осчетоводяването на две от процесните фактури,
останалите не са осчетоводени. Неправилно възприел констатациите на
вещото лице, че са налице писмени доказателства-приложени са преписки, от
които е видно, че са налице плащания от страна на длъжниците. Това
предположение на вещото лице съдът възприел като факт, който не подлежал
на доказване. Необосновано приел, че липсата на счетоводно записване от
страна на „ВиК Д.“АД не съставлявало доказателства за каквото и да е, без да
прецени този факт в съвкупност с всички останали факти и обстоятелства.
Изложени са и доводи, свеждащи се до принципно виждане относно
неправилността и необосноваността на съдебните актове при липса на
конкретни доводи за отнасяне на конкретния акт към принципните хипотези.
Иска отмяна на решението.
Въззиваемата страна –М.Г. е подалата писмен отговор вх.
№261083/21.01.2021г. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК с доводи за
неоснователност на жалбата, която намира за бланкетна, лишена от конкретни
оплаквания, кои изводи на съда са неправилни, кои доказателства не са
обсъдени. Съдът обсъдил събраните доказателства, извел правилни изводи.
2
Това, че едната страна по правоотношението не е осчетоводила представените
и документи, не и давало право да черпи благоприятни за себе си последици.
Всички фактури били представени в деловодството на ответника и по тях
нямало каквито и да е оспорвания. Когато фактурите не били осчетоводени не
означавало, че задължение не съществува. Съдът обсъдил неосчетоводяването
ведно с всички събрани доказателства и постановил правилно и
законосъобразно решение, чието потвърждаване иска.
При данни атакуваното решение да е връчено на въззивника на
09.12.2020г., депозираната в деловодството на съда на 23.12.2020г. въззивна
жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, при наличие на
интерес у обжалващия от обжалването, отговаря на изискванията на чл.260-
261 от ГПК, подлежи на разглеждане по същество.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му, изготвено в изискуемата форма,
мотивирано и разбираемо. Постановено е по предявени от М. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: град Д., ул. „Г. С. Р.***, срещу „Водоснабдяване и
канализация Д.”АД със седалище и адрес на управление: град Д., бул.„Т.М.
№**, ЕИК *********, положителни установителни искове за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2110/27.11.2019г. по
ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на ДРС, за сумата от 15 505,01 лева,
представляваща сбора от неизпълнени задължения по общо 56 договора за
правна защита и съдействие, от която сума /съгласно уточнителна молба вх.
№261689/17.03.2021г., приложена към предходно гр.д.№95/2021г.на ДОС,
прекратено и върнато за администриране на въззивната жалба/ 360лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 1093/18.09.2015г,
включен във фактура № 145/18.09.2015г.; 540лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1094/18.09.2015г, включен във фактура №
145/18.09.2015г.; 720лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 1095/01.10.2015г, включен във фактура № 149/01.10.2015г.; 360лв.
3
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 1096/01.10.2015г,
включен във фактура № 149/01.10.2015г.; 360лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1097/01.10.2015г., включен във фактура №
150/01.10.2015г.; 600лв неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 1098/01.10.2015г., включен във фактура № 150/01.10.2015г.; 600лв
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 1099/01.10.2015г.,
включен във фактура № 151/01.10.2015г.; 540лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1100/01.10.2015г., включен във фактура №
151/01.10.2015г.; 540лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 1101/01.10.2015г., включен във фактура № 151/01.10.2015г.; 360лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 1116/04.11.2015г.,
включен във фактура № 153/04.11.2015г.; 360лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1119/11.11.2015г., включен във фактура №
159/11.11.2015г.; 360лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 1120/11.11.2015г., включен във фактура № 159/11.11.2015г.; 360лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 1121/11.11.2015г.,
включен във фактура № 159/11.11.2015г.; 360лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1122/11.11.2015г., включен във фактура №
159/11.11.2015г.; 1680лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по
договор за текущо правно обслужване от 30.04.2015г. за месеците август и
септември 2015г., включен във ф/ра № 166/01.12.2015г.; 120лв. неизплатено
адвокатско възнаграждение по договор № 635/30.05.2014г., включен във
фактура № 202/30.03.2016г.; 60лв. неизплатено адвокатско възнаграждение
по договор № 234/13.11.2013г., включен във фактура № 202/30.03.2016г.;
180лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор №
398/12.12.2013г.., включен във фактура № 202/30.03.2016г.; 120лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 595/28.02.2014г..,
включен във фактура № 202/30.03.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 301/25.11.2013г., включен във фактура №
202/30.03.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 261/20.11.2013г., включен във фактура № 213/28.04.2016г.; 120лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 562/24.02.2014г.,
включен във фактура № 213/28.04.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 310/25.11.2013г., включен във фактура №
215/03.05.2016г.; 600лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
4
№ 1008/05.08.2015г., включен във фактура № 215/03.05.2016г.; 48лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 615/28.02.2014г..,
включен във фактура № 240/28.06.2016г.; 162лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 617/28.02.2014г., включен във фактура №
240/28.06.2016г.; 240лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 355/05.12.2013г.., включен във фактура № 244/04.07.2016г; 180лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 328/02.12.2013г..,
включен във фактура № 258/28.07.2016г; 240лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 786/28.10.2014г., включен във фактура №
258/28.07.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 592/28.02.2014г., включен във фактура № 258/28.07.2016г; 120лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 848/22.12.2014г.,
включен във фактура № 261/25.08.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 832/22.12.2014г., включен във фактура №
261/25.08.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 833/22.12.2014г., включен във фактура № 261/25.08.2016г.; 120лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 837/22.12.2014г.,
включен във фактура № 261/25.08.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 594/28.02.2014г., включен във фактура №
262/29.08.2016г.; 240лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 839/22.12.2014г., включен във фактура № 262/29.08.2016г.; 360лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 924/29.06.2015г.,
включен във фактура № 262/29.08.2016г.; 420лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 1037/12.08.2015г., включен във фактура №
262/29.08.2016г.; 240лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 295/21.11.2013г.., включен във фактура № 270/28.09.2016г.; 180лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 470/16.12.2013г..,
включен във фактура № 270/28.09.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 265/20.11.2013г.., включен във фактура №
270/28.09.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 268/20.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г.; 180лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 227/04.11.2013г..,
включен във фактура № 272/30.09.2016г.; 120лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 228/04.11.2013г.., включен във фактура №
272/30.09.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
5
№ 233/13.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г.; 180лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 285/21.11.2013г..,
включен във фактура № 272/30.09.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 554/24.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г.; 121,01лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по
договор № 550/24.02.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г.;
240лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор №
659/30.05.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г.; 240лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 652/30.05.2014г,
включен във фактура № 275/10.10.2016г.; 240лв. представляващо
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 654/30.05.2014г.,
включен във фактура № 275/10.10.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 528/21.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г.; 180лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 597/28.02.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г.; 120лв.
неизплатено адвокатско възнаграждение по договор № 300/25.11.2013г.,
включен във фактура № 276/17.10.2016г.; 420лв. неизплатено адвокатско
възнаграждение по договор № 766/24.10.2014г., включен във фактура №
276/17.10.2016г.; 54лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор
№ 350/05.2013г., включен във фактура № 276/17.10.2016г., по чл.410 ГПК в
съда - 26.11.2019 г., до окончателното плащане.
Предявена е и осъдителна претенция за сумата от 4 720,79 лева - сбор
от обезщетението за забава при изплащане на главните задължения в размер
на законната лихва за периода 13.01.2017г. до завеждане на исковата молба
13.01.2020г.
Изложените в исковата молба и уточнителната молба обстоятелства,
обосноваващи установителните претенции на ищцата, се свеждат до
твърдения за наличие облигационни отношения между страните,
произтичащи от договор за текуща правна помощ от 30.04.2015г.и множество
договори за правна защита и съдействие по граждански и изпълнителни
дела/общо 56 бр.договори описани подробно в уточнителната молба/.
Съобразно подписаните договори ответникът следвало да превежда по
посочена банкова сметка дължимите адвокатски възнаграждения по
граждански дела при образуването им, а по изпълнителни дела-при
6
постъпване на средства за погасяване на задълженията на длъжниците.
Възложената с договорите работа била изпълнена, ответникът не погасил
задълженията си по тях. Не заплатил и за оказаната правна помощ по
договора за абонаментно правно обслужване за м.август и м.септември
2015г.. Общо неизпълненото задължение възлизало на сумата от 15 505,01
лева. За задълженията ищцата издала фактури както следва: 145/18.09.2015 г.
- 900 лв.; 149/01.10.2015 г. - 1080лв.; 150/01.10.2015 г. - 960 лв.; 151/01.10.2015
г. - 1440 лв.; 153/04.11.2015 г. - 360 лв.; 159/11.11.2015 г. - 1440 лв.;
166/01.12.2015 г. - 1680 лв.; 202/30.03.2016 г. - 600 лв.; 213/28.04.2016 г. - 240
лв.; 215/03.05.2016 г. - 780 лв.; 240/28.06.2016 г. - 210 лв.; 244/04.07.2016 г. -
240лв.; 258/28.07.2016 г. - 600 лв.; 261/25.08.2016 г. – 480 лв.; 262/29.08.2016 г.
– 1200 лв; 270/28.09.2016 г. – 540 лв.; 272/30.09.2016 г. – 780 лв.;
275/10.10.2016 г. - 1381.01лв.; 276/17.10.2016 г. – 594 лв., по които не било
извършено плащане от ответника. Инициирала заповедно производство по
ч.гр.д.№4282/2019г. на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-
ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата от 15 505,01 лева. Ответникът подал възражение,заради което иска
съдебното установяване на вземанията по догорите за правна защита и
съдействие.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК ответникът, чрез прокурист П.П., е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на претенциите. Навеждат се твърдения за
опорочена процедура по реда на чл.410 ГПК-неизползване на одобрен
образец на заявление. Счита се, че от приложените доказателства не ставало
ясно какви действия е извършвал ищецът, не бил представен писмен отчет
съгласно чл.15 от Договор за правна помощ № 85/1 от 22.10.2012г. Сами по
себе си представените фактури не доказвали нищо, същите били едностранно
подписани.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр. с чл.280, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от тях и заявения установителен петитум – искове на кредитор срещу
длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатено възнаграждение по
7
общо 56 договора за правна защита и съдействие.
Районният съд е разгледал и по съображения за наличие на
неизпълнение на поето договорно задължение е уважил установителната
претенцията на ищцата в цялост, както и осъдителната.
Установява се, че от ищцата е подадено заявление с рег.
№24193/26.11.2019г. до ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за парично вземане –сумата от 15 505,01 лева, представляваща
незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на
длъжника по граждански и изпълнителни дела водени от кредитора против
абонати на ответника, по фактури както следва: 145/18.09.2015 г. - 900 лв.;
149/01.10.2015 г. - 1080лв.; 150/01.10.2015 г. - 960 лв.; 151/01.10.2015 г. - 1440
лв.; 153/04.11.2015 г. - 360 лв.; 159/11.11.2015 г. - 1440 лв.; 166/01.12.2015 г. -
1680 лв.; 202/30.03.2016 г. - 600 лв.; 213/28.04.2016 г. - 240 лв.; 215/03.05.2016
г. - 780 лв.; 240/28.06.2016 г. - 210 лв.; 244/04.07.2016 г. - 240лв.;
258/28.07.2016 г. - 600 лв.; 261/25.08.2016 г. – 480 лв.; 262/29.08.2016 г. – 1200
лв; 270/28.09.2016 г. – 540 лв.; 272/30.09.2016 г. – 780 лв.; 275/10.10.2016 г. -
1381.01лв.; 276/17.10.2016 г. – 594 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019 г., до
окончателното плащане.
Заповедното производство е строго формално. Както заявителят, така и
съдът са обвързани в действията си от строги процесуални правила и образци
утвърдени от Министъра на правосъдието. Попълването на заявлението по
утвърдения образец е гаранция, че ще бъдат посочени всички обстоятелства
от значение при произнасяне от съда по искането. Съдът не може по своя
инициатива да разпореди издаването на заповед по чл. 410 ГПК, ако
заявлението е по 417 ГПК, и обраното. Тоест, трябва да се преценят
условията, при които се подава едното и другото заявление. В случая
несъмнено е ясно, че е подадено заявление по чл.410 от ГПК за парично
вземане. Обстоятелството, че в използвания формуляр липсват т.10 и т.11 от
образеца, относими към притезание за предаване на вещи, не води до
опорочаване на формата до степен на недопустимо сезиране на заповедния
съд.
Заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на
8
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2110/27.11.2019г., по ч.гр.д.
№4282/2019г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът „ Водоснабдяване и
канализация – Д.“ АД, град Д., да заплати на кредитора М. Р. Г. заявеното
вземане, описано по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски от
315.10лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 28.11.2019г. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът е подал възражение вх.
№24830/03.12.2019г. С разпореждане от 06.12.2019г. заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В едномесечен срок с начало 11.12.2020г. и край 13.01.2020г./съобразно
правилото на чл.60, ал.6 от ГПК/ заявителя е депозирал искова молба вх.
№747/13.01.2020г. за сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Фактическият състав на заявеното в
заповедното производство сборно вземане изцяло съответства на заявеното с
исковата молба и конкретизирано с уточнителната молба вх.
№261689/17.03.2021г., с която са отстранени нередовностите на
първоначалното сезиране, като установителното сборно искане е свързано със
самостоятелните претенции от които е формирано. Идентичността обхваща
всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и
активно задължени лица, размер .
Представените по делото писмени доказателства сочат наличието на
облигационни отношения между страните , произтичащи от договор за
текуща правна помощ, сключен на 30.04.2015г. и договори за правна защита
и съдействие/описани по-горе/ по граждански и изпълнителни дела, сключени
в периода 2013г.-2015г., между „Водоснабдяване и канализация Д.“АД гр.Д. и
М.Г. в качеството и на адвокат.
По своя правен характер сключените между страните договори
9
представляват договори за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. По своята същност
договора за поръчка е договор, по силата на който доверителят /мандант/
възлага, а довереникът /мандатар/ се задължава да извърши за сметка на
доверителя определени правни действия. Спрямо договора за правна защита и
съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата.
Така в отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно което
възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е
уговорено, възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
сключен с адвокат, се дължи винаги – чл.36, ал.1 от ЗА. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа- чл.36, ал.2 от ЗА . Нещо повече, съгласно чл.36, ал.3 от ЗА, при липса
на договор, така и когато страните по договора не са определили размера на
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, то се определя от
Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски
съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36 ал.
4 от ЗА предвижда, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна
сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото/с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес/.
В конкретния случай, по представените договори са възникнали
задължения за довереника да извърши определени правни действия и за
доверителя да му заплати уговореното с всеки един договор в абсолютна сума
възнаграждение, чиято изискуемост настъпва от момента на изпълнение на
поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие,
изключая заплащането на уговореното възнаграждение за правна защита в
принудителното изпълнение, което по волята на страните е поставено в
зависимост от събиране на присъдените суми.
Принципно доказването на извършеното плащане на адвокатско
възнаграждение за ползвана адвокатска услуга може да се извърши по
различни начини - с документ за банков превод, разписка, която може да е
изрична или инкорпорирана в договор за правна помощ, и други, годни да
установят кога, какво, на какво основание и между кого е извършено плащане.
10
Ответникът и не твърди да е извършил плащане, нито, че адвокатът не е
изпълнил задълженията си или, че в принудителното изпълнение не са
събрани присъдените суми, а отрича да са осъществени условията за плащане
съгласно чл.15 от договор за текуща правна помощ от 22.10.2012г.- липсвал
писмен отчет за образуваните дела, липсвало предаване с приемо-
предавателен протокол на молбите за образуване на изпълнителни дела в
счетоводството на дружеството .
Предмет на договора за текущо право обслужване, сключен на
30.04.2015г.за срок от една година, считано от 01.05.2015г., е извършването
срещу месечно възнаграждение от 840лева с ДДС/700лева +140лева ДДС/ на
текуща правна помощ при условия и срок, съгласно същия договор/чл.1 -чл.4
от договора/. Вида на правната помощ е определен в чл.12 - чл.14 от
договора- консултации, писмени становища, справки, съставяне на договори,
молби, пълномощни и други документи, необходими за дейността на
дружеството, проучване възможности за съдебно и извънсъдебно реализиране
на вземания, както и процесуална защита и представителство при условие на
подписан отделен договор и пълномощно.
Събраните по делото доказателства, в това число молби за образуване и
водене на принудително изпълнение, искови молби, протоколи от съдебни
заседания, доклади за извършени от адвоката проверки по повод завеждане на
дела за неплатени ВиК услуги, сочат в месеците август и септември 2015г.
адвоката да е предоставял уговорени с договора услуги. Не се твърди и
обратното от ответника, чиито възражения са обосновани с липсата на
представен писмен отчет съгласно чл.15 от договор за текуща правна помощ
от 22.10.2012г., т.е. клауза по друг договор, чието изпълнение не е предмет на
настоящото дело. В процесния договор няма такава клауза за плащане след
писмен отчет.
Съобразно договореното, за правна услуга, състояща се в процесуално
представителство, са сключвани отделни договори, съчетани с
упълномощаване, и страните са се съгласили възложителят да дължи отделно
уговорено възнаграждение. Всички правни действия, които ищецът е
извършил са настъпили в патримониума на ответника, извод за което се
обосновава от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по изслушаната от първостепенния съд съдебно-счетоводна
11
експертиза. Вещото лице е изчислило и общия размер на уговорените
възнаграждения по процесните договори, възлизащ на сумата 17 124лева.
Установило е да е налице събиране на суми по изпълнителните производства,
конкретно отразени в заключението. Установило е частично погасяване на
задълженията със сумата от 1618.99лева преди подаването на заявлението при
което неплатения остатък общо по всички договори възлизал на сумата от 15
505.01лева, а след погасяване в хода на производството на вземането от
240лева по договор № 659/30.05.2014г., на сумата от 15 265,01 лева.
След погасяване изцяло в хода на производство на вземането по договор
№ 659/30.05.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016гза защита по
изп.д.№85/2014г. в размер на 240лева, със съгласието на ответника, ищецът е
оттеглил иска си за това вземане. С определение от 21.09.2020г. районния
съд е прекратил производството в тази част, но недопустимо е постановил
решение и по отношение на тази част.
Така според заключението на вещото лице, неплатената част от
вземанията за адвокатски възнаграждения по процесните договори в общ
размер възлиза на сумата 15 265,01 лева, от която 360лева по договор №
1093/18.09.2015г, включен във фактура № 145/18.09.2015г. за защита по
гр.д.№1412/2015г. на ДРС; 540лева по договор № 1094/18.09.2015г, включен
във фактура № 145/18.09.2015г., за защита по гр.д.№1041/2015г. на ДРС;
720лева по договор № 1095/01.10.2015г, включен във фактура №
149/01.10.2015г., за защита по гр.д.№2283/2015г.на ДРС; 360лева по договор
№ 1096/01.10.2015г, включен във фактура № 149/01.10.2015г., за защита по
гр.д.№1414/2015г. на ДРС; 360лева по договор № 1097/01.10.2015г.,
включен във фактура № 150/01.10.2015г. за защита по гр.д.№931/2015г.;
600лева по договор № 1098/01.10.2015г., включен във фактура №
150/01.10.2015г. за защита по гр.д.№1413/2015г.; 360лева по договор №
1099/01.10.2015г., включен във фактура № 151/01.10.2015г., за защита по
гр.д.№1995/2015г.; 540лева по договор № 1100/01.10.2015г., включен във
фактура № 151/01.10.2015г. за защита по гр.д.№1411/2015г.на ДРС; 540лева
по договор № 1101/01.10.2015г., включен във фактура № 151/01.10.2015г. за
защита по гр.д.№1331/2015г.на ДРС; 360лева договор № 1116/04.11.2015г.,
включен във фактура № 153/04.11.2015г. за защита по гр.д.№2744/2015г.на
ДРС; 360лева по договор № 1119/11.11.2015г., включен във фактура №
12
159/11.11.2015г. за защита по гр.д.№2177/2015г.на ДРС; 360лева по договор
№ 1120/11.11.2015г., включен във фактура № 159/11.11.2015г., за защита по
гр.д.№2461/2015г. на ДРС; 360лева по договор № 1121/11.11.2015г.,
включен във фактура № 159/11.11.2015г. за защита по гр.д.№1083/2015г.на
ДРС; 360лева по договор № 1122/11.11.2015г., включен във фактура №
159/11.11.2015г., за защита по гр.д.№152/2015т.на ДРС; 120лева по договор
№ 635/30.05.2014г., включен във фактура № 202/30.03.2016г.за защита по
изп.д.№641/2014г.на ЧСИ Сл.С.; 60лева по договор № 234/13.11.2013г.,
включен във фактура № 202/30.03.2016г., за защита по изп.д.№953/2013г. на
ЧСИ Сл.С.; 180лева по договор № 398/12.12.2013г., включен във фактура №
202/30.03.2016г., за защита по изп.д.№199/2013г.на ДРС; 120лева по договор
№ 595/28.02.2014г.., включен във фактура № 202/30.03.2016г., за защита по
изп.д.№2053/2014г.на ДРС; 120лева по договор № 301/25.11.2013г., включен
във фактура № 202/30.03.2016г., за защита по изп.д.№176/2013г..на ДРС;
120лева по договор № 261/20.11.2013г., включен във фактура №
213/28.04.2016г. за защита по изп.д.№2182/2013г.на ДРС; 120лева по договор
№ 562/24.02.2014г., включен във фактура № 213/28.04.2016г., за защита по
изп.д.№21/2014г.на ДРС; 180лева по договор № 310/25.11.2013г, включен
във фактура № 215/03.05.2016г., за защита по изп.Д.№178/2013г.на ДРС;
600лева по договор № 1008/05.08.2015г., включен във фактура №
215/03.05.2016г., за защита по изп.д.№512/2015г.на ДРС; 48лева по договор
№ 615/28.02.2014г.., включен във фактура № 240/28.06.2016г., за защита по
изп.д.№342/2014г. на ЧСИ Сл.С.; 162лева по договор № 617/28.02.2014г.,
включен във фактура № 240/28.06.2016г., за защита по изп.д.№344/2014г. на
ЧСИ сл.С.; 240лева по договор № 355/05.12.2013г.., включен във фактура
№ 244/04.07.2016г., за защита изп.д.№1062/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по
договор № 328/02.12.2013г.., включен във фактура № 258/28.07.2016г., за
защита по изп.д.№2201/2013г.на ДРС.; 240лева по договор 786/28.10.2014г.,
включен във фактура № 258/28.07.2016г. за защита по изп.д.№116/2014г..на
ДРС; 180лева по договор № 592/28.02.2014г., включен във фактура №
258/28.07.2016г., за защита по изп.д.№2049/2014г..на ДРС; 120лева по
договор № 848/22.12.2014г., включен във фактура № 261/25.08.2016г., за
защита по изп.д.№3144/2014г. на ДРС; 120лева по договор №
832/22.12.2014г., включен във фактура № 261/25.08.2016г., за защита по
изп.д.№2135/2014г.на ДРС; 120лева по договор № 833/22.12.2014г., включен
13
във фактура № 261/25.08.2016г., за защита по изп.д.№2136/2014г.на ДРС;
120лева по договор № 837/22.12.2014г., включен във фактура №
261/25.08.2016г. за защита по изп.д.№2137/2014г на ДРС; 180лева по договор
№ 594/28.02.2014г., включен във фактура № 262/29.08.2016г., за защита
изп.д.№2052/2014г.на ДРС; 240лева по договор № 839/22.12.2014г., включен
във фактура № 262/29.08.2016г., за защита по изп.д.№2138/2014г.на ДРС;
360лева по договор № 924/29.06.2015г., включен във фактура №
262/29.08.2016г., за защита по изп.д.№40/2015г.на ДРС; 420лева договор №
1037/12.08.2015г., включен във фактура № 262/29.08.2016г., за защита по
изп.д.№1075/2015г.на ЧСИ Л.Т.; 240 лева по договор № 295/21.11.2013г..,
включен във фактура № 270/28.09.2016г., за защита по изп.д.№1002/2013г..на
ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор № 470/16.12.2013г.., включен във фактура
№ 270/28.09.2016г., за защита по изп.д.№1122/2013г. на ЧСИ Сл.С.; 120 лева
по договор № 265/20.11.2013г.., включен във фактура № 270/28.09.2016г., за
защита по изп.д.№2185/2013г..на ДРС; 120 лева по договор №
268/20.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по
изп.д.№170/2013г.на ДРС; 180 лева по договор № 227/04.11.2013г.., включен
във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по изп.д.№946/2013г.на ЧСИ
Сл.С.; 120 лева по договор № 228/04.11.2013г.., включен във фактура №
272/30.09.2016г., за защита по изп.д.№947/2013г. на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по
договор № 233/13.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за
защита по изп.д.№952/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор №
285/21.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по
изп.д.№ 992/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор № 554/24.02.2014г.,
включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№30/2014г.на
ДРС; 121.01 лева по договор № 550/24.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№32/2014г..на ДРС; 240 лева по договор
№ 652/30.05.2014г, включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по
изп.д.№96/2014г.на ДРС; 240 лева по договор № 654/30.05.2014г., включен
във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№97/2014г.на ДРС; 180
лева по договор № 528/21.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№193/2014г.на ДРС; 180 лева по договор
№ 597/28.02.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по
изп.д.№324/2014г.на ЧСИ Сл.С.; 120 лева по договор № 300/25.11.2013г.,
включен във фактура № 276/17.10.2016г., за защита по изп.д.№177/2013г. на
14
ДРС; 420 лева по договор № 766/24.10.2014г., включен във фактура №
276/17.10.2016г., за защита по изп.д.№2124/2014г.на ДРС; 54 лева по договор
№ 350/05.2013г., включен във фактура № 276/17.10.2016г., за защита по
изп.д.№1057/2013г.на ЧСИ Сл.С., както и 1680лева възнаграждение за
месеците август и септември 2015г по договор за текущо правно обслужване
от 30.04.2015г., включен във ф/ра № 166/01.12.2015г.
Установителните претенции са доказани и следва да бъдат уважени.
Обжалваното решение като краен резултат е правилно, изключая
произнасянето по оттегленото искане за установяване на вземането за сумата
от 240лева по договор № 659/30.05.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№ 84/2014г.на ДРС, формиращо
разликата от 15 265,01лева до 15 505,01 лева,/по отношение на което
производството е било прекратено с определение от 21.09.2020г., решението е
недопустимо и следва да се обезсили. Съдът е длъжен да даде защита на
субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от
ищеца. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо
различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в
нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран или е бил десезиран, тогава решението му
е недопустимо като произнесено по непредявен иск. В останалата част,
доколкото в диспозитива на постановеното от ДРС съдебно решение не е
налице произнасяне по отделните обективно кумулативно съединени от
ищеца искови претенции, а по сборно вземане, формирано от тях, решението
следва да бъде отменено и постановено ново с отразяване в диспозитива на
самостоятелните претенции от които е формирано установителното сборно
вземане за 15 265,01 лева.
С оглед уважаването на отделните обективно кумулативно съединени
от ищеца искови претенции, основателни са и акцесорните такива за
законната лихва върху главните вземания от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019г., до окончателното плащане.
По отношение произнасянето по осъдителната претенция решението е
недопустимо като постановено но нередовна искова молба, тъй като се касае
не до една осъдителна претенция за мораторни лихви, а за множество такива
без всяка една да е индивидуализирана/за забава плащането на кое отделно
15
главно вземане, за какъв период и в какъв размер се претендира обезщетение
/, така, че да може сборното вземане да бъде свързано с тях. Районният съд не
е дал указания на ищцата за отстраняване нередовността на исковата молба в
тази част. С определение от №260201/08.03.2021г. по гр.д.№95/2021г.на ДОС,
образувано при първото постъпване на настоящата въззивна жалба,
настоящия съдебен състав, при извършване на служебна проверка по реда на
чл. 129, ал. 4 от ГПК и при съблюдаване на задължителните указания,
визирани в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че дейността на
въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря,
представлява нейно продължение и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е
оставил без движение исковата молба ,по която е образувано гр.дело
№89/2020г.на ДРС и по което е постановено обжалваното решение, предмет
на настоящата въззивна проверка, като е указал на ищцата да отстрани
нередовностите на исковата молба във връзка с предявените установителни и
осъдителни претенции. Указани са и неблагоприятните последици от
неизпълнение на указанията в срок, а именно, че решението, предмет на
настоящата въззивна проверка ще бъде обезсилено, а производството
прекратено. С молба вх.№261689/17.03.2021г./приложена към предходно гр.д.
№95/2021г.на ДОС, прекратено и върнато за администриране на въззивната
жалба/ са отстранени нередовностите по установителните претенции, но не и
по осъдителните за мораторни лихви. В хода на въззивното производство е
заявено и, че осъдителното искане не се поддържа, без да са предпирети
действия по десезиране на съда. След като и след дадените указания и срок
исковата молба в частта на осъдителното искане за мораторни лихви в общ
размер 4 583.74лева, е останала нередовна поради процесуалното
бездействие на ищцата, постановеното по нередовната искова молба
първоинстанционно съдебно решение е недопустимо, респ. следва да бъде
обезсилено, а производството по делото - прекратено.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1, ал.4 от ГПК следва
да се преразпредели отговорността за разноски.
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Отговорността на длъжника-ответник за разноските
пред заповедния съд следва да бъде ангажирана, тъй като именно той е дал
повод за образуване на заповедното производство. От платената за
16
заповедното производство държавната такса от 315.10лева , следва да се
присъдят в полза на ищеца 310.23лева, съответстваща на уважената част от
заявената установителна претенция.
По същите съображения са дължими сторените от ищцата разноски за
исковото производство, съответстващи на уважената част от исковете /за
сумата от общо 15 265.01лева/. От платената от ищцата държавна такса от
общо 2 328.43лева/в това число събраната държавна такса по реда на чл.129,
ал.2 от ГПК/ за първоинстанционното производство, в полза на ищцата следва
да се присъди съответстващата на уважената част от исковете държавна такса
от 2292.44лева. От платеното от ищцата възнаграждение за вещо лице от
300лева, в полза на ищцата следва да се присъди частта, съотвестваща на
уважената част от исковете, а именно сумата от 295.36лева. Разноски за
въззивното производство ищцата не е доказала.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът, заел позицията на
въззивник, има право на разноски за двете инстанции под формата на
юрисконсултско възнаграждение, тъй като е подал отговор на исковата молба
и въззивна жалба чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, който е
извършил действия по процесуално представителство и защита в хода на
двете инстанции. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция се определя по правилото на чл. 78, ал. 8 изр. 2 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая следва да се определи
възнаграждение за първа и въззивна инстанция в размер на по 100 лева при
граници на същото от 100лева до 300лева при дела с определен материален
интерес съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, доколкото действията по процесуална
защита са извършени писмено и с явяване в две от проведените три открити
съдебни заседания в първата инстанция/без явяване в първото открито
съдебно заседание/ и едно във въззивната. От така определеното
възнаграждение, съобразно изхода на спора, следва да се присъди
възнаграждение за всяка инстанция от 31.20лева. Съразмерно на постигнатия
от ответника във въззивното производство положителен за него резултат
/обезсилване на решението в частта на установителната претенция за сумата
от 240лева и на осъдителната за сумата от 4 583.74лева/ му се дължи част от
държавната такса равняваща се на 649.47лева. Следователно на ответника се
17
дължат за първата инстанция разноски в общ размер от 31.20лева
юрисконсултско възнаграждение и разноски за въззивната инстанция в общ
размер от 678.67лева /31.20лева юрисконсултско възнаграждение и
649.47лева държавна такса/.
Тъй като се касае не за един установителен иск за сумата 15 265,01
лева, а за множество искове/56бр./ за неплатени възнаграждения по договори
за правна помощ, всеки с цена под 5 000лева, в частта на произнасянето по
тях решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК, в останалата прекратителна част подлежи на обжалване.
По тия съображения, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260326/07.12.2020г. по гр.д.№89/2020г.на
ДРС, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че
„Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и адрес на управление:
град Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на М. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: град Д., ул. „Г. С. Р.***, по заповед № 2110 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2019г., издадена
по ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на ДРС, разликата от 15 265.01лева до 15
505.01лева, представляваща адвокатско възнаграждение от 240лева по
договор № 659/30.05.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г., за
защита по изп.д.№85/2014г., и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството в тази част
ОБЕЗСИЛВА решение №260326/07.12.2020г. по гр.д.№89/2020г.на
ДРС, в частта, в която се ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.”АД
със седалище и адрес на управление: град Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на М. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: град Д., ул. „Г. С. Р.***, сумата 4 583,74 лева /четири хиляди петстотин
осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сбор
от обезщетението за забава при изплащане на главните задължения по
18
издадените фактури в размер на законната лихва, за периода 13.01.2017г. до
13.01.2020г., и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение №260326/07.12.2020г. по гр.д.№89/2020г.на ДРС, в
частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че
„Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и адрес на управление:
град Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на М. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: град Д., ул. „Г. С. Р.***, по заповед № 2110 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.11.2019г., издадена
по ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на ДРС, сумата от 15 265.01 лева
незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на
длъжника по граждански и изпълнителни дела, водени от кредитора против
абонати на ответника, за което са издадени фактури както следва:
145/18.09.2015 г. - 900 лв.; 149/01.10.2015 г. - 1080лв.; 150/01.10.2015 г. - 960
лв.; 151/01.10.2015 г. - 1440 лв.; 153/04.11.2015 г. - 360 лв.; 159/11.11.2015 г. -
1440 лв.; 166/01.12.2015 г. - 1680 лв.; 202/30.03.2016 г. - 600 лв.;
213/28.04.2016 г. - 240 лв.; 215/03.05.2016 г. - 780 лв.; 240/28.06.2016 г. - 210
лв.; 244/04.07.2016 г. - 240лв.; 258/28.07.2016 г. - 600 лв.; 261/25.08.2016 г. –
480 лв.; 262/29.08.2016 г. – 1200 лв; 270/28.09.2016 г. – 540 лв.; 272/30.09.2016
г. – 780 лв.; 275/10.10.2016 г. - 1381.01лв.; 276/17.10.2016 г. – 594 лв., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 26.11.2019г., до окончателното плащане, както и в частта на
разноските, като вместо това п о с т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 от ГПК в
отношенията между ищеца М. Р. Г. с ЕГН **********, от гр.Д., ул. „Г. С.
Р.***, и ответника „Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и
адрес на управление: гр.Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, че ответникът
ДЪЛЖИ на ищеца сумата от общо 15 265,01 лева, неплатени адвокатски
възнаграждения по договор за текуща правна помощ от 30.04.2015г. и
договори за правна защита и съдействие, от която възнаграждения 1680лева
за месеците август и септември 2015г. по договор за текущо правно
обслужване от 30.04.2015г., включен във ф/ра № 166/01.12.2015г.; 360лева
по договор № 1093/18.09.2015г, включен във фактура № 145/18.09.2015г. за
защита по гр.д.№1412/2015г. на ДРС; 540лева по договор №
19
1094/18.09.2015г, включен във фактура № 145/18.09.2015г., за защита по
гр.д.№1041/2015г. на ДРС; 720лева по договор № 1095/01.10.2015г, включен
във фактура № 149/01.10.2015г., за защита по гр.д.№2283/2015г.на ДРС;
360лева по договор № 1096/01.10.2015г, включен във фактура №
149/01.10.2015г., за защита по гр.д.№1414/2015г. на ДРС; 360лева по договор
№ 1097/01.10.2015г., включен във фактура № 150/01.10.2015г. за защита по
гр.д.№931/2015г.; 600лева по договор № 1098/01.10.2015г., включен във
фактура № 150/01.10.2015г. за защита по гр.д.№1413/2015г.; 360лева по
договор № 1099/01.10.2015г., включен във фактура № 151/01.10.2015г., за
защита по гр.д.№1995/2015г.; 540лева по договор № 1100/01.10.2015г.,
включен във фактура № 151/01.10.2015г. за защита по гр.д.№1411/2015г.на
ДРС; 540лева по договор № 1101/01.10.2015г., включен във фактура №
151/01.10.2015г. за защита по гр.д.№1331/2015г.на ДРС; 360лева договор №
1116/04.11.2015г., включен във фактура № 153/04.11.2015г. за защита по
гр.д.№2744/2015г.на ДРС; 360лева по договор № 1119/11.11.2015г., включен
във фактура № 159/11.11.2015г. за защита по гр.д.№2177/2015г.на ДРС;
360лева по договор № 1120/11.11.2015г., включен във фактура №
159/11.11.2015г., за защита по гр.д.№2461/2015г. на ДРС; 360лева по договор
№ 1121/11.11.2015г., включен във фактура № 159/11.11.2015г. за защита по
гр.д.№1083/2015г.на ДРС; 360лева по договор № 1122/11.11.2015г., включен
във фактура № 159/11.11.2015г., за защита по гр.д.№152/2015т.на ДРС;
120лева по договор № 635/30.05.2014г., включен във фактура №
202/30.03.2016г.за защита по изп.д.№641/2014г.на ЧСИ Сл.С.; 60лева по
договор № 234/13.11.2013г., включен във фактура № 202/30.03.2016г., за
защита по изп.д.№953/2013г. на ЧСИ Сл.С.; 180лева по договор №
398/12.12.2013г., включен във фактура № 202/30.03.2016г., за защита по
изп.д.№199/2013г.на ДРС; 120лева по договор № 595/28.02.2014г.., включен
във фактура № 202/30.03.2016г., за защита по изп.д.№2053/2014г.на ДРС;
120лева по договор № 301/25.11.2013г., включен във фактура №
202/30.03.2016г., за защита по изп.д.№176/2013г..на ДРС; 120лева по договор
№ 261/20.11.2013г., включен във фактура № 213/28.04.2016г. за защита по
изп.д.№2182/2013г.на ДРС; 120лева по договор № 562/24.02.2014г., включен
във фактура № 213/28.04.2016г., за защита по изп.д.№21/2014г.на ДРС;
180лева по договор № 310/25.11.2013г, включен във фактура №
215/03.05.2016г., за защита по изп.Д.№178/2013г.на ДРС; 600лева по договор
20
№ 1008/05.08.2015г., включен във фактура № 215/03.05.2016г., за защита по
изп.д.№512/2015г.на ДРС; 48лева по договор № 615/28.02.2014г.., включен
във фактура № 240/28.06.2016г., за защита по изп.д.№342/2014г. на ЧСИ
Сл.С.; 162лева по договор № 617/28.02.2014г., включен във фактура №
240/28.06.2016г., за защита по изп.д.№344/2014г. на ЧСИ сл.С.; 240лева по
договор № 355/05.12.2013г.., включен във фактура № 244/04.07.2016г., за
защита изп.д.№1062/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор №
328/02.12.2013г.., включен във фактура № 258/28.07.2016г., за защита по
изп.д.№2201/2013г.на ДРС.; 240лева по договор 786/28.10.2014г., включен
във фактура № 258/28.07.2016г. за защита по изп.д.№116/2014г..на ДРС;
180лева по договор № 592/28.02.2014г., включен във фактура №
258/28.07.2016г., за защита по изп.д.№2049/2014г..на ДРС; 120лева по
договор № 848/22.12.2014г., включен във фактура № 261/25.08.2016г., за
защита по изп.д.№3144/2014г. на ДРС; 120лева по договор №
832/22.12.2014г., включен във фактура № 261/25.08.2016г., за защита по
изп.д.№2135/2014г.на ДРС; 120лева по договор № 833/22.12.2014г., включен
във фактура № 261/25.08.2016г., за защита по изп.д.№2136/2014г.на ДРС;
120лева по договор № 837/22.12.2014г., включен във фактура №
261/25.08.2016г. за защита по изп.д.№2137/2014г на ДРС; 180лева по договор
№ 594/28.02.2014г., включен във фактура № 262/29.08.2016г., за защита
изп.д.№2052/2014г.на ДРС; 240лева по договор № 839/22.12.2014г., включен
във фактура № 262/29.08.2016г., за защита по изп.д.№2138/2014г.на ДРС;
360лева по договор № 924/29.06.2015г., включен във фактура №
262/29.08.2016г., за защита по изп.д.№40/2015г.на ДРС; 420лева договор №
1037/12.08.2015г., включен във фактура № 262/29.08.2016г., за защита по
изп.д.№1075/2015г.на ЧСИ Л.Т.; 240 лева по договор № 295/21.11.2013г..,
включен във фактура № 270/28.09.2016г., за защита по изп.д.№1002/2013г..на
ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор № 470/16.12.2013г.., включен във фактура №
270/28.09.2016г., за защита по изп.д.№1122/2013г. на ЧСИ Сл.С.; 120 лева по
договор № 265/20.11.2013г.., включен във фактура № 270/28.09.2016г., за
защита по изп.д.№2185/2013г..на ДРС; 120 лева по договор №
268/20.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по
изп.д.№170/2013г.на ДРС; 180 лева по договор № 227/04.11.2013г.., включен
във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по изп.д.№946/2013г.на ЧСИ
Сл.С.; 120 лева по договор № 228/04.11.2013г.., включен във фактура №
21
272/30.09.2016г., за защита по изп.д.№947/2013г. на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по
договор № 233/13.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за
защита по изп.д.№952/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор №
285/21.11.2013г.., включен във фактура № 272/30.09.2016г., за защита по
изп.д.№ 992/2013г.на ЧСИ Сл.С.; 180 лева по договор № 554/24.02.2014г.,
включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№30/2014г.на
ДРС; 121.01 лева по договор № 550/24.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№32/2014г..на ДРС; 240 лева по договор
№ 652/30.05.2014г, включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по
изп.д.№96/2014г.на ДРС; 240 лева по договор № 654/30.05.2014г., включен
във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№97/2014г.на ДРС; 180
лева по договор № 528/21.02.2014г., включен във фактура №
275/10.10.2016г., за защита по изп.д.№193/2014г.на ДРС; 180 лева по договор
№ 597/28.02.2014г., включен във фактура № 275/10.10.2016г., за защита по
изп.д.№324/2014г.на ЧСИ Сл.С.; 120 лева по договор № 300/25.11.2013г.,
включен във фактура № 276/17.10.2016г., за защита по изп.д.№177/2013г. на
ДРС; 420 лева по договор № 766/24.10.2014г., включен във фактура №
276/17.10.2016г., за защита по изп.д.№2124/2014г.на ДРС; 54 лева по договор
№ 350/05.2013г., включен във фактура № 276/17.10.2016г., за защита по
изп.д.№1057/2013г.на ЧСИ Сл.С., ЗА КОИТО е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2110/27.11.2019г., по
ч.гр.дело № 4282/2019г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2019г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и адрес
на управление: гр.Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р.
Г. с ЕГН ********** от гр.Д., ул. „Г. С. Р.***, разноски в заповедното
производство - сумата от 310.23лева държавна такса; разноски в
първоинстанционното производство - сумата от 2292.44лева държавна такса
и сумата от 295.36лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН **********, от гр. Д., ул. „Г. С. Р.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Д.”АД със седалище и адрес на
управление: гр.Д., бул.„Т.М.№**, ЕИК *********, разноски в
първоинстанционното производство - сумата от 31.20 лева юрисконсултско
22
възнаграждение; разноски във въззивното производство – сумата от 31.20
лева адвокатско възнаграждение и сумата от 649.47лева държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК в прекратителната му част, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23