№ 477
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Частно наказателно дело №
20231110200956 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба на адв. К. Г. от САК - упълномощен защитник на В. В. М. -
обвиняем по ДП № 1448/2021г. по описа на 06 РУ -СДВР, пр. пр. № 20623/2021г. по
описа на СРП, против постановление на прокурор при СРП от 29.04.2022г. /деловодно
изведено на 03.05.2022г./, с което наказателното производство по ДП № 1448/2021г. по
описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 20623/2021г. по описа на СРП е прекратено на
основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.
С жалбата се изразява несъгласие с част от мотивите в обжалваното постановление.
Сочи, че престъплението по чл. 144 ал. 3 НК е от общ характер и желанието на
пострадалия е без значение за процесуалното развитие на производството. Навежда се,
че неправилно в постановлението за прекратяване прокурорът е отдал решаващо
значение на волята на пострадалия, без да коментира непоследователността в
показанията му и променящата му се позиция. По изложените съображения се прави
искане обжалваното постановление да бъде отменено в обсъжданата част или същата
да бъде констатирана като неотносима към произнасянето по същество.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в
жалбата, намери следното:
Жалбата е подадена от лице, сред посочените в чл. 243 ал. 4 НПК, и в срока,
предвиден в същата разпоредба, но независимо от това съдът намира, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена от лице, за което липсва правен интерес от
иницииране на производство по контрол на обосноваността и
законосъобразността на обжалваното постановление.
Досъдебно производство № 1448/2021г. по описа на 06 РУ -СДВР, пр. пр. №
20623/2021г. по описа на СРП е образувано на 03.08.2021г. основание чл. 212 ал. 2
НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването - разпит на
свидетели, затова, че на 02.08.2021г. около 19:55 часа в град София, ул. "Б. Ш." № 18, е
отправена закана към В. И. М. с изразите, че щял да го убие, изнасили и да му съсипе
живота - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.
С постановление от 03.08.2021г., предявено му лично и в присъствие на защитник
на същата дата, В. В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем затова, че на
02.08.2021г. около 19:10 часа в гр. София, ул. "Б. Ш." № 18 се заканил с убийство на В.
И. М. от гр. София с думите: "ще те бия, докато те убия" и "това е само началото, сега
ще те бия, докато не спреш да мърдаш", като през цялото време нанасял удари с ръце в
1
областта на главата и тялото на В. М. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Със същото постановление по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение "подписка".
С постановление от 29.04.2022г. /деловодно изведено на 03.05.2022г./ прокурор при
СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 1448/2021г. по описа на 06 РУ
-СДВР, пр. пр. № 20623/2021г. по описа на СРП, като е приел, по досъдебното
производство не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от
общ характер, поради което е прекратил наказателното производство на основание чл.
243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т.1 НПК и е отменил изпълняваната по отношение на
обвиняемия мярка за неотклонение "подписка".
На първо място съдът ще посочи, че с оглед принципната забрана за влошаване
положението на обжалващия и доколкото съдебното производство е образувано
единствено по жалба на обвиняемия /постановлението за прекратяване е било връчено
и на пострадалия В. И. М. на 27.10.2022г., видно от саморъчна разписка, обективирана
на л. 88 ДП, като от него жалба не е постъпила/, в настоящото производство съдът не
разполага с възможност да отмени обжалваното постановление и да върне делото на
прокурора със задължителни указания по приложението на закона.
И теорията, и съдебната практика приемат, че обвиняемият може да обжалва само
прекратяването на наказателното производство на нереабилитиращо основание. Не е
налице правен интерес от обжалване, когато производството е прекратено на
основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК - "деянието не е извършено или не
съставлява престъпление", тъй като такова прекратяване е напълно удовлетворително
за обвиняемия, защото при това основание прокурорът или отрича изобщо
извършването на деянието от обвиненото лице или отрича съставомерността на
деянието като престъпление. Тук попадат както случаите на неизвършване на
деянието, така и случаите, в които не може да се докаже, че такова деяние е било
извършено. Различната е хипотезата, когато наказателното производство е прекратено
на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК - "обвинението не е доказано", което
прекратително основание е свързано с извършителя: повдигнатото му обвинение не е
доказано, поради което наказателното производство спрямо него следва да се
прекрати. В този случай макар основанието по чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК да е също
реабилитиращо, за обвиняемия съществува правен интерес да обжалва
постановлението за прекратяване с искане основанието за прекратяване да се измени от
чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК на чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. В настоящия случай
прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243 ал. 1 т. 1
НПК вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, като е приел, че липсват доказателства въобще да е
извършено деянието, предмет на наказателното производство, поради което и за
обвиняемия не съществува правен интерес да обжалва прекратителното постановление.
Такъв правен интерес не произтича от несъгласието с мотивите, изложени в
постановлението за прекратяване, и с доказателствения анализ, направен от прокурора,
тъй като независимо от мотивите в постановлението и от това на кои доказателствени
източници прокурорът е отдал водещо значение, същият е стигнал до извода за
наличието на реабилитиращото прекратителното основание по чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.
На следващо място и искането, което е отправено към съда, е "прокурорският акт да
бъде отменен по посочената по-горе част или същата да бъде констатирана като
процедурно или материално - правно неотносима към произнасянето по същество", с
каквото правомощие съдът съгласно чл. 243 ал. 6 НПК не разполага в производството
по контрол на законосъобразността и обосноваността на постановлението за
прекратяване.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане
като недопустима, а съдебното производство - да се прекрати.
2
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал.6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от адв. К. Г. от САК - упълномощен
защитник на В. В. М. - обвиняем по ДП № 1448/2021г. по описа на 06 РУ -СДВР, пр.
пр. № 20623/2021г. по описа на СРП, против постановление на прокурор при СРП от
29.04.2022г. /деловодно изведено на 03.05.2022г./, с което наказателното производство
по ДП № 1448/2021г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 20623/2021г. по описа на СРП
е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на обвиняемия В. В. М. и на защитника му -
адв. К. Г. и на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3