Мотиви към Присъда
№ 15 / 28.03.2016г. по НОХД № 556/2015г. по описа на
Несебърския
районен съд
С обвинителен акт Районна
прокуратура – Несебър е повдигнала обвинение срещу П.К.Г. с ЕГН **********,
българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен,
реабилитиран, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***: 1) за това, че на
06.11.2014г. в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, от стая № ... в блок „Р.”,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 (един) брой прахосмукачка марка
„Електролукс Циклон Екс Ел” на стойност 71,70 лева, собственост на Д.Е.М. ***,
която владеел, като случаят е маловажен – престъпление по чл.206, ал.5, вр.
ал.1 от НК; и 2) за това, че в условията на реална съвкупност, на неустановена
дата за времето от 06.11.2014г. до 05.01.2015г. в к.к. Слънчев бряг, община
Несебър, от стая № ************”, отнел чужди движими вещи – мъжки обувки марка
„Лакоста на стойност 180 лева, мъжки маратонки марка „Джордан на стойност 128
лева и мъжки маратонки марка „Найк” на стойност 65 лева, мъжка грейка на
стойност 49 лева, всички вещи на обща стойност 422 лева, и парична сума в
размер на 100 лева, собственост на Д.Е.М. ***, от владението на същия, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1, предл.
второ от НК.
С влязло в сила протоколно определение,
постановено на 03.09.2015г. по НОХД № 556/2015г. по описа на Несебърския
районен съд, производството е било прекратено на основание чл.248, ал.2, т.2 от НПК в частта му, в която на подсъдимия П.К.Г. е повдигнато обвинени за
престъплението по чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК, като след влизането на
определението в сила обвинителния акт е изпратен на Началника на РУП към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, за ангажиране на административно наказателната отговорност
на Г. за извършено деяние по чл.218б, вр. чл.206, ал.5, т.1 от НК на основание
чл.424, ал.5 от НПК.
Производството се е развило по Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият на основание чл.371,
т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото
доказателства установяват по категоричен и по безспорен начин извършването на
престъплението, за което Г. е предаден на съд, а именно това по чл.194, ал.3,
вр. ал.1 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация” за
срок от 1 (една) година с двете задължителни пробационни мерки: по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяване два пъти седмично, и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”.
- защитата на подсъдимия се
присъединява към направеното от РП-Несебър предложение относно наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия Г..
- подсъдимият П.К.Г. при
условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти, признава вината си и изразява съжаление за
стореното.
Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите
на чл.14 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.К.Г. е роден на ***г***,
декларираният от него постоянен адрес ***, а декларираният настоящ адрес ***.
Той е безработен, с основно образование, неженен, реабилитиран е.
Подсъдимият Г. и свидетелят М. са се познавали от много години,
били са приятели, а през периода от 20.05.2014г. до 15.06.2014г. Г. е работил
при М. на барбекю „Шрек”, находящо се в к.к. Слънчев бряг, което последния
стопанисвал. Свид. Д.М. настанил подсъдимия П.Г. в стая № ... в блок „Р.” в
к.к. Слънчев бряг, а свид. М. е ползвал стая № 308 по това време в същия блок,
като двете стаи са се намирали една до друга и през терасата от едната стая се
преминава в другата. Подс. Г. живял там почти до края на 2014г. През този
период свид. М. е предоставил на подс. Г. своя прахосмукачка, която на 05.11.2014г.
подс. Г. я оставил в заложна къща, находяща се в к.к. Слънчев бряг, на
кръстовището на хотел „Свежест”, до Автогарата, срещу 20 лева, където работил
свид. Д.Т.. В заложната къща подс. Г. е бил придружаван от свид. Л.К., когато е
оставил в залог прахосмукачката. Когато от свид. С.М., свид. М. разбрал за
извършеното от подс. Г. двамата са се скарали. Тогава, в края на месец декември
2014г. подс. Г. е разбил входната врата на стая № ************” в к.к. Слънчев
бряг, тъй като по това време не е имал ключ за входната врата, тъй като след
като са се скарали със свид. М., подс. Г. е напуснал стаята по-рано през месец
ноември 2014г. Подс. Г. е искал да си вземе личните вещи. Когато установил, че
му липсват някои от вещите, решил да вземе и личните вещи на свид. М., а именно
мъжки обувки марка „Лакоста”, мъжки маратонки марка „Джордан”, мъжки маратонки
марка „Найк”, мъжка грейка и сумата в размер на 100 лева, които взел от стая №
308 от блок „Р.”, обитавана от свид. М.. За кражбата свид. М. установил на
05.01.2015г. Оттогава двамата не са се виждали.
На 30.03.2015г., прахосмукачката
е била доброволно предадена от свид. Д.Т. на разследващия полицай, а
впоследствие на 12.05.2015г. тя е била върната на собственика й – свид. М..
Останалите вещи и парични суми, отнети от подс. Г. от владението на свид. М.
без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, не са върнати
на собственика им, нито е възстановена тяхната парична равностойност.
От заключението на извършената в
хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, се установява,
че към момента на извършване на деянието, вещите, предмет на престъплението по
чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, са имали следните стойности: мъжка
грейка – 49 лева, мъжки обувки „Лакоста” – 180 лева, мъжки маратонки „Джордан
128 лева и мъжки маратонки „Найк” – 65 лева, или вещи с обща стойност 422 лева.
Тази сума, заедно с отнетата парична сума в размер на 100 лева, или общо 522
лева, е надвишавала размера на една минимална работна заплата за страната,
която по време на кражбата през 2014г. е била 340 лева (ПМС № 249/31.10.2013г.),
респ. не е надвишавала размера на две минимални работни заплати за страната.
Приетата фактическа обстановка
аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3, във
връзка с ал.1, вр. чл.23, ал.1, предл.2-ро от НК, поради което следва да се
ангажира наказателната му отговорност.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната
фактическа обстановка като безспорно установена и доказана, вземайки предвид
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. обясненията на подс. П.К.Г., показанията
на свидетелите Д.Е.М., Д.П.Т., С.М.М. и Л.Н.К., от заключението на вещото лице Ж.Е.
по назначената съдебнооценъчна експертиза, от протокола за оглед на веществени
доказателства и фотоалбума към него, протокола за доброволно предаване,
разписката за връщане на веществени доказателства, Заложен билет № .... на
„Заложна къща Доверие Комерс”, справката за съдимост. Събраните гласни и
писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят като
всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
Самопризнанията на подсъдимия,
направени в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, доколкото се
подкрепят от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, съдът
приема за достоверни и цени като годно доказателствено средство, наред с
останалите по НПК, продиктувано от осъзнаване на вината и разкаяние за
стореното.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият е
отнел чужди движими вещи от владението на другиго и без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои. До извършване на
изпълнителното деяние, вещите са се намирали във фактическата власт на други
лица, различни от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата – отнемане на вещите
от владението на другиго, е осъществено с действията на подсъдимия по
прекратяване на фактическата власт върху процесните вещи, която до момента се е
упражнявала от собствениците и установената негова фактическа власт по
отношение на тях. Престъпният резултат на това резултатно престъпление –
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, е настъпила
вследствие на деянието. Подсъдимият е успял да установи своя фактическа власт
върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани
от дееца общественоопасни последици. Подсъдимият е действал с намерение
противозаконно да присвои процесните движими вещи, тъй като е желаел след
деянията да се разпорежда със същите в свой интерес.
От субективна страна подс. Г. е
действал умишлено при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал, че
предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от
фактическа власт владелците на тези вещи. Освен това той е предвиждал
преминаването на вещта в негова фактическа власт и е целял да установи тази фактическа
власт върху предмета на престъплението. Във волево отношение извършителят пряко
е целял този резултат. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасния
характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Кражбата на инкриминираните вещи
представлява „маловажен случай”, т.е. престъпление именно по правната
квалификация по чл.194, ал.3 от НК, за която подсъдимият е предаден на съд.
Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение стойността на
отнетите вещи не надвишава размера на две минимални работни заплати за
страната. Вредата обаче не е възстановена на пострадалото юридическо лице нито
чрез връщане на вещите, нито чрез заплащане на тяхната парична равностойност,
поради което и не може да се обоснове извод за малозначителност на извършеното
деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от КТ, нито приложението на по-привилегирован
състав.
Престъплението по чл.194, ал.3 от НК подс. Г. е извършил при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23,
ал.1, предл.2-ро от НК, тъй като е извършил престъплението с две или повече
отделни деяния, осъществени през периода от 06.11.2014г. до 05.01.2015г., с
които еднородни дейния е отнемал противозаконно
отделните вещи.
Причините за извършване
на престъплението се коренят в желание за противозаконно облагодетелстване, без
съобразяване със съществуващия правов ред и незачитане и пренебрежение към
правото на собственост.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че с оглед
посочените по-горе правни изводи, подсъдимият П.К.Г. следва да бъде признат за
виновен за извършваното от него престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.23, ал.1, предл.2-ро от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема дадените от подсъдимия обяснения и изразеното
критично отношение към извършеното деяние и съжаление за извършеното.
Съдебният състав не намира
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.
Съдът, след като призна
подсъдимия А.А.Т. за виновен в извършването на престъплението по чл.194, ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1, предл. второ от НК, и като взе предвид, че са
предвидени три алтернативни наказания, счита за единствено подходящо по вид
наказанието „пробация”, което следва да му се наложи. По-лекото предвидено
наказание „глоба” съдът намира, че е неподходящо предвид, че подс. Г. е
безработен, а по делото не са събирани доказателства за финансовото му и
материално състояние. По-тежкото предвидено наказание „лишаване от свобода”
съдът също намира, че неговото налагане би се явило прекомерно, не само предвид
тежестта на престъплението, но и предвид факта, че подс. Г. е реабилитиран, и
именно предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, и
самопризнанията от негова страна и предвид факта, че производството протече по
реда на Глава ХХVІІ от НПК „Съкратено съдебно следствие”.
Поради това за престъплението по
чл. 194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.23, ал.1, предл. второ от НК съдът наложи на
подсъдимия Г. наказание „пробация”, като наложи двете задължителни по смисъла
на ал.4 на чл.42а от НК пробационни мерки, а именно тези по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК и за срок малко над минимално предвидения, а именно за осем месеца,
както и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК за същия срок от осем
месеца.
Ръководейки се от всички относими
обстоятелства в тази насока, както и от принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на тежестта на престъплението и на
обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК
и адекватно би съдействало за постигане на индивидуалната и генералната
превенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.К.Г. следва да заплати сумата в
размер на 136 лв. (сто тридесет и шест лева) за направени в досъдебното
производство и от съда разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
22.04.2016г.
Град Несебър РАЙОНЕН СЪДИЯ: