Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9331 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.51 ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД от ЕТ на жк Т. ***, чрез председателя
на УС Е. С.срещу А.В.О., роден на ***г. в Русия, с процесуален представител адв. И.П.Г. от ВАК ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 416,24 евро представляваща
незаплатени такси за управление и поддръжка на общите части на сградата
за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., ведно с лихвата за забава от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 41,62
евро, представляваща обезщетение за забава върху дължимите суми за периода от
01.10.2018г. до датата на завеждане на иска-17.06.2019г.
Ищецът твърди, че с Решение от 05.04.2018 г. на Общото събрание на жк Т. ***е определен размерът на паричните вноски за
разходите по управлението и обслужването на общите части на ж.к. „ Т. за
периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. като е утвърдена сума в размер
на 18,30 лева на
кв.м., като за краен срок за плащането на вноските от собствениците на жилища е
определен 01.10.2018 г. Прието е
и решение за налагане на лихва за забава в размер на 1% на ден,след датата на падежа на
плащането 01.10.2018г. но не повече от 10 % върху дължимите вноски. Твърди, че
ответникът, като собственик на ап.63 с площ от 59,40 кв.м. и 7,07 кв.м. идеални части в ж.к. Т. *** не е
заплатил дължимите суми. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че соченото ОС на етажните
собственици е проведено в гр.Москва и не обвързва собствениците. Възразява, че
ОСЕС е определило годишна вноска на етажните собственици за периода 01.10.2018г.-30.09.2019г.,
който период не е изтекъл.
Ответникът
твърди, че е уведомил управителя за времето в което не пебивава
в собствения си апартамент. Сочи, че е заплатил на 19.10.2018г. сумата от 29
евро като вноска за Фонд ремонт и обновление и сумата от 236 евро такса
поддръжка за периода до 31.12.2018г. Оспорва задължението му към ЕС да е във
валута, сочи, че същото е уговорено в левове. Оспорва претенцията по размер. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Ответникът
е собственик на недвижим имот находящ се в ***, обл.Варна, ПИ с идентификатор №07598.305.1028, а иенно: апартамент № 63 на седми етаж с площ от 59.40
кв.м.,ведно с 1.8386% ид.ч.,равняващи се на 7.07
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху имот с идентификатор №07598.305.1028, видно от представен по делото
Нотариален акт №37,том ІІ, рег.№ 2928,дело №221 от 2011г. на нотариус П. М.с
район на действие ВРС.
Размерът
на годишната такса за поддръжка и управление на общите части е бил определен
съгласно влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т.
6 от Протокол на ОС на ЕС от 05.04.2018 г., като тя е формирана като за период от 01.10.2018-31.09.2019г. с
утвърдена сума от 18.30 лв. /1кв.м. на общата площ по документ за собственост /площообразуване/ на обособено жилищно помещение.
Ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за сумата от 434.25 евро, представляваща неизплатени вноски за
обслужване на ЕС за 2018 г., с адрес на ЕС ***, както и лихва, считано от
12.10.2017г. до изплащане на вземането, за което вземане е била издадена
заповед за изпълнение, впоследствие обезсилена с разпореждане
№44952/11.10.2019г., поради което и така предявените осъдителни искове са
допустими.
По
делото е представена кореспонденция по електронна поща между представител на ЕС
и ответника А.О..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящото производство в тежест на ищеца
да докаже основанието и размера на вземането си. В случая ищецът твърди и
претендира, че ответникът му дължи сумата от 416,24 евро представляваща незаплатени такси за управление и поддръжка
на общите части на сградата за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., ведно с
лихвата за забава от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и сумата от 41,62 евро, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.10.2018г. до датата на завеждане на
иска-17.06.2019г., дължими за апартамент ап.63 с площ от 59,40 кв.м. и 7,07 кв.м. идеални части в ж.к. Т. ***, които такси като
размер са определени с решение на ОС на ЕС от 05.04.2018 г.
По делото не е спорно, а и от представен
нотариален акт за собственост с №37,том ІІ, рег.№ 2928,дело №221 от 2011г. на
нотариус П. М.с район на действие ВРС, се установява ,че ответникът е
собственик на ап.63 в сграда в режим на
ЕС, жк Т. ***.
Доказано е и, че размерът на годишната такса
за поддръжка и управление на общите части е бил определен съгласно влязло в
сила решение на Общото събрание на етажната собственост по т. 6 от Протокол на
ОС на ЕС от 05.04.2018 г. Видно от протокола за проведено ОС на 05.04.2018г. в
т. 7 е посочен краен срок за заплащане на парични вноски 01.10.2018г., с оглед
на което е неоснавателно възражението на ответника за
липса на изискуемост на вземането.
Не е спорно, че в сградата, находяща
се върху
имот с идентификатор №07598.305.1028 в ж.к. Т. ***, са налице повече от три самостоятелни
обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което приложение намира
уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл.3 от същия закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС,
собствениците на обекти в режим на етажна собственост имат задължение да
заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и
управлението на общите части.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по
определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради
незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по
реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от
оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни
за етажните собственици, включително за тези, които не са присъствали на
събранието.
С оглед цитираната нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен срок ответника не е оспорил
решенията на общото събрание, съдът счита, че същите имат обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена
сила.
От коментираните по-горе протоколи от общото събрание
на етажните собственици се установи, че гласуваните разходи представляват
такива за управление и поддръжка на общите части, които според § 1, т. 11 от ДР
на ЗУЕС са разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьора и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Съгласно нормата обаче на чл.
51, ал. 2, пр. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка
на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател или обитател,
който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна и не е допустимо по волята на общото
събрание на етажната собственост или на управителя на последната да бъде дерогирана тази на законодателя. В случая ответникът е
противопоставил на ищеца именно възражение по чл.
51, ал. 2, пр. 2 от ЗУЕС, като в негова тежест е възложено да докаже
предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и
управление. В тази връзка ответникът А.О. е представил уведомление от свое име
до управителя на Етажната собственост, по електронна поща от 08 август 2019г. с
което уведомява, че на 19 октомври 2018г. е заплатил сума от 265 евро за
управление и поддръжка на общите части на комплекса от 15.08.2018г. до 15
август 2019г., като уведомява, че няма да пребивава в ЖК Т. през 2019г., както
и членовете на домакинството му. Видно писмото е изпратено на получател И.Г. и
препратено до управителя на ЕС Е. С.. Ищецът не е оспорил, че е получил
уведомлението.
Също така нито в ЗУЕС, нито в ГПК е
предвидена специална форма при доказване на обстоятелствата по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС. Няма и изискване ответникът да уведоми писмено ЕС, че
жилището е необитаемо или че се обитава в срок по-малко от 30 дни в
календарната година, както и кога следва да бъде отправено такова уведомление.
Задължение за отправяне на писмено уведомление е въведено в чл.
51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС, но за собственик, ползвател или обитател, който
отсъства повече от 30 дни от жилището, т. е. касае друга хипотеза извън процесната. Предвид императивния характер на разпоредбата
на чл.
51, ал. 2, пр. 2 от ЗУЕС и с оглед липсата на ангажирани от ищеца
доказателства в обратния смисъл, а именно, че ответникът е ползвал имота си
повече от 30 дни през 2019 г., съдът намира, че А.О. не дължи заплащане на
сумата от 416,24 евро представляваща
незаплатени такси за управление и поддръжка на общите части на сградата
за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., което прави предявения иск
неоснователен и като такъв същия следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователен
се явява и акцесорния за заплащане на обезщетение за
забава. Поради което и искът за сумата от 41,62 евро, представляваща обезщетение
за забава върху дължимите суми , за периода от 01.10.2018г. до датата на
завеждане на иска-17.06.2019г. в размер на 1% на ден, след датата на падежа на плащането
01.10.2018г. но не повече от 10 % върху дължимите вноски, следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 350 лв. възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и 105
лв. превод на документи или общо сумата от 455 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ на жк Т. *** чрез
председателя на УС Е. С.срещу А.В.О., роден на ***г. в Русия иск по чл.51, ал.1
от ЗУЕС за заплащане на сумата от 416,24
евро представляваща незаплатени
такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от
01.10.2018г. до 30.09.2019г. за ап.63 с площ от 59,40 кв.м. и ведно с 1.8386% ид.ч.,равняващи
се на 7.07 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата в ж.к. Т. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 41,62 евро, представляваща обезщетение за
забава върху дължимите суми, за периода от 01.10.2018г. до датата на завеждане
на иска-17.06.2019г., в размер на 1% на ден, след датата на падежа на
плащането 01.10.2018г., но не повече от 10 % върху дължимите вноски, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЕТ на жк Т. *** чрез
председателя на УС Е. С.да заплати
на А.В.О., роден на ***г. в Русия сумата от 455 лева
(четиристотин петдесет и пет лева), представляваща съдебно деловодни разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: