№ 71
гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245200600104 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6800/07.12.2023г. от защитника
на подсъдимия П. Н. Г., ЕГН ********** – адвокат З. К.-Д. срещу Присъда №
26 от 23.11.2023 г., постановена по НЧХД № 20235210200180 по описа за
2023г. на Районен съд - Велинград.
С обжалваната присъда подсъдимият П. Н. Г., ЕГН **********,
българин, български граждани, живущ в *****, ул. „******“ **, женен,
неосъждан, работещ, е признат за виновен в това, че на 21.06.2023 г., около
20.10 часа, в *****, ул. „******“ ** е нанесъл на Б. С. С., ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията с
кръвонасядания и травматични отоци по нея - престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, като на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на
1 000,00 лева, съответно е оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. Г.
е осъден да заплати на Б. С. сумата от 1 500,00 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
претенцията за разликата над тази сума до претендираната от 5 000,00 лева е
отхвърлена. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. Г. е осъден
да заплати направените от Б. С. разноски по делото в размер на 1 071,14 лева,
1
както и да заплати по сметка на Районен съд – Велинград държавна такса в
размер на 60,00 лева, съобразно размера на уважената част от гражданския
иск.
С въззивната жалба присъдата се обжалва изцяло, като постановена в
нарушение на закона и необоснована. Сочи се, че пред РС-Велинград било
образувано друго дело по тъжба на подсъдимия и съпругата му Й. Г.а за
обида срещу Б. С. – НЧХД 181/2023г., както и подадена жалба в РП –
Пазарджик, ТО – Велинград – за закана против живота и здравето. Сочи, че
двете производства са свързани с един и същи случай, но разказан и описан
по различен начин от двете страни. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде оправдан. След изготвяне на мотивите е постъпило допълнение към
въззивната жалба, като са изложени подробни аргументи, за това, че
обжалваната присъда била постановена при противоречие на събраните по
делото доказателства. Акцентира се върху това, че представеното медицинско
свидетелство за извършен на тъжителя преглед, не изхождало от
правоспособен съдебен лекар в специализирана клиника, поради което
твърденията в тъжбата били неверни, доколкото тъжителят не е поискал да
бъде прегледан от такъв лекар. Счита, че не са доказани твърденията на
тъжителя, че е имало душене, доколкото твърдял, че бил стискан с две ръце
около 30-40 секунди, доколкото вещото лице категорично заявило, че е била
една ръка – пръсти, а не цяла длан. Анализирани са свидетелските показания
по делото, като се излага, че съдът не бил съобразил противоречията в
показанията на свидетелката Х. с оглед тяхната недостоверност, доколкото
били налице разминавания относно това кога е позвънила на телефон 112.
Сочи, че съдът не кредитирал показанията на свидетелката Г.а, доколкото
последна заявила, че когато съпругът й избутал тъжителя, той приклекнал
напред. Сочи, че никъде в показанията и протоколите от съдебното заседание
свидетелката не е казвала, че е приклекнал, а напротив, посочила че двамата
са били един срещу друг. Съдът не бил проверил дали подсъдимият Г. е
левичар, доколкото бутнал С. с лявата ръка, което според вещото лице
можело да се случи единствено ако двамата са лице в лице. Налице било
разминаване и относно моментът на възникване на следите по врата на
тъжителя С.. Сочи, че по делото липсват доказателства за това, че
преживяното от деянието е оказало отрицателно въздействие върху
подсъдимия. Поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда
и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Постъпило е възражение от повереника на частния тъжител и граждански
ищец Б. С. - адвокат В. А., с което жалбата се оспорва като изцяло
неоснователна. Счита поставената присъда за правилна и аргументирана,
поради което се иска нейното потвърждаване.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
повереникът на частният обвинител и граждански ищец Б. С. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната присъда за
правилна и мотивирана. Счита, че не следва да се кредитират като
неотносими свидетелските показания на разпитания свидетел Б.. Сочи, че
отзовалото се лице от Бърза помощ категорично е заявило, че е видяло следи
по тъжителя при извършения преглед. Моли присъдата да бъде потвърдена.
2
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Акцентира се върху разпитите на полицейските служители, които не са
забелязали следи от зачервявания. Сочи, че са налице множество
разминавания, вследствие пропуските по време на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Сочи противоречия в показанията на съпругата на
тъжителя и останалия доказателствен материал събран по делото. Прави
искане за отмяна на присъдата и присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият П. Г. поддържа жалбата. Сочи, че тормозът на тъжителя
продължавал и към настоящия момент. В предоставената възможност за
последната дума изразява, че се счита за невинен.
При извършената от въззивния съд служебна проверка по реда на чл. 327
от НПК за редовността и допустимостта на въззивната жалба, съдът намери
същата за редовна и допустима, като подадена от лице с право на обжалване,
в законоустановения срок и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите в подадената жалба и
възражението срещу нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, приема следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по тъжба
на частния тъжител Б. С. С., впоследствие конституиран и в качеството му на
граждански ищец в производството, срещу подсъдимия П. Н. Г., с твърдения
за извършено от последния деяние, изразяващо се в това, че на 21.06.2023 г.,
около 20.10 часа, в *****, ул. „******“ ** стискайки го за шията, му е
нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията с
кръвонасядания и травматични отоци по нея. Пред първоинстанционния съд е
приет за съвместно разглеждане и предявеният от него граждански иск за
осъждане на подсъдимия да му заплати обезщетение за причинените
вследствие на деянието неимуществени вреди – болка и страдания, в размер
на сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд подробно е
обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, изслушаните и
приети по делото съдебномедицинска и съдебно-техническа експертизи,
както и приобщените като веществени доказателства - 1 бр. компакт-диск и 2
бр. снимки.
Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Н. Г. е роден на 15.09.1962г. в *****, живее в ***** на
ул. „******“ **, български гражданин, женен, не е осъждан, работещ. Не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК.
Същият е брат на жената, с която тъжителят Б. С. живее на семейни
начала - свидетелката Х.Г.. Подсъдимият и тъжителят живеят в жилища на
различни етажи в къща, находяща се в ***** на ул. „******“ **. П. Г. и
3
съпругата му - свидетелката Й. Г.а обитават жилище на втория етаж от
къщата, а Б. С. и Х.Г. - това на първия етаж. Заради имотни спорове между
подсъдимия и неговата сестра, отношенията между Г. и С. са влошени.
На 21.06.2023г., около 20,10 часа подсъдимият Г. слязъл от жилището си
в двора на къщата, за да прибере в гаража лекия си автомобил, който бил
паркиран в двора. Като го видял на двора тъжителят С., който по това време
бил в дома си на първия етаж, излязъл при него и видимо ядосан започнал да
му иска обяснение защо е говорил обидни и унизителни неща за тях двамата с
Х. пред трети лица, с което се опитвал да ги злепостави. Двамата започнали
да спорят един с друг на висок глас и да се карат. Подсъдимият се заканвал на
тъжителя, че ще изгони него и Х.Г. от къщата. Тъжителят го подканвал да се
бият. Като чула спора съпругата на подсъдимия свидетелката Й. Г.а отишла
при двамата и се опитала да ги помири. Тъжителят й казал да се махне.
Нарекъл я „***********“ и „******“, обърнал се и тръгнал да се прибира.
Тогава подсъдимият го хванал отзад за врата и го стиснал. Избутал го напред
към отворената врата на къщата. С. загубил равновесие и приклекнал напред.
Подсъдимият му скъсал тениската, с която бил облечен.
В това време свидетелката Х.Г., която била в кухненския бокс на първия
етаж, видяла случващото се. Обадила на тел. 112 и съобщила, че брат й души
съпруга й отвън на двора. Поискала да се изпрати полицейски патрул на
адреса. Излязла на двора, за да прибере тъжителя. След като двамата влезли в
дома си, отново се обадила на тел. 112 и поискала да бъде изпратена и
линейка, защото вратът на С. бил червен.
На подадения сигнал се отзовали полицейските служители свидетелите
И.С.П. и М.Т.К.. Заварили на място подсъдимия Г. и тъжителя С.. Разговаряли
и с двамата. Всеки изложил собствена версия за случилото се. Обвинявали се
взаимно. В разговор със свидетеля П., подсъдимият не отрекъл, че е имал
разправия със съжителя на сестра си. Твърдял, че С. налитал да удари
съпругата му и тогава той застанал срещу него и го бутнал, за да я предпази.
Тъжителят от своя страна твърдял, че подсъдимият го е нападнал. Свидетелят
П. видял, че тениската, с която бил облечен С. била раздрана.
Полицейските служители не констатирали по двамата следи от
наранявания, които да служат като основание за образуване на досъдебно
производство. Същите разговаряли с междувременно пристигналия лекар от
ФСЦМП Велинград - свидетелката д-р А.Д., която, след като прегледала Б.
С., обяснила, че не се налага хоспитализация на пациента.
При прегледа на тъжителя свидетелката д-р Д. установила, че е
контактен, но с повишено кръвно налягане и че има белег по шията от
притискане с пръсти на ръка. Пред нея тъжителят не споделил за задух, болки
в областта на главата, гадене или повръщане. Свидетелката преценила, че
състоянието на пострадалия не налага хоспитализация и го посъветвала да
посети хирург, който да му издаде медицинско свидетелство.
На следващия ден 22.06.2023г. Б. С. бил прегледан от свидетеля д-р В.А.
Х., който констатирал травма в областта на шията в дясната част с
кръвонасядане след притискане 1/2, 1/2, 1, 1, 2 см.
От назначената и приета от съда съдебномедицинска експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че на Б. С. е причинено травматично
4
увреждане, изразяващо се в пет броя кръвонасядания /синини/ с размери 1/2,
1/2, 1/1, 1/1, 2/2 см в дясната част на шията. Според вещото лице това
травматично увреждане може да бъде причинено от действието на твърд тъп
предмет и отговаря синините да са получени при притискане с пръсти в
областта на шията. Размерите им, описани при прегледа от хирурга, отговарят
на размерите на пръстите на една човешка ръка. Вещото лице изключва
възможността петте кръвонасядания да са причинени от обрив след ухапване
от насекомо или прием на лекарства. Според експерта травмата е причинила
на тъжителя болка и страдание, което е отшумяло за около 2-5 дни. Разпитан
в съдебно заседание вещото лице д-р П. уточнява, че описаните
кръвонасядания са причинени от притискане /стискане/ в областта на шията с
една ръка, като с коя точно лява или дясна зависи от местоположението на
подсъдимия и тъжителя един спрямо друг. Ако тъжителят се е намирал срещу
подсъдимия, вещото лице е на мнение, че за да се получат кръвонасядания в
дясната част на шията, притискането следва да е с лявата ръка, а ако
подсъдимият е бил зад тъжителя, кръвонасяданията в тази област на шията
биха се получили при въздействие с дясната ръка. Според експерта
кръвонасяданията са станали видими в рамките на половин до един час от
травматичното въздействие, като цветът им се променя, но категорично на
следващия ден могат да бъдат установени така, както са описани в
медицинското свидетелство.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че
подсъдимият П. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като на 21.06.2023 г., около 20.10 часа, в
*****, ул. „******“ ** е стиснал с ръка за врата тъжителя Б. С. С., с което му
е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания (синини),
както и болка, продължила в период от около 2 до 5 дни и го е признал за
виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, като от субективна страна е
приел, че деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, съответно е оправдал подсъдимия П. Г. за нанасяне на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
В проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бяха разпитани
свидетелите М.Г.Б. и Н.Х.Г. – баща на подсъдимия.
В показанията си свидетелят Н. Г. сочи, че първоначално живеел на
първия етаж от къщата, заедно с дъщеря си Х.Г. и нейният съжител -
тъжителят С.. Първият етаж от къщата Г., заедно със съпругата му, дарили
преди време на дъщеря му Х.. Преди около година, след възникнали
пререкания между него, дъщеря му и съжителя й, свидетелят Г. се изнесъл от
етажа и заживял на втория етаж, заедно със сина си – подсъдимия П. Г. и
снаха си – свидетелката Й. Г.а. Според него дъщеря му, под въздействието на
съжителя си С., е завела дело за домашно насилие срещу него и последният е
осъден, което дело било манипулация от нейна страна. В показанията си
свидетеля излага, че чул и видял събитията от въпросната вечер и случващо
се в двора на къщата от прозореца на втория етаж от къщата, където бил
заедно със снаха си Й.. Според неговото виждане, тъжителят излязъл в двора
и започнал да обижда подсъдимия Г.. Като чула виковете и крясъците на С.,
свидетелката Й. Г.а слязла в двора, за да се опита да потуши скандала, но
обидите на С. се насочили и спрямо нея. Същата била застанала между
5
двамата – подсъдимия и тъжителя. Според свидетеля, С. заплашил
свидетелката Г.а, че ще я удари, което провокирало синът му – подсъдимият,
да я защити, като я отмести, след която с лявата си ръка избутал С. по шията.
В този момент подсъдимият и тъжителят били с лице един срещу друг,
доколкото свидетелят ги наблюдавал странично. След като бил бутнат, С.
само залитнал, но не паднал. Докато се изправял С. изпсувал, казвайки
„************“ и извикал на дъщерята на свидетеля – Х. да извика полиция и
линейка. Свидетелят Н. Г. твърди, че синът му – подсъдимият П. Г., по
никакъв начин не бил репликирал и не отвърнал на обидите на С..
В показанията си свидетелят М.Б. сочи, че не знае за събитията от
въпросната вечер. Същият познава двете страни и семейството и знае, че
между тях има скандали и разправии. Твърди, че тъжителят С. се опитал да го
накара да лъжесвидетелства пред полицията, като каже, че подсъдимият го
бил бутнал и го бил душил, за което С. му предложил дребна сума пари и
алкохол, но той отказал. С. го накарал да постави бордюри пред входа на
гаража на подсъдимия П. Г., за да не може да си прибира колата, за което му
обещал и дал дребна сума пари и алкохол. След като научил, че ще
свидетелства по делото, на 18.03.2024 г. С. му звъннал по телефона със
заплахи, че ще му счупи краката и ръцете, след което му се извинил.
Последният го извикал да отиде в кантората на адвокат А., след което го
накарал да подпише декларация пред нотариус, че не го е принуждавал да
лъжесвидетелства. Същият подписал декларация, но под въздействието на
алкохол и за пари – С. му дал 10 лева. На другия ден свидетелят съжалил и
отишъл в кантората на защитника на подсъдимия - адвокат К., и там
собственоръчно написал заявление, адресирано до Окръжен съд - Пазарджик,
в което сочи, че бил употребил алкохол, когато е бил при нотариуса и не е
знаел какво подписва. Твърди, че собственоръчно го е написал и никой не му
е диктувал, доколкото има почти завършено средно образование и може да
чете и пише. Отрича подсъдимия да му давал ракия или пари. Пред съд
потвърждава, че употребява често алкохол, като в деня на разпита си отрича
да е употребявал.
По делото бяха приобщени и следните писмени доказателства -
Декларация от М.Г.Б. с ************ и с район на действие РС-Велинград,
Заявление от М.Г.Б. до Окръжен съд-Пазарджик от 19.03.2024 г.;
**************.; Жалби с вх. № 367000-8587/31.08.2022 г.; вх. № 367000-
1609/19.02.2024 г.; вх. № 367000-1608/19.02.2024 г. от П. Г. до Началника на
РУ – Велинград; Жалби с вх. № 367000-10092/12.10.2022 г. и вх. № 367000-
3216/12.04.2024 г. от Й. Г.а до Началника на РУ – Велинград; Жалба с вх. №
6957/22 от 05.12.2022 г. от Й. Г.а до РП – Пазарджик, ТО - Велинград; Жалба
с вх. № 367000-1607/19.02.2024 г. от М.Б. до Началника на РУ – Велинград;
Незаверени преписи от Присъда № 8/19.02.2024 г. по НЧХД № 181/2023 г. по
описа на РС – Велинград и Решение № 339/13.12.2022 г. по гр.д. № 924/2022
г. по описа на РС – Велинград.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд, като счита, че приетата за установена от първата
инстанция фактическа обстановка по делото се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които районният съд подробно е обсъдил и анализирал
поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд намира, че не са налице
6
основания за нейната промяна, доколкото събраните пред настоящата
инстанция доказателства не успяха да убедят съда за наличието на нови факти
и обстоятелства, които да не са установени пред първоинстанционния съд или
да установяват по друг начин случилите се на 21.06.2023г. събития.
Според настоящата инстанция, фактическата обстановка, приета от
районния съд е правилно установена, на базата на обективен, пълен и точен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, като настоящата
инстанция споделя изводите на съда, че деятелността на подсъдимия П. Г.
категорично и по несъмнен начин сочи на извършено от последния
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, както правилно и обосновано е
приел контролираният съд.
След извършения самостоятелен прочит и анализ на доказателствата, и
при съпоставката им с целия събран по делото доказателствен материал,
настоящата инстанция счита, че не са налице нарушения от страна на
първоинстанционния съд при извършения от него доказателствен анализ на
свидетелските показания. Следва да се отбележи, че контролираният съд е
положил нужното старание да събере относимите по делото доказателства,
като при установяване на фактическата обстановка и при решаване на
въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е виновно то от
подсъдимия, правилно и законосъобразно се е позовал на събраните по
делото гласни доказателства, и на писмените такива, които им кореспондират,
както и на изслушаната медицинска експертиза, доколкото същата и според
настоящата инстанция е обективна и компетентно изготвена. В този смисъл,
изложените в жалбата аргументи са неоснователни, като изводите на
първоинстанционния съд не се опровергават и от събраните в хода на
проведеното съдебно следствие пред въззивния съд доказателства.
По делото не е спорно, а и е установено от събраните по делото
доказателства, че на процесната дата – 21.06.2023 г. в двора на къщата, в
която живеят подсъдимия Г. и тъжителя С., находяща се в *****, е започнал
словесен конфликт между подсъдимия и С., изразяващ се в отправени един
спрямо друг обидни думи, който словен конфликт прераснал във физическо
посегателство от страна на подсъдимия към тъжителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, сочи, че
подсъдимият П. Г. е хванал с дясната си ръка тъжителя С. за врата отзад и го
избутал към вратата на къщата, вследствие на което притискане са получени
и описаните в издаденото на тъжителя медицинско удостоверение от д-р Х.,
травматични увреждания - пет броя кръвонасядания /синини/ с размери 1/2,
1/2, 1/1, 1/1, 2/2 см в дясната част на шията.
Правилно съдът е приел, че в подкрепа на извода за причиненото на
тъжителя травматично увреждане са и приложените по делото фиш за спешна
медицинска помощ от 21.06.2023г., амбулаторен лист от 22.06.2023г.,
медицинско свидетелство за пред съда от 22.06.2023г., където са описани
следи от зачервяване и кръвонасядания в областта на шията, от
съдебномедицинската експертиза, както и показанията на свидетелите В. Х. и
А.Д.ова.
Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на
7
защитата, че тъй като полицейските служители не са забелязали зачервявания
по тъжителя С., то получените синини по врата на С. не били причинени от
съприкосновение с подсъдимия Г.. От събраните по делото доказателства -
показанията на свидетелите ГГ., Г.а, П., К., Д.ова и Х., безспорно се
установява, че на 21.06.2023г., непосредствено след инцидента тъжителят е
бил прегледан от лекар – д-р А.Д.ова, която е описала констатациите за
здравословното състояние на лицето, като същите са установени след
извършения медицински преглед. Несъстоятелен е доводът на защитата, че в
съставения фиш за спешна медицинска помощ са удостоверени неверни
обстоятелства, доколкото се твърди, че отразените в него зачервявания ги е
нямало при пристигане на полицейските служители и екипът на спешна
медицинска помощ, отзовали се на мястото на подадения сигнал на телефон
112, аргументирайки се с показанията на полицейските служители. Видно е от
свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелката д-р Д.ова,
които въззивната инстанция не намира основания да не кредитира, във фиша
за спешна медицинска помощ се записват обективно установените
обстоятелства при прегледа на пациента, т.е. отразява се констатацията на
медицинския специалист при извършения преглед, а не съобщените от
пациента факти.
Настоящата инстанция намира, че не следва въобще да коментира
възражението на защитата, че не следвало да се кредитира медицинското
свидетелство, издадено на С. от д-р Х., тъй като последният не бил съдебен
лекар и нямал едва ли не необходимата квалификация. Първоинстанционният
съд е дал изчерпателен отговор на тези доводи, който въззивният съд не
намира за нужно да преповтаря.
Според заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, травматичното увреждане на тъжителя С., изразяващо се в пет
броя кръвонасядания /синини/ с размери 1/2, 1/2, 1/1, 1/1, 2/2 см в дясната
част на шията, отговарят на размерите на пръстите на една човешка ръка.
Причинени са от притискане /стискане/ в областта на шията с една ръка, като
с коя точно лява или дясна зависи от местоположението на подсъдимия и
тъжителя един спрямо друг. За получването им е необходимо притискане
най-малко 10-20 секунди. Травмата е причинила на тъжителя болка и
страдание, което е отшумяло за около 2-5 дни. В този смисъл заключението
на вещото лице, кореспондира и с описаното от разпитаната по делото
свидетелка - Х.Г..
Неоснователни са възраженията на защитата, че по делото не бил
установен с категоричност механизмът на причиняване на телесното
увреждане. Аргументите, че нямало душене, а само блъскане с ръка от страна
на подсъдимия Г., доколкото така твърди в показанията си свидетелката Й.
Г.а, а пред въззивния съд и свидетеля Н. Г., се опровергават от съвкупния
събран по делото доказателствен материал.
Това е така, доколкото както вещото лице сочи при изслушването си,
необходимо е по-продължително притискане за получаване на посочените
травматични увреждания, а не само бутане с ръка, което е в унисон и с
формалната логика, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В
този смисъл, аргументите на защитата, че не следва да се дава вяра на
8
свидетелката ГГ., доколкото била казала, че подсъдимият бил душил
пострадалия С., а такова душене нямало, както правилно е обсъдил и посочил
в мотивите си първоинстанционния съд, са неоснователни. Напротив,
очевиден е стремежът на другата свидетелка Й. Г.а да омаловажи действията
на подсъдимия – нейн съпруг, по притискане с ръка шията на тъжителя С..
Обосновано и логично съдът е отхвърлил възраженията на защитата,
които се поддържат и пред въззивния съд, че са налице множество
разминавания в показанията на разпитаната свидетелка Х.Г. – сестра на
подсъдимия и съжителстваща на семейни начала с тъжителя. Както
обосновано е посочил районния съд в мотивите си, към които и настоящата
инстанция се присъединява, доводите на защита по оспорване показанията на
свидетелката ГГ. са неубедителни. Обстоятелството, че свидетелката е
съобщила при обаждането си на спешния телефон 112, че брат й души С., а не
че го стиска за врата, и че това душене продължило повече от 30-40 секунди,
а според вещото лице за появата на такива синини е необходимо притискане
около 10-20 секунди, по никакъв начин не дискредитира показанията на тази
свидетелка. Това е така, доколкото стискането за врата, по своите физически
и визуални характеристики е еднакъв с тези на душенето с ръка. Аргументът
на защитата, че доколкото нямало душене, а само побутване с ръка, тъй като
травматичните увреждания отговаряли на получени само от пръсти, а не от
цяла ръка, също е несъстоятелен. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд, позовайки се на заключението на вещото лице и
изложеното от последното при изслушването му, видът на причинената
телесна повреда - пет броя кръвонасядания с размери на пръсти на човешката
ръка в дясната част на шията, изключват възможността да е нанесена само
чрез избутване.
Аргументирано и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
когато подсъдимият е хванал за врата тъжителя, последният вече се е намирал
с гръб към него и травматичните увреждания по врата му са получени след
стискане с дясната ръка. В тази насока, правилно съдът не е кредитирал
показаният на свидетелката Й. Г.а в частта относно механизма на
причиняване на телесната повреда, а именно, че подсъдимият П. Г. само е
бутнал тъжителя и че двамата са се намирали един срещу друг в момента на
нанасяне на травматичното увреждане. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че съобразно законите на физиката и гравитацията,
без да е необходимо човек с нормално логическо мислене да притежава
специални знания, би следвало че ако избутаният и бутащият го се намират
един срещу друг, в резултат на загуба на равновесие от упражненото
механично въздействие, избутания ще залитне назад, а не напред,
обстоятелство потвърждаващо извода, че когато подсъдимият е хванал за
врата тъжителя, последният вече се е намирал с гръб към него.
Неоснователни са изложените в жалбата аргументи, че неправилно съдът
приел, че в показанията си свидетелката Г.а е заявила, че когато съпругът й е
избутал тъжителят той е приклекнал напред, доколкото същата е посочила
точно това – л. 37, стр. 12, ред 20 от протокол от проведеното на 11.09.2022г.
открито съдебно заседание, като даже е посочила, че е търсил нещо по земята.
Обстоятелство, което обаче не се съобщава от разпитания пред въззивния съд
свидетел Н. Г. – баща на подсъдимия.
9
Тук е моментът да се отбележи, че настоящата инстанция не дава вяра на
разказаното от страна на разпитания пред въззивния съд свидетел Н. Г. - баща
на подсъдимия. Същият пред съда потвърди, че не чува добре, поради
възрастта си, но твърди, че отчетливо бил чул изречените от тъжителя псувни
и заплахи, защото много викал когато бил агресивен. Прави впечатление, че
същите преповтарят думите на снаха му – другата разпитана по делото
свидетелка – Й. Г.а. В същото време, свидетелят Н. Г. сочи, че не бил чул
въобще синът му – подсъдимият П. Г., да отговаря на множеството псувни и
закани, отправени от тъжителя към него и снаха му, а само бил бутнал
тъжителя по шията, в стремеж да защити жена си, вследствие на което С.
само се наклонил, но не паднал. Допълнително се сочи, че това било станало с
лявата ръка, какъвто аргумент защитата изтъква за първи път едва в
допълнението към въззивната си жалба, след изготвяне на мотивите от страна
на първоинстанционния съд. Впечатление прави, че никъде това
обстоятелство не е обсъждано от защитата в първоинстанционното
производство, като дори не се споменава и от разпитаната свидетелка Й. Г.а.
Според настоящата инстанция налице е очевидна заинтересованост у
страна на разпитания по делото свидетел Н. Г. да оневини сина си, като
свидетелските му показания според настоящата инстанция не отразяват
действително случилите се събития. На първо място свидетелят е баща на
подсъдимия. На следващо място – налице са влошени отношения между него
и тъжителя, съответно дъщеря му, за които свидетелят счита С. за отговорен.
Не на последното място, разказаното от свидетеля Н. Г., противоречи на
останалия събран по делото доказателствен материал. Категорично е
установено по делото, че и подсъдимият и тъжителят са си обменяли обидни
квалификации един спрямо друг. Косвено се установява и от представения по
делото, макар и незаверен препис от присъда постановена по Присъда №
8/19.02.2024 г. по НЧХД № 181/2023 г. по описа на РС-Велинград, което дело,
както посочва защитата в жалбата си касаело същите събития. В нея е
посочено, че използваните на 21.06.2023 г. обидни думи от С., са били
отправени в непосредствен отговор на казаната от Петър Н. Г. в присъствието
на С. унизителна за честта и достойнството му квалификация „калтак“,
поради което на основание чл. 146, ал. 2 от НК освобождава и двамата от
наказание. Разпитаните по делото полицейски служители, отзовали се на
подадения сигнал на телефон 112, при разпита си също потвърждават това,
включително посочват, че тениската на тъжителя е била раздрана. Поради
горното, доколкото е възникнал сериозен словесен конфликт, впоследствие
прераснал във физическа разправа, нелогично е да се приеме, че подсъдимият
въобще не е обиждал тъжителя или това не е било на висок тон, че да убегне
от слуха на бащата на подсъдимия, за да не чуе последният никакви думи и
реплики от страна на сина си. Отделно от това, самият свидетел заяви, че не
са в добри отношения нито със тъжителя, нито с дъщеря му Х. във връзка с
възникнали в годините разправии между тях и водени дела за домашно
насилие, включително и изразеното от свидетеля за отношенията си с тях.
Тези обстоятелства в достатъчна степен дискредитират показанията на този
свидетел и изложеното при разпита му, поради което настоящата инстанция
не ги кредитира.
По отношение показанията на разпитания по делото пред въззивния съд
10
свидетел М.Б., същите не са в състояние да оборят възприетия и от
настоящата инстанция извод за доказаност на обвинението. Самият свидетел
изрично заяви пред съда, че често употребява алкохол, както и че имал
финансови проблеми. Тези причини го мотивирали да се съгласи около
януари месец на 2024г., по искане на тъжителя С., да постави бордюри пред
входа на гаража на подсъдимия П. Г., за да не може последният да прибира
колата си. Съдът не давя вяра на показанията на този свидетел, с оглед
обстоятелствата при които последният даде показанията си пред съда. Б. сочи,
че следвало да свидетелства пред полицията, макар настоящото дело, като
такова от частен характер, да се разглежда от съда. Не сочи и конкретна дата
и времеви период, за който твърди, че С. го принуждавал да
лъжесвидетелства по делото в негова полза. Защитата твърди, че същият е
бил принуждаван от С. да лъжесвитеделства, преди делото пред въззивната
инстанция. При разпита си свидетелят посочва дата 18, без да се
конкретизира месец, която с оглед представената декларация от М.Б.,
подписана пред нотариус, най-вероятно следва да е 18.03.2024г. – денят, след
като бе допуснат от въззивния съд до разпит по искане на защитата. Тази
декларация, според неговите показания, е подписана след като се е срещал с
тъжителя в кантората на неговия повереник. В същото време, на следващия
ден – 19.03.2024г., твърди, че от съжаление е отишъл в кантората на
защитника на подсъдимия Г.. Там по негови твърдения сам е написал
Заявление от същия и то адресирано директно до Окръжен съд-Пазарджик, с
което се отрича от написаното в декларацията. Посочените обстоятелства
навеждат съмнение в достоверността на дадените от този свидетел показания
и описаното от него, както в самата декларация, така и след това в
представеното от защитата заявление. Породеното съмнение в
достоверността им е достатъчен мотив да не бъдат кредитирани, доколкото не
убягна от вниманието на съда стремежът и на двете страни да ги манипулират
в тяхна угода.
Останалите приобщени пред въззивния съд писмени жалби до началника
на РУП - Велинград, подадени от подсъдимия и съпругата му, сочат на
обтегнати отношения между подсъдимия Г., съпругата му и баща му, от една
страна, и сестра му и тъжителя С., от друга страна, съответно отразяват
събития, които не влизат в предмета на делото.
По отношение правната квалификация на деянието, описано в тъжбата,
настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал деянието като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2
от НК, а не като такава по чл. 130, ал. 1 от НК.
В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК са посочени обективните признаци
на лека телесна повреда без разстройство на здравето. За разлика от леката
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тази по чл. 130, ал. 2 от
НК представлява всяко увреждане, което е причинило болка или страдание,
но без разстройство на здравето. В тези случаи пострадалият претърпява само
болка и страдание, като болката, по своята същност представлява неприятно
физическо усещане, а страданието се определя като продължаваща болка.
Тези телесни увреждания се свеждат до краткотрайни телесни болки,
предизвикани от посегателство върху различни части на тялото. Доколкото
видно от изслушаната по делото експертиза, не са налице увреждания на
11
организма на С., които да са довели до болестно състояние, а са налице само
кръвонасядания по шията, които са му причинили болка в рамките на 2 до 5
дни, правилно съдът е квалифицирал деянието като такова по чл. 130, ал. 2 от
НК.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая не може да бъде
направен извода, че подсъдимият П. Г. е действал в състояние на афект по
смисъла на чл. 132 от НК, като настоящата инстанция се присъединява към
изложените от първоинстанционния съд в обжалваната присъда мотиви.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда,
настоящата инстанция не откри нарушения при извеждане на
правнорелевантните факти, на основата на които районният съд е приел за
доказано обвинението, поддържано от частния тъжител. Проверката,
направена от настоящата инстанция, с оглед начина на формиране на
вътрешното убеждение на контролирания съд, не сочи на нарушение на
принципа на чл. 14 от НПК, нито на реда за събиране и проверка на
доказателствата, визиран в чл. 107 от НПК. Проверката на материалите по
делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички
свидетели, които са имали отношение към предмета на доказване по делото –
посочените от страните и по служебен почин, събрал е необходимия обем от
писмени доказателства, релевантни за случая, изслушал е и съответните
експертизи, като е проявил необходимата активност за разкриване на
обективната истина. Първата инстанция обективно е преценила
доказателствената стойност на анализираните от нея гласни доказателства с
оглед на тяхната годност правдиво и вярно да възпроизведат фактите,
релевантни за изхода на производството и включени в основния факт на
доказване, както и с оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Районният съд е направил един обстоен, пълен, точен, логически издържан и
безпристрастен анализ на всички събрани по делото доказателства и е
изложил пълни и подробни съображения, относно това на кои от
свидетелските показания дава вяра, на кои не, в коя част и защо, съпоставяйки
ги с целия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл, според
настоящата инстанция, не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд, налагащи отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Съобразявайки се с гореизложените теоретични характеристики и
постановките на ППВС № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., въззивната
инстанция се присъединява към обсъдените в мотивите на районния съд
разрешения, фактически и правни изводи относно извършеното деяние, като в
своята съвкупност и логическа взаимовръзка събраните по делото
доказателства несъмнено, по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК, сочат на
извършено от подсъдимия П. Г. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
доколкото на 21.06.2023 г., около 20.10 часа, в *****, ул. „******“ ** е
стиснал с ръка за врата тъжителя Б. С., с което му е нанесъл лека телесна
повреда, изразяваща се в 5 броя кръвонасядания (синини), причинили му
болка и страдания за около 2 до 5 дни.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК, както правилно е приела и първата инстанция.
12
Подсъдимият Г. е бил наясно и е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, воден от съществуващите между него и
пострадалия пререкания и неприязън.
По отношение санкционната част на обжалваната присъда - За
извършеното престъпление разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК предвижда
налагане на наказание Лишаване от свобода до 6 месеца, като алтернативно
на това наказание са предвидени Пробация или глоба от 100,00 до 300,00
лева. В жалбата не са изложени възражения относно наказанието, но
доколкото присъдата се обжалва в наказателната част и е поискано
оправдаване на подсъдимия, както и с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК,
то настоящата инстанция следва да вземе отношение по правилността и на
тази част от присъдата.
С процесната присъда, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимият Г.
е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, като му е наложено административно наказание Глоба
в размер на 1 000,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и деецът и вземайки
предвид, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на деянието,
не е освобождаван от наказателна отговорност, като от деянието не са
причинени имуществени вреди, доколкото не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК, в съответствие с материалния закон,
правилно и законосъобразно първата инстанция е приложила института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В съответствие с установеното по делото, правилно
контролираният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лева.
Размерът на същата справедливо и правилно е определен около минималния
такъв, с оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца, като е
съобразено и семейното и материалното положение на подсъдимия Г..
Настоящата инстанция споделя извода на контролирания съд, че с
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и наложената му
Глоба в размер на 1 000,00 лева, с оглед обстоятелствата по делото, ще бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция по смисъла на
чл. 36 от НК, като ще окаже достатъчен дисциплиниращ ефект спрямо
подсъдимия и предупредителен и възпиращ ефект, спрямо останалите
членове на обществото. С оглед на това, интервенция върху
първоинстанционната присъда в санкционната й част, не се налага.
В съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК, при извършената
цялостна проверка на обжалваната присъда в наказателната й част, въззивната
инстанция не намери основания за нейната отмяна или изменение, като в тези
й части следва да бъде потвърдена.
По отношение предявеният и приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство граждански иск за причинените на
пострадалия С. неимуществени вреди, изразяващи се преживени болка и
страдание, вследствие извършеното деяние, настоящата инстанция намира, че
изводът на първоинстанционният съд за доказаност по основание на
13
предявения граждански иск е обоснован и законосъобразен.
Въззивната жалба е насочена и в тази част на присъдата, като разгледана
по същество, настоящата инстанция намира същата за частично основателна,
досежно размера на уважената претенция, по следните съображения:
По делото се установи, че на пострадалия С., конституиран като
граждански ищец, са причинени неимуществени вреди, вследствие
причинената му телесна повреда от страна на подсъдимия Г., изразяващи се в
болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от последния, като бъде
ангажирана отговорността му на основание чл. 45 от ЗЗД, както правилно е
приел контролираният съд. Въззивният съд счита обаче, че решаващият съд е
присъдил сума за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в
твърде завишен размер, поради което и атакуваната присъда в тази й част
следва да бъде изменена. Присъденият от районният съд размер на
обезщетението е прекомерен и не отговаря на критериите за „справедливост“.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС
№ 4/1968 г. задължително тълкуване, практиката по приложението на
посочената разпоредба е трайна и непротиворечива, като на преценка
подлежат редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Въззивният съд, като съобрази данните в конкретния казус и съдебната
практика за подобни случаи, намери, че справедливото обезщетение в
настоящия случай възлиза на сумата от 500,00 лева. Настоящата инстанция
счита, че в конкретния случай интензитетът на преживените от С. болки и
душевен дискомфорт не надхвърля обичайните за такива случаи рамки. При
определянето на справедливото обезщетение за пострадалия С., съдът взе
предвид тежестта на увреждането и интензитета му на въздействие. В
разглеждания случай става въпрос за едно увреждащо действие, доколкото
деянието е осъществено еднократно и на едно конкретно място като
местоположение. Болката при този вид травматични уреждания отшумява за
около 2 до 5 дни, съобразно заключението на вещото лице. Съдът отчете и
обстоятелството, че самото осъждане на делинквента за причиненото
непозволено увреждане има репариращ ефект, а не само размерът на
присъденото обезщетение. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид,
доколкото пострадалият се е възползвал от предоставената му от закона
възможност да защити правата си освен по гражданскоправен и по
наказателноправен ред, подавайки тъжба пред съда за ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя. Доколкото моралната
удовлетвореност от едно осъждане и въздаване на справедливост, също
способства за репарация на вредите, то това обстоятелство също беше
отчетено при определяне на размера на справедливото обезщетение. По
изложените съображения настоящата инстанция счита, че присъждането на
по-високо обезщетение от посоченото, би довело до неоснователно
обогатяване, каквато не е целта на репарирането на вреди, вследствие
14
непозволено увреждане.
Видно е от събраните доказателства, че не се е наложило продължително
лечение на психическото състояние на тъжителя, за да превъзмогне
пострадалия последиците от инцидента. Доказателства за преживян стрес
пред първоинстанционния съд, както правилно е отбелязал в присъдата си, не
са представени. От представените пред въззивния съд Амбулаторен лист №
2410170633А1/10.04.2024 г. и Етапна епикриза от 10.04.2024 г. на името на
тъжителя С., според настоящата инстанция не може да се приеме, че касаят
единствено и само този случай, съответно, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между този конкретно инцидент и изпитваните от
пострадалия напрежение и стрес, описани в тях по данни на пострадалия. В
този смисъл, видно е от събраните по делото доказателства, че страните и към
настоящия момент имат пререкания помежду си, съответно сами си създават
допълнителни напрежение и стрес, включително и провокирани от самия С..
Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че поведението на двете
страни, включително и това на пострадалия С., освен чисто човешки е и
обществено неприемливо. С оглед изложеното, допълнително обезщетение в
полза на С., настоящата инстанция не следва да присъжда.
При тези съображения, въззивният съд достигна до извода, че
първоинстанционната присъда е частично неправилна в гражданско-
осъдителната й част, досежно размера на присъденото обезщетение по
предявения от С. граждански иск. Същата следва да бъде изменена като бъде
намален присъденият размер от 1 500,00 лева на 500,00 лева, като за
разликата над присъдения от въззивната инстанция размер от 500,00 лева до
размера на присъдената сума с първоинстанционната присъда сума от 1
500,00 лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. В останалата й
част присъдата следва да бъде потвърдена.
По отношение присъдените с първоинстанционната присъда разноски -
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изр. 1 от НПК предвижда, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за
служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния
обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Частният
тъжител и граждански ищец Б. С., чрез повереника си, надлежно е
претендирал присъждане на направените пред първоинстанционният съд
разноски, като са представени доказателства за реалното им извършване. С
оглед на това, тъй като подсъдимият П. Г. е признат за виновен за
извършеното деяние, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно
решаващия съд го е осъдил да заплати в пълен размер направените от С.
разноски по делото в общ размер от 1 071,14 лева.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, с оглед
частичното уважаване на предявения по делото граждански иск е постановил,
че подсъдимият следва да заплати и дължимата се държавна такса за
разглеждането му в размер на 60,00 лева. Размерът на същата обаче, с оглед
намаляване на уважената част иска на С., следва да бъде променен. В тази
част първоинстанционната присъдата също следва да бъде изменена, като
дължимият размер на таксата от подсъдимия Г. се намали от 60,00 лева на
15
50,00 лева, с оглед правилото на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за
извършени от частния тъжител и граждански ищец разноски във връзка с
въззивното производството, макар и такива да се претендират, поради което
такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 337, ал. 3, пр. последно, във връзка с
чл. 334, т. 3 от НПК и чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 26 от 23.11.2023г., постановена по НЧХД №
20235210200180 по описа за 2023г. на Районен съд - Велинград в
гражданската й част, с която подсъдимият П. Н. Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Б. С. С., ЕГН ********** сумата от 1 500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
престъплението, както и в частта по отношение дължимата се държавна такса
по предявения гражданския иск, КАТО:
НАМАЛЯВА присъдения в полза на гражданския ищец Б. С. С., ЕГН
**********, с адрес: *****, ул. „******“ **, размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на престъплението от 1 500,00
лева на сумата от 500,00 лева, като за разликата над уважената част от 500,00
лева до размера на присъдената с първоинстанционната присъда сума от 1
500,00 лева, отхвърля иска като неоснователен.
НАМАЛЯВА присъдения размер на държавната такса върху уважения
размер на гражданския иск за неимуществени вреди от 60,00 лева на 50,00
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16