№ 7385
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110148152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.Б. ..........., ЕГН ********** срещу
„Б..................... с предявен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за
сумата от 782,33 лева обезщетение за закъснял полет №................... ведно със законна
лихва от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането. Ищцата твърди, че с ответника е
сключил договор за въздушен превоз от Брюксел до София, полет .............. определен
за излитане от летище Брюксел по разписание на 11.12.2018 г. в 20.20 ч. и краен пункт
на пристигане на летище София на 11.12.2018 г. в 23.55 лв. Твърди, че деня на полета
се явила навреме на летище Брюксел, но полетът пристигнал със закъснение от над 3
часа по отношение на крайната дестинация. Твърди, че на 28.12.2018 г. отправила
жалба до ответното дружество за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро
/левова равностойност на 782,33 лева/. Сочи, че не получила заплащане от ответника.
Прави искане за уважаване на иска в предявения размер. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Поддържа, че по отношение на превозвача били налице
освобождаващи от отговорност обстоятелства по см. на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/
261/2004 г., а именно- спукване на предното стъкло на пилотската кабина на самолет
на авиопревозвача с регистрация LZ-SOF, изпълняващ полет Брюксел – София. Поради
извънредните обстоятелства и с оглед безопасността на оперирания полет било
предприето аварийно кацане на летището във Виена. Поддържа, че събитие като
1
спукване на стъкло на пилотската кабина е случайно и непредвидимо събитие, случва
се сравнително рядко, тъй като стъклото на пилотската кабина се тества при различни
условия, поради което се явява неприсъщо за обичайната дейност на превозвача. Към
часа, в който пътниците е следвало да отпътуват, не е било на разположение друго
въздухоплавателно средство, но независимо от това, превозвачът направил
необходимото пътниците да отпътуват със заместващо такова, макар и с известно
закъснение поради наведените съображения. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари
2004 година:
Приложим към процесните отношения е Регламент № 261/ЕО/2004 г. В чл. 5, чл.
6 и чл. 7 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна
на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
За уважаване на исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз;
потвърдена резервация за полета; представяне на гишето за регистрация в час, посочен
от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, а ако не е
посочен такъв – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане;
времетраене на закъснението на полета, съответстващо на предвиденото по Регламент
(ЕО) №261/11.02.2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и размера на
обезщетението, дължимо от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основания,
изключващи отговорността му, респ. че е заплатил претендираното обезщетение.
Страните не спорят и по делото се установява, че разстоянието между летище
Брюксел и летище София, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, надвишава
1500 км. Съдът намира за установено наличието на валидно възникнали договорни
отношения между ответника и ищеца по договор за въздушен превоз по направление
летище Брюксел – летище София, което обстоятелство се установява от представения
по делото електронен билет №.............. /л.44/. Ответникът по делото не е оспорил
твърдението, че полетът е пристигнал до крайната си дестинация с повече от три часа
закъснение, което се установява и от показанията на разпитаната свидетелка Петя
Лазарова Ценова, която информира, че около 23.00 ч. на 11.12.2018 г. самолетът,
2
изпълняващ полет FB 408, кацнал на летище Виена поради технически проблем и едва
след като била осигурена друга машина, на 12.12.2018 г. около 05.30 часа се приземили
на летище София.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени разписани хипотези, при които е
възниква право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в
размерите, предвидени в чл.7, сред които и отказан достъп до борда (чл.4). С решение
от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, както и С-581/10 и С – 629/10/
на Съда на Европейските общности е дадено задължително съгласно чл. 633 ГПК
тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент и в
частност, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите
имат правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.
В чл. 5 на Регламент № 261/2004 г. е предвидено, че при отмяна на полет
пътниците имат право да получават помощ от опериращия въздушен превозвач по чл.
8 и 9, както и да получат обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7. В §
3 е предвидено, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими
мерки.
Спорът между страните е в това дали са настъпили такива извънредни
обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача по Регламент № 261/2004
г. на Европейския парламент и съвета, а именно-внезапно спукване на предното стъкло
на пилотската кабина на 11.12.2018 г. на самолет на авиопревозвача с регистрация
............. поради което и с оглед безопасността на оперирания полет се предприема
аварийно кацане на летището във Виена. Основанието превозвачът да се освободи от
задължението за плащане възниква и той трябва да го докаже, при наличие на
извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението или отмяната и че
въпросното закъснение или отмяна не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол /решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-
Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11,
EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C 257/14, EU: C: 2015:
618, т. 36/. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки
3
случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки,
тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства
отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач /така и решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C
294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25/. В този смисъл той трябва да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа /така и решения от 19 ноември
2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25/. Съгласно Конвенцията от Монреал,
задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или
отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
За установяване на възражението си ответникът е представил доклад за
техническо събитие /л.28-29 от делото/, видно от който по време на изпълнението на
полет FB 408 /Брюксел –София/ от самолет на авиопревозвача с регистрация LZ-SOF,
предно ляво командирско стъкло се поврежда /мрежесто напукване/. Установява се, че
екипажът е взел решение да кацне аварийно на летище Виена, където е направен оглед
на стъклото от одобрена организация по част 145, и е извършена замяна. Самолетът е
бил допуснат до полет след изпълнен технически преглед на 12.12.2018 г.
В цитираното решение на СЕС /четвърти състав/ от 22 декември 2008 г. по дело
C-549/07 /Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane SpA/ е
прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети следва да се тълкува в смисъл, че произтекъл с
летателен апарат технически проблем, довел до отмяната на полет, не спада към
понятието „извънредни обстоятелства" по смисъла на тази разпоредба, освен ако този
проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол.
Всъщност, макар общностният законодател да е включил в ориентировъчния
списък, намиращ се в четиринадесето съображение от посочения регламент,
4
„неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета“ и макар принципно
произтеклият с летателен апарат технически проблем да може да се причисли към
такива дефекти, не по-малко вярно е, че съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените
в посоченото съображение не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради
своето естество или произход. При упражняване на дейността си обаче въздушните
превозвачи обичайно се сблъскват с различни технически проблеми, които
функционирането на тези самолети неизбежно показва. Разрешаването на технически
проблем, произтичащ от дефект при поддръжката на самолет, трябва следователно да
се счита като присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушен
превозвач.
Следва да се подчертае, че обстоятелството, че въздушен превозвач е спазил
минималните правила за поддръжка на летателен апарат, само по себе си не е
достатъчно за установяване, че този превозвач е взел „всички разумни мерки“ по
смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и следователно за освобождаване на посочения
превозвач от неговото задължение за обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1,
буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент. Според посоченото в цитираното
решение на Съда на ЕС от 22 декември 2008 г. общностният законодател възнамерява
да придаде освобождаващ от задължението да се обезщетят пътниците в случай на
отмяна на полет характер не на всички извънредни обстоятелства, а единствено на
тези, които не биха могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни
мерки. От това произтича, че тъй като не всички извънредни обстоятелства са
освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях, трябва освен това да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента на проявяване на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Той всъщност трябва да
установи, че явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието му към дадения момент — да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета.
На фона на горното, съдът намира, че ответникът не доказва в производството при
условията на пълно и главно доказване, че техническият проблем, довел до забавянето
на полет FB 408 произтича от събития, които поради своето естество или произход не
са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В тази връзка следва да се
5
подчертае също така, че съгласно цитираното решение на СЕС /четвърти състав/ от 22
декември 2008 г. по дело C-549/07 отчетената при въздушен превозвач честота на
техническите проблеми не представлява сама по себе си елемент, от който може да се
направи извод дали са налице „извънредни обстоятелства" по смисъла на член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети. На фона на горното исковата претенция се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 385 лв. за платена държавна такса в исковото производство и
сумата в размер на 325 лв. разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съобразно уважената част от иска.
Релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност
на претендирания от ищцата адвокатски хонорар в исковото производство в размер на
400 лв. се явява частично основателно с оглед цената на предявените искове и
фактическата и правна сложност на делото, поради което и същото следва да бъде
намалено към минимума в размер на 360 лв. с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от
НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.Б. ..........., ЕГН **********,
срещу „Б....................., установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1,
б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., че „Б..................... ДЪЛЖИ на Д.Б. ..........., ЕГН
********** сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет
№................... ведно със законна лихва от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №8446/2021 г. по описа СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б....................., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.
..........., ЕГН **********, сумата от 385 лв. разноски за държавна такса в исковото
производство и сумата от 325 лв. разноски в производството по ч.гр.д. №8446/2021 г.,
по описа СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7