М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 594 по описа за 2016 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
1/ Я.С.А. за това, че на 29.10.2015 г., в гр. Варна, като непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, след
предварителен сговор с Ц.А.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот - стъкло на лек автомобил и чрез използване на техническо
средство - бензинова автомобилна свещ, отнел чужди движими вещи - чантичка,
цифров фотоапарат „Сони", карта памет 8 GB, портмоне от
изкуствена кожа, сгъваемо ножче, очила, калъф за очила и сумата от 1800 лева,
всичко на обща стойност 2444,79 лева, от владението на Й.Д.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай -
престъпление по чл.195 ал.1 т.З т.4 пр.2 и т.5, вр.чл.194
ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.З от НК
2/ и срещу Ц.А.Г.
за това, че на 29.10.2015 г., в гр. Варна, след предварителен сговор с Я.С.А.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - стъкло на
лек автомобил и чрез използване на техническо средство - бензинова автомобилна
свещ, отнел чужди движими вещи - чантичка, цифров фотоапарат „Сони", карта памет 8 GB, портмоне от
изкуствена кожа, сгъваемо ножче, очила, калъф за очила и сумата от 1800 лева,
всичко на обща стойност 2444,79 лева, от владението на Й.Д.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление по чл.195 ал.1 т.З т.4 пр.2 и т.5,
вр.чл.194 ал.1 от НК.
В хода на съдебното
производство пострадалият Й.Д. е конституиран в качеството на частен обвинител
и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявеният от същия
граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими за сумата от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
деянието, предмет на обвинение по делото имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на
сумата.
В хода на съдебните прения,
представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и
правната квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин. Излага становище, че фактическата обстановка е
установена въз основа на протоколите за разпит на свидетели. Прави искане да се
кредитират показанията на св. И.Г., депозирани от същия в хода на досъдебното
производство в протокол за разпит от 07.12.2015 г., тъй като същите
кореспондират на установената фактическа обстановка. Останалите показания на
цитирания свидетел се сочат като необективни, депозирани с цел да се осигури
алиби на двамата подсъдими. При определяне на наказанието се иска съдът да
съобрази като смекчаващи отговорността на двамата подсъдими обстоятелства
младата им възраст, чистото съдебно минало, с оглед на което да им бъде
наложено предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер. Излага се становище за основателност на предявения граждански
иск, съотв. за наличие на предпоставки подсъдимите да
бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Процесуалният представител на
гражданския ищец и частен обвинител – адв. Петър Н.
пледира , че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, установяващи
извършване на престъпленията, посочени в обвинителния акт. Солидаризира се със
становището на прокурора адекватното наказание по отношение на подсъдимите.
В хода на съдебните прения защитникът
на подс. Ц.Г. - адв. Р.
излага становище, че обвинението по отношение на подсъдимите не е доказано. Сочи,
че същото се основава на показанията на св. И.Г. и показанията на подс. Я.А. разпитан в качеството на свидетел, което се сочи
като процесуално недопустимо действие. Твърди, че в хода на съдебното следствие
са събрани доказателства, които оборват обвинението. Поради изложените
съображения прави искане съдът да оправдае подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия Я.А. – адв. Н.Н. пледира, че в хода на съдебното производство от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт. Пледира подс. А. да бъде оправдан, а при условията на евентуалност
да му бъде наложено наказание под минималния размер като се приложи нормата на
чл. 63 от НК.
В хода на съдебното производство подс. А. и подс. Г. не се признават за виновни и не се възползват от
правото си да дадат обяснения по делото. В последната си дума същите заявяват,
че не са извършил деянието, описано в обвинителния акт.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През месец октомври 2016 г. подс. Я.А. /непълнолетен/ бил ученик в 9 клас във ВМГ „Н. ***,
а подс. Ц.Г.
бил в ученик в 12 клас на същото училище. Двамата живеели в кв.
Аспарухово в гр. Варна, познавали се и
имали общи познати, с които се събирали и общували в квартала – св. И.Г.
/съученик на подс. А. и близък приятел на подс. Г./, св. . Г. ,
св. А.Ч., св. И.С., св. А. Р. и св. А. Р..
Св.
Й.Д. бил собственик и управител на „Баланс - 200" ЕООД - Варна.
Дружеството притежавало л.а."Фолксваген Кади" с per. №В ….. НА.,
който бил управляван от св. Д.. Последният обичайно паркирал автомобила пред
офиса като понякога оставял в автомобила чантичката си, съдържаща документи и
пари. Подс. Г. живеел близо до офиса на „Баланс –
200” ЕООД и забелязал, че в паркирания пред офиса автомобил понякога се намира
чантичка, която решил да открадне с очакването, че същата съдържа ценни вещи
респ. парична сума.
На
29.10.2015 г. около 06.30 ч. св. Д. отишъл на работа в офиса, като
паркирал на ул. Тунджа пред самия офис,
ползвания от него служебен автомобил. На предната седалка оставил чантичката
си, в която се намирали следните вещи: 1 бр. цифров фотоапарат „Сони" с карта памет 8 ГБ, поставен в черно кожено
калъфче, портмоне, сгъваемо ножче, калъф с очила и сумата от 1800 лв., както и
множество документи, банкови карти и фирмен печат. Заключил превозното средство
, след което влязъл в офиса, откъдето нямал видимост към автомобила.
Малко по-късно отивайки на училище, подс. Г. минал
покрай автомобила и забелязал мъжката чантичка. В близост до ВМГ – гр.
Варна той срещнал подс.
А. и му предложил да откраднат чантата като чрез бензинова помпа счупят
стъклото на автомобила. Подс. А. се съгласил да
участва в отнемането на чантата. Малко след 08.00 ч. двамата подсъдими посетили
магазин, стопанисван от ЕТ”Терзи”, находящ се на ул.
Драва № 3, обслужван от св. З. Т. в качеството й на продавач-консултант. Подс. Г. поискал от продавачката да му покаже видовете
бензинови свещи, които се предлагат в търговския обект. Св. Т. разяснила на подс. Г. , че в магазина няма каталог на предлаганите
видове вещи и го посъветвала да донесе старата, ненужна свещ, за да се прецени
вида свещ, който му е необходим. Жената се учудила, когато по настояване на подс. Г., тя му показала една от предлаганите в обекта
свещи и момчето заявило, че ще я купи,
без да сравни предлаганата му свещ със старата такава, с която е ползван
конкретен автомобил. Подс. Г. заплатил свещта и заедно
с подс. А. напуснал магазина. След това подс. Г. предоставил на
Я.А. бензиновата свещ и завел същия
до мястото, където бил паркиран процесния
автомобил. Използвайки бензиновата свещ, подс. А.
счупил прозореца на предно дясно стъкло на превозното средство и взел чантичката
на св. Д.. След това двамата подсъдими се отдалечили от местопроизшествието с
отнетата чанта.
Около 08.40 ч. св. М.Й., служител на „Баланс-200”
ЕООД посетил офиса на фирмата. Непосредствено преди да влезе в обекта, той
забелязал счупения прозорец на служебния автомобил и уведомил за повредата св. Д..
Последният излязъл, за да огледа автомобила и установил, както счупването на прозореца, така и фактът,
че липсва поставената на предна дясна седалка чантичка със съдържащите се в
същата вещи. Сигнализирал незабавно полицейските органи за случая.
Междувременно, след като се отдалечили от
местопроизшествието, подс. Г. и под. А. установили
съдържащите се в отнетата чанта вещи и сума пари, като всеки от тях взел
съответна, неустановена по делото част от тази сума. В същия и следващия ден
подсъдимите използвали фотопарата, като били
изготвени осем снимкови файла. На един от снимковите файлове бил заснет подс. А.. По-късно подс. Г. наел лек
автомобил „Ягуар", като платил наема с парите от кражбата. Подсъдимите
заредили гориво в автомобила с парите от кражбата. Вечерта на 30.10.2015г. подсъдимите
и св.И.Г. се срещнали със свидетелите А. Ч., А.Р.и А.Р. и им предложили да
отидат на хотел, за да се черпят и те се съгласили. След това подс.А. и подс.Г. напазарували
хранителни продукти и напитки и с два таксиметрови автомобила всички се
придвижили до хотел „Людо", находящ се по пътя
за кв.Галата. Настанили се в една стая в хотела, като цената за нощувката
платил подс.Г., отново с парите от кражбата.
Приятелите на подсъдимите се интересували откъде имат толкова много пари, но те
отклонявали въпросите и като споделили единствено на св.И.Г. за начина , по който са ги придобили.
На следващата сутрин всички си тръгнали от хотела, като св.Реджеб, св.Руфи и св.Чернев се прибрали в домовете си. Подс. Г. споделил с подс. А. и св. Г., че е измислил начин да се сдобият с
допълнително парични средства, като уведомят собственика на чантичката, че са
намерили същата и поискат възнаграждение за предаването й. Той предложил на св. Г. да се обади т по
телефона на пострадалия Й.Д., под предлог, че с подсъдимия А. биха могли да
бъдат заподозрени за кражбата. Св. И.Г. се съгласил и заедно с подсъдимите
отишъл в заведение „Бакарди" в
кв."Аспарухово". Там те се срещнали с други свои познати – св. Г. Г.,
св.И. С. и св.А. Ч.. От визитка, находяща се в чантичката, св. И.Г. взел телефонния
номер на св.Д. и около 11.30 ч. на 31.10.2015г. му се обадил от мобилния
телефон на подс.А.. След като се свързал със св.Д., той
му заявил, че е намерил чантичката му и попитал дали ще получи възнаграждение,
ако му я върне. Св. Д. се съгласил да му предостави възнаграждение, но под
предлог, че в момента не е в града, отложил срещата за по-късно. В следващия
час получил още няколко обаждания от св. И.Г. и накрая двамата се разбрали да
се срещнат в кв.Аспарухово. Подс. А. си тръгнал, а подс. Г., св.И.Г., св.Г.Г., св.А.
Ч. и св.И. С. се отправили към мястото на срещата в парка на
кв."Аспарухово". Междувременно св.Д. уведомил органите на полицията
за полученото обаждане и полицейски екип от IV РУ-ОД-МВР-Варна го придружил до там.
Полицейските изчакали на разстояние, за да не бъдат забелязани. Междувременно подс. Г. напуснал мястото на срещата под предлог, че трябва да
се срещне с приятелката си. Св. Д. се срещнал с момчетата и св.И.Г. му подал
чантичката. Св. Д. проверил съдържанието й и установил липсата на парите.
Попитал св.И.Г. къде са, но той отговорил, че не знае къде са паричните
средства. В този момент дошли полицейските служители и отвели всички лица в IV
РУ-ОД-МВР-Варна, а по-късно бил задържан и подс.А..
Видно от заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на инкриминираните вещи
/чантичка, очила с калъф, цифров фотоапарат „Сони"
с калъф, карта памет 8 ГБ, портмоне, сгъваемо ножче и пари/ е 2444.79 лв.
Видно от изготвената експертна справка, в процесният
фотоапарат марка „Сони” се установяват осем снимкови
файла, заснети на 29.10.2015 г. и 30.10.2015 г. . В снимков файл DSC04782.jpg e заснето едно
лице от видим мъжки пол, седнало на стълби, което държи в ръце чантичка за фотоапарат.
При сравнително изследване на изображението на лицето, заснето на снимковия
файл и снимка на подс. Я.А. е установено, че на
снимковия файл е заснето същото лице.
Видно от
заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза на непълнолетния Я.А.,
същият не страда от психично заболяване, не е бил в краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и не страда от умствено недоразвитие, поради което към момента на извършване на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Нестабилен е и вътрешно напрегнат, способен да се
поддаде на внушение, но и да има собствено мнение, вследствие на което да
предприеме дадено действие или постъпка.
От приложената справка ДПС за подс.А.
е видно, че същият се води на отчет още от малолетен - от 25.11.2011г. за
деяния, наказуеми по чл.194 и сл. от НК. Спрямо него са предприемани
възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.З, 5 и 12 от ЗБППМН. На основание чл.25 от
ПДПС е заведено и профилактично дело с цел по-строг контрол, но въпреки това в
поведението на непълнолетния няма положителна промяна.
Подс. Я.С.А. е роден
на *** ***, български гражданин, с основно образование, ученик в 9 клас в гр.
Монтана, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.Ц.А.Г.
е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик
в 12 клас във ВМУ „Св.Н. ***, неосъждан, ЕГН **********.
Видно от
изготвения предсъдебен доклад за Я.А., родителите на
същия са се разделили преди около 9 години, като баща у отишъл да живее в гр. Монтана, а Я. останал да живее
при майка си в гр. Варна. Я. преживял раздялата на родителите си като акт на
отхвърляне, физическо изоставяне от страна на единия родител и емоционална пренебрегнатост, което го формира като тревожен, напрегнат,
с натрупана фрустрация и лесно го насочва към
компенсаторни контакти в съмнително обкръжение, където търси разбиране,
подкрепа и съпричастност. Отгледан е при непоследователно упражнен родителски
контрол със занижени и противоречиви изсквания към
него.
Сочи се, че
въпреки възрастта си Я.А. е с трайно формирани криминални нагласи, усвоен
престъпен опити, утвърдено девиантно
поведение. Приятелската му среда е с криминално реактивна насоченост. Лицето
общува с лица от престъпния контингент, където се чувства утвърден, желан и
получава сигурност. Липсата на разбиране от страна на родителите му за нуждите,
съответстващи на възрастта, недостатъчните средства за ежедневни разходи и
криминално проявеното близко обкръжение са фактори, които допринасят за
престъпното му поведение.
В момента подс. А. живее заедно с баща си и приятелката на баща му
при наличие на оскъдни финансови средства.
Видно от
изготвения предсъдебен доклад за Ц.А.Г., по отношение
на същия са налагани от МКБППМН възпитателни мерки през 2012 и 2013 г. Налице
са данни за наличието на криминогенни фактори – криминалните прояви като
непълнолетен, недостатъчна мотивация за преосмисляне на проявеното криминогенно
поведение и недостатъчна нагласа за промяна, стремеж за бягство от отговорност,
егоистична ориентация за постигане на целите чрез извършване на противоправни прояви с финансов мотив за лична облага. Не
приема отговорност за собственото криминално поведение, склонен да обвинява
други лица и да омаловажава извършеното. Трудно приема необходимите ограничения
върху личната свобода.
Г. е с криминални
нагласи към незачитане на правото на собственост, съчетано със занижена
самокритичност и самонадеяност, егоистична ценностна система за задоволяване на
личните потребности без да се съобразява с негативите, които поведението му
носи на другите хора. Реагира до голяма степен необмислено, импулсивно, споделя
за нагласа за търсене на тръпката и риска в поведението си.
Живее заедно с
родителите си в къща в гр. Варна, ул. Тунджа № 4 в много добри битови условия,
финансово осигурен.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава
от събраните по реда на глава ХХVІІ при хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК
доказателства, а именно: показанията от досъдебното производство на св. Й.Д., св. М. Й., св. Г. Г.,
св. А.Ч., св. И.С., св. А. Р., св. А. Р., показанията депозирани в хода на
съдебното и досъдебното производство от св. З. Т., както и показанията на св. И.Г.,
депозирани в хода на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за
разпит от 07.12.2016 г., доколкото същите кореспондират на останалия, събран по
делото доказателствен материал. Съдът оцени частично като достоверни показанията
на св. И.Г. депозирани в хода на досъдебното производство, находящи се на л.17
и л.19 в частта, в която същият излага
твърдения за фактите, касаещи процесното отнемане,
които е възприел от разказа на двамата
подсъдими. Като недостоверни съдът оцени онази част от цитираните показания, в
които същият излага възприятия единствено досежно
направено през него признание от подс. А. за участие
в процесното деяние, както и за поведението на подс. А. на инкриминираната дата. За да игнорира
показанията св. Г. от досъдебното производство в тази им част, както и показанията,
депозирани в хода на съдебното производство, които не кореспондират с останалия
кредитиран от съда доказателствен материал, съдът съобрази и близките отношения
между св. Г. и подс. Г., с оглед на което заявеното
от Г. твърдение, че показанията му на л.17 и л.19 са вследствие молбата на Г.
да му бъде осигурено алиби по делото, има достоверен характер. От друга страна,
противоречащо на житейската логика е твърдението на подс.
Г. заявено в съдебно заседание, вследствие поредна промяна на декларираните
изявления, касаещи хода на делото, че е депозирал неверни показания в
протоколът от 07.12.2016 г. за участие на подс.
Танчев в деянието, поради страх от ангажиране на отговорност за
лъжесвидетелстване.
За формиране на фактическите си
изводи, съдът съобрази и писмените доказателства по делото, а именно – заключенията
по изготвената съдебно-оценителна експертиза, съдебнопсихиатричната експертиза,
заключението по видеотехническата експертиза, протоколът за оглед, протоколът за
доброволно предаване, характеристичната справка за подс.
А., предсъдебните доклади за двамата подсъдими.
Като съобрази така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на събраните и кредитирани доказателства, съдът установи от правна страна
следното:
В хода на
съдебното производство бе безспорно установено извършването на деянието с
неговите обективни признаци, а именно механизма на осъществяването му, предмета
на същото, времето и мястото на осъществяване, както и стойността на отнетите
вещи и чия собственост са същите. По отношение на посочените факти,
доказателствата по делото, които ги установяват са еднопосочни. Защитната
позиция по делото излага аргументи срещу внесения обвинителен акт единствено
относно участието на подсъдимите в извършване на деянието.
Анализът
на кредитираните от съда доказателства сочи, че обвинението е безспорно
доказано и относно извършителите на процесното
престъпление, съотв. субективната страна на деянието,
като извършено при условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си,
че именно подсъдимите са осъществили
умишлено престъпното отнемане вкл. след предварителен сговор помежду си, съдът
съобрази редица преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат обективирания в обвинителния акт извод относно извършителя
на описаното от прокурора престъпление. От всички гласни и писмени
доказателства по делото безспорно се установява, че непосредствено след
извършване на престъпното отнемане инкриминираните вещи са се намирали във
фактическата власт на двамата подсъдими. В тази посока следва да се съобрази и експертната
справка, приобщена по делото, видно от която процесния
фотоапарат, съдържа снимков файл на подс. А. от
датата на извършване на деянието, което съдът кредитира като косвено доказателство за
участието на подс. А. в извършване на престъпното
отнемане и като пряко досежно обстоятелството, че
посочената инкриминирана вещ е била в негово владение в деня на отнемането. В
показанията на св. И.Г. от 07.12.2015 г., а също така и в останалите протоколи
за разпит на лицето от досъдебното производство, свидетелят излага факти,
касаещи механизма на извършване на деянието, които кореспондират на останалите
доказателства по делото, установяващи същия, а именно – показанията на св. Д.,
св. Й., протоколът за оглед. Анализът на посочените показания и изводите за
достоверността на твърденията му в протокола от 07.12.2016 г. , че в деянието
са участвали и двамата подсъдими сочи, че същият е бил информиран от последните
, както за наличието на предварителен умисъл за отнемане на инкриминираните
вещи и начина, по който да сторят това, така и за конкретно използваното
техническо средство, с цел осигуряване достъп до вещите и индивидуализиращите
белези на самите вещи. Видно от протоколите за разпит на св. И.Г. същият е бил
информиран , че деянието е извършено след „счупване със свещ на стъкло на
кола”, че „колата е била паркирана пред офис на фирма на ул. Тунджа”, че колата
е била марка „Фолксваген”, „от чантата е
взета сумата от 1800 лева”, че „повечето банкноти били от 50” лева
/обстоятелство, което кореспондира с
разпита на пострадалия, който сочи
идентични характеристики досежно банкнотите, които са
се съдържали в отнетата чанта/. Идентичността на сведенията, които св. Г. е
получил относно механизма на деянието с действително установените чрез
останалите доказателства по делото обективни факти, касаещи извършването на отнемането, сочи за
достоверния характер на твърденията на св. И.Г., че именно подсъдимите са му изложили подробности
около случая, съотв. посочените показания са косвено
доказателство относно авторството на деянието.
Като
косвено доказателство относно участието на подсъдимите в извършване на
престъпното отнемане е и обстоятелството, че непосредствено след
инкриминираната дата, подс. А. и подс.
Г. са разполагали със значителна сума пари, с която са пазарували, заплащали са
нощувки в хотел, съотв. подс.
Г. е наел луксозен автомобил, ползван от него и подс.
А.. Посочените обстоятелства се установяват, както от показанията на св. И.Г.,
така и от показанията на св. А.Р., показанията на св. А.Р. и показанията на св.
А. Ч..
Показанията
на св. З.Т. депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство, съдът
оцени също като косвени доказателства досежно
авторството на деянието, както и във връзка с изводите за наличието на
предумисъл, съотв. като преки доказателства относно
начина по който подсъдимите са се снабдили с техническото средство, което са
използвали за извършване на деянието. Същите кореспондират с останалите преки и
косвени доказателства по делото и сочат, че в деня и във времевия интервал, в
който е реализирано престъпното отнемане, от търговския обект е закупено
техническо средство от вида, с който е извършено разбиването на автомобилното
стъкло, от лица на възраст и с ръст на
подсъдимите, съотв. с униформа от училището, в което
същите са били учащи. Като насочващ факт относно достоверността на изводите за
авторството на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че посочените лица не
са посочили конкретни параметри на бензинова автомобилна свещ която им е
необходима, което е предпоставка за ползване на същата по предназначение от
което следва извода , че същата е била предназначена за различна употреба от
обичайната такава и в частност – за престъпно отнемане. Същевременно показанията
на св. Т. кореспондират с показанията на св. И.Г. досежно
начина на осъществяване на деянието и
поведението на подсъдимите, предхождащо престъпното отнемане.
Съгласно
правната теория и съдебна практика, външността на подсъдимите не може да бъде
пряко доказателство за авторството, но същата може да бъде указващ факт относно
изграждане на следствени версии, респ. за установяване на достоверността на
други събрани по делото доказателства. Доколкото видно от показанията на св. Т.
и личното впечатление на съда от ръста на подсъдимите в съдебна зала е видно,
че подс. Г. значително превъзхожда по ръст подс. А., по делото бе установено, че именно първият е
провел разговор със св Т.. Посочените изводи за
съществения принос на подс. Г. за формиране на
умисъла, създаването на благоприятни условия за реализиране на престъпния
замисъл, осигуряването на средства и привеждане на решението за осъществяване
на престъпното отнемане в действие се установява и от показанията на св. И.Г.,
депозирани в хода на досъдебното производство на 07.12.2016 г. Изводите за основният принос на подс. Г. в реализиране на престъпния замисъл и склонността
на същия да реализира облаги от неправомерни действия следват и от активното
поведение на същия непосредствено след извършване на деянието, насочено към
реализиране на облага от поредно противоречащо на установения правов ред деяние.
Видно от показанията на св. И.Г., св. Иван С. и св. Ангел Чернев именно подс. Г. е инициатор на последващите действия, насочени към
получаване на възнаграждение от пострадалото лице срещу предаване на
инкриминираните вещи под предлог, че същите са намерени.
Като
косвено доказателство относно авторството на деянието, субективната страна на
същото и наличието на предумисъл, следва да се съобрази и фактът, че
подсъдимият Г. живее в непосредствена близост до местопроизшествието, който
факт, кореспондира със заявеното от св. И.Г. досежно
признанията на подсъдимите за начина, по който е формиран установения по делото
предумисъл, съотв. за възможността на подс. Г. пряко да наблюдава и възприема обстановката,
предоставяща подходящи условия за привеждане на замисъла в действие.
По делото
бяха събрани значителен брой косвени доказателства, които взаимно си
кореспондират и установяват единствено възможния извод, че именно подсъдимите
са извършили деянието, предмет на обвинение по делото, въз основа на
предварително взето решение, след набавяне на необходимото им за целта техническо
средство, чрез което след разрушаване на преграда, здраво направена за защита
на имот,а именно процесните вещи, е осигурен достъпа
до същите и е осъществено отнемането им
от владение на св. Д..
Въз основа на посочените
фактически и правни изводи, съдът
постанови осъдителна присъда, като прие че с поведението си :
1/ Я.С.А. е осъществи от обективна и
субективна страна престъпление по чл.195 ал.1 т.З т.4 пр.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.З
от НК като на 29.10.2015 г., в гр. Варна, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Ц.А.Г., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - стъкло на лек
автомобил и чрез използване на техническо средство - бензинова автомобилна
свещ, отнел чужди движими вещи - чантичка, цифров фотоапарат „Сони", карта памет 8 GB, портмоне от
изкуствена кожа, сгъваемо ножче, очила, калъф за очила и сумата от 1800 лева,
всичко на обща стойност 2444,79 лева, от владението на Й.Д.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай -
престъпление по
2/ Ц.А.Г. е
осъществи от обективна и субективна страна престъпление по чл.195 ал.1 т.З т.4
пр.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1 от НК, като на 29.10.2015 г., в гр. Варна, след
предварителен сговор с Я.С.А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот - стъкло на лек автомобил и чрез използване на техническо
средство - бензинова автомобилна свещ, отнел чужди движими вещи - чантичка,
цифров фотоапарат „Сони", карта памет 8 GB, портмоне от
изкуствена кожа, сгъваемо ножче, очила, калъф за очила и сумата от 1800 лева,
всичко на обща стойност 2444,79 лева, от владението на Й.Д.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление по чл.195 ал.1 т.З т.4 пр.2 и т.5,
вр.чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 3, доколкото включва
преодоляване на преграда при отнемането на
вещта, като преодоляването е необходимо условие за осъществяването на
отнемането. Самият факт, че чуждата
движима вещ - предмет на престъплението, се е намирала в
заключеното жилище сочи, че като е разбил бравата на входната врата, за отнемането й
деецът е преодолял
поставени за защитата й прегради.
Квалификацията по чл. 195 ал.1 т.
5 от НК се определя от факта, че деянието е извършено от подсъдимите след
формиране на предмарителен общ умисъл за
осъществяването му, в сравнително спокойно състояние, пре
наличие на предпоставки за обсъждане на мотивите за осъществяването му.
Квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.4 от НК
се обуславя от факта, че за осъществяването му е използвано техническо средство
– автомобилна свещ.
Квалификацията на
деянието осъществено от подс. А. по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се
определя от обстоятелството, че същият е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието.
От субективна страна, подсъдимите са съзнавали, че
с противоправните си действия прекъсват
владението върху чуждата движима вещ и установява своя фактическа власт, че за реализацията на
престъпното отнемане ползват техническо средство – автомобилна свещ, съотв. осигуряват достъпа до инкриминираните вещи чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
прозореца на превозното средство, предвиждали са настъпването
на общественоопасните
последици и са искаил
тяхното настъпване,
като е действали с намерение да своят вещите – да се разпореждат с тях в свой
интерес т. е. извършили са инкриминираното
деяние виновно, при
форма на вината - пряк
умисъл.
При
определяне на наказанието на подс. А., съдът съобрази, че
деянието е осъществено от лицето като непълнолетно, поради което размера на
наказанието „Лишаване от свобода” предвидено в нормата на чл. 195 ал.1 от НК бе
редуцирано на основание чл. 63 ал.1 т.3 от НК до три години. Като взе предвид
събраните по делото данни за личността на подс. А., а
именно тежкото социално и семейно положение, липсата на достатъчен контрол и стабилна
семейна среда, предпоставящи психична незрялост на лицето и липса на формирана
стабилна ценностна система, младата му възраст, чистото му съдебно минало съотв. като взе предвид, че видно от съдебнопсихиатричната
експертиза подс. А. е податлив на влияние от
обкръжаващата среда, каквото влияние в случая е оказало въздействието върху
същия на другия подсъдим, чието поведение е изиграло решаваща роля за формиране
на решението за реализиране на престъпното отнемане, съдът счете, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства, поради което на основание чл. 55 ал.2 б.б от НК замени
наказанието „Лишаване от свобода”, без установен минимум след редукцията, с
наказание „Пробация” . С оглед данните за реализирани
от лицето противообществени прояви, видно от приобщената по делото
характеристична справка, съотв. с оглед установените въз
основа на социалния доклад изводи за наличие на средна стойност на риск от редицив и риск от вреди, при наличие на проблемни зони,
свързани с начина на живот и обкръжение, както и уменията за мислене на лицето,
съдът счете, че в съвкупността от пробационни мерки
следва да бъдат включени задължителните такива и пробационната
мярка по чл. 42 а ал.2 т.4 от НК – включване в програма за обществено
въздействие, за срок от десет месеца.
При определяне наказанието на подс. Ц.Г. съдът
взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно
минало и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха
съобразени лошите характеристични данни за лицето, към които бяха отнесени данните
за наложени възпитателни мерки за противообществени прояви по ЗБППМН. Поради
изложеното, като констатира превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът наложи на подсъдимия предвиденото в нормата на чл. 195 ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от една
година.
Като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК,
доколкото подсъдимият е неосъждан и от целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати без ефективното
изтърпяване на наказанието, съдът отложи изтърпяването на същото с изпитателен
срок от три години.
По отношение на
предявения граждански иск, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда
при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието –
както имуществените, така и неимуществените. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът съобрази, че в резултат на престъпното отнемане по отношение на гражданския ищец Й.Д. / в
качеството му на собственик на отнетата и невъзстановена парична сума/ са настъпили имуществени вреди в размер на
предявения граждански иск, Вредностния резултат, за
който се иска обезщетяване с предявения иск е пряка и непосредствена последица
именно от престъпното деяние, предмет на разглеждане по делото.Поради
изложените съображения, подсъдимите бяха осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец сумата по предявения граждански иск до пълния му размер от
1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
Със същите аргументи, при наличие
на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД съотв. на
основание чл. 86 вр. с чл. 84 ал.3от ЗЗД, съдът уважи
и акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху сумата по уважения граждански иск, считано от датата на извършване
на деянието до окончателно изплащане на тази сума, като същата следва да бъде
заплатена солидарно от подсъдимите.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха възложени
по равно разноските по делото в размер на 220, 83 /двеста и двадесет
0,83/ лв и да заплатят по равно сумата от 72 /седемдесет и явяваща се 4 %държавна такса върху уважения граждански иск
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: