РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330109316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба „ЗАД Армеец“ АД срещу Община Пловдив, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1713.84 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
*************, както и сумата в размер на 522.29 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.04.2018 г. до 14.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -15.04.2021 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
6249/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на *** г. в гр. ***, при движение по
кръстовището на ул. „***“ пред *** Т. Д. Г., водач на л.а. „***“, с рег. № *** преминава
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са
настъпили материални щети по автомобила – пукнати две десни гуми. Местонахождението
на дупката е при свръзката на асфалта и павета на ул. „***“, а именно на 140 см от десния
тротоар в посока бул. „***“ с размери 50 см. по дължина на посоката на движение, 110 см.
по ширина и 10 см. дълбочина. Дупката била със странични ръбове. При настъпване на
описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена
застраховка „Каско на МПС и Злополука“ при ищеца, със срок на действие от 25.02.2016 г.
до 24.02.2017 г. В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило заявление за
изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил на 15.03.2016 г.. При
ищеца е образувана щета с № *************. Щетата била оценена на сумата в размер на
1703.84 лева, която сума ищецът е заплатил на правоимащото лице на 19.04.2016 г..
Начислени са и 10 лева ликвидационни разноски. Твърди се, че Община Пловдив не е
1
изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно
да сигнализира неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети.
Ответникът бил поканен с писмо да заплати горепосочената сума, плащане не последвало.
Претендира се и обезщетение за забава.С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва се Община Пловдив
да е отговорна за неравността по пътя. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото
водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта си съобразно пътната обстановка.
Моли се искът да бъде отхвърлен. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6249/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422, вр. с
чл.415 ГПК, вр. чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване
на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за
виновност.
С Определение от 27.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че лек
автомобил л.а. „***“, с рег. № *** към дата 15.03.2016 г. е имал валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, със срок на действие от 25.02.2016 г. до 24.02.2017 г., както
и че ищецът е заплатил на увреденото лице по щета № ************* обезщетение в размер
на 1703.24 лева.
От представената застрахователна полица № *** от 15.03.2016 г. /л.10/,
се установява, че между ищеца и „М Кар“ ООД, е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, клауза П, като ищецът, в качеството си на застраховател
приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването
и ползването на лек автомобил „***“, с рег. № ***. Застрахователното правоотношение
между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 25.02.2016 г. до 24.02.2017
г.
В общите условия към застрахователна полица /л32/, които са неразделна част от нея
2
е посочено, че застраховката покрива риск от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на
движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото /сблъсък с
подвижни или неподвижни обекти по време на движение/, каквото несъмнено е попадането
в необезопасена дупка на пътното платно –клауза П /Пълно Каско/ от Общите условия на
ищеца, във вр. с Клауза Ч – т.8.3.
От разпита на свидетеля Т. Д. Г. /протокол от о.с.з. от 15.11.2021 г. л.76/, се установява,
че през 2016 г. докато управлявал л.а. „***“, с рег. № *** попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. В резултат на попадането в дупката на пътното
платно се срязали гумите на автомобила. Свидетелят спрял и се обадил на телефон 112 и
оттам му казали, че доколкото няма пострадал не е необходимо да се отзоват. Свидетелят се
обадил на ищцовото дружество, от там го посъветвали да напарви снимки.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същия установява
механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в
необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното платно, като при преминаване през нея
по лекия автомобил са настъпили щети.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.12/ собственикът
на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № *************.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.19/ се установява кои детайли
от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от
свидетелите - предна дясна гума, гума задна дясна, като щетите са оценени в общ размер на
1703.84 лева с ДДС. Начислени са и ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
С платежно нареждане от 19.04.2016 г. /л.13/ сумата в размер на 1703.84 лева е платена
по сметка на правоимащото лице, с основание номера на щетата *************.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.73/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от
разпитания по делото свидетел.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило
процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието
3
на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 1724.66 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този
размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер и
следва да се уважи до пълния предявен размер от 1713.84 лева, включващи платено
обезщетени и ликвидационни разноски.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по
делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер.
Доколкото съдът приема за основателна претенцията на ищеца следва да се разгледа
своевременно заявеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за изтекла
погасителна давност. В случая давността за вземането на ищеца се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност. Давността при регресни претенции започва да тече от деня на
плащане на сумата, от тогава вземането става изискуемо. В този смисъл е Постановление
№ 7/78 г. на ВС, т.14.
В случая това е датата 19.04.2016 г., видно от приложеното по делото платежно
/л.13/. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.04.2021 г., преди изтичане на давностния
срок. Давностния срок се счита прекъснат, при предявен иск по чл.422 ГПК, от датата на
подаване на заявялението по чл.410 ГПК.
4
С оглед изложеното възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 15.04.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за което вземане
е издадена Заповед по чл.410 ГПК и направено искане от ищеца още в исковата молба.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
По регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото,
претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание – договорно, а не
по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението, претендирано
по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представена регресна покана до ответника /л.8/, връчена на ответника на
06.06.2016 г. с обратна разписка /л.9. В поканата е даден 7 – дневен срок от връчването за
заплащане на сумата в размер на 1713.84 лева. Този срок изтича на 13.06.2016 г. Ответникът
е изпаднал в забава считано от 14.06.2016 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за
период от 14.04.2018 г. /заявлението е подадено на 14.04.2021 г. чрез куриер л.6 от
заповедното/ до 14.04.2021 г., което за този период възлиза на сумата в размер на 522.29
лева изчислени служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор
на НАП. С оглед изложеното и този иск се явява доказан по основание и размер и ще се
уважи изцяло.
Вземането не е погасено по давност, доколкото не изтекъл 3-годишния давностен срок
за лихвата. Същата се претендира от дата 14.04.2018 г., а заявлението е подадено на
14.04.2021 г. в последния ден от изтичане на давността за дата 14.04.2018 г.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производсвто - 50 лева – платена
държавна такса, 180 лева – депозит за САТЕ, 20 лева – депозит за свидетел.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски на ищеца в исковото
производство в размер на 350 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В заповедното производство ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждени. Общо разноски 100 лева, които
ще се присъдят на ищеца.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 ДЪЛЖИ НА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата в размер на
1713.84 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, сключена за лек автомобил „***“, с рег. № ***, за имуществени
вреди от настъпило на дата *** г. застрахователно събитие - ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. *** на ул. „***“
пред ***, път стопанисван от ответника, за които е заведена щета при ищеца с №
************* и ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 522.29 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.04.2018 г. до 14.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда -15.04.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6249/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата вразмер на 350 лева –
разноски в исковото производсвто и 100 лева – разноски по ч.гр.д. № 6249/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6