№ 8323
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110144543 по описа за 2024 година
Съдът е допуснал техническа грешка, като в ЕИСС е възпроизвел по настоящото дело,
решение по отношение на спор, който е предмет на друго гражданско дело, между други
страни, поради което вместо постановеното в Решение №8318/09.05.2025г. следва да се чете
следното:
РЕШИ:
Образувано е по искова молба на Д. П. К., чрез адв. Б., срещу „..“ ЕАД.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: 1246,19 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия в недвижим имот – апартамент № 30, с
адрес: гр. София, .., за който пред дружеството била открита партида № .. на
нейно име в периода от месец януари 2010 г. до месец ноември 2011 г., поради
изтекла погасителна давност и поради липса на облигационно
правоотношение между страните. Оспорва, че са доставяни услуги от
ответника на адреса. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на
исковата молба. Счита предявения иск за недопустим поради липсата на
правен интерес. Излага доводи, че ищцата е собственик на процесния имот по
1
силата на Нотариален акт № 129/1996 по дело № 4464/1996 г. за продажба на
недвижим имот, поради което има качеството потребител по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Сочи, че сумите за доставената в имота топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Признава, че процесното вземане е погасено по
давност. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като
недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Счита, че не е дал повод за образуване на настоящото производство, поради
което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Обективира
искане за разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Установява се от
представената справка за задължения за процесния имот, че в списъка за
дължими суми са включени и посочените в исковата молба суми и периоди,
като с отговора си по чл.131 ГПК ответното дружество е признало изтеклата
погасителна давност по отношение на тези вземания, но е оспорило
твърденията на ищеца за липса на облигационна връзка и реална доставка на
ТЕ в имота.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
него и ответното дружество е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
3
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът сочи, че не дължи сумите за процесния период, поради
липса на облигационна връзка между него и ответното дружество, тъй като
същият не е собственик или ползвател на имота. Съдът намира, че от
представените по делото доказателства се установи твърдяната от ответника
облигационна връзка с ищеца. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ищцата е придобила процесния имот с НА 129/96г., том
XXII от 14.03.1996г., от писмо от Столична община П-3144/14.08.2013г. се
установява, че посоченият в актът за собственост адрес на имот е идентичен с
процесния, а именно – гр. София, бул. „Константин Величков“ бл.8 е
идентичен с гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „Илинден“ бл.2. Не са
представени доказателства, от които да се установява, че ищцата се е
разпоредила с имота преди процесния период.
Поради това съдът приема, че ищцата е била битов клиент за доставка на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ищецът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
4
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ищеца е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ответното дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
По отношение стойността на топлоенергията, същата се установява от
издадените и не оспорени от ищеца по установения ред фактури за начислени
суми и справка, които са представени по делото.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по
давност на вземането на ответника:
В хода на процеса ответникът признава предявения евентуален иск и не
оспорва, че вземанията за периода от месец януари 2010 г. до месец ноември
2011 г. са погасени по давност. Исковата молба е подадена на 26.07.2024г., поради
което за всички вземания от процесния период е изтекъл приложимия в случая
5
тригодишен давностен срок. Не е спорно между страните, че дружеството не е
претендирало принудително заплащане на сумите. Не се установи по делото
ищецът да е отправил искане до ответника за отписване на процесните суми, за
което съществува специално предвиден извънсъдебен ред, поради което съдът
приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
С оглед изложеното и като се има предвид признанието на иска направено от
страна на ответника, съдът намира, че евентуалният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед извода за неоснователност на исковете за
недължимост на исковите суми поради липса на правоотношение между страните
и липса на доставка, съдът намира, че разноските следва да бъдат възложени на
ищеца.
По отношение на уважените искове за недължимост на сумите поради
изтекла погасителна давност, съдът намира, че в случая са налице установените в
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки за възлагане на разноските на
ищеца.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина насрещната
страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на утвърденото в
чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК освобождава ответника от
отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са предизвикани от
ненужно инициирана съдебна процедура. Едва бездействието по повод на
поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим от правния ред интерес за
кредитора да потърси защита в съдебно производство, и следователно да ангажира
отговорността на ответника за наложените от това й поведение разноски. В
конкретния случай на заведен отрицателен установителен иск относно
погасяването по давност на вземания, едва действителен спор между страните по
материалното правоотношение – кредитор и длъжник, относно това дали едни
вземания са погасени по давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и
го кани извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени по
давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск. С изтичане на погасителната
давност възниква едно ново субективно право за длъжника да се позове на тази
давност чрез възражение, което всъщност е субективно материално право,
съдържанието на което е правомерно да откаже да изпълни на кредитора.
6
Погасителната давност не погасява правото на кредитора, а поражда материалното
право на длъжника правомерно да откаже изпълнение. В този смисъл изпращането
на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените по давност суми от
кредитора, свидетелства единствено, че кредиторът поддържа, че има такова
вземане към длъжника. Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и
погасените по давност вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е предоставено на
преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези вземания, те са
дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице необосновани
правни действия от страна на ответника, които да са дали повод за търсената от
ищеца защита по исков ред. Право на кредитора е да търси доброволно изпълнение
на погасените по давност задължения, доколкото е оставено на волята на длъжника
дали ще ги изпълни. В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да
приеме на каса плащане на непогасените по давност по-нови задължения и
волеизявление, с което да се търси плащане на старите, погасени по давност
задължения. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в случая е било
възможно и доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията, за което
ответното дружество има регламентирана процедура, от която възможност ищецът
не се е възползвал. Не са ангажирани от ищеца никакви доказателства да е
отправил до ответното дружество възражението си за изтекла погасителна давност
извънсъдебно, но въпреки това последното да е продължило да претендира
погасените по давност вземания. Предвид изложените съображения съдът намира,
че в случая ищецът има правна възможност да предяви иск за установяване на
недължимост на вземането по исков ред, но доколкото е налице извънсъдебен ред
за прилагане на погасителната давност, която по принцип се прилага само по
възражение на длъжника, което предполага активно поведение на кредитора по
събиране на погасеното вземане, то съдът намира, че разноските за разглеждане на
делото не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника, доколкото това би
довело до неоснователно утежняване на положението му и би могло да се тълкува
като нарушаване на принципа на добросъвестност, уреден в чл.3 ГПК. Ответникът
и в настоящото производство не е оспорил погасяването по давност на процесните
вземания, нито е пристъпвал към тяхното принудително събиране. С оглед
уважаване на иска, то на ответника също не се дължат разноски.
По изложените мотиви, съдът
7
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от Д. П. К., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. .., чрез
пълномощника адв. К. Б., срещу „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .., че Д. П. К. не дължи на „..“ ЕАД сумата от 1246,19
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в недвижим имот –
апартамент № 30, с адрес: гр. София, .., за който пред дружеството била
открита партида № .. на нейно име в периода от месец януари 2010 г. до месец
ноември 2011 г., поради изтекла погасителна давност .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8