№ 27054
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110128002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „ЗД Е.“ АД срещу „ЗК Л.И.“ АД иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за сумата 376.07 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № **********/04.11.2019г., образувана за вреди на МПС с рег. № ***, причинени при
ПТП, настъпило на 01.11.2019г., в гр. София, причинено виновно от водача на МПС с рег.
№ ***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 25.08.2020
г., до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.05.2021г. по гр.д. № 39505/2020г. по описа на СРС, 148
състав.
Ищецът твърди, че на 01.11.2019г. в гр. София, е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието, настъпило поради
движение на автомобила с несъобразени с пътните условя скорост и дистанция. Поддържа,
че в резултат на ПТП на другият участник в него - МПС с рег. № ***, е претърпял
имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за
застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, поради което насочва
претенцията си към този застраховател, който дължи репариране на платеното от ищеца
обезщетение. Във връзка с процесното събитие била образувана застрахователна преписка
по щета № **********/04.11.2019г., по която било определено застрахователно обезщетение
в размер на 2311.79 лева, което било изплатено на сервиза, който извършил ремонта.
Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения
срещу делинквента и неговия застраховател. Посочва, че поканил ответника да възстанови
сумата 2311.79 лева, като ответникът заплатил 1935.72 лева от търсената стойност. С оглед
1
на изложените твърдения, предявява иск по чл.411 КЗ за сумата от 376.07 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 25.08.2020 г., до
окончателното плащане.
Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства,
както и за допускане изслушване на съдебна автотехническа и счетоводна експертизи по
фомулирани в исковата молба задачи, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието. Счита, че с
извършеното плащане е удовлетворил претенцията на ищеца, като твърди, че същата е
заплатена до 70% от стойността на увреденото имущество към датата на произшествието, а
доколкото в процесния случай е налице тотална щета, този размер на обезщетение може да
получи само в случай, че дерегистрира автомобила. По изложените доводи поддържа, че не
дължи заплащане на претендираното от ищеца вземане.
Прави искане за допускане на допълнителни въпроси към поисканата от ищеца
експертиза. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за застраховка между него и
собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; размер и плащане на
застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако
се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите
вреди), както и наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между увреждащото МПС и ответника.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане на предявеното вземане, както и направените от него възражения.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-автотехническа
експертиза, тъй като поставените в исковата молба въпроси касаят спорни обстоятелства по
делото, за чието изясняване е необходимо използването на специални знания от съответната
област на науката. Към вещото лице следва да се поставят допълнителни въпроси, а
именно: да отговори дали е налице тотална щета; има ли запазени части и ако има такива –
каква е тяхната стойност към датата на увреждането.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства също е основателно е следва
да се уважи.
2
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в
исковата молба въпроси се отклонява, тъй като обстоятелствата, за установяване на които е
направено, не са спорни между страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че ответникът е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ***, валиден към датата на ПТП, че ищецът е
застраховател на МПС с рег. № *** по договор за застраховка „Каско на МПС“, валиден към
датата на ПТП; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение МПС с рег. № *** в
размер на 2311.79 лева, както и че извънсъдебно ответникът частично е погасил заявеното
регресно вземане, плащайки сума в размер на 1935.72 лева.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба, отговора на исковата молба и настоящото определение
задачи, като вещото лице посочи и дали всички увреждания са резултат от произшествието с
оглед установения в протокола за ПТП механизъм.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. Д., телефони: ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева, от
които 250.00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и 250.00 лева,
вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел - А. Г. Я., ЕГН **********, който да бъде
призован от адрес: ***, тел. ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля в размер на 50.00 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно справка по реда на Наредба № 14/2009 г. за регистрирани
адреси на свидетеля - А. Г. Я., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 39505/2020г. на СРС, 148 състав.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
3
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати
препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4