Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 100    Година 20.02.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и девети януари   Година две хиляди и двадесета,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

Секретар МАЯ КРУШЕВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 559 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ЗЗД и чл.535 ТЗ.

         П.Н.Н. ЕГН ********** *** иска да бъде признато за установено по отношение на Г.А.М. ЕГН ********** ***, че дължи плащане на 70 000 лв. по Запис на заповед, издаден от Г.А.М. на 11.05.2007г., с който се задължава безусловно и неотменимо в полза на П.Н.Н. да плати 70 000лв. при предявяване, дължими до дата 11.11.2015г., с клауза без протест и разноски, предявен на 11.11.2015г, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 08.11.2018г. до изплащането й, за което  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 10088 от 21.11.2018г. по ч.гр.д. № 17787/2018г. на РС Пловдив.

         Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.

Твърди, че ответникът е издал в негова полза на 11.05.2007г. запис на заповед за 70 000лв., платими на предявяване с падеж до 11.05.2015г., който е настъпил, но сумата не е платена и за това подава заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС и се снабдява със заповед за изпълнение на парично задължения, както и за лихва и за разноски. Длъжникът подавал възражение по чл.414 от ГПК и след указание на съда ищецът предявява установителен иск за вземането си. Уточнява, че записът е издаден от ответника за негово парично вземане от 70 000лв. по ценната книга. Записът е редовен от формална страна, съдържа всички императивно изискуеми реквизити, има падеж на предявяване с определен от издателя срок за предявяване по – дълъг от една година. Твърди, че правата по записа са упражнени в срок и вземането не е погасено с тригодишна давност, защото давностният срок тече от 11.11.2015г., а заявлението до ПРС е подадено на 08.11.2015г. Дългът съществува и е поет от ответника, който е издал още няколко записа в полза на ищеца, които прилага.

Ангажира доказателства. Представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът не признава иска по основание и размер. Твърди, че записът не материализира негово волеизявление за задължава към ищеца със сумата от 70 000лв. Посочва, че страните са имали стари, но уредени парични отношения, във връзка с които е подписвал документи, изготвени от ищеца и представени му за подпис. В тази връзка се е подписал или на празен лист хартия, поставен между другите документи, или върху документ, който не е съдържал всички реквизити, които са поставени допълнително. На дати 11.11.2015г. не е получавал нито процесния, нито друг запис на заповед, представен по друго дело. Поради това не е имал воля да се задължи към ищеца с исковата сума. В ход по същество не поддържа това възражение. Възразява, че записът е нищожен, защото има два падежа – в него е посочено, че е издаден на предявяване, а в същото време е изписано, че е платим до 11.11.2015г. Има неясно определен падеж, а законът изисква падежът да е ясно посочен и по начин, който изброява. Изписване на два падежа прави записът неясен. Текстът не може да се тълкува и по тълкувателен път да се извежда волята на издателя. Евентуално възразява, че вземането по записа е погасено по давност. След като е издаден на предявяване на 11.05.2007г., срокът за предявяване е до 11.05.2008г., поради което от 12.05.2008г. започва да тече тригодишната погасителна давност и тя е изтекла на 12.05.2011г., а заявлението по чл.417 ГПК до ПРС е подадено след този срок – на 08.11.2018г., поради което вземането е погасено по давност към датата на сезиране на съда.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и предвид наведените доводи и възражения от страните, приема за установено следното:

От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 17787/2018 на ПРС ХІ гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 08.11.2018г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на 70 000 лв. по запис на заповед. На 21.11.2018г. е издадена Заповед № 10088, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 13.05.2019г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Зорница Добринова по изп.д. № 20198290400018 е връчена на 08.05.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 03.06.2019г., исковата молба е подадена на 03.07.2019г., поради което срокът е спазен. Това обосновава допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Оригиналът на процесния запис на заповед е приложен на лист 4 от делото на ПРС. Същият има място на издаване – гр. Пловдив, дата на издаване – 11.05.2007г., място на плащане – ****, клауза без протест. С него Г.А.М. неотменяемо и безусловно се задължава при предявяването на тази заповед, по силата на същата, да плати на П.Н.Н. сумата от 70 000лв., дължима до дата 11.11.2015г. Документът има подпис на издател и дата 11.05.2007г. Отдолу е поставен израза „Получих заповедта на дата 11.11.2015г.“ и подпис.

Ищецът представя още два записа на заповед, издадени от ответника в негова полза на 09.05.2007г. за 50 000лв., на 17.05.2007г. за 50 000лв., както и изпълнителен лист и заповедта по чл.417 от ГПК  за 10 000лв. по запис на заповед.

В съдебно заседание на 04.12.2019г. ищецът П.Н. по реда на чл.176 от ГПК дава обяснение, че той е изписал ръкописния текст в записа на заповед, включително двете дати на издаване. Не е негов подписа срещу „издател“ и при предявяване на записа на дата 11.11.2015г. срещу израза „получих запис на заповед“.

От изслушаната комплексна СГЕ, изготвена компетентно и безпристрастно от вещите лица К.С. и С.Б., неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, се установява, че ръкописният текст в записа на заповед е изпълнен с две химикални пасти – с едната са попълнени реквизитите на записа, а с другата са поставени двете дати „11.11.2015г.“. Подписът на издателя Г.М. срещу израза „Получих записа на заповед на дата: 11.11.2015г.“ е поставен след ръкописното изписване на датата „11.11.2015г.“.

 

При горните обстоятелства съдът приема искът за доказан и като такъв следва да се уважи.

Направеното от ответника възражение, че не е имал воля да се задължи по процесния запис на заповед, тъй като е подписал празен лист хартия или документ с добавено съдържание, не се поддържа от него в ход по същество. Това възражение се опровергава от изслушаната комплексна СГЕ, според която лицето е поставило подписа си след като в него е изписана датата на предявяване, т.е. след като съдържанието е попълнено, поради което то е било видимо и ясно за автора му. Неоснователността на възражението се подкрепя и от приложените от ищеца други записи на заповед, издадени от ответника в негова полза, които сочат, че процесният документ не представлява попълнен след случайно положен подпис върху бял лист хартия или върху друг документ.

Представеният запис на заповед съдържа всички императивно изискуеми реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ, редовен е от външна страна и като такъв е ценна книга с проявен менителничен ефект.

Неоснователно е възражението на ответника по чл.486 ал.2 от ГПК за нищожност поради посочване на два падежа и на падеж по начин, различен от предвидения в чл.486 ал.1 от ТЗ, а именно – както на предявяване, така и с падеж определена дата. В записа е посочен само един падеж по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 от ТЗ – на предявяване. Записът е предявен за плащане, съгласно изричното изявление за това в него и подписа на издателя му, като предявяването е станало в указания от издателя по – дълъг срок до 11.11.2015г.

Неоснователно е възражението, че начинът на формулиране на падежа е неясен, двусмислен, изисква тълкуване на волята на издателя, поради което е нищожен. Основателно ищецът възразява, че ответникът смесва предоставената от законодателя възможност по чл.487 ал.1, изречение трето, от ТЗ, при запис на заповед на предявяване издателят да определи срок за предявяване по – дълъг или по – къс от законовия едногодишен срок от издаване на ценната книга, с начина на формулиране на падеж по чл.486 ал.1 от ТЗ. В ценната книга е посочено, че издателят се задължава при предявяването му да заплати сумата от 70 000лв., дължима до дата 11.11.2015г. Това съдържание, според съда, не е двусмислено, неясно и не налага тълкуване. Волята е формулирана точно и тя е, че записът е с падеж на предявяване, със срок за предявяване по – дълъг от една година, до 11.11.2015г.

Поради така приетото остава неоснователно възражението за погасяване на вземането по записа по давност, тъй като давностният срок започва да тече от 11.11.2015г. и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 08.11.2018г., тригодишният срок по чл.531 ал.1 от ТЗ не е изтекъл.

При този изход на делото на ищеца ще се присъдят доказани разноски за заповедното производство в размер на платената ДТ от 1 400лв. и присъдено възнаграждение за правна помощ по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 580лв. За исковото производство ищецът е освободен от заплащане на ДТ, поради което същата следва да се събере от ответника на основание чл.78 ал.7 от ГПК.  Предоставената на ищеца правна защита от упълномощения адвокат, видно от пълномощното и договора за правна помощ, е безплатна при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, поради което и на основание чл.38 ал.2 от ЗА ще се присъди възнаграждение в размер на 2 630лв. по НМАВ.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.М. ЕГН ********** ***, че дължи на П.Н.Н. ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 лв. по Запис на заповед, издаден от Г.А.М. на 11.05.2007г., с който се задължава безусловно и неотменимо в полза на П.Н.Н. да плати 70 000лв. /седемдесет хиляди лева/ при предявяване, дължими до дата 11.11.2015г., с клауза без протест и разноски, предявен на 11.11.2015г, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 08.11.2018г. до изплащането й, за което  ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 10088 от 21.11.2018г. по ч.гр.д. № 17787/2018г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН ********** ***, да заплати на П.Н.Н. ЕГН ********** ***, разноски за заповедното и настоящото исково производство в общ размер от 5 610лв. /пет хиляди шестотин и десет лева/.

ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл.78 ал.7 от ГПК на ПОС по бюджетната му сметка държавна такса в размер на 1 400лв. /хиляда и четиристотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 

 

 

Окръжен съдия.