Решение по дело №265/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 110
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20214120200265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Горна Оряховица , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря ВЕРОНИКА П. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200265 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. Н. Д. чрез защитника мл. адв. С.Х. от САК
обжалва електронен фиш серия К № 4092526, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.
3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че
използваното техническо средство TFR1-М не било изправно към момента на
установяване на нарушението. Същото не било описано във фиша и не
отговаряло на изискванията за стационарно техническо средство по смисъла
на мотивите на ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Фишът не съдържал описание
на нарушението, данни за неговия издател и за датата на издаването му.
Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
1
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2020 г. в 8:39 часа при км ***+*** на път I-4 с мобилна
система TFR1-М с рег. № *** бил заснет лек автомобил „***” с рег. № ***,
движещ се в посока към гр. Варна със скорост 92 км/ч при въведено в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
На 27.10.2020 г. за установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя Н. Н. Д. бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 4092526, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост 89 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 21.02.2021 г.
(справката на лист 10).
На 05.03.2021 г. защитникът мл. адв. С.Х. подала по пощата жалбата
против фиша (клеймото върху плика на л. 30).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш.
2
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити.
Оплакванията в жалбата, че фишът не съдържа данни за датата, на която
е издаден, и за техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, са неоснователни, тъй като законът не урежда посочените
данни като реквизити на фиша.
Законът не съдържа и изискване в електронния фиш да бъдат посочени
името и длъжността на конкретното длъжностно лице, което го е изготвило.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във фиша се посочва
единствено териториалната структура на МВР, на чиято територия то е
извършено. В процесния случай във фиша е вписано наименованието на ОД
на МВР – Велико Търново, на чиято територия е извършено нарушението, с
което изпълнено изискването на закона.
За всяка от посочените по-горе три групи данни са представени
доказателства, съдържащи се в изпратената в съда преписка по издаване на
фиша. Посочената преписка е била достъпна за жалбоподателя и на неговия
защитник в деловодството на съда (а при направено искане по установения
ред и дистанционно) повече от седем дни преди датата на провеждане на
откритото съдебно заседание по делото. Ето защо не може да се приеме за
основателно оплакването, че жалбоподателят е бил лишен от информация от
значение за преценката относно законосъобразността на фиша, поради което е
било ограничено правото му на защита.
Неоснователно е и оплакването, че във фиша липсва надлежно описание
на нарушението. Вписаният във фиша израз „е извършено нарушение за
скорост“ и включените данни за автомобила, при управление на който
нарушението е извършено („***” с рег. № ***), за посоката на движение на
този автомобил (в посока гр. Варна), за въведеното в съответния участък
ограничение на скоростта (60 км/ч), за начина на въвеждането на това
ограничение (с пътен знак В-26), за приетата за установена скорост на
движение (89 км/ч) и за приетото за установено превишение на скоростта (29
км/ч) представляват в своята съвкупност надлежно описание на нарушението,
за което жалбоподателят е наказан.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
3
от Българския институт по метрология (л. 16), се установява, че е одобрен
типът на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена
скоростта му в момента на заснемането.
От протокола за проверка с № ***/14.04.2020 г. (л. 12) е видно, че
използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол TFR1-М
с № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система на л.11 от делото, използването на мобилната система
за видеоконтрол TFR1-M с рег. № *** на посочените във фиша време и място
на процесното нарушение е удостоверено съобразно изискванията на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532.
Цитираното в жалбата тълкувателно решение на ВАС е прието при
действието на отменени разпоредби от ЗДвП, поради което дадените с него
указания, на които жалбоподателят се позовава, не са относими към
процесния случай.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
От справката „Преглед на фиш“ (л. 10) се установява, че фишът за
извършеното, установено и заснето на 26.10.2020 г. нарушение е издаден на
27.10.2020 г., че е изпратен за връчване на наказаното лице на 19.11.2020 г. и
че е връчен на последното на 21.02.2021 г. При това положение следва да се
приеме, че административнонаказателното производство против
жалбоподателя е образувано преди изтичане на давностните сроковете по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, а фишът е издаден преди изтичане на шестмесечния срок
по чл. 34, ал. 3 от същия закон, броен от установяването и заснемането на
нарушението. Към датата на настоящото произнасяне не е изтекла
предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност,
прекъсната за последен път с връчването на фиша на 21.02.2021 г., както и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
4
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на извършване на нарушението 26.10.2020 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № *** (л. 9), представляваща веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 26.10.2020 г. в 8:39 часа при км ***+***
на път I-4 лек автомобил „***” с рег. № *** се е движел със скорост 92 км/ч.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
***+*** до км ***+*** (л. 44 – 46), в сила към 26.10.2020 г., посоченото във
фиша място на нарушението при км ***+*** попада в зоната на действие на
пътен знак В26, поставен при км ***+***, с който е въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч за движещите се превозни средства в указаната във
фиша посока към гр. Варна.
При издаването на фиша е отчетена грешката на измерване с мобилната
система, посочена в т. I.4. от цитирания по-горе протокол за последваща
метрологична проверка, като фактически измерената скорост на заснетия
автомобил от 92 км/ч е намалена с 3 км/ч до посочената във фиша скорост от
89 км/ч.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил
(л. 9 на гърба) се установява, че жалбоподателят Н. Н. Д. е регистрираният
ползвател на заснетия автомобил. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил декларация по образец с данни за различно
от него лице, управлявало автомобила по времето и в часа на извършване на
нарушението. Поради това административнонаказателната отговорност за
заснетото нарушение следва да бъде понесена от жалбоподателя, до какъвто
краен резултат ще доведе потвърждаването и влизането в сила на фиша.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
5
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в тази разпоредба по вид
и размер административно наказание глоба от 100 лв.
Неоснователни са развитите в жалбата доводи за маловажност на
случая. Приетото за установено превишение на скоростта от 29 км/ч
надвишава повече от два пъти границата от 10 км/ч, над която деянието
съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4092526, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Н. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес *** – мл. адв. С.Х. , е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. (сто лева) на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6