№ 600
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501377 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
29931/11.04.2024г. от Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданство САЩ, с адрес в гр. Варна, ул.
„Н.Б.“, ***, чрез адв. К.К., против решение № 912/19.03.2024г. по гр.д. № 14838/2022г. на 51-
ви състав на ВРС, в частта в която при прекратяване на брака му с К. П. Г. ЕГН **********
съдът e обявил, че той носи вината за разстройството на брачните отношения, в частта в
която му е определен режим на лични отношения с детето К. Ф. Г., ЕГН **********, както
следва: - за период от 6 месеца след отпадане на мерките по Заповед за незабавна защита №
63/24.04.2023 г. по гр. д. № 4967/2023 г. по описа на Районен съд - Варна или до изтичането
на мерките, ако такива бъдат наложени, с постановеното в същото производство съдебно
решение: всеки петък за времето от 16:00 ч. до 17:00 ч. в защитена среда, в присъствието на
майката, на социален работник от отдел „Закрила на детето” към ДСП - Варна, и на детски
психолог към съответната социална служба; - през следващите 6 месеца: всеки петък за
времето от 16:00 ч. до 17:00 ч. в защитена среда, без присъствието на майката, в
присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” към ДСП - Варна, и на
детски психолог към съответната социална служба; - след изтичане на горния период: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., на обществено
място, предварително уточнено с майката до 21:00 ч. в петък; за коледните празници - всяка
нечетна година за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. на 25.12., а всяка четна година за времето
от 10:00 ч. до 13:00 ч. на 26.12., на обществено място, уточнено с майката до 21:00 ч. на
1
предходния ден; за новогодишните празници - всяка нечетна година за времето от 10:00 ч. до
13:00 ч. на 01.01., а всяка четна година за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. на 02.01., на
обществено място, уточнено с майката до 21:00 ч. на предходния ден; за великденските
празници - всяка нечетна година за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. на Великден (неделя), а
всяка четна година за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. на втория ден на Великден
(понеделник), на обществено място, уточнено с майката до 21:00 ч. на предходния ден; за
рождения ден на детето - всяка нечетна година за два часа, конкретно уточнени с майката,
след края или преди началото на учебните занятия на 27.09., или за времето от 10:00 ч. до
13:00 ч. на 27.09., ако се пада в почивен ден, а всяка четна година за два часа, конкретно
уточнени с майката, след края или преди началото на учебните занятия на 28.09., или за
времето от 10:00 ч. до 13:00 ч. на 28.09., ако се пада в почивен ден, на обществено място,
уточнено с майката, като всички уточнения следва да бъдат направени до 21:00 ч. на
предходния ден; за рождения ден на бащата - всяка година за два часа, конкретно уточнени с
майката, след края или преди началото на учебните занятия на 11.10., или за времето от 10:00
ч. до 13:00 ч. на 11.10., ако се пада в почивен ден, на обществено място, уточнено с майката,
като всички уточнения следва да бъдат направени до 21:00 ч. на предходния ден; при всички
случаи майката или лице, определено от нея, води детето до мястото на срещата и го взема
от там след определеното време; в частта в която е осъден на основание чл. 149 СК да
заплати в полза на детето К. Ф. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител К. П. Г., ЕГН **********, издръжка в размер на 1870,00 лева за периода от
01.05.2022 г. до 07.11.2022 г. по следната банкова сметка: IBAN: ***, SWIFT: *** с титуляр
К. П. Г., ЕГН ********** и в частта, в която за разноските с оглед обявеното от съда, че
вината за разстройството на брака е негова.
Смята решението на ВРС в обжалваните части за неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, като
бъде обявено, че вина носят двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Предлага режим на лични отношения с детето К., какъвто намира за подходящ с оглед
интереса на детето, за първите 3 месеца след отпадане на мерките по заповед за незабавна
защита № 63/24.04.2023г. по гр.д. № П4967/2023г. на ВРС/, ако такива бъдат наложени или
от постановяване на съдебно решение по настоящото дело: всяка сряда и петък за времето
то 16.00ч. до 17.00ч. в защитена среда, в присъствието на майката, на социален работник от
О“Закрила на детето“ към ДСП-Варна и на детски психолог към съответната социална
служба; за следващите 3 месеца: всяка сряда и петък за времето от 16.00ч. до 17.00ч. в
защитена среда, без присъствието на майката, но в присъствието на социален работник от
О“Закрила на детето“ към ДСП-Варна и на детски психолог към съответната социална
служба; за следващите 3 месеца след изтичане на предходните 3 месеца: всяка четна
седмица от месеца, считано от началото на календарната година, за времето от 10.00ч. до
16.00ч. в събота без преспиване, всяка нечетна седмица , считано от началото на
2
календарната година за времето от 16.00ч. до 18.00ч. в сряда, без преспиване, през
Коледните празници за времето от 10.00ч. до 16.00ч. на 25 декември без преспиване, по
време на Новогодишните празници за времето от 10.00ч. до 16.00ч. на 30 декември без
преспиване, през Великденските празници за времето от 10.00ч. до 16.00ч. на Велика събота
без преспиване, всяка година на личните празници на детето К. /рожден ден, завършване на
учебната година, извънкласни изяви, представления, състезания и др. подобни/, бащата може
да присъства на организираните по съответния повод тържества и/или вижда и взема детето
за най-малко 3 часа за времето от 10.00ч. до 13.00ч. без преспиване и в присъствието на
бабата по майчина линия само през първия един час, през лятната ваканция за 5
последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката за времето
от 10.00ч. до 16.00ч. за всеки ден от периода без преспиване, като майката следва да
уведоми бащата до 30.04. кога ще ползва платен годишен отпуск, а в случай, че не го
уведоми писмено до тази дата, бащата има право да определи сам дните кога ще вземе
детето, като уведоми за това майката до 30.05. Заедно с този режим ще продължи да се
прилага ежемесечния режим всяка четна седмица в събота и всяка нечетна седмица в сряда;
за следващите 6 месеца след предходните 3 месеца: всяка четна седмица от месеца, считано
от началото на календарната година, за времето от 10.00ч. до 16.00ч. в събота и неделя без
преспиване, всяка нечетна седмица , считано от началото на календарната година за времето
от 16.00ч. до 18.00ч. в сряда без преспиване, през Коледните празници за времето от 10.00ч.
до 16.00ч. на 25 и 27 декември без преспиване, по време на Новогодишните празници за
времето от 10.00ч. до 16.00ч. на 31 декември без преспиване, през Великденските празници
за времето от 10.00ч. до 16.00ч. на Велика събота и Велики понеделник без преспиване,
всяка година на личните празници на детето К. /рожден ден, завършване на учебната година,
извънкласни изяви, представления, състезания и др. подобни/, бащата може да присъства на
организираните по съответния повод тържества и/или вижда и взема детето за най-малко 3
часа за времето от 10.00ч. до 13.00ч. без преспиване и в присъствието на бабата по майчина
линия само през първия един час, през лятната ваканция за два пъти по 5 последователни
дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката за времето от 10.00ч. до
16.00ч. за всеки ден от периода без преспиване, като майката следва да уведоми бащата до
30.04. кога ще ползва платен годишен отпуск, а в случай, че не го уведоми писмено до тази
дата, бащата има право да определи дните кога ше веме детето, като уведоми за това майката
до 30.05. Заедно с този режим ще продължи да се прилага ежемесечния режим всяка четна
седмица в събота и неделя и всяка нечетна седмица в сряда; а след това: всяка четна
седмица от месеца, считано от началото на календарната година, за времето от 10.00ч. в
събота до 16.00ч. в неделя с преспиване, всяка нечетна седмица, считано от началото на
календарната година за времето от 17.00ч. до 19.30ч. в сряда без преспиване, през Коледните
празници за времето от 10.00ч. на 23 декември до 18.00ч. на 25 декември с преспиване, а
всяка четна година за времето от 18.00ч. на 25 декември до 10.00ч. на 28 декември с
преспиване, по време на Новогодишните празници всяка нечетна година за времето от
10.00ч. на 30 декември до 10.00ч. на 25 декември с преспиване, а всяка четна година от
10.00ч. на 30 декември до 16.00ч. на 2 януари с преспиване, а когато 2 януари е учебен ден-
3
до 16.00ч. на 1 януари, през Великденските празници всяка четна година от 10.00ч. на
Разпети петък до 18.00ч. на Велика събота, а всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на
Велика неделя до 18.00ч. на Велики понеделник, всяка година на личните празници на
детето К. /рожден ден, завършване на учебната година, извънкласни изяви, представления,
състезания и др. подобни/, двамата родители ще организират празненството по общо
съгласие4 и по предварителна уговорка, като и двамата родители ще имат право да
присъстват, а ако уговорка не бъде постигната, бащата може да присъства на
организираните по съответния повод тържества и/или вижда и взема детето за най-малко 3
часа за времето от 10.00ч. до 13.00ч. или от 14.00ч. до 17.00ч., както и да взема детето в
първия почивен ден след рождения му ден или съответния личен празник за времето от
10.00ч. до 18.00ч. на същия ден, всяка четна година през пролетната ваканция за времето от
18.00ч. на последния учебен ден до 10.00ч. на петия ден с преспиване, а всяка нечетна
година за времето от 10.00ч. на петия ден от ваканцията до 18.00ч. на последния почивен
ден от ваканцията с преспиване, всяка четна година на 1 май, 24 май и 22 септември от
10.00ч. до 19.00ч. на съответния ден, без преспиване, всяка нечетна година на 3 март, 6 май,
6 септември и 1 ноември за времето от 10.00ч. д9ож 19.00ч. на съответния ден, без
преспиване, всяка година през лятната ваканция за три пъти по 7 последователни дни, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката за времето от 09.00ч. на първия ден до
20.00ч. на последния ден, като майката следва да уведоми бащата до 30.04. кога ще ползва
платен годишен отпуск, а в случай, че не го уведоми писмено до тази дата, бащата има право
да определи сам дните кога ще вземе детето, като уведоми за това майката до 30.05. Заедно с
този режим ще продължи да се прилага ежемесечния режим всяка четна седмица в събота и
неделя с преспиване и всяка нечетна седмица в сряда. Този ежемесечен режим не се
изпълнява когато майката е в платен годишен отпуск, по време на Коледните,
Новогодишните и Великденските празници. Всяка година на рождения ден на бащата 11
октомври, последният може да вземе детето с преспиване за времето от 10.00ч. на този ден
до 19.00ч. на следващия ден, като уговореното не променя правилата при упражняване на
режим на лични отношения след рождения му ден. На рождения ден на майката 1
септември не се прилага режима на лични отношения с бащата и детето е с майката, като
уговореното не променя правилата при упражняване на режим на лични отношения след
рождения ден на майката, нито дава право на бащата да компенсира времето в което детето
не е било при бащата. Всякога по време на всеки един от посочените по-горе периоди,
когато детето е болно, бащата има право да посещава и вижда детето в присъствието на
майката за най-малко един час на ден, във време определено и посочено от майката. Всякога
по време на осъществяване на режим на лични отношения бащата ще взема детето от дома
на майката и да го връща пак там, като при промяна на адреса на мастоживееене, майката е
длъжна да уведоми бащата писмено не по-късно от 5 дни преди промяната. Моли да бъде
отхвърлена претенцията за издръжка за минал период и в случай, че въззивната жалба бъде
уважена, да бъде отменено решението в частта за осъждането му да заплати разноските по
делото. Претендира и присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. П. П. /Г./ ЕГН
4
********** от гр. Варна, ул. „Б.Т.“, ***, чрез адв. Г.Н., с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Решението на ВРС в обжалваните части е правилно, законосъобразно, мотивирано, не
е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като излага съображенията си за това. Не са допуснати
твърдените от страната процесуални нарушения по разпределяне на доказателствената
тежест в процеса и недопускане на част от направените от ответника доказателствени
искания.
Моли се да бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваните части, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
ДСП-Варна не представя писмен отговор.
Страните са представили подробни писмени бележки по съществото на спора,
поддържайки изразените до момента становища във въззивната жалба, съответно писмения
отговор на въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба К. П. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Бр.Т.“, *** излага, че с
ответника Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ сключили граждански брак на
08.06.2018г., като от брака си имат родено едно дете- К. Ф. Г. ЕГН **********. След
многократни актове на домашно насилие от страна на ответника, страните са във фактическа
раздяла от началото на януари 2019 г. След като на 08.06.2018 г. с ответника сключили
граждански брак, направили сватбеното тържество на 29.06.2018 г. Като се прибрали от
ресторанта, Ф. упражнил физическо насилие върху нея. Помислила, че се дължи на
употребения от него алкохол и емоциите от събитието. За съжаление седмица по-късно
физическото насилие се повторило, както и около средата на месец юли 2018г. За по-малко
от месец ищцата била подложена на тормоз, изразяващ се във физическо, вербално и
емоционално насилие, като последният случай бил най-жестоката проява на упражненото
върху нея насилие - била ритана, блъскана, душена. На следващия ден тя се пренесла в дома
на нейни приятели и останала там до месец септември, когато се преместила при майка си.
През м. октомври 2018 г., след многобройни молби от страна на ответника и обещания, че
случилото се няма да се повтори и че заедно ще потърсят помощ от специалист, решила да
му даде последен шанс да бъде до него и да се излекува и продължат живота си като
нормално семейство. Прибрала се в дома си и започнали консултации със специалисти. След
многократни посещения при различни специалисти на ответника били поставени различни
диагнози, някои от които плашещи. След преглед при невролог било установено, че Ф.
страда и от локализирана, фокална, парциална симптоматична епилепсия и епилептични
синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци. Седмица по-късно от публично
обявената информация в САЩ, която й била препратена установила, че бившата съпруга на
Ф. е подала сигнал срещу него за упражнено домашно насилие в гр. Чикаго, което създало
допълнителен страх у ищцата. На 18.11.2018 г. ответникът за пореден път упражнил
5
физически и психически тормоз спрямо нея и се оказала със счупен нос. Случило се около
3.00ч. през нощта и някой от съседите извикал полиция. Когато полицаите позвънили, тя
била заключена в банята, облята в кръв. Ф. отрекъл да има прояви на насилие. Обяснил, че е
сам вкъщи и е говорел по-високо по телефона си. Полицаите го предупредили да не вдига
шум и си тръгнали. Тя останала заключена в банята, в болки и без лекарска помощ. Ф. се
разкайвал за стореното и твърдял, че е направил случилото се без да иска. Въпреки
провежданите терапии, била подлагана на унижения и подигравки от него. През януари
2019 г., след пореден инцидент, тя отново напуснала дома си и отишла да живее при майка
си. През февруари 2019 г. разбрала, че е бременна. През м. юни Ф. се изнесъл от дома й на
квартира и се установил в близост до дома й. След раждането на детето им К. и към
настоящия момент в дома си живее с детето и нейната майка, която й помага в грижите по
отглеждането му. В нейно присъствие канила Ф. да идва да вижда бебето. Често идвал след
употреба на алкохол, възможно и след употреба на някакви вещества. Той никога не е живял
с детето. Въпреки държанието му, тя се стремяла ответникът да бъде част от живота на
детето, но изпитвала страх да не стане обект на акт на насилие или детето да бъде свидетел
на такъв. Поради това, че страхът у нея никога няма да стихне, предпочитала да провежда
срещите на детето с баща му на обществени места или в присъствието на други хора. Бащата
никога не е проявявал достатъчен интерес към дъщеря си, отнасял се безотговорно и
егоистично. Той не знае български език и не си направил труда да го научи, след като е в
България от 2018г., за да е в състояние да комуникира с детето. Комуникация се осъществява
между Ф. и К. с нейна помощ или Гугъл преводач. Незаинтересоваността към детето
продължила до като не му съобщила решението си да бъде прекратен брака им с развод. От
този момент ответникът започнал да проявява някакъв интерес към детето. Винаги когато
искал среща, тя се отзовавала и излизали на разходка тримата или в присъствието на майка
й. Няколко пъти му позволила да вземе К. без нейно присъствие. Когато се върнело детето
обаче било стресирано, будело се в съня си с плач и се напишквало. Постепенно, когато
бащата посегнел към К., тя се дърпала. Срещите вече се провеждали само в нейно
присъствие, на обществени места.
По изложените съображения счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен и
прави искане за прекратяването му с развод, по вина на съпруга. Предявява и небрачни
искове за предоставяне родителските права по отношение на детето К. Ф. Г., р. *** на нея, за
определяне на местоживеенето на детето при нея, за определяне режим на лични отношения
на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00
часа до 14:00 часа в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа в неделя, без преспиване, като
режимът се осъществява в нейно присъствие или социален служител, за осъждане на
ответника да заплаща на детето К., чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 500.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, по банковата й сметка и за осъждане на
ответника да заплати издръжка за минало време на детето, чрез нея, като майка и законен
представител, в размер на сумата от 3116,66 лева за периода от 01.05.2022 г. до 07.11.2022 г.,
6
по банковата й сметка. Претендира и предоставяне ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Б. Т.” *** и за възстановяване на фамилното си предбрачно
име- П..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ф. Е. Г. не депозира отговор на исковата молба.
ДСП-Варна изготвя писмен социален доклад, в който се поддържа становището, че
предвид ниската възраст на детето К. и събраните по делото до момента данни и
обстоятелства, режимът на лични отношения следва да се осъществява в присъствието на
майката до навършване на петгодишна възраст от детето, а се налага и адаптивен период,
преди детето К. да започне да остава при баща си с преспиване. Това се налага за да се
съхрани и надгражда емоционалната връзка между бащата и дъщеря му, като се
минимизира рискът от родителско отчуждение, което би се отразило неблагоприятно върху
правилното му развитие.
След срока за писмен отговор, с молба с вх. № 43292/30.05.2023 г. Ф. Е. Г., чрез адв.
К.К. е изразил становище по исковите претенции. Не се спори, че брачните отношения са
дълбоко и непоправимо разстроени. Оспорва се обаче твърдението в исковата молба, че
изключителна вина има той. Счита, че при разглеждане на въпроса за вината следва да бъде
прието, че вина имат и двамата съпрузи. Не възразява упражняването на родителските права
по отношение на детето К. да бъдат предоставени на майката, предвид ниската възраст на
детето К., както и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Не е съгласен с
предложения от ищцата режим на лични отношения с детето, като счита, че същият е
прекалено стеснен. Предлага режим на лични отношения, подробно изложен в молбата.
Счита, че месечната издръжка на детето К. следва да бъде определена в размер на 250 лева.
Предявеният иск с правно основание чл. 149 от СК е недоказан и неоснователен. Въпреки че
с ищцата са разделени от три години, той не е спирал да плаща издръжка на детето К..
Навежда твърдения, че през 2022 г. е изплатил издръжка на К. в размер на 2545.00лв., като
иска това да бъде съобразено при произнасянето на съда по иска за издръжка за минало
време. Не се противопоставя ползването на семейното жилище да бъде предоставено на К..
Оспорва твърденията за осъществено физическо насилие над ищцата. По отношение на
заявеното от ищцата насилие в деня на тяхната сватба - оспорва да е осъществил такова, като
заявява, че между страните действително е избухнал скандал, но той не е упражнил каквото
и да е насилие върху съпругата си. Този първи скандал между тях действително е влошил
отношенията им. Двамата започнали непрекъснато да се карат. Отрича да е счупил носа на
К. и да я е заключил в банята. Тя сама наранила носа си при инцидент по време на скандал
между двамата, при което К. се опитала да смачка кутията от часовника, който й подарил.
Той се опитал да й я отнеме, кутията отхвръкнала и я ударила в лицето, причинявайки
кървене от носа й. Тя се заключила в банята. Отрича да я е заключвал той в банята. Вратата
се заключва само отвътре. Банята е разположена непосредствено до входната врата и ако я е
бил заключил, тя е можела да чука и вика за помощ, когато дошли полицаи по сигнал на
съседи. Оспорва и това, че страда от епилепсия, както и наличието на други психически
разстройства. Оспорва твърдените от ищцата посещения при специалисти-психиатри да са
7
свързани с проява на агресия от страна на ответника. Оспорва и представения от ищцата
документ от д-р Р.С., като счита, че същият документ съдържа невярна информация,
изготвена единствено и само за целите на настоящото производство. Сочи, че документът не
носи никакъв подпис и оспорва, че същият е изготвен от сочения доктор. Не оспорва, че не
е живял в едно домакинство с детето К., но твърди, че от раждането на К. е помагал за
отглеждането й. Заявява, че от раждането на детето, за него са се грижили К., той самият и
майката на К.-В. П., както и че сам е гледал детето и го е извеждал редовно на разходки.
Прекарвал е самостоятелно време с детето, като при срещите между двамата К. е била
видимо доволна и през цялото време, прекарано с него, се е забавлявала. Оспорва
твърдението на ищцата, че след провежданите срещи между К. и Ф. без нейно присъствие,
детето се е прибирало стресирано и се е напикавало. Оспорва наведеното от ищцата, че той
употребява алкохол. Излага твърдения, че майката е свръхпротективна. Наведените в
исковата молба твърдения, че не проявява достатъчно интерес към детето , че се отнася
безотговорно и егоистично, че не се е интересувал от детето К. до 2022г., че по негово
желание срещите с К. били с продължителност само час-два, често закъснявал, че по време
на срещите той седял на някоя пейка и си гледал телефона и бързал да си тръгне, не
отговарят на действителността, а са с цел да бъде ограничена възможността му да има
редовен и пълноценен контакт с детето. Оспорва твърденията на ищцата, че същата изпитва
страх за живота и здравето си, тъй като никога не е упражнявал върху нея насилие, както и
не я е заплашвал, че ще я убие или нарани. Признава, че не говори свободно български, но
предвид възрастта на К., речниковият му запас от български думи му позволява да
комуникира с детето безпроблемно. Смята, че предлаганият от майката режим на лични
отношения с детето е необосновано ограничен и не е съобразен с интересите на детето. Той
не представлява опасност за детето. Предвид влошените отношения с майката, с
поведението си тя създава предпоставки за отчуждаване. Моли се за по-широк режим на
лични отношения. По въпроса за издръжката на детето изразява становище за
неоснователност на претенцията за разликата над 250.00лв. Претендираният размер е силно
завишен. К. няма извънредни нужди, които следва да бъдат задоволени. Има обичайните
нужди на дете на същата възраст. Не боледува често и не се налага да посещава доктор. При
нужда би могла да се обръща към личния лекар на детето, а не предприема частни
посещения. Отрича да получава доходи от 2500-3000.00лв. месечно от работата си като
фитнес инструктор и като търгува на стоковата борса. Той самият има нужди, които следва
да задоволява. Плаща наем за наетото жилище от 450.00лв. месечно. Заплаща и
консумативи. Страда от хипертония и приема медикаменти. Неоснователна е и претенцията
за издръжка в периода от 01.05.2022г. до 07.11.2022г. в размер на 3116.66лв., на осн. чл. 149
от СК. За периода от м.12.2021г. до 07.11.2022г. е превел за издръжка на детето сумата от
2545.00лв. или по 254.00лв. месечно, в който период попада и исковия период. Купувал е и
дрехи и играчки за детето до м.08.2022г., докато е имал редовен контакт с дъщеря си. Така
общо е заплатил сумата от 3000.00лв. или по 250.00лв. месечно в периода от м. 01.2022г. до
м.0.2022г.
Моли се да бъде прекратен брака с К. П. П. по вина на двамата съпрузи.
8
Родителските права да бъдат предоставени на майката. Да му бъде определен режим на
лични отношения, какъвто той е посочил. Да бъде уважен иска на майката за издръжка
частично-до размера на 250.00лв. месечно и отхвърлен за разликата над 250.00лв. до
претендираните 500.00лв. Да бъде отхвърлен иска за издръжка за миналия период от
01.05.2022г. до 07.11.2022г. по 500.00лв. месечно или общо 3116.66лв.. Приеме ли се, че
искът за издръжка за минал период е основателен, то моли от дължимият размер да бъде
приспадната заплатената от него на К. П. сума за издръжка от общо 2545.00лв.
За да се произнесе съдът взема предвид следното за установено от фактическа страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като
е съединен за съвместно разглеждане с небрачни искове по чл. 322, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
удостоверение за сключен граждански брак, че Ф. Е. Г. , р. *** и К. П. П. са сключили
граждански брак на 08.06.2018г., за което е съставен акт за граждански брак №
0541/08.06.2018г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. Видно от
удостоверение за раждане на детето К. Ф. Г., р. ***, за което е съставен акт за раждане №
1893/01.10.2019г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, негови
родители са страните по спора- Ф. Е. Г. и К. П. Г..
По първоинстанционното дело е приет и приложен НА № 84, том II, рег. № 2541, дело
№ 236/2016 г. на нотариус Д.С., в който е обективиран договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който К. П. П. а закупила апартамент № 3, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.72.4.3, находящ се в гр. Варна, ул. „Б. Т.“
***, със застроена площ 58,50 кв. м, състоящ се от: дневна-кухня, спалня, баня-тоалет,
входно антре и две тераси. Няма спор, че съпрузите са живели в това жилище до раздялата
си.
От справка, изд. от ТД на НАП-Варна за действащи трудови договори за периода от
01.01.2022 г. до 11.03.2023 г. се установява, че К. П. Г. е била в трудовоправни отношения със
„Сайпем С.п.А“ - клон България, за периода от 05.09.2014 г. до 22.11.2022 г. с основна
заплата от 2271,50лв., а от 27.09.2023г.-с „Каргил България“ ЕООД, с оснтовна заплата от
380.00лв. С годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ К. П. Г. е декларирала за 2022
г. доход по трудови правоотношения в размер на 41422.85 лева. Според удостоверение изх.
№ 4008-03-451#1/16.10.2023 г., издадено от ТП на НОИ-Варна, за периода от 22.12.2022 г. до
30.09.2023 г. на К. П. Г. е изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 58,67
лева на ден.
Според годишна данъчна декларация за доходите на физически лица-САЩ е видно,
че Ф. Г. е декларирал за 2022 г. доход в размер на 12950 щатски долара.
От приложените по първоинстанционното дело 3бр. скрийншот от мобилен телефон,
представени от ответника Ф. Г., по банковата сметка на К. П. Г., посочена от нея в исковата
молба са преведени следните суми: на 08.12.2021 г. – 1100.00 лева, на 18.01.2022 г. – 5.00
лева, на 19.02.2022 г. – 40.00 лева, на 21.02.2022 г. – 800.00 лева, на 14.04.2022 г. – 600.00
9
лева, или общо 2545.00лв. Представени са доказателства и за други направени плащания, но
без посочване на годината или се отнасят за след исковия период, като е изписано
конкретното основание-издръжка за К. Г. за м. май 2023г., следователно неотносимо по
спора. Посочено е също, че се правят предварителни плащания за издръжка на К. Ф. Г., като
не е ясно от коя дата е референцията и за кое плащане се отнася. В дадените от ищцата
обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание от 20.09.2023 г. К. Г. признава, че
притежава сметка в ЦКБ и сметка в Револют с посочения в молба от 30.05.2023г. На
въпроса дали е получила от Ф. Г. сумата от 2545.00лв. по този акаунт в Револют за периода
от м.декември 2022г. /вероятно се има предвид 2021г./ до 07.11.2022г. за издръжка на детето
К., отговаря: „По акаунта в Револют съм получавала преводи от ответника Ф. Г., но
категорично не са за издръжка за детето К. за посочения период“
По първоинстанционното дело са представени медицински документи, от които е
видно, че през 2018 г. Ф. Е. Г. е посещавал невролога д-р. Р. Й. и психиатрите-д-р Р.М. и д-р
Т.А..
Представен е лист за преглед на пациент в Спешно отделение на УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД-Варна от 30.01.2023г. и епикриза за пролежаване в УМБАЛ в периода от
30.01.2023г. до 31.01.20234г. от страна на Ф. Г. Поставена му е диагноза: Синкоп.
Хипертонична болест Трети стадий, лека степен, сърдечна формахипертонично сърце.
Дислипидемия. При дехоспитализацията му е взето предвид стабилизиране на
хемодинамиката, овладяна симптоматика и уточнена терапия. Няма данни за последващо
влошаване на здравето, съответно приложено лечение.
От справка от Министерството на правосъдието на САЩ, ФБР се установява, че Ф.
Е. Г. е арестуван на 18.03.2011 г. с обвинение за домашно насилие - клас А, дребно
престъпление. Той е арестуван и на 08.04.2011 г. с обвинение за домашно насилие с
утежняващи обстоятелства/душене, като е признат за виновен и осъден на лишаване от
свобода - затвор 60 дни, със специален изпитателен срок 2 години.
По първоинстанционното дело е представен договор за наем, сключен от Ф. Г., по
отношение на апартамента в гр. Варна, ул. „Н.Б.“, *** и срок от 1 годна, считано от
01.03.2022г. Видно наемната цена е в размер на 350.00лв. Ангажирани са доказателства за
плащане на уговорената наемната цена, като за м.април 2023г. и май 2023г. е плащано по
450.00лв.
Както беше посочено вече по-горе по първоинстанционното дело е представен
изготвения от ДСП-Варна социален доклад. За нуждите на проучването са били посетени
жилищата на двамата родители, проведени разговори с майката К. Г., проведено наблюдение
на поведението на детето и разговор с него съобразно възрастта му. Не е проведена среща с
бащата, поради това, че не се е отзовал на отправената му покана и поради съществуващата
езикова бариера. Посетен е само адреса на бащата в гр. Варна, ул. „Н.Б.“ ***,
представляващо ателиесъс съвременно обзавеждане и въпреки малките размери е
функционално. Налице са добри хигиенно-битови условия. Майката и детето живеят в гр.
Варна, ул. „Бр.Т.“, ***. Жилището се състои от две стаи и кухня. За К. има обособен
10
самостоятелен кът в спалнята. Като цяло обзавеждането е ново и комфортно. Налице са
много добри хигиенно-битови условия. Социалният работник е установил, че основни грижи
за детето К.-на 3 години се полагат от неговата майка.Тя притежава много добри родителски
качества и умения. Справя се с отглеждането на детето. Осигуряват се всички физиологични
потребности от дом, рационално хранене, подходящо облекло. След раздялата между
родителите, бащата има възможност да контактува с детето, като срещите са в присъствието
на майката. Тя смята, че към мемента този режим за най-подходящ. Становището й е
продиктувано от непостоянното и агресивно поведение на Ф. Г., както и недоверието на
майката към неговите родителски качества. Общуването му с детето става чрез майката, като
тя превежда един на друг. От събраните до момента данни и обстоятелства, както и ниската
възраст на момиченцето, ОЗД изказва становище ,че режимът на лични отношения на
бащата с К., следва да бъде в присъствието на майкатадо навършване на петата година на
детето. В случай, че родителите не постигнат споразумение относно режима на лични
отношения, следва на бащата да бъде определен такъв, като се предвиди адаптационне
период, преди да започне да остава детето при баща си с преспиване. Така ще се съхрани и
надгради емоционалната връзка с бащата, за да се минимизира риска от родителско
отчуждение, което би се отразило неблагоприятно на развитието на детето.
На въззивна инстанция е изготвен и приложен по настоящото дело актуален социален
доклад от ДСП-Варна. Основните грижи за детето К. продължават да се полагат от неговата
майка в жилището в гр. Варна, ул. „Б.Т.“, *** . В хода на проучването е посетено жилището
на бащата в гр. Варна, ул. „Б.“, ***. Представлява мезонет, като на първия етаж има хол,
кухня с трапезария и санитарно помещение, а на втория етаж една спалня и санитарно
помещение. Обзавеждането е съвременно и функционално. Налице са много добри
хигиенно-битови условия. Майката работи във фирма „Картил България“ като счетоводен
анализатор. Работи от дома си от 09.00ч. до 18.00ч. Има месечен доход от около 3300.00лв.
Според майката, бащата не изплаща регулярно определената му издръжка от 300.00лв.
Случвало се 3 месеца да не плаща издръжка, после ги изплаща наведнъж. Бащата работи
онлайн във фирма за фитнес и здравословно хранене, като всеки месец получава различни
доходи, но успява да си покрие разходите и задоволи потребностите. През 2022г. му е
гостувала майка му в България. Детето вече посещава детска градина. Към момента на
изследването детето се вижда с баща си по Вайбър от 19.00ч. до 19.20ч. Предвид това, че
бащата не владее български, бщуването с детето е трудно,-чрез майката или интернет
преводач. Понеже детето не контактува лично с бащата, не може да се определи неговата
емоционална привързаност. Към момента се изпълнява режимът определен с решение №
912/19.03.2024г. по гр.д. № 20223110114838 на ВРС-чрез видеовръзка. ОЗД при ДСП-Варна
излиза със становище, че е препоръчително режимът на лични отношения между бащата и
детето да се осъществява в присъствието на значим за него възрастен, на обществено
мястокато първоначално срещите могат да са в Контактен център към КСУ Аспарухово,
където контактът ще е наблюдаван и подкрепян от специалисти.
По първоинстанционното дело е изслушано заключението по допуснатата КСППЕ,
11
вещите лица по която д-р М.Т.-психиатър и Д.П.-психолог се установява по отношение на
Ф. Г., че интерпретацията, базирана на данните от интервюто, наблюдението на поведението
и представянето по приложените проективни методики, показва у него ниски умения за
абстрактно логично мислене и данни за фини органични белези. Силно редуцирана до
липсваща е експресията, разпознаването, отчитането и когнитивната преработка на
емоционалните преживявания. Поведението е пасивно, изчакващо, с ниски умения за
вземане на адекватни решения в житейските ситуации. Подтиснатият негативен афект,
кумулираната враждебност, себевъзприемането за различност и потребността от изява се
проявяват чрез стремеж към доминиране във взаимоотношенията. В мисленето доминира
темата за отношенията със съпругата му и непреработени емоции от раздялата им; склонен
към многоречиви обяснения, обстоятелствен. Отчетените системни травматични
преживявания в ранното детство правят силна хипотезата, че кумулираният и потиснат
негативен афект намира израз в доминиращата позиция в интимните взаимоотношения със
жени. Има данни за изразена личностова дисхармония по типа на характеристиките на
граничното личностово функциониране, свързано със силно изразена манипулативност,
доминантност в интимните отношения с жени и повишена готовност за внезапни прояви на
латентната агресивност. Между детето К. и бащата Ф. Г. се наблюдава непълноценно
изградена емоционално-доверителна връзка, като причините могат да се отдадат на факта, че
бащата не е полагал последователни грижи за задоволяване на физическите и емоционални
потребности на детето. В тази посока данните от проведените интервюта на двамата
родители са противоречиви - според бащата, той е присъствал ежедневно и е участвал
пълноценно в грижите за детето, докато майката не е ограничила контакта между двамата, а
според майката бащата не е участвал пълноценно, въпреки предоставената му от нея
възможност и насърчение. На база на описаните данни от психологичното обследване на
бащата, изразената личностова дисхармония и свързаните с нея силна манипулативност,
доминантност в интимните отношения с жени и повишена готовност за внезапни прояви на
латентната агресивност, срещите между бащата Ф. Г. и детето К. е силно препоръчително да
се осъществяват в защитена среда и да бъдат медиирани от психолог.
За майката К. Г. не са изведени данни за личностна дисхармония. Във фрустриращи
ситуации, съобразно резултатите от теста, тя проявява повишени изисквания към себе си за
справяне и склонност към себеобвинения. Реакциите са в посока на мерките и начините за
справяне за сметка на леко снижено реагиране към причинителя на ситуацията. При
персистиране на нуждата, т.е. при фокусиране върху мерките за ликвидиране на
фрустрацията, в близка степен са представени собствената активност и предприемане на
действия за справяне (интроперсистивност) и проявите на спокойствие, безразличие,
търпение (имперсистивност). Най-ниско застъпено е пасивното търпение, примирение и
очаквания ситуацията да се разреши от само себе си. В Его-блокиращи ситуации на
отправени укор, обвинения и критика срещу личността на освидетелстваната, последната
показва свян, смущение, гузност, съжаление и разкаяние на фона на леко понижена реакция
на недоволство, негодувание, огорчение и раздразнителност. В проведеното интервю и
наблюдение на интеракцията родител - дете, постоянното присъствие, подкрепата и
12
откликването на физическите и емоционални потребности на К. са способствали
изграждането на привързаност и стабилна емоционалнодоверителна връзка между майката и
детето. Майката отглежда детето и по-добре успява да посрещне и задоволи емоционалните
и развитийните му нужди. Поради факта, че не е участвал пълноценно в отглеждането на
детето, бащата не е развил нужните умения и детето няма изградена сигурна привързаност с
него. Към настоящия момент и след проведеното психологично изследване у майката не са
идентифицирани дефицити по отношение на нейните личностни качества, родителски
капацитет и способност да полага грижи за детето К.. При наличие на форма на насилие,
същата има проекции спрямо бащината фигура, които се възприемат от детето и повлияват
неговото отношение и поведение спрямо бащата.
При бащата, анамнезата за повтарящи се епизоди на агресивни отреагирания с
физическа и вербална агресия, изисква отхвърляне на органична етиология.
Родителският капацитет включва и способността за съвместно родителстване, т.е.
родителите да успяват да си партнират в най-добрия интерес на детето. Това е
необходимостта и възможността родителите да обсъждат нуждите, проблемите, аспектите в
развитието на детето си и да вземат най-добрите решения за него. Този аспект на
родителския капацитет е особено важно да бъде изследван, в контекста на раздяла между
родителите, т.к. ако те не успяват да си партнират в родителстването, това намалява
родителския им капацитет. Конфликтът между тях понижава родителския капацитет, факта
на съществуващ сериозен конфликт между родителите, говори за непреодоляни
емоционални турболенции и проблеми, за справянето с които е нужна професионална
психотерапевтична помощ.
Вещите лица считат, че сътрудничество и демонстрирано пред детето разбирателство
между родителите, договаряне между тях за стила на отглеждане и контакти са от критична
важност за развитието на детето. Чести, регулярни, предвидими контакти с бащата, на този
етап в защитена среда, като се ползва социална услуга, която да подкрепя срещите между
детето и бащата, в присъствието на психолог, които контакти да са позитивно приети от
майката, са от огромно значение за доброто психоемоционално функциониране, бъдещото
емоционално и личностово развитие на детето.
В момента на освидетелстването при Ф. Г. няма анамнестични данни и клинични
признаци за наличие на признаци на алкохолна или наркотична зависимост. Ф. Г. отрича
употреба на ПАВ и няма клинични данни за употреба на ПАВ. Направения кръвен тест от
01.12.2023 г. е отрицателен за всички шест групи ПАВ - барбитурати, канабис,
бензодиазепини, амфетамини, кокаин, опиати, (Лаболатория Кандиларов, LabID 4689487). В
анамнезата на Ф. Гонзалез правят впечатление две групи факти, които водят до хипотезата
за вероятен органичен проблем, обуславящ бурните отреагирания с вербална и физическа
агресия: данни от полицейски документи от САЩ, потвърждаващи актове на насилие към
бивши партньорки и медицински документи, предоставени от него, говорещи за най-
вероятна подлежаща органична патология или неврологично заболяване (Дг. Епилепсия),
което е несистемно лекувано и непроследявано. В този контекст и поради липсата на
13
обективна анамнеза на развитието, наследствена обремененост, академично и социално
функциониране, вещите лица считат, че е необходимо клинично наблюдение, оценка и
диагностично уточняване в стационарни условия от епилептолог и психиатър, при
необходимост - адекватно лечение и проследяване.
Детето К. е била свидетел на сериозни конфликти между родителите, което по своята
същност е травматично преживяване, също така тя абсорбира майчината тревога и
напрежение. Към настоящия момент детето не е успяло да изгради сигурна привързаност и
доверителна връзка с баща си, като това е в резултат на личния травматичен опит на детето,
идентификацията с майчините преживявания, вероятно и опита на майката активно да
поддържа това статукво.
Емоционалната връзка на детето с баща му е фрагментирана и непълноценна и това
се дължи на факта, че той не е полагал последователна грижа за нея в ранните етапи на
развитието й (въпреки че според твърденията на майката, тя му е предоставяла тази
възможност), на личния травматичен опит на детето (било е свидетел на скандали между
родителите) и на идентификацията с майчините преживявания.
Вещите лица правят заключение, че отчуждение в смисъла на класическия СРО няма,
тъй като детето не е изградило пълноценна доверителна връзка и привързаност с бащата,
която да бъде разкъсана. Все пак, детето има изградена някаква, макар и дефицитарна връзка
с баща си и се тревожи да го прегърне: „Мама ще се разсърди ли, ако го гушна?". За
преодоляването на това състояние е необходимо на детето да се осигури достъп до бащата,
на този етап в защитена среда, и изграждане на балансирани отношения между двамата
родители, които да се базират на добра и позитивна комуникация между тях, която да не
води до напрежение, скандали, насилие. За целта вещите лица сочат, че и двамата родители
се нуждаят от индивидуална психотерапия за справяне с психологичните си проблеми -
травмата на майката и справяне с агресивните импулси на бащата. Необходимо е да се оцени
готовността за участие в индивидуална терапия на всеки един от родителите и включването
им в процес на родителско консултиране и посредничество между тях. Този процес следва да
бъде стриктно проследяван от съответните компетентни органи и периодично реоценяван.
На този етап няма конфликт на лоялност, в контекста на ниската възраст на детето. То
изцяло приема гледната точка на отглеждащия родител и е лоялно към него. В по-късен етап
на развитието, с порастване на детето и с увеличаващата се способност за проверка на
реалността, все по-силно започва да се проявява конфликт на лоялност - развива се силно
чувство за вина, до които може да се стигне терапевтично изключително трудно. При дете,
попаднало в конфликт на лоялност, съществува висок риск да се капсулира гневът и
омразата към отчуждения родител и да бъде част от формиране на личността му, с всички
произтичащи от това последици за качеството на функционирането и междуличностовите
му отношения като възрастен. За пълноценното си развитие едно дете има потребност от
кочуникация и общуване и с двамата си родители. Ако то има позитивна нагласа към
„отсъстващия „ родител, има желание да общува и комуникира с него, незадоволяването на
тази потребност би повлияла негативно върху него, с всички следващи от това негативи в
14
психоемоционалното му развитие.
Анамнезата за упражненото насилие (физическо и психическо) от страна на Ф. Г.
спрямо майката водят до това, че тя продължава да изпитва недоверие, страх, гняв към него,
подчертано дълбоки чувства и емоции, останали от мъчителния за нея период на съвместно
съжителство. Задължително според вещите лица е, срещите между бащата и детето да се
случват в защитена среда, да се ползва социална услуга, която да подкрепя срещите между
детето и бащата, в присъствието на социален работник и психолог. Ако контактите се
случват в позитивен контекст и са приети и подкрепени от майката, независимо, че тя
присъства, ще спомагат да бъде възстановена и поддържана стабилна емоционална връзка
между бащата и детето.
Отглеждане на дете в билингвална среда не представлява проблем за неговото
емоционално и когнитивно развитие. Понякога това би могло да доведе до леко забавяне в
развититето на експресивната реч, което бързо се компенсира. Карина е овладяла майчиния
език в срок и общуването на детето с бащата на втори език - английски, не би могло да
представлява проблем за психоемоционалното й развитие.
В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че изводът за наличие на травматичен
опит в детството на ответника, довели до проблеми във взаимоотношенията му с жени, е
направен с оглед споделеното от самия него за липсата на една от родителските фигури -
тази на бащата, нехармоничните отношения със следващата и единствена в живота му
мъжка фигура - на втория баща, и майчината роля, да приучава сина си към това да
премълчава, да се примирява, да не реагира, когато към него има негативно отношение, т. е.
към пасивно поведение, както сам той е посочил: „все едно някой е надраскал дъската,
изтрий го и приключи с това“. Изтъкват, че не са разполагали с обективна анамнеза за
развитието на ответника, като описаното в експертизата са споделени от него субективни
преживявания, които той определя като травматични, поради което и вещите лица ги
кредитират толкова много. Сочат, че използваната методика се основава на насочване
пациента към миналите му преживявания - какво се е случило и по-конкретно как той го е
приел и преживял; фактът, че Ф. е споделил именно за липсващата фигура на бащата и за
отношенията с втория му баща, определя това като важно за Ф.. Сочат, че личностните
характеристики на К. Г. са изследвани с различна методика, по въпросник, който поради
езиковата бариера и поради това, че е адаптиран за български условия, не е можело да бъде
приложен при Ф. Г.. Уточняват, че въпреки че въпросниците са различни, и двата имат една
посока - проективна методика. Заявяват, че при г-жа Г. не са установени такива травматични
преживявания; не е установена и повишена агресивност. Обясняват, че изводът за изразена
личностова дисхармония и силно манипулативно поведение на ответника е направен въз
основа на интрепретация на данните, на онова, което е казал и разказал. Изключително
показателно е било, че при всеки конкретно зададен въпрос той е отклонявал темата, смеел
се несъответно на въпросите, които били сериозни, започвал да говори по различна тема -
това било достатъчно да се определи поведението му като манипулативно, т. е. нежелание да
даде отговор поради негови лични причини. Заявяват, че по време на изследването и към
15
момента Ф. е травмиран от това, че от неговото поведение зависят много неща по делото,
поради което поведението му е социално желателно. Той се опитва да се представи като
добър баща и добър родител, особено пред експертите, и това е естествено. Но
същественото е, че той не може да реагира по начин, който го няма в личността му „отдолу“,
не може да се държи социално желателно и манипулативно, ако не носи това като
личностова черта. При изследване на емоционалната връзка и привързаност на самото дете
към единия и другия родител, вещите лица са обяснили , че в клиничното интервю са имали
възможност да видят детето само с майката и само с бащата, като разликата била
„драматична“ и съществена. Това се виждало ясно и от рисунките (приложени на л. 364 и
365 по делото), които детето направило в присъствието на единия и другия родител и обучен
психолог. Детето не искало да се отделя от майка си, което също било много съществено, и
от рисунката, направена в нейно присъствие се виждало едно щастливо, балансирано,
радостно дете, докато в присъствието на бащата то било с блокирана спонтанност и
абсолютно не желаело да комуникира с него, въпреки подкрепата на експерта в тази насока.
К. отказала, после много трудно отишла с експерта в стаята, в която бил баща й, нямала
отношение на приемане, на щастие, на радост. По преценка на експертите, това отношение
на К. към бащата се дължи на на липсата на пълноценна грижа от страна на Ф. Г.,
независимо по каква причина - дали не е бил допускан или той не го е правил, че К. е била
все пак свидетел на техните скандали и на отношението на майката към бащата и
транспонирането на нейната тревожност към детето - това е неизбежно и колкото по-малко е
детето, толкова по-бързо то възприема позицията на отглеждащия родител. Във връзка с
последното вещите лица дават пример, че К. наричала баща си Ф.: „Кой е този“ - „Ф.“, „Кой
е Ф.?“ - „Ф.“, „Кой е Ф.?“ - „Тати“, като го нарекла така едва на третия път. Заявяват, че със
сигурност детето има някаква нестабилна емоционална връзка с бащата, като майката
съзнателно или несъзнателно транспонира негативното си отношение към детето - на едно
място детето казало: „Искам да гушна тати, но мама ще се сърди“, като обаче не може да се
говори за една много стабилна привързаност, която да е разрушена. Вещите лица са
категорични, че детето трябва да има достъп до баща си и да се подпомогне изграждането
на връзка между тях, но експертното им мнение е, че докато не се изяснят клиничните
обстоятелства - неврологично-психиатричните около агресията на бащата, контактите между
двамата трябва да бъдат в защитена среда. Излагат, че данните за агресивното поведение на
бащата са обективни - и медицински, и полицейски, като това агресивно поведение следва
да бъде детайлно проучено в клинична среда. Сочат, че г-н Г. на практика е един страдащ
човек, който има меки данни за органика - включително и с оглед липсата на съответно за
възрастта абстрактно мислене, хипотеза за епилепсия, лош импулсивен контрол, като не
успява да управлява импулсите на агресия и афект, и ако този човек бъде проследен,
диагностициран и лекуван, първо, психичното му страдание ще бъде намалено, и второ, той
ще родителства по един по-добър начин, пълноценно. Изтъкват, че фактът, че ответникът е
посещавал специалисти по повод възникналите проблеми, говори, че той има някаква
критичност и авторефлексия към състоянието си, и това е добре, но той казва: „Почнах ги,
спеше ми се, не се чувствах /добре/“ и ги спира; не е проведено последователно лечение.
16
Сочат, че в интервютата Ф. „много лежерно споменава“ за известните му факти от
медицински изследвания - „Имало някаква активност в едната страна на мозъка, не съм
имал припадъци“, а в случая поставянето на диагноза е наложително, лечението не става с
един-два месеца, като дори и заболяването да е нелечимо, може да се приема поддържаща
терапия, която да балансира мозъчната активност и да рефлектира в добър импулсивен
контрол. Заявяват, че ако един човек не може да овладее агресивния си импулс, няма как да
бъде оставян насаме с детето. Срещи в незащитена среда могат да се назначат едва след
терапия на бащата и когато лекуващите леК. са сигурни, че същият има добър импулсивен
контрол и се е справил с травмите си. В тази връзка експертите препоръчват, след като се
направи клинична неврологична и психиатрична оценка на г-н Г., и двамата родители да
минат лична психотерапия за справяне с травмите си, след това медиация в родителстването,
за да се научат да родителстват заедно. Изтъкват и че майката трябва да се приучи да бъде
приемаща за контактите на детето с бащата. Считат, че и двамата родители имат принос за
това, което се случва с К.. Препоръчват чести, максимално един път в седмицата, кратки,
предсказуеми контакти на детето с бащата в защитена среда, в присъствие на психолог, в
началото задължително и в присъствието на майката контакти, защото в тази много ранна
възраст всяко отделяне от обекта на първична привързаност, какъвто е майката, може да
доведе до травмиране на детето; контактите трябва да бъдат приети от майката.
Според заповед за незабавна защита № 63/26.04.2023г. по гр.д. № 20233110104967 по
описа за 2023г. на ВРС са наложени мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като Ф. Е.
Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. П. Г. и детето К.
Ф. Г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, забранява се на Ф. Е. Г. да приближава на по-малко от
100 м К. П. Г. и детето К. Ф. Г., жилището, в което същите живеят, на адрес гр. Варна, ул. „Б.
Тедецки“ ***, както и ДГ № 27 „Успех“, която посещава детето К. Ф. Г., на осн. чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН.
По силата на решение № 1862/22.06.2024г. по гр.д. № 20233110104967 по описа за
2023г. на ВРС и издадена въз основа на това решение заповед за защита № 63/23.05.2024г. по
гр.д. № 20233110104967 по описа за 2023г. на ВРС, Ф. Е. Г. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. П. Г. и детето К. Ф. Г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН и Ф. Е. Г. е задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на
агресията и справяне с гнева към Фондация „SOS семейства в риск, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН. При справка в деловодна система на ВОС се оказва, че няма постъпила въззивна
жалба срещу цитираното непосредствено по-горе решение. Следва да се приеме, че същото е
влязло в сила, като необжалвано. Няма спор между страните, че действително е влязло в
сила на 10.06.2024г.
С протоколно определение от о.с.з. на 04.09.2024г. по въззивното дело е постановено
изменение на привременните мерки от о.с.з. на 31.05.2023г. по гр.д. № 20233110114838 по
описа за 2022г. на ВРС, като е изменен режима на лични отношения на Ф. Г. с детето К. и му
е определен такъв, в следния смисъл: всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от
10.00ч. до 12.00ч. и в неделя от 1000ч. до 12.00ч. в защитена среда, като контактите се
17
осъществяват в Център за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“ в гр.
Варна, кв. Аспарухово, ул. „Народни будители“ № 5 в присъствието на социален работник
или детски психолог.
На въззивна инстанция е изслушано и заключение по допуснатата КСМЕ, вещите
лица по която д-р Л.Б.-невролог и д-р Св.В.-психиатър поддържат, че въз основа на данните
от анамнезата за липса на припадъци със загуба на съзнание, „втренчвания“, алиментарни
двигателни и други автоматизми, нормалния неврологичен статус, нормалната МРТ на
главен мозък и неспецифичните промени в проведеното ЕЕГ без оформяне на патологично
огнище, не може да се потвърди диагнозата Епилепсия с комплексни парциални
психомоторни пристъпи. Не са налице към момента клинични и параклинични данни за
неврологично заболяване. От медицинската документация вещите лица правят извод, че се
установява диагноза „Паническо разстройство“. То се характеризира с повишена тревожност
и внезапна поява на панически пристъпи, лекува се с антидепресанти и не представлява
опасност за детето К.. Към момента вещите лица смятат, че не може да бъде потвърдена тази
диагноза, защото не са установили актуални симптоми на разстройството. Не установяват
наличие на психично разстройство, включително такова, което да представлява опасност за
детето. Не се установяват медицински основания/заболявания, които да нарушават
способността на Ф. Г. да полага грижи за К.. Няма медицински причини, които да налагат
срещите между детето и бащата да се провеждат в защитена среда. В о.с.з. на 07.10.2024г. по
въззивното дело вещото лице-психиатър, поддържайки защитаваното заключение още
веднъж заявява, че не установява психично заболяване у Ф. Г.. Тревожността му отдава на
продължаващия съдебен процес. Тя е по-скоро вторична, следствие на житейската ситуация.
Не е тревожност причинена от болест. Не е болестно състояние в тесния смисъл нап думата.
Отрича противоречие на даденото заключение с изслушаното на първа инстанция, доколкото
личностовото разстройство не е психично разстройство и не се лекува от психиатър и
медикаменти, а е особеност на характера-трайно изградени черти на личността, които може
да доведат до дезадаптация, социално да затруднят лицето и ежедневното му
функциониране, понеже е по-ригидно и начините му на отреагиране не винаги са най-
правилните или най-приетите от обществото, но не е болест. Единствените данни от
поведенческо естество по делото са данните по от решението за домашно насилие, но не се
дължи на психическо разстройство. Повтаря, че няма медицивски причини поради които Ф.
Г. да представлява опасност за детето си. На въпроси на К. Г. д-р. Св.В. отговаря, че не е
установил конкретна причина, която да отключва агресия у Ф. Г.. Възможно е личностовите
му особености да имат отношение към реакциите му, но това са личностови особености.
Той разбира действията си и отговаря за тях. С психотерапия и медикаменти не може да се
промени личността, но личностовото разстройство може евентуално да се повлияе и то
частично от продължителна психотерапия. Възможно е поведението на едно лице да се
дължи на на някакви културни особености, но в.л. заявява, че не може да твърди това, още
по-малко за Ф. Г. конкретно, че поведението му се обясни културално.
Отново на въззивна инстанция е изслушано заключението по допуснатата СПЕ,
18
изготвено от вещото лице Ал.Ц.-психолог. Според него, детето К. има силна емоционална
връзка на сигурна привързаност към своята майка, но такава с бащата не е изградена.
Налична е връзка между детето и бащата, но тя все още е в процес на развитие, дефицитарна
еи не може да се определи като връзка на сигурна привързаност. Детето не се притеснява да
участва в съвместни дейности и игри със своя баща, но осъществява слаб физически и
вербален контакт с него. Епизодично изразява позитивни емоции от съвместната им дейност.
Към момента на раздялата на родителите не е била изградена и налична , така, че по своята
същност не може да се обсъжда СРО. При различните форми на насилие, включително и
вербална, на които детето е било свидетел епизодично, не сладва да се обсъжда СРО, т.к.
евентуалното недоверие и враждебност на детето е оправдана. Предвид срещите, които се
осъществяват към момента , има позитивно развитие, в сравнение с отношението на детето
към неговия баща, в сравнение с периода от преди една година.
В о.с.з. на 07.04.2025г. вещото лице Ал.Ц. поддържа даденото от него заключение.
Същественото е, че връзката баща-дете тепърва се изгражда. Понеже вещото лице е
участвал в изготвянето на заключение по предходна експертиза и в настоящата, то той
отчита промяна в отношенита между детето К. и Ф. Г. и то в позитивна насока. Изказва
очудване от факта, че ползваната социална услуга от м.октомври е дала такъв напредък в
емоционална връзка между детето и бащатата при положение, че между тях съществува
сериозна езикова бариера. Становището на вещото лице-психолог е, че понеже връзката
межде детето и бащата е в развитие и не е достигнала етапа „емоционална връзка на сигурна
привързаност“ и не следва да се осъществяват все още контакти извън контролирана и
защитена среда. Не може и да прогнозира след колко време би могло да се достигне до такъв
момент, но към моменнта тази връзка не е пълноценно развита. Бащата има много слаб
контрол върху импулсите си и не успява да овладее емоциите си напълно, особено в
присъствието на майката. Детето не е пожелало да остане с баща си и вещото лице, в
отъствието на майка си. През цялото време детето е било в скута на майка си, до стола на
майка си, право или наведено над масичката, където играели морски шах, но от страната на
майка си. Вещото лице счита, че детето трябва да е по-самостотелно, без да се омаловажава
ролята на майчината фигура и без да се разрушава сигурната връзка на привързаност. Детето
трябва да се научи да е по-самостоятелно, без майка си. Тук е ролята на бащината фигура-
„да откъсне“ малко детето от майката“. Това е идеята на родителството. При обследването,
детето не е позволило на бащата да го прегърне, отдръпнало се два пъти при опитите на
бащата. Те са се докосвали с пръсти, подавали си ръце. За тази реакция на детето вещото
лице заявява ,че не може да направи генерализиран извод, че се дължи единствено на
присъствието на майката. Самото дете е в период на егоцентризъм в развитието си, в
момент на импулс, в момент на желание. Няма да е реално ако се тълкува това, че К. веднъж
прегръща баща си, а друг път-не, само през линията на майчината фигура. Смята още, че във
възрастта в която е било детето К., когато се се разделяли родителите е невъзможно то да е
целенасочено програмирано от своята майка към отчуждение от бащата, защото то няма на
тази възраст 2-3 годинки ментално изградена нервна система, за да успее да проумее такова
поведение на майка си. На въпроса дали е възможно повлияване, което не е непременно
19
целенасочено, вещото лице отговаря, че по линия на травматизма не следва да се търси
причина защо едно дете е враждебно към родителя, който е отчужден. Така, тревожността на
майката се засилва и детето усеща тази тревожност в присъствието на този обект, към който
е насочена тревожността. Дава препоръка и към Ф. Г. да не бъде толкова емоционален и
импулсивен, особено в присъствието на детето. Следва да не бъде такъв към майката,
защото детето усеща и неговите емоции и и всичко онова което бащата предава към
майката като отношение.
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на две групи
свидетели-П.Ч.Ч., Н.И. Г. и К.И.Ч., водени от ищцата и П.Ф.Л.ДЖ., водена от ответника.
Св. Ч. излага, че познава К. от 2009 г., а Ф. от три дни преди сватбата им, като е
приятел и на двете страни. Познава и дъщеря им К., която е на 3 години. Заявява, че
проблемите между К. и Ф. започнали още от първата брачна нощ, когато имало насилие и
скоро след сключване на брака се разделили, без да може да каже кога точно. К. се опитвала
да помогне на Ф., двамата ходили по леК., но без резултат, нещата ескалирали още повече.
Свидетелят излага, че през първите две и половина години от живота на детето то било
изцяло под грижите на К., не знае дали Ф. я е подпомагал. Той започнал да проявява интерес
към К. откакто започнало делото. Ф. му казал, че иска да вижда К.. Преди това не го е
споменавал. Няма лични наблюдения как точно се осъществява контактът на Ф. с К., но той
не говори български, а детето не говори английски. Ф. предлагал на свидетеля той да вземе
децата си и да излязат заедно с К.. Няколко пъти му изпращал снимки. Свидетелят съветвал
бащата да започне да учи български, но не му е известно Ф. да го е послушал. Сега може да
е започнал. Четири-пет години, откакто е в страната не е полагал усилия. Една откъслечна
дума, две и продължавал да говори на английски. Ч. не бил присъствал на актове на
физическо насилие от страна на Ф., а само на вербално, но е виждал последиците от такива -
счупен нос. Знае за случилото се в първата брачна нощ от К., но то съвпада със случилото се
с предишната съпруга на Ф.. Свидетелят смята, че Ф. е опасен за детето. Той застрашава
живота и здравето на К., а твърди, че я обича. Би бил опасен да остава насаме с К., която
също твърди, че обича. Както е пребивал и унижавал съпругата си няколко пъти, счита, че
може да го направи и с детето.
Св. Г. се установява, че същата познава К. от над 15 години, а Ф. - от стъпването му на
летището в София. Тя го взела от летището и го приела в дома си за два дни. Сочи, че К. и
Ф. имат детет на тири години и няколко месеца. К. се грижи за детето с помощта на майка
си. В момента знае, че Ф. живее на друго място. В началото се е грижел финансово за
детето, сега мисли, че не. Поради ситуациите в които е попадала К., тя има притеснения от
индивидуалн срещи на Ф. с детето. Била е свидетел на разправии между К. и Ф., на
вербална агресия от негова страна дори в собствения й дом. Не е виждала Ф. да полага
физически грижи за момиченцето. Виждала е негови снимки с детето. „Усмихнати лица на
снимки, както застава всеки, когато се снима“.
Св. Ч., съпруг на сестрата на К. Г., чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК. Заявява, че познава Ф. от 2018г., когато дошъл в България да сключи брак
20
с К.. Месец след като пристигнал, К. и Ф. сключили брак, а тържеството било след още един
месец. От тогава започнали проява на агресия. Със съпругата му узнали две-три седмици по-
късно. Отначало К. криела, но споделила на кумовете си, при които се изнесла да живее от
страх за живота си около месец по-късно. След сключването на брака нямало ясни
свидетелства за щастлив брак. И двамата младоженци ходели умислени, не така усмихнати,
като хора, които току-що са встъпили в брак. К. се изнесла от собственото си жилище, а той
останал там да живее. Няколко пъти К. правела опити да се подобрят отношенията, но всеки
път опитите й завършвали с агресия. Стигнало се до счупване на носа й, до викане на
полиция от съседи. Многократно е бил викан по телефона от К. след проява на агресия от
страна на Ф.. Някой път си тръгвала с него за да отиде в квартирата при майка си или
напускала за да отиде при тях, за да се чувства на безопасно място. Свидетелят разговарял с
Ф., но той винаги смекчавал нещата, че само леко бил побутнал К., но синините по тялото й
според свидетеля не могат да са в резултат от побутване.“Това е човек, който е душен, който
е ритан, върху когото е упражнявана агресия“. Една сутрин К. му писала съобщение, че е със
счупен нос. Тя пак се опитвала да го оневини, че станало без да искал. Това е било поредния
изблик и той не е бил в състояние да се контролира, за да извикат съседите полиция да
проверят какво се случва в този апартамент. Нещо явно се е случвало, а не просто изпуснат
предмет, с който е счупен носа на човек. На въпрос защо се е налагало К. да се изнася от
жилището и как се е върнала, свидетелят обяснява, че към онзи момент Ф. нямал доходи.
Поне първата една година е бил изцяло на издръжка на К.. Когато си намерил работа и
започнал да получава доходи напуснал жилището и се установил на квартира в
непосредствена близост до дома на К.. За бременността на К. разбрали след инцидента със
счупения й нос и след като се опитвали да бъдат заедно. К. живеела при майка си. През
няколко дни тя се обаждалаа да получи помощ поради проява на насилие, да присъстват, да
се отзоват , за да не се стигне до по-сериозна ситуация. Когато се родило детето, съпрузите
не живеели заедно. Ф. идвал, виждал К., но не е поемал изцяло грижите за нея, като да я
къпе, да я храни, да сменя памперси. Грижите се полагали от К. и майка й. Свидетелят
споделя за инцидент при който Ф. дошъл, но нещо се ядосал, скарали се и К. го помолила да
напусне. Той тръгнал да излиза, но не напуснал апартамента, а се скрил в тъмния коридор. К.
и майка й много се уплашили. От тогава К. предпочита да се срещат и той да вижда детето
навън. Дори и навън техни познати питали какво става с К. и Ф., като ги виждали по лиците
да са в спор, бутания, дискусии. Споделя за случилото се на едно Коледно тържество в дома
им, без да може да посочи точно годината, когато вече било станало много късно, но Ф.
търсел някакво обяснение от К.. Присъствали още той, съпругата му, майката на К.. Ф.
започнал да се ядосва, да повишава тон. Не искал да се успокои, продължавал да я притиска
да получи обяснение. Свидетелят го помолил да си тръгне и не разваля празника. Обяснява,
че неупотреба на алкохол го подтиква да проявява агресия или К. да го предизвиква. Сеща
се за някакви стари случки, явно нерешен проблем съществува и той иска да се реши тук и
сега, неотложно. Контактите на Ф. с К. са под формата на игри. На проявена грижа от негова
страна не е бил свидетел. Допреди година-година и половина неговият български не е бил
достатъчен за да обгрижва детето с всичките му нужди. Има езикова бариера. Сега какво е
21
състоянието на контактите им не знае, защото са преустановили комуникация. Знае, че се е
опитвал да говори на български, но продължава на основния му език-английски. К. не
говори английски. Свдетелят е присъствал на провежданите онлайн срещи между Ф. и К..
Единият път детето се било заиграло и не проявявало интерес към баща си. Казало: „не
разбирам“ в смисъл, че не разбира какво й говори баща й. Знае, че последно Ф. е работил
като фитнес инструктор. Работи онлайн с америкатски клиенти. Опитал се да организира
някакво парти в зала, но не се получило. Виждал е К. когато за пръв път Ф. й посегнал със
синини рани по по шията, по скулите. Тогава бил счупен и телефона й. Разбрал, че К. е била
принуждавана да спи на земята, защото Ф. не й разрешавал да легне в леглота. Попитал го за
случилото се, но не получил отговор. Видял я после със счупен нос. За този инцидент
свидетелят знае, че като дошла полиция тя се скрила със счпения нос в банята, вместо да
излезе, защото се страхувала да не арестуват Ф. или го преследват наказателно. Свидетелят
знае, че Ф. е ходил да вижда бебето през ден, но най-малко когато и майката на К. е там, за
да не остава насаме с него. Знае, че ходел да взема храната за детето от детската кухня. Ч.
бил свидетел как един път Ф. използвал вземането на храната да възбуди спор с К. и за да я
накаже, детето К. се оказало без храна, т.к. не я занесъл. Знае, че той е излизал на разходка с
бебето, без присъствието на К. и майка й за час-два-три и го връщал в дома на майката.
Веднъж, когато били излезли заедно, К. пак повикала полиция. След това намалели срещите
на Ф. с детето. Когато К. пораснала и можела да говори, веднъж свидетелят присъствал,
когато като го попита нещо Ф., то очаквало превод от майка си. Ф. имал и базови познания
по български език. Като разбере какво я пита, отговаряла на български език. Двамата пеели
заедно песнички. Веднъж онлайн среща между детето и баща му се осъщствила от дома на
свидетеля. След срещата детето било щастливо, защото баща й показал подарък, който ще
получи и К. го харесала. Споделила с тях за подаръка. ЗНае, че двукратно след среща, когато
детето е ставало свидетел на вербална агресия между родителите си, вечерта се напокавало.
Единият път било когато майката извикала полиция по време на разходка. Веднъж оставил
детето си под надзора на Ф., докато бил с К.. На въпроса на адвоката на Ф. Г. не се ли е
притеснявал да остави детето си при него, свидетелят е отвърнал, че е било за малко и на
обществено място. Би се страхувал да остави детето си на Ф. в закрито помещение.
Св. П.Ф.Л.ДЖ. заявява на съда, че познава Ф. от лятото на 2022г. Познава и дъщеря
му К.. Отначало се виждали доста често с Ф., сега не толкова. Сочи, че два пъти е вждал
детето. Първият път било през лятото на 2022г. Били на плаж към 11-12ч. На Централния
плаж. Останали час-час и половина. Бащата бил сам с К. и носел всичко за малкото дете-
бански, крем, шапка и храна. Детето се притеснявало от тях, като непознати хора. Все
гледало да е до баща си, да го прегръща и целува. Бащата бил много мил с дъщеря си.
Играел с нея, влизали заедно във водата, играели си на пясъка. Бащата й давал храна, мажел
я с крем против слънце. Храната била сготвена от Ф., домашно приготвена. Детето я яло.
Другата среща била на Макдрайв. Връщали се от Албена от салса фестивал и оставили Ф. и
приятелка на свидетелката на Макдрайв. Към Ф. се приближила К. с детето К. в количка.
Видели от колата К. как вика, как му се кара. Видяла по изражението на лицето й, че е
ядосана. Не разбрала за какво. Заявявя, че откакто се познават никога не е виждала Ф.
22
гневен, ядосан. Оплаквал се, че съпругата му не дава детето, защото са в развод. Той бил
много потиснат депресиран от това. Почти плачел през цялото време, поболял се от тази
ситуация, ходел по леК. през м.февруари 2023г. Може да е било на психолог. Той се бори за
дъщеря си. Прави всичко възможно да може да се вижда с нея. Заявява, че е виждала снимка
и статия, в която говори, че е имал проблеми с жената, с която е съжителствал в Америка.
Семейни проблеми. Знае, че Ф. и К. са се разделили, защото не се разбират. Не знае да е
имало домашно насилие. Може напачатаният текст да е набран от някого на компютър към
снимката. Снимката с напечатания текст получила от груповия чат на групата от
латиноамериканци, които ходят на салса.
На въззивна инстанция е разпитана свидетелката П. Р. С., призована по искане на
въззивника. Тя сочи, че е присъствала на по-голямата от срещите между бащата и детето К..
Обяснява как протичат те. С колега , също специалист посрещат детето пред сградата на
комплекса. Вземат го от майката и го качват горе в стаята, където чака бащата. Бащата го
поздравява. Понякога и детето поздравява, понякога мълчи. Към момента срещите се
осъществяват доста по-добре отколкото в началото в края на м.септември 2024г. В началото
сключили договор и започнали срещите. Те се провеждат регулярно, както са определени от
съда. Няма пропуснати срещи, с изключение на една през м.януари 2025г., когато детето е
било болно. Бащата и детето комуникират. Бащата носи лаптоп и ползва програмата Google
преводач. Има заучени фрази, изрази, пита „как е“ на български език. Това, което иска да
каже на детето го казва пред компютъра на английски език и като чуе преводача, го повтаря
на български. По-трудно е когато детето му отговаря. По принцип присъстващите не
хпомагат при срещите, т.к. са срещи мужду родителя и детето. Работата им е да седят и
наблюдават като цяло контакта. Естествено ако има голямо затруднение се намесват. Ако
бащата изпита затруднение, той кара детето да повтаря пред Google преводач това което
иска да каже, докато разбере отговора. Бащата пита детето за детската градина, има ли
прятели, какво прави в ежедневието си. Пита какво прави вкъщи, какво става с подаръците,
които й носи в контактния център. Някои от подаръците детето прибира у дома. Бащата носи
игри, които да играят на място и после ги прибира , за да могат следващия път да играят пак
на тях. Като цяло изключително кратки разговори се водят. Детето е много търпеливо.
Проявява търпение, но в един момент губи интерес от това бавене. При последните срещи
детето позволява физически контакт на баща си, прегръща го, позволява му да целуне
ръчичката й, сбогува си с него. В момента, когато детето каже, че иска да прекъсне контакта
и иска да си тръгне, срещата се прекъсва. Всеки път срещите са с различна
продължителност. Има срещи от 1.30ч., дори 2ч., както е отредено, но максимумът е 1.30ч.
времето, което прекарва детето в Контактния център. В началото срещите били по 10-15
минути. Има случаи в които срещата е продължила дълго и на следващия път срещата е за
кратко. На въпроса защо, детето е отговаряло: „Просто искам да си тръгвам, искам да отида
да играя, искам да отида в парка и др.“. последният подърък, който детето получило от
баща си бил парфюм. На следващия път бащата го попитал какво е станало с парфюма.
Детето отговорило, че го е сложило на кухненския плот и го използва. Случвало се е под
формата на игра детето да рисува и пише книжка. Случило се бащата успешно да поправи
23
написаното от детето на български език. . Бащата е давал 3-4 пъти подаръци на К.. Детето
хвече е по-спокойно. Според социалния работник това се дължи на обстоятелството, че
детето поднава специалистите, чувства се спокойна в средата, в която се провеждат срещите.
Започва да изгражда позитивна представа за образа на бащата. В началото било по-
различно. Сега Ф. Г. е познат човек, той е „тати“. По-голямо значение все пак има
спокойната среда. Случвало се е когато г-н Г. се опитва да накара детето да играе на нещо
друго и детето отказва. Когато откаже се намира друга игра, с която да се занимава. Бащата
сам се сеща. Не се е налагало намеса в такъв случай. Понякога детето проявава радост като
вижда баща си, понякога е като по-сънена. Като цяло срещите преминават добре и детето
доста се забавлява в игрите с баща си. Не е виждала реакция от страна на детето, изразяваща
радост, желание да контактува с близзък. Когато се разделят детето е по-предразположено
към баща си. Казват си „Чао-чао“. На този етап детето позволява физичести контакт, да
седят един до друг, да го докосва. На последните две срещи детето само го прегърнало.
Страните са изслушани от ВРС, на основание чл. 59, ал.6 СК и от въззивния състав
също. .
Пред ВОС е изслушана на осн. чл. 59, ал. 6 от СК и майката на К. П. П.-В. А. П.. Тя
заявява, че живее с дъщеря си и детето К. в дома на дъщеря си. Тя живее там и помага в
отглеждането на К.. Не би поела ангажимент да води детето при бащата, защото не би
доброволно предоставила детето на бащата. Не поема ангажимента защото е онкоболна и й
предстои друга операция и освен това вдига кръвното налягане. По повод на последното не
иска да се среща с бащата. Освен това е била свидетел на физически и психически тормоз
от страна на Ф. Г. по отношение на дъщеря си и не би го преживяла отново. Притеснява си и
детето да остане само с баща си. До завеждане на делото през 2022г. Ф. е идвал в дома на К.,
но не е поемал никакви грижи. Идва, гледа си в телефона или спи на дивана, на килима се
търкалля. Не е грижовен. Имало е периоди и по цял месец не се е интересувал от К.. Не е
поемал никакъв ангажимент за детето. Не е излизал сам на разходка с него. Виждала е Ф. да
крещи. Крещи пред детето, а то се стресира. Тя цялата трепери. На детето е крещял, когато
„не е неговата“. Той не търпи отказ. Не иска да чува думата „не“. Не помни конкретен повод.
Сочи, че детето не иска да разговаря с баща си. На сила не я карат. Предоставят на детето да
реши. То казва: „Искам да си играя, не искам да разговарям с Фер /Така нариба баща си/“ и
тича из къщи, играе си. Детето не е питало за срещи с баща си. „Не седи на компютъра,
много рядко сяда, но почти не. Изобщо не“. Притеснило се, като разбрало, че може да ходи
при тати без мама. „Може да ходи, може да се отсъди, нали все пак детето трябва да е
подготвено. Детето е чуло“.
По делото е приложено Удостоверение № Ф-271/25.10.2024г., изд. от Фондация „SOS
Семейства в риск“-Варна. Според посоченото удостоверение Ф. Е. Г. е преминал
„Специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие“ въз основа на
пналожена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН със заповед за защита № 63/23.05.2024г. по гр.д.
№ 4967/2023г. на 9-ти състав на ВРС. Посещавал е редовно занятията по програмата в
периода от 02.08.2024г. до 14.10.2024г.
24
По въззивното дело са представени така също протоколите от проведените от Ф. Е. Г.,
съответно К. П. психологически консултации, както и всички протоколи от проведените
срещи между детето К. и баща й Ф. Е. Г. в КЦ с ползваната социална услуга
„Застъпничество и посредничество“ от КСУ Аспарухово.
Относно вината.
Не е спорно, че страните са съпрузи по силата на сключения на 08.06.2018г.
граждански брак, за което е съставен акт № 0541/08.06.2018г. на длъжностното лице по
гражданско състояние в гр.Варна. От брака си имат родено едно дете К., р. 27.0.2019г.
В настоящото производство предмет на изследване е виновното поведение на
ищцата, доколкото тя е поискала произнасяне за вината на ответника за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, на осн. чл. 49, ал. 3 от ГПК, а той от своя страна е навел
твърдения, че вина носят двамата съпрузи. След срока за писмен отговор на исковата молба
ответникът е представил становище, в което е изложил, че още от самото начало на брака
им, отношенията между него и ищцата прераснали в конфликтни, като споровете между тях
зачестили, поради което и малко след сватбата съпрузите заживели отделно и през по-
голямата част от брака си те не живели в един дом.
Доколкото съпругата К. П. Г. е поискала от съда да се произнесе по въпроса за вината,
като смята, че виновен е съпругът й по изложените от нея причини, то съдът дължи
произнасяне, независимо дали другият съпруг е поискал такова произнасяне. Дори може да
бъде прието от съда, че виновният съпруг е този, който твърди вина у другия. За да се
получи такъв резултат следва да бъдат наведени своевременно конкретни твърдения за
брачната вина на този съпруг, които съдът да изследва.
Видно първоинстанционният съд е приел, че вина носи ответникът Ф. Е. Г.. Той не е
подал жалба срещу първоинстанционното рещение в тази част. Поискал е произнасяне и за
вината на съпругата си К. П. Г., но е посочил влошените им отношения, честите скандали и
разделния начин на живот. Кой от съпрузите е виновен за това състояние на брачната
връзка? Той нито твърди, че К. П. е предизвиквала скандалите, нито, че самоволно е
напуснала съвместно обитаваното от тях жилище, нейна собственост, още по-малко
успешно да е доказал такова поведение от нейна страна. За сметка на това
първоинстанционният съд е приел за доказано със свидетелските показания на всички
водените от нея свидетели, заключенията на вещите лица по допуснатите от съда експертизи
и вземайки предвид резултата от заведеното от нея дело по ЗЗДН, завършило с издаването на
заповед за защита, потвърждаващи получаната от САЩ информация за предходни негови
подобни прояви, че той е упражнявал физически и психически тормоз над съпругата си.
Такова поведение на единия брачен партньор неминуемо води до влошени отношения,
неразбирателства, последвани от фактическа раздяла. Вярно, че водената от съпруга
свидетелка Парра Франко Лейди свидетелства, че веднъж видяла как К. П. се кара на
25
съпруга си, но не установява нито обстоятелствата които са ядосали жена му, нито
причината за повишения й тон.
Следва да бъде отчетено това, че К. П. Г. е положила усилия да запази брака си, като
е потърсила помощ при пастора от църквата, която посещават двамата с Ф. Г., като е
настоявала да посети леК.-двама психиатри и невролог, за установяване за причината за
проявите му на агресия и веднъж принудена да напусне дома си, като е позволила на
съпруга си да продължи да живее в жилището й, защото няма работа и е сам в България, тя
е решила да даде втори шанс на връзката си и запазване на брака си, връщайки се при
съпруга си. От събраните по делото доказателства става ясно как са завършили за нея тези
опити-душене, ритници и счупен нос.
Ето кой е виновният съпруг-Ф. Е. Г..
Поради съвпадане на изводите на ВОС с обжалваното първоинстанционно решение,
последното следва да бъде потвърдено в частта. и това е неговата брачна вина.
Относно режима на лични отношения на Ф. Е. Г. и детето К., р. ***
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето К., р.
*** е предоставено на майката, на бащата следва да бъде предоставен режим на лични
отношения с него. Би следвало съдът да определи режим на лични отношения, такъв, че да
отговаря на интереса на детето да контактува с двамата си родители, колкото е възможно по-
пълноценно с оглед правилното му емоционално и психическо развитие и като се отглежда
от майката, да има контакти с баща си, но съобразен с установените по делото
обстоятелства.
Най-напред следва да бъде посочено, че след като е постановено решение №
1862/22.06.2024г. по гр.д. № 20233110104967 по описа за 2023г. на ВРС, влязло в сила на
10.06.2024г. и издадена въз основа на това решение заповед за защита № 63/23.05.2024г. по
гр.д. № 20233110104967 по описа за 2023г. на ВРС, то действието на заповед за незабавна
защита № 63/24.04.2023 г. по гр. д. № 4967/2023 г. на ВРС е преустановено, а наложената по
чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН е изпълнена, видно от удостоверение № Ф-271/25.10.2024г., изд. от
Фондация „SOS Семейства в риск“-Варна, а мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН не води до
ограничения при изпълняване на режима на лични отношения между бащата и детето.
Първият определен от ВРС период от 6-месеца след отпадане на мерките по заповед за
незабавна защита № 63/24.04.2023г. или до изтичане на мерките, които са били наложени от
съда е изтекъл и като загубил действие и няма да бъде обсъждан. Ако се изпълняваше така
определения с обжалваното решение на ВРС режим на лични отношения, действащ би бил
периода от следващите 6 месеца, който се изпълнява в защитена среда и изтича само след
няколко дни.
Настоящият състав взема предвид и постановените с протоколно определение от
05.09.2024г. в о.с.з. привременни мерки, които се изпълняват и до момента, както следва:
26
всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10.00ч. до 12.00ч. и в неделя от 10.00ч.
до 12.00ч. в защитена среда, като контактите се осъществяват в Център за обществена
подкрепа „Бъдеще за децата на Аспарухово“ в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни
будители“ № 5, в присътвието на социален работник или детски психолог.
Според събраните по делото доказателства така определеният по силата на
постановените от ВОС привременни мерки режим на срещи между бащата Ф. Г. и детето К.
се изпълнява редовно, с изключение на само един път, през м.януари 2025г., когато К. е била
болна. Бащата е поискал от съда ежеседмичен режим с детето си, независимо от това дали
ще е през седмицата или в събота и неделя, а майката е заявила, че предпочита такъв всяка
седмица в петък.
Съдът съобразява най-вече становищата на вещите лица по изслушаното заключение
по допуснатата КСППЕ по първоинстанционното дело, както и заключенията на вещите
лица психиатър и невролог по допуснатата КСМЕ от ВОС и разбира се заключението на
вещото лице Ал.Ц., изслушано също на въззивна инстанция.
Видно в заключението си вещите лица д-р М. Т. и психолога Д. П., работили с детето
и родителите в самото начало на 2024г. се наблюдава непълноценно изградена
емоционално-доверителна връзка между детето и баща му. Вещото лице психиатър е
установило органични промени при бащата и е изказало предположение за възможно негово
заболяване от епилепсия или друго неврологично заболяване. Препоръчало е последващо
обследване по посока на установяване наличието на такова или отхвърляне на такава
диагноза. Поради това на въззивна инстанция е изслушано заключението на вещи лица
невролог и психиатър, доколкото сферите им на познания и работа са гранични. Двете вещи
лица заемат становище, че Ф. Г. няма клинични и параклинични данни за неврологично
изследване. Документално са установили поставена му диагноза „Паническо разстройство“,
но същата не може да бъде потвърдена, защото не установяват актуални съмптоми на
разстройство. Няма и медицински основания/заболявания, които да нарушават
способностите на Ф. Г. да се грижи за детето К. или медицински причини да налагат срещите
да се осъществяват в защитена среда. При така изслушаното заключение, съдът е допуснал и
актуална СПЕ, вещото лице по която психологът Ал.Ц. е изготвил заключение. Настоящият
състав възприема това заключение, като отразяващо актуалното състояние на отношенията
между детето и бащата и макар оспорено от въззивната страна се цени, като компетентно
дадено. Причината за оспорване на заключението е установеното в о.с.з. на 07.04.2025г., че
вещото лице не е използвал рисувателни тестове при изследване на детето К.. Вещото лице
притежава специални знания, с които съдът не разполага и въз основа на тези си специални
знания определя какви методи на изследване да прилага, така, че да даде пълен и
категоричен отговор на поставените му от съда въпроси. Именно в рамките на тази си
автономност, психологът е провел изследнане и се е ангажирал с представеното от него
заключение. Не са ангажирани от страната и доказателства с оглед предприетото оспорване.
Последното е неоснователно. Според вещото лице връзката между детето К. и баща му е
претърпяла значително развитие, стъпвайки на събраните по делото доказателства и
27
впечатления от предходно по друго дело проведено изследване и то в положителна посока.
Очуден е от резултата, в следствие на извършваната работа от социалните работници и
психолога при ДСП-Варна по предаставената социалрна услуга. Поддържа, че въпреки
положителното развитие на отношенията, че детето има изградена силна емоционална
връзка на привързаност към своята майка, но такава с бащата не е изградена. Тя е в процес
на развитие, дефицитна е и не може да се определи като връзка на сигурна привързаност.
Заявява отговорно в о.с.з., че препоръчва срещите да се предвидят в защитена среда и не
може да се ангажира с прогноза колко време е необходимо. Изтъква също така
необходимостта на двамата родители да провеждат работа с психотерапевт. Майката следва
да работи за превъзмогване на травматичните си преживявания от миналото и страховете,
които храни за контактите на К. с бащата, последният-да преодолее травмите от минали
преживявания, добивайки добър импулсивен контрол.
Ръководейки се установеното от вещите лица и техните препоръки, както и от
събраните по делото доказателства за това как протичат срещите между детето и бащата,
съобразно свидетелските показания на св. П. С. и протоколите от Контактен център и
протоколите от провежданите психологически консултации от двамата родители,
настоящият състав намира, че през период от 6 месеца, считано от датата на влизане на
решението в сила, срещите между бащата Ф. Е. Г. и детето К. следва да се провеждат всяка
втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10.00ч. до 12.00ч. и в неделя от 10.00ч. до
12.00ч. в защитена среда в Център за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на
Аспарухово“ в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“, № 5 в присъствието на
социален работник или детски психолог. Не следва срещите да се провеждат всяка седмица
както иска бащата, за да има своето време с детето и майката, реципрочно на преодставената
на бащата възможност за това. Тя работи през седмицата, но почива и може да прекара
време с детето си първата и трета събота и неделя от месеца. Следва да може да планува как
да прекарва свободното си време с К., като си организират кратки почивки и предприемат
пътувания с опознавателен характер и забавление. Скоро детето ще започне училище и не
следва срещите в контактен център да съвпадат с учебното му време или след училище се
налага да бързат за среща, прекосявайки целия град на път за кв. Аспарухово. В свободните
от срещи с бащата съботи и недели, майката може да се занимава допълнително с детето си,
като го подпомага в учебната дейност. Така, подпомагана от специалистите в Контактния
център, връзката между детето и бащата ще укрепне и възникне целената емоционална
привързаност. Същевременно и двамата родители ще имат време да работят с психотерапевт
за преодоляване на травматичните си преживявания, майката-нейните страхове, бащата-
импулсивното си поведение. Очевидно този режим е удобен за страните, щом се провежда
редовно и и се отразява добре на общуването между Ф. Г. и дъщеря му видно от събраните
по делото доказателства за това. Не би следвало да е по-продължителен контактът, т.к. до
сега не са успели бащата и детето да ползват целия период от 2 астрономически часа, а и за
да е възможно бащата да привлече и задържи вниманието на детето върху обичайните за
срещите им дейности-игри, рисуване, писане на книжки, разговори, споделяне.
28
След първите 6 месеца, срещите следва да се осъществяват без това да става в
защитена среда, като бащата може да вижда и взема при сабе си детето К. всяка втора и
четвърта седмица от месеца в събота от 10.00ч. до 17.00ч. и в неделя от 10.00ч. до 17.00ч.,
без преспиване, за Коледа на 26.12. от 10.00ч. до 17.00ч., за Нова година-на 02.01. от 10.00ч.
до 17.00ч., за Великден-на Светли понеделник според Правослевния календар-от 10.00ч. до
17.00ч., на рождения ден на бащата-11.10. всяка година от 10.00ч. до 17.00ч. ако е почивен
ден, а ако е учебен ден-след учебни занятия до 19.00ч. на същия ден, както и за рождения
ден на детето-27.09.-на начетна година от 10.00ч. до 17.00ч., ако е почивен ден, а ако е
учебен ден-след учебни занятия до 19.00ч. на същия ден, а на четна година-на другия ден-
28.09. от 10.00ч. до 17.00ч. ако е почивен ден, а ако е учебен ден-след учебни занятия до
19.00ч. на същия ден. Във всички случаи бащата следва да взема детето, като майката го
предава пред входа на сградата в гр. Варна, ул. „Б.Т.“, № 12, и го връща на майката пак там.
Не следва предаването на детето да става в дома на майката, поради влошените отношения
между двамата съпрузи и невъзможността на бабата на детето по майчина линия- В. А. П. да
се ангажира с това, а на обществено място.
В зависимост от промените, които може да настъпят с развитието на връзката баща-
дете и между самите родители, при съществено изменение на обстоятелствата, при които
понастоящем е определен режима на лични отношения, разбира се същият може да бъде
изменен от съда, на осн. чл. 59, ал. 9 от СК.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено друго в
частта, съобразно определения по-горе режим на лични отношения.
Относно издръжката в полза на детето К., р. *** на осн. чл. 149 от СК за периода
от 01.05.2022г. до 07.11.2022г.
След като родителските права по отношение на детето К., р. *** се упражняват от
майката, бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка, като съдът се произнесе и по
направеното искане за присъждане на такава и за миналия период по реда на чл. 149 от СК.
Настоящият състав има предвид представените от Ф. Е. Г. доказателства за
извършени от него плащания на издръжка за детето К. за исковия период от 01.05.2022г. до
07.11.2022г., направени авансово, т.е. преди посочения период, според изпратеното до К. П.
съобщение за това. Сумите са превеждани по банковата сметка на майката, посочена от
самата нея в исковата молба. Видно, той е превел на 14.04.2022г.-600.00лв., на 21.02.2022г.-
800.00лв., на 19.02.2022г.-40.00лв., на 18.01.2022г.-5.00лв. и на 08.12.2021г.-1100.00лв. или
общо 2545.00лв. Превел е и на 17.03.-200.00лв., на 22.01.-300.00лв. и на 09.05.2023г.-
250.00лв.
Действително плащанията на 13.03. и на 17.03. не могжат да бъдат взети предвид,
понеже не е ясно през коя година са направени, доколкото липсва удостоверяване и съдът не
29
е в състояние да направи преценка за относимостта им по спора. Плащането от 09.05.2023г.
определено не касае исковия период, а го следва и следователно не може да представлява
предварително плащане. авансово плащане.
Следва да бъде прието, че горепосочените плащания, направени в периода от
м.12.2021г. до м.04.2022г. в общ размер на 2545.00лв. са такива за издръжката на детето К. и
в периода от 01.05.2022г. до 07.11.2022г., като предварително заплатени или за период от
общо 11 месеца и 7 дни, включая исковия период от 6п месеца и 7 дни. Този извод
настоящият състав прави, като взема предвид изявлението на майката на детето-К. П., че до
м.04.2022г. бащата е плащал издръжка почти през месец и в размер между 500.00лв. и
1200.00лв., в какъвто смисъл са твърденията й в исковата молба. Но определеният размер на
месечната издръжка за детето К. е в далеч по-нисък размер-само 300.00лв. Следва да бъде
прието още, че преди 01.05.2022г. Ф. Г. е бил платил дължимата издръжка, т.к. претенции на
ищцата преди тази дата няма, а съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК е могла да
претендира издръжка от 10.10.2021г., след като искът й е заведен на 09.11.2022г., но не е. К.
П. е отговорила пред ВОС на въпрос на насрещната страна по реда на чл. 176 от ГПК, че
сумата от 2545.00лв. не представлява издръжка за детето К. за исковия период. От една
страна тя не е заявила за какво друго ако не за издръжка е получила превежданите суми, а от
друга-действително те не са платени в исковия период но част от сумата касае
предварително плащане за този период.
Така, при определен размер на издръжката от 300.00лв. месечно, за периода от
м.12.2021г. до 07.11.2022г., който е 11 месеца и 7 дни, дължимият размер на издръжката би
бил сбор от сумата от 3300.00лв. /изчислена по израза 300.00лв. месечно х 11 месеца./ и
70.00лв. /получена по израза 300.00лв. месечно х 7 дни / 30 дни/ или 3370.00лв. общо.
Разликата между дължимата сума и заплатената за периода от 11 месеца и 7 дни е 825.00лв.
Това е дължимия остатък за издръжката на К. в исковия период- от 01.05.2022г. до
07.11.2022г., т.к. приемаме, че за периода от м.12.2021г. до м.04.2022г. включително,
дължимата месечна издръжка за детето К. в размер на по 300.00лв., Ф. Г. е заплатил в пълен
размер. Дължимият остатък от 825.00лв. е такъв за периода от 01.05.2022г. до 07.11.2022г.
Искът с правно осн. чл. 149 от СК е основателен до размера на сумата от 825.00лв.,
до която част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но отменено за
разликата над 825.00лв. до присъдените 1870.00лв. и в тази част исковата претенция
отхвърлена.
По разноските
С оглед изхода на спора, не се налага призчисляване на разноските, присъдени с
първоинстанционното решение на осн. чл. 329, ал. 1, предл. 1 от ГПК, в която част следва да
бъде потвърдено. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение само в частта, в
която в тежест на Ф. Г. е възложено плащането на д.т., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по иска с
30
правно осн. чл. 149 от СК за разликата над 33.00лв. до 74.80лв., а до размера на 33.00лв.-
потвърдено.
Пак с оглед изхода на спора, не се следват разноски за въззивната инстанция в полза
на въззивника Ф. Е. Г.. Той следва да бъде осъден да заплати на К. П. П. сумата от
2250.00лв. на осн. чл. 329, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнатграждение в размер на
1500.00лв. Неоснователно е предвид действителната висока фактическа сложност на спора и
е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложима в ред. ДВ бр. 88/2022г., предвид датата
на направеното плащане на адвокатското възнаграждение-27.05.2024г. според договор за
правна помощ и съдействие, извлечение по сметка в ЦКБ и списък по чл. 80 от ГПК на л.
316-318 по делото. Основателна е и претенцияата за заплащане на сумата от 750.00лв., т.к. са
проведени повече от две съдебни заседания и за следващите три по 250.00лв. Този размер
съответнства напълно на приетия в чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция. Възражението за
прекомерност е неоснователно. Следва да бъде репариран целия размер от 2250.00лв. общо.
В останалите си части първоинстанционното дело е влязло в сила, като необжалвано.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 912/19.03.2024г. по гр.д. № 20223110114838 по описа за
2022г. на 51-ви състав на ВРС, в частта в която при прекратяване на брака между К. П. Г.
ЕГН ********** и Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ, съдът e обявил, че
вината за разстройството на брачните отношения носи съпругът; в частта в която Ф. Е. Г.,
р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ, е осъден на основание чл. 149 СК да заплати в полза
на детето К. Ф. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К. П. Г.,
ЕГН **********, издръжка в размер на 825.00 лева за периода от 01.05.2022 г. до 07.11.2022
г. по следната банкова сметка: IBAN: ***, SWIFT: *** с титуляр К. П. Г., ЕГН **********;
в частта в която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, Ф. Е. Г., роден на *** в Гватемала,
гражданин на САЩ, е осъден да заплати на К. П. Г., ЕГН **********, сумата от 2525,00
лева, представляваща сторени разноски по първоинстанционното дело и в частта в която Ф.
Е. Г., роден на *** в Гватемала, гражданин на САЩ, е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 33.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 912/19.03.2024г. по гр.д. № 20223110114838 по описа за 2022г.
на 51-ви състав на ВРС, в частта в която на Ф. Е. Г., роден на *** в Гватемала, гражданин на
САЩ е определен режим на лични отношения с детето К. Ф. Г., ЕГН **********, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
31
ОПРЕДЕЛЯ на Ф. Е. Г., роден на *** в Гватемала, гражданин на САЩ режим на
лични отношения с детето К. Ф. Г., ЕГН **********, както следва:
През първите 6 месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, всяка
втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10.00ч. до 12.00ч. и в неделя от 10.00ч. до
12.00ч. в защитена среда в Център за обществена подкрепа „Бъдеще за децата на
Аспарухово“ в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“, № 5 в присъствието на
социален работник или детски психолог;
След първите 6 месеца, бащата Ф. Е. Г. да вижда и взема при сабе си детето К. всяка
втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10.00ч. до 17.00ч. и в неделя от 10.00ч. до
17.00ч., без преспиване, за Коледа на 26.12. от 10.00ч. до 17.00ч., за Нова година-на 02.01. от
10.00ч. до 17.00ч., за Великден-на Светли понеделник според Правослевния календар-от
10.00ч. до 17.00ч., на рождения ден на бащата-11.10. всяка година от 10.00ч. до 17.00ч. ако е
почивен ден, а ако е учебен ден-след учебни занятия на детето К. до 19.00ч. на същия ден,
както и за рождения ден на детето-27.09.-на начетна година от 10.00ч. до 17.00ч. ако е
почивен ден, а ако е учебен ден-след учебни занятия на детето К. до 19.00ч. на същия ден, а
на четна година-на другия ден-28.09. от 10.00ч. до 17.00ч. ако е почивен ден, а ако е учебен
ден-след учебни занятия на детето К. до 19.00ч. на същия ден.
Във всички случаи бащата взема детето К., като майката го предава пред входа на
сградата в гр. Варна, ул. „Б.Т.“, № 12, и го връща на майката пак там, след съответната
уговорка майката да слезе да го прибере.
ОТМЕНЯ решение № 912/19.03.2024г. по гр.д. № 20223110114838 по описа за 2022г.
на 51-ви състав на ВРС, в частта в която Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ, е
осъден на основание чл. 149 СК да заплати в полза на детето К. Ф. Г., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител К. П. Г., ЕГН **********, издръжка за периода от
01.05.2022 г. до 07.11.2022 г. по следната банкова сметка: IBAN: ***, SWIFT: *** с титуляр
К. П. Г., ЕГН ********** за разликата над 825.00лв. до присъдените 1870.00лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на издръжка в полза на детето К. Ф. Г. ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител К. П. Г., ЕГН **********, за
периода от 01.05.2022 г. до 07.11.2022 г. по следната банкова сметка: IBAN: ***, SWIFT: ***
с титуляр К. П. Г., ЕГН ********** за разликата над 825.00лв. до присъдените 1870.00лв,
на осн. чл. 149 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 912/19.03.2024г. по гр.д. № 20223110114838 по описа за 2022г.
на 51-ви състав на ВРС, в частта в която Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ, е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, разликата над
сумата от 33.00 лева до 74.80лв., представляваща определена държавна такса по иска за
издръжка на осн. чл. 149 от СК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ОСЪЖДА Ф. Е. Г., р. *** в Гватемала, гражданин на САЩ да заплати на К. П. Г.,
32
ЕГН ********** сумата от 2250.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция,
на осн. чл. 329, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, само в частта относно определения режим на лични отношения, при
условията на чл. 280 от ГПК. В частта за вината и издръжката по чл. 149 от СК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33