Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 302/02.05.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 270
по описа на съда за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №44 от 17.02.2023 г. постановено по АНД № 20221630201237
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно
постановление № 71
от 29.08.2022г. издадено от
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Монтана
/ОДБХ-Монтана/. С наказателното постановление на А.П.М. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева /две хиляди/, на
основание чл.131, ал.1,т.5 от Закон за храните /ЗХ/, за извършено
административно нарушение по чл.18 от Регламент /ЕО/ 178/2002 на Европейски
парламент и на съвета от 28 януари 2002г. за установяване на общите принципи и
изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на
Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно
безопасността на храните.
Касационният жалбоподател Областна дирекция по
безопасност на храните – Монтана, представлявана от директора в писмено
становище поддържа касационната жалба, твърди доказаност на извършеното
административно нарушение
от страна на административно наказаното лице, тъй като субект на отговорност е
всяко лице, което следва да следи и обезпечи спазване на изискванията за
проследимост. Твърди се, че извършеното административно нарушение е доказано от
обективна и субективна страна. Моли за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на издаденото НП. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Ответника по касационната жалба А.П.М. се явява лично
и с чрез надлежно упълномощения адвокат З*** М*** , като оспорва жалбата, моли
за оставяне в сила на въззивното решение, по доводи изложени в същото.
Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна във въззивното производство издател на НП, за
която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е
допустима.
В настоящото производство не са събрани
относими към предмета на делото писмени доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 01.08.2022г. в
11:35 часа в класически ресторант на „В*** ” ООД, находящ се в гр.Монтана, ул.“Ц***
С*** № * при извършена проверка от В*** Д*** на длъжност главен инспектор в
отдел „Контрол на храните” при ОДБХ - Монтана, в присъствието на свидетелите В***
Г*** и Е*** Л*** - гл. инспектори в отдел „Контрол на храните” по повод
постъпил сигнал от клиент на ресторанта по ел. поща на ОДБХ – гр.Монтана, „..че
е консумирал супа топчета в ресторанта, която е имала кисел вкус….“. В хода на
проверката било установено, че наличните към момента храни и суровини в
кухненския блок - приготвяни на място - супи, готови ястия и заготовки от
червени и бели меса като кюфте, пилешка пържола от бут, хапки от сирена и
пилешко месо и др., не са обозначени по начин в местата на тяхното съхранение
(хладилни съоръжения), улесняващ тяхната проследимост. Не може да се представят
документи за произход на храни, както и кои са доставили храните и суровините.
Така установената фактическа обстановка,
която се подкрепя от писмените и гласните доказателства по делото, не е спорна
между страните.
От въззивния съд въз основа на приетите и
приобщени доказателства - в хода на съдебното следствие е установил, че извършеното деяние е
несъставомерно тъй като административно наказаното лице не притежава качеството
на „стопански субект“ по см. на чл.3 § 3 от Регламент /ЕО/ №178/2002г. Наред с
това е посочил, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото не се
установява А.П.М. да е отговаряла за гарантиране на спазването на изискванията
на законодателството в областта на храните в рамките на „В*** “ ООД гр.Монтана,
където е работила на длъжност „готвач“.
Тези доводи довели до отмяна на издаденото НП
изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.18, параграф 1
от Регламент ЕО 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28
януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания за
законодателството в областта на храните, за създаване на европейския орган за
безопасност на храните и за определяне на процедурите относно безопасността на
храните, на всички етапи на производство, преработка и разпространение се
създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се
отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са
предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж. В
пар. 2 на същата разпоредба е предвидено, че стопанските субекти в хранителната
и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е
доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или
вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна
или фураж. За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури,
позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при
поискване от тяхна страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.
131, ал. 1, т. 5 от Закона за храните, налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, на лице, което не спазва изискванията за проследимост по чл. 18 от
Регламент (ЕО) № 178/2002.
В случая административно наказаното лице е
работило като „Готвач“ в търговското дружество „В*** “ ООД гр.Монтана, същото
не стопанисва търговския обект, в който съответните хранителни стоки са били
разпространени. Съответното
лице, стопанисващо процесния обект е длъжно да осигури възможност за
проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане
или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на
производство, преработка и дистрибуция, като за целта следва да изисква и
съхранява информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с
цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които
се предполага, че ще бъдат вложени в храни. Тази законово уредена отговорност
не само не може да бъде делегирана на други лица, но и в случая това не е
сторено, поради което и административно наказаното лице не представлява годен
субект на нарушението на чл. 18, параграф 1
от Регламент ЕО 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28
януари 2002 г.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото
адвокатско възнаграждение, предвид приложения договор за правна защита и съдействие
в размер на 500,00лева /петстотин/. Размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради, което и възражението на касатора за прекомерност е
неоснователно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №44
от 17.02.2023 г. постановено по АНД № 20221630201237 по описа за 2022г. на
Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните – Монтана да заплати на А.П.М. с ЕГН * ***, сумата от 500.00лева /петстотин/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: