Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 997
гр. Пловдив, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1238/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 489877-F514529 от 15.01.2020 г. на И.В.В.– Зам.директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Темпо ТМ“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 74, ал.1,
предл.2 от ЗСчет е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 202.54 лв. /двеста и два лева и петдесет и четири стотинки/ за извършено административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, подадено е възражение срещу съставения АУАН, на
което не е отговорено, сочи се че неправилно не е приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от адв.В.И., който излага
аргументи за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. М.С., излага становище в съдебно
заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление и да присъди направените разноски в производството.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Дружеството жалбоподател „Темпо ТМ“ ООД през 2018 г. осъществявало
търговска дейност, поради което и съгласно изискванията на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година да публикуват
годишен финансов отчет. През 2018 г.
бил сключен договор за покупко-продажба на дяловете от капитала на дружеството
от В.Д.Б. и Н.Г.Б.на В.С.И. и Н.С.И.. Във връзка с това била отправена покана
от новите собственици на капитала за извършване на определени действия от
бившите собственици на дяловете, включително внасяне на ГФО за 2018 г.
Осъществяването на търговската дейност било установено във връзка с подадена
декларация по чл.92 от ЗКПО на 28.03.2019 г. и приложения към нея годишен отчет
на дейността, като се установило че нетните приходи от продажби за 2018 г. са в
размер на 202 536.93 лева. Доколкото датата 30 юни 2019 година била
неработен ден, то срокът за публикуване бил първият работен ден – 01.07.2019 г.
В законоустановения срок „Темпо ТМ” ООД не публикувало годишен
финансов отчет за 2018 година, с което на 02.07.2019 г. нарушило горепосочените
разпоредби и осъществил състава на административно нарушение по чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСчет.
Нарушението било констатирано на 21.08.2018 г., когато ТД на НАП Пловдив била
уведомена от Агенция по вписванията. За констатираното на 08.10.2018 г. спрямо
„Темпо ТМ“ ООД бил съставен АУАН за административно
нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет, след отправена покана до дружеството.
НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан
съставителя на акта Д.Х., който сочи какви действия са извършили проверяващите, както
и как е установено че, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да подаде в срок в годишен финансов отчет. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира
като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
В хода на делото като свидетел е била разпитана и В.Б. – бивш ** в „Темпо
ТМ“ ООД, като същата сочи какви действия е извършвала по отношение на дружеството,
какви уговорки е имало относно дружеството между бившите съдружници в
дружеството /тя и съпруга и/ и тези на които са прехвърлени дяловете – Н.И. и В.И.,
кой е подал годишната декларация и по какъв начин. Показанията и се кредитират с
доверие от съдебния състав, тъй като не се опровергават от други доказателства
по делото.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните
доказателства по делото – НП, АУАН, оправомощителна заповед, справка от
търговския регистър по отношение на „Темпо ТМ” ООД, покана, възражения, покана
по Телепоща до В.Д.Б. и Н.Г.Б., писмо от Агенция по вписванията до НАП, както и от свидетелските
показания на актосъставителя Д.Х. и св.В.Б..
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния
случай, дружеството жалбоподател
е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСчет, като не е изпълнило задължението си да публикува
в срок годишен финансов отчет на „Темпо ТМ” ООД.
Правилно е посочена и датата на нарушението – 02.07.2019 г., която дата е тази
следваща датата на изтичане на законоустановения срок за публикуване на годишни
финансови отчети. Не е спорно по делото, че такъв се е дължал, тъй като е
безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през 2018 година.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на
Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, в същия се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН
реквизити.
Същевременно наказващия орган е съобразил всички обстоятелства по
преписката, като правилно е индивидуализирал наказанието налагайки такова
съобразно изискванията на санкционната разпоредба като е коректно изчислен
размера на наложената имуществена санкция.
Следва изрично да се посочи, че административната отговорност на
юридическите лица е обективна и с оглед на това, че юридическите лица не могат
да формират вина, то този въпрос е без значение при преценката на отговорността
им. Що се касае до конкретните обстоятелства в случая свързани с настъпилата
промяна в собствеността на дяловете от капитала на дружеството, то тези
обстоятелства следва да бъдат обсъдени. Действително се установява, че между
новите и старите собственици на дяловете от капитала е имало спорни моменти, но
следва да се отчита че тези спорове не могат да дерогират законовите разпоредби
на Закона за счетоводството и да отменят задължението на дружеството за
подаване в срок на Годишен финансов отчет. Установява се от доказателствата по
делото, че задължението е изпълнено едва след като е била връчена покана за
съставяне на АУАН, т.е. липсва доброволност, а освен това периодът от време на
закъснение не е незначителен. Ето защо и в конкретния случай не може да се
направи извод, че случаят е маловажен, доколкото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива нарушения. На този
извод не може да окаже влияение обстоятелството, че представляващия дружеството
Н.И. е с влошено здравословно състояние, тъй като от доказателствата по делото
се установява че е имало спорове между него и бившите съдружници в дружеството
кой да подаде дължимия годишен финансов отчет. Следва да се отчете и
обстоятелството, че в случая санкционирано е самото дружество, а не неговия
представляващ, поради което и здравословното състояние на последния не е от
решаващо значение при преценката дали е налице маловажен случай или не.
С оглед на горепосоченото съдът приема, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че
следва да определи минимално възнаграждение от 120 лева за участието на
юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода
на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 489877-F514529 от 15.01.2020 г. на И.В.В.– Зам.директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Темпо ТМ“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 74, ал.1,
предл.2 от ЗСчет е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 202.54 лв. /двеста и два лева и петдесет и четири стотинки/ за извършено административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСчет.
ОСЪЖДА жалбоподателят „Темпо ТМ“ ООД, ЕИК ********* представлявано от Н.С.И. да
заплати на въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив
направените в производството разноски в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.