Решение по дело №763/2023 на Административен съд - Плевен

Образувано е по жалба на Р. Ц. В. от гр. Белене, чрез адв. М. от АК – София срещу Заповед № Л-2585/17.08.2023г. на Началника на Затвора Белене, с която на жалбоподателя, заемащ длъжност „надзирател“ в Затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и целта му. Счита, че не е ясно описано извършеното нарушение и не е доказано. При налагане на наказанието не е извършена необходимата предварителна преценка от наказващия орган, наложеното наказание е несъответно тежко, предвид липсата на настъпили вредни последици. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Началника на Затвора Белене, чрез юрк. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази относимите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи вр. чл. 19 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Заповедта е връчена на 31.08.2023г. Жалбата е подадена на 14.09.2023г., подписана е от адв. М. с валиден КЕП, и следователно е депозирана в законния 14-дневен срок от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Р. Ц. В. заема длъжност надзирател II степен в Затворническо общежитие от открит тип „Белене“ към Затвора – Белене.

Със Заповед № Л-1805/13.06.2023г. Началника на Затвора Белене е разпоредил извършването на проверка на осн. чл. 15 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и чл. 205 ал.2 ЗМВР по постъпилите предварителни данни в докладна записка Рег. № ИЗ-5407/06.06.2023г. от инсп. В. К. – началник сектор „Надзорно-охранителна дейност“ при Затвора Белене за извършени нарушения относно носене на постовата и конвойната служба от служителите на ЗООТ – Белене след проверка, анализ и оценка на записи от камерите за видеонаблюдение и цялостната информация от постъпилите докладни записки. Според събраните предварителни данни Р. В. като постови на пост № 1 в затворническото общежитие на 07.04.2023г. от 20.00ч. до 08.00ч. на 08.04.2023г. два пъти напуска поста – на 07.04.2023г. – от 21:19 до 23:35ч., на 08.04.2023г. – от 00:30 до 01:00ч.; не извършва обход на поста – на 08.04.2023г. от 03:48 до 5:12ч.; ползва по-дълга почивка от регламентираните – на 07.04.2023г. – от 23:56 до 02:00ч. на 08.04.2023г. общо 2ч. и 04 мин. Деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Назначената комисия е в състав председател – гл. инспектор Х. С. – зам. началник „Режимна и надзорно-охранителна дейност“ в Затвора – Белене и членове: гл. инспектор А. М. - началник сектор ЗО „Белене“, инспектор П. М. – човешки ресурси в Затвора Белене. Задачата е да се извърши проверка за причините, поради които младши инспектор В. по време на дежурството си на 07.04.2023г. от 20:00ч. до 08:00ч. на 08.04.2023г. е напускал поста, не е извършвал обход на поста и е ползвал почивка, по-дълга от регламентираната. Определен е срок за приключване на проверката – до 06.07.2023г.

Проверката е приключила с изготвяне на писмена справка Рег. № ИЗ6541/05.07.2023г., с която Началника на затвора Белене се запознал на 01.08.2023г., ведно с всички събрани материали. Служителят се е запознал срещу подпис със справката и доказателствата на 06.07.2023г.

В хода на проверката освен докладната записка от 06.06.2023г., изготвена от инспектор В. К. и докладните към нея, е приобщена длъжностната характеристика за длъжността „надзирател“ в ЗО, с която служителят е запознат на 08.03.2022г.., Инструкция за особеностите на пост № 1 в ЗО „Белене“, утвърдена със заповед на началника на затвора, ежедневната ведомост за 07.04.2023г., постовата книга, видеозаписи от охранителната камера на пост № 1 и дадените обяснения от служителя.

От събраните материали е установено, че в периода от 23,56ч. до 02,00ч. служителят е ползвал по-голяма почивка 2 ч. и 4 мин, от регламентираната в т.6.7 от Инструкция за особеностите на пост № 1 – първа физиологична почивка от 22,00ч. до 22,30ч., почивка за хранене – от 00,00ч. до 00, 30ч. и втора физиологична почивка – от 05,00ч. до 05,30ч. В периода от 04,11ч. до 05,44ч. – 1час и 33 мин. не е извършван обход на поста нито от В., нито от командира на отделението, което е било потвърдено при повторно гледане на видеозаписа от охранителната камера – нарушение на т.3.1 от същата инструкция – през тъмната част на денонощието постовият надзирател извършва обход на поста (сградата, коридорите и прилежащите територии) в интервал от 30 до 60 мин. Неизвършването на обход на поста повече от един час, както и ползвана почивка извън регламентирания график и с по-голяма продължителност са квалифицирани като нарушение на чл. 194 ал.2 т.1 – неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители, за което се предлага наказание по чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР –„порицание“ за срок от 6 месеца за минималния предвиден в закона срок, предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Посочено е, че е назначен на длъжността през март 2022г. , не е наказван, награждаван е през 2022г.

В писмените си обяснения пред комисията В. твърди, че не е напускал поста си, а е бил при дежурния командир на отделение. Възразява, че при прегледа на записите се вижда как е обхождал поста в 04:10м., след това в 05:10ч. се вижда, че командира на отделение мл. експ. Е. Д. излиза и прави обход. Сочи, че извършващият проверката на записите не го е видял при обхода, тъй като е гледал записите на бърз кадър. По отношение на ползваната по-дълга почивка признава, че е така. След запознаване със справката и връчена покана за даване на писмени обяснения, служителят не е депозирал допълнителни обяснения в предоставения му 3-дневен срок.

С процесната Заповед № Л-2585/17.08.2023г. на Началника на Затвора Белене на жалбоподателя, заемащ длъжност „надзирател в Затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина за описаните в справката нарушения, изразяващи се в неизпълнение разпорежданията на преките ръководители – нарушение на т.6.7 и т.3.1 от Инструкция за особеностите на пост №1 с Рег. № ИЗ-85/04.01.2023г., утвърдена от Началника на Затвора – Белене.

Съгласно изискванията на длъжностната характеристика за длъжността „надзирател в затворническо общежитие“ – младши изпълнителска длъжност, с която служителят е запознат, е необходимо да познава инструкциите на постовете и особените задължения на постовете. Подчинен е йерархично на началника на затвора, зам. началника по Ръководство на надзорно-охранителната дейност, началник сектор „Затворническо общежитие“, главен надзирател и командир на отделение. Пряко ръководство осъществява командира на отделение.

Заповедта е издадена от Началника на Затвора Белене. Съгласно чл. 15 ал.1 т.3 ЗИНЗС той има правомощия да налага дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание на подчинените му служители. Съгласно чл. 15 ал.1 т.6 ЗИНЗС началникът на затвора лично осъществява контрол по носенето на постовата служба и организацията на охраната. Проверката е възложена и дисциплинарната отговорност на служителя реализирана от компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Заповедта е издадена в необходимата писмена форма и съдържа всички законови реквизити съгласно чл. 210 ЗМВР. Мотивирана е с изготвената справка от проверката и установените в нея факти, които са възпроизведени в заповедта като фактически основания, като е възприета преценката на комисията за извършеното нарушение и предложеното наказание.

Дисциплинарното производство е започнало с издаването на заповедта за проверката от назначената комисия, която да изследва въпроса и да събере доказателства дали е извършено дисциплинарно нарушение от служителя, какво точно какви са обстоятелствата и причините за извършването му и какво наказание да се наложи.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Заповедта е издадена на 17.08.2023г. Нарушенията са извършени на 07.04.2023г., с оглед на което едногодишният срок за налагане на наказанието не е изтекъл. Съгласно чл. 196 ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Според ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисиплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Писмената справка, с която е приключила дисциплинарната проверка е регистрирана на 05.07.2023г. и е резолирана на 01.08.2023г. от Началника на Затвора Белене, предвид което е спазен и двумесечния срок за налагане на наказанието, считано от неговото откриване.

Вътрешните правила за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в системата на ГДИН, утвърдени със Заповед № ЛС-04-374/27.07.2021г. на Министъра на правосъдието преповтарят разпоредбите на ЗМВР, като към тях са приложени образци на документи, с които процедурите са стандартизирани. Не е нарушено правото на служителя на участие в производството, той се е запознал лично със записа от камерите за видеонаблюдение, дал е писмено обяснение в хода на проверката като е изложил възраженията си. Преди издаване на заповедта са проверени сочените от него обстоятелства чрез повторен преглед на записите, но те не са се потвърдили. Дадена му е възможност след запознаването със справката да представи допълнителни обяснения, от която не се е възползвал.

Участието на П. М. в състава на назначената комисия не е процесуално нарушение. Според длъжностната характеристика за инспектор „Човешки ресурси“ в Затвора Белене, каквато длъжност заема, в нейните преки задължения се включва активното участие в производството по налагане на дисциплинарни наказания, като функцията й е да следи за законосъобразността на процедурата, както и да изготвя проект на заповеди за налагане на наказания и да води отчетност на дисциплинарната практика в затвора. Компетентността на останалите двама служители от комисията е свързана с проверяваната постова дейност. Крайното решение дали да издаде заповед за наказание е на дисциплинарно-наказващия орган, а изготвилия заповедта служител не е издател на акта.

Не съществува неяснота относно извършеното нарушение по начина, по който е описано и дадената правна квалификация. В заповедта са описани две отделни деяния, осъществяващи състав на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР – неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители, за което на осн. чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Фактически се касае за две отделни нарушения с еднаква правна квалификация – неизпълнение на утвърдените от Началника на Затвора – Белене правила за пост №1 – корпуса на ЗО Белене. Служителят е йерархично подчинен на Началника на затвора, видно от длъжностната характеристика.

Първото е за нарушение на т.3.1 от Инструкция на пост № 1, според която през тъмната част на денонощието постовият надзирател извършва обход на поста (сградата, коридорите и прилежащите територии) в интервал от 30 до 60 минути – в интервала от 04,11ч. до 05,44ч. в продължение на 1 час и 33 минути от записите на камерите за видеонаблюдение не се установява да е извършван такъв обход нито от В., нито от командира на отделение. Твърденията на Е. Д. – командир на отделение и пряк ръководител на служителя, с когото са били наряд на въпросната смяна, че той е извършил обхода не се потвърждават по категоричен начин от записите от видеокамерата, прегледани и в съдебно заседание.

Второто е за нарушение на т.6.7. от същата инструкция, регламентиращ физиологичния режим на труд и почивка, използвани за отдих и възстановяване, и почивките за хранене, които се ползват от постовия за смяната от 20:00ч. до 08:00ч. както следва: първа физиологична почивка/отдих – от 22:00ч. до 22:30ч.; почивка за хранене – от 00:00ч. до 00:30ч.; втора физиологична почивка/отдих – от 05:00ч. до 05:30ч. Командира на отделение може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка съгласно оперативната обстановка в затвора. В. не оспорва, че е ползвал почивка в периода от 23,56ч. до 02,00ч – 2 часа и 4 мин. По време на дежурството е било спокойно, не е имало произшествия. След 21.00ч. се извършва вечерна проверка на лишените от свобода, а коридорът към спалните им помещения се заключва, както и двете други спални помещения до 6:00ч. сутринта. Обстановката във и извън общежитието се наблюдава от постовата и командирска стая и чрез видеокамери. В ежедневната ведомост е отразено, че В. е ползвал почивки от 00ч. до 00:30ч., от 01до 02ч. и от 06 до 06:30ч. – общо два часа, които не кореспондират с реално ползваните и също надвишават регламентираните три почивки с обща продължителност от 1ч. 30мин. Обяснението на разпитаните свидетели е, че такава е била практиката в ЗО за сливане на почивките при нощните наряди и ползване на удължени почивки през спокойната част на денонощието към средата на смяната с цел ефективна почивка и като компенсация за неползвани почивки през дневните наряди, когато е много по-натоварено. Тази практика се е наложила със съгласието на началника на ЗО и е осъществявана с разрешението на командирите на отделения, които са преки ръководители на надзирателя, осъществяващ постовата дейност.

Извършването на двете нарушения се доказва от събраните при дисциплинарната проверка доказателства, правилно са квалифицирани като нарушение на чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР – неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители, за което на осн. чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Наложено е едно наказание „порицание“ в минимален размер за двете описани нарушения. Съгласно чл. 197 ал.3 т.2 ЗМВР, когато държавен служител е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок. Нормата е диспозитивна, наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения срок, като преди това е длъжен да извърши преценка и да определи наказание за всяко едно от тях. В случая е наложено едно наказание за минималния срок, без да е извършена преценка на обстоятелствата за всяко едно от описаните нарушения и да се определи наказание поотделно за всяко едно от тях и общото наказание. Затова не става ясно наложеното наказание за кое от нарушенията се отнася или и за двете заедно.

В мотивите на заповедта дисциплинарно-наказващият орган е декларирал, че е наложил наказанието след оценка на събраните доказателства, като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, писмените обяснения на служителя и дадената възможност да даде допълнителни обяснения след запознаване със справката, от която не се е възползвал.

Бланкетното деклариране за извършена преценка на обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 206 ал.2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието не изпълнява изискванията на закона, защото е формално и не доказва извършване на дължимата преценка.

Назначената комисия е имала задача да извърши проверка на причините, поради които служителят е напускал поста, не е извършвал обход и е ползвал по-дълга почивка от регламентираната. Според изготвената справка първото твърдяно нарушение не се е доказало, а по отношение на останалите обстоятелства, имащи значение за налагане и определяне вида и размера на наказанието е изследвано единствено поведението на служителя по време на службата - че е назначен на длъжността от 08.03.2022г., не е наказван и е награден с парична награда за 2022г. В останалата част заключението на комисията е декларативно и е възпроизведено в заповедта за налагане на наказанието. Не е установено какви са причините за нарушенията, не е изследвано налице ли е виновно поведение от служителя, формата на вината - умисъл или непредпазливост, не е преценена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено.

От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, включително и в съдебната фаза на производството съдът счита, че липсва виновно поведение на наказания служител, което е пречка за ангажирането на дисциплинарната му отговорност.

Надзирателят е пряко подчинен на командира на отделение, с когото осъществява нощния наряд. Времето на ползване и времетраенето на почивките, респективно кой и кога да извърши обход се определя според оперативната обстановка по преценка и разпореждане на командира на отделение, който следва да съобразява и съблюдава спазването на правилата, регламентирани в инструкцията и може да променя времето за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно оперативната обстановка в затвора. В случая оперативната обстановка е била спокойна и не е възникнала обективна пречка за ползване на почивките в регламентираното време, което да налага ползването им по друго време. Почивките са ползвани от надзирателя слято и с по-голяма обща продължителност от предвиденото, но не по негова инициатива, а по преценка и разпореждане на прекия му ръководител и затова на негова отговорност. Същото се отнася и за времето и времетраенето на извършване на обхода, тъй като двамата служители от наряда осъществяват обходите като се редуват и не могат да ползват едновременно почивките. Ползването на почивките по установения при проверката начин, видно от писмените и гласни доказателства, е било неформално установена практика в затворническото общежитие, която се е осъществявала по преценка и разпореждане на командирите на отделение и със знанието на началника на ЗО. Наложена е от обстоятелството, че към средата на нощното дежурство обстановката е спокойна, помещенията са заключени след извършената вечерна проверка, осъществява се контрол и чрез видеонаблюдение. По това време настъпва и естествена физиологична умора за наряда, по средата на смяната е предвидено времето за хранене, което позволява да се ползва по-дълга почивка, чрез сливането на определените почивки за хранене и за физиологична почивка в първата и втората половина на дежурството. Удължаването на времето се обяснява с друга наложена практика за компенсиране на неползвани почивки по време на дневните наряди, когато е по-натоварено, което също се е осъществявало със знанието и съгласието на преките ръководители и Началника на ЗО. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че от нарушенията не са възникнали вредни последици, тъй като по време на дежурството не са настъпили произшествия заради намалена бдителност на наряда. Всички тези факти и обстоятелства не са били изследвани при проверката от назначената комисия и наказващият орган не ги е съобразил, респективно в заповедта не са изложени мотиви относно наличието на виновно поведение на служителя, формата на вината, настъпили вредни последици, което е довело до издаването на незаконосъобразна заповед поради липсата на установено виновно поведение.

По изложените съображения оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски – д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв., платими от бюджета на ГДИН.

Съгласно чл. 211 ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197 ал.1 т.1,2,3,4 и 5, в това число и при налагане на дисциплинарно наказание по т.3 – „порицание“, не подлежи на касационно оспорване.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2585/17.08.2023г. на Началника на Затвора Белене, с която на Р. Ц. В. от гр. Белене, заемащ длъжност „надзирател“ в Затворническо общежитие „Белене“ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на осн. чл. 200 ал.1 т.11 и чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Р. Ц. В. от гр. Белене направените деловодни разноски в размер на 1080 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.