№ 80
гр. Сливен, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201578 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „МТ Б.” ЕООД – гр. М.Т.,
представлявано от управителя И. П. Я., против НП № 20-2300219 от 02.11.2023 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00
лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ. В жалбата се твърди, че не е налице нарушение на трудовото законодателство,
тъй като имало сключен граждански договор, с които било уговорено между
дружеството и Й. не предоставяне на работна сила, а готов резултат, поради което
моли да се отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено, както и
да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 17.10.2023 год. бил съставен АУАН № 20-2300219 от същата дата против
жалбоподателя за това, че на 09.10.2023 год. била извършена проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство на „МТ Б.“ ЕООД, обект на контрол СМР
жилищна сграда, монтаж на фасада (бонд) (гр. *****), като по време на проверката Й.
Д. Й. предоставял работна сила, работил като монтажник, извършвал работи по монтаж
на северна фасада на сградата. В акта било посочено, че Й. Д. Й. собственоръчно
писмено декларирал самоличност, длъжност, предприятието в което работи, вид
работа, уговорено трудово възнаграждение. В акта било отразено, че на 17.10.2023 год.
в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен управителят на дружеството представил
граждански договор № 00000008/02.10.2023 год. между дружеството и Й. Д. Й.; както и
че нямало сключен трудов договор между дружеството и Й. Д. Й.. В акта било
отразено, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 09.10.2023 год. е допуснал до
работа Й. Д. Й. без сключен трудов договор в писмена форма; както и че нарушението
било извършено на 09.10.2023 год. на обекта, а било констатирано на 17.10.2023 год. в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен на
управителя на дружеството на 17.10.2023 год. (л. 8 – 9 от делото).
На 24.10.2023 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен било подадено
възражение от дружеството против съставения АУАН, в което се оспорвали
констатациите по същия, като се твърди, че не са били налице трудови
правоотношения, а между страните имало сключен граждански договор (л. 12 – 13 от
делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2300219 от 02.11.2023
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1 500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В НП било отразено, че срещу съставения акт било постъпило
възражение, което административнонаказващият орган, след като разгледал
приложените към преписката писмени доказателства, преценил че не са налице
основания за прекратяване на административнонаказателната преписка. В НП било
посочено, че нарушението не можело да бъде квалифицирано като маловажно, както и
че при определяне на имуществената санкция административнонаказващият орган бил
взел предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение
и е преценил, че за постигане на специалната и генералната превенция следвало да
наложи санкция в минимален размер от 1 500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
НП било връчено на управителя на дружеството на 06.11.2023 год. (л. 6 – 7 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
2
Граждански договор № 8/02.10.2023 год. е видно, че същият бил съставен на основание
чл. 258-262 вкл. (за поръчка) и чл. 293 – 300 вкл. (комисионен) от ЗЗД. От посочения
договор се установява, че „МТ Б.” ЕООД – гр. М.Т., представлявано от управителя И.
П. Я. като възложител е възложил на Й. Д. Й. като изпълнител да извърши монтаж на
бонд 20 кв.м. х 50 лв./кв.м. – 1000 лв.; че възложителят се задължава да осигури достъп
до обекта, да приеме извършената работа в 5-дневен срок и да заплати уговореното
възнаграждение. В договора било посочено, че изпълнителят се задължавал да
извърши/изработи посоченото в договора в срок до 30.10.2023 год. (л. 10 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в
писмена форма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Й. Д. Й., който е
предоставял работна сила в обекта на жалбоподателя без да има сключен трудов
договор в писмена форма. Безспорно се установява, че Й. Д. Й. е работел на обекта
като „монтажник“, извършвал е монтаж на северната фасада на сградата. Действително
по административнонаказателната преписка е представен граждански договор сключен
между дружеството и Й. Д. Й., но с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че в случая се касае за трудови, а не за облигационни
отношения.
В представения по административнонаказателната преписка граждански договор
изрично е посочено, че същият бил съставен на основание чл. 258-262 вкл. (за поръчка)
и чл. 293 – 300 вкл. (комисионен) от ЗЗД. Посочените в гражданския договор
разпоредби на чл. 293 – 300 вкл. (комисионен) от ЗЗД са отменени с ДВ, бр. 83/1996
год. и към настоящия момент уредбата на комисионния договор се съдържа в чл. 348 и
сл. от ТЗ. В разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от ТЗ изрично е посочено, че с този договор
комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да
извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки, следователно касае се
за извършване на правни действия. В настоящия случай не може да се приеме, че е
налице и договор за поръчка, уреден от чл. 280 до чл. 292 от ЗЗД, тъй като при него
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия, т.е. отново се касае за правни действия.
С оглед посоченото в жалбата, че лицето поело да извърши работа за собствен
риск и собствена сметка, следва да се отбележи, че не е налице и договор за изработка,
уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД. С този вид договор изпълнителят се задължава на свой
3
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД), както и че ако не е уговорено друго,
изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства (чл. 259 от ЗЗД). В
хода на съдебното следствие по настоящото дело не бяха събрани доказателства, че
лицето Й. Д. Й. е изработил нещо поръчано от жалбоподателя със собствени средства,
тъй като няма друга уговорка в представения граждански договор. Напротив видно от
показанията на свид. Й. Д. Й., същият е бил нает да постави обшивка на част от
фасадата на обект на дружеството, т.е. касае се не за конкретен индивидуален резултат
или за извършване на правни действия, а за престиране на трудова дейност (работна
сила). Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не се касае за граждански
договор по смисъла на ЗЗД, тъй като тези договори се сключват с оглед личността на
изпълнителя и създават облигационни отношения, които приключват с изпълнението
на предмета на договора. В подкрепа на извода, че се касае за трудово правоотношение
се и показанията на свид. Й. Д. Й., който от месец декември работи на трудов договор
в дружеството, като се занимава със строителни фасади, т.е. дейността, която Й. Д. Й. е
извършвал и по времето на проверката от служителите от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Сливен.
С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената
в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
4
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2300219 от 02.11.2023
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
„МТ Б.” ЕООД – гр. М.Т., представлявано от управителя И. П. Я., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „МТ Б.” ЕООД – гр. М.Т. с ЕИК *****, представлявано от
управителя И. П. Я., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5