Определение по дело №143/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1932
Дата: 8 май 2014 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20141200600143
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.12.2009 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.03

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

КАТЯ БЕЛЬОВА

Секретар:

ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА ТАНЯ СПАСОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Таня Спасова

дело

номер

20091200500897

по описа за

2009

година

И зада се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл. 344 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от Б. Д. С. срещу решението, постановено по гр.д. № 882/2009 г. по описа на РС - гр. Б. което е постановено в първата фаза на делбата по предявения иск за делба от Л. Д. Х., С. Д. Д., А. Д. Д., Н. Д. Д. - Ш., И. С. Х., Б. Т. К. срещу Б. Д. С., за поделяне на останалите в наследство от общия наследодател Н. С. С. недвижими имоти, възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Въззивникът Б. С. обжалва първоинстанционното решение, като твърди, че е неправилно по съображения, лаконично изложени във въззивната жалба. Според него квотата, която е определена за него с първоинстанционното решение за имотите, описани по пункт 1 и 2 от исковата молба, е неправилна. Застъпената теза обосновава с обстоятелството, че общата наследодателка се е разпоредила в полза на останалите съделители с повече права отколкото е притежавала, тъй като възстановените имоти са били съпружеска имуществена общност с Д. В. С., а не нейна изключителна собственост, както е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение.

Въззиваемите, чрез процесуалния си представител адв. А., заемат становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение, а решението в обжалваната част - в сила.

Пред въззивния съд не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и има за предмет подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

БОС, като разгледа въззивната жалба, обсъди доводите на противната страна и прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

Съделителите Л. Д. Х., С. Д. Д. и Б. Д. С. са наследници на Н. С. С., починала на 27.06.2005 г., което обстоятелство се установява от представеното удостоверение за наследници №000911/10.05.2006 г. Процесните имоти, предмет на въззивната жалба, а именно: нива от 3 дка, пета категория, намираща се в землището на Б., местност С. г.-Ш.14, записана като имот № 027016 по плана за земеразделяне на същата местност, при граници: имот № 027018 - нива на наследници на Й. М. Т., имот № 027015 - нива на наследници на И. Д. Т., имот № 027014 - нива на наследници на Т. М. Т., имот № 027013 - нива на наследници на А. Л. К., имот № 027039 - общински полски път, имот № 027017 - нива на Й. А. К., и нива от 10 дка, девета категория, намираща се в землището на Б., местност Б.-бл.10Б, записана като имот № 046001 по плана за земеразделяне на същата местност, при граници - имот № 046002 - нива на наследници на Д. В. С., имот № 046004 - нива на наследници на С. В. А., имот № 300001 - общинско лозе, имот № 000693 - общински полски път, са възстановени на общата наследодателка по реда на ЗСПЗЗ с решения на ПК – гр. Б. с №1 – Г от 04.02.1999 г. и с №RГ – 18 от 21.12.2000 г., с приложени към тях скици.

С нотариално завещание №1, том I, рег. №3861, дело №1 от 18.07.2003 г. общата наследодателка е завещала 1/ 2/3 идеални части от нивата в местността С. г.-Ш.14, както следва: 1/3 ид. част за Л. Д. Х. и 1/3 ид. част за А. Д. Д. и Н. Д. Д. – Ш.; 2/ 2/3 идеални части от нивата в местност Б.-бл.10Б, както следва: 1/3 ид. част за Л. Д. Х. и 1/3 ид. част за С. Д. Д..

С два броя договори за дарение, обективирани в представените нот. акт №147, том II, рег. № 4760, дело №312/2007 г. на нотариус И. К., вписан при СВ – гр. Б. като акт №192, том III, дело №1018/2007 г., и нот. акт №132, том IV, рег. №9048, дело №659/2007 г. на нотариус И. К., вписан при СВ – гр. Б. като акт №17, том VIII, дело №2411/2007 г., Л. Д. Х. се е разпоредила от нивата в местността С. г.-Ш.14 съответно в полза на И. С. Х. и Б. Т. К. с общо 1/3 ид. част и в полза на И. С. Х. с 1/9 ид. част.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е за делба. Съгласно чл.344, ал.1, изр.1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител Предвид обстоятелството, че се обжалва решението на РС - гр. Б. само в частта му относно гореописаните два имота в землишето на гр. Б., в останалите необжалвани части, същото е влязло в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол.

От събраните доказателства се установява, че съсобствеността върху имота е възникнала чрез наследяване по закон и завещание. Представеният завещателен акт, облечен в нотариално публична форма, по своята същност представлява завет на идеални части от конкретни имоти в полза на наследниците по закон - Л. Д. Х. и С. Д. Д. и третите за наследниците по закон лица - А. Д. Д. и Н. Д. Д. – Ш.. Тъй като се касае до завет на земеделски имот, то следва да се отбележи, че е направен след решенията на органа по поземлена собственост, приключващи реституционната процедура, респ. не намира приложение разпоредбата на чл. 19 ЗН. Липсват фактически твърдения, които да се подведат под нормата на чл. 30 ЗН. В този смисъл, тъй като завещателната воля на общия наследодател е зачетена, делбата следва да се допусне с участието на третите за наследниците по закон лица - А. Д. Д. и Н. Д. Д. – Ш.. Относно сключените договори за дарение, обективирани в представените нотариални актове, липсват фактически твърдения, които да се подведат под нормата на чл. 76 ЗН, поради което делбата следва да се допусне с участието на дарените И. С. Х. и Б. Т. К..

При проследяване на осъществените разпоредителни актове се установяват следните квоти:

- по 3/18 ид. част за А. Д. Д. и Н. Д. Д. – Ш. на основание нотариално завещание №1, том I, рег. №3861, дело №1 от 18.07.2003 г., 5/18 ид. част за И. С. Х. на основание нот. акт №147, том II, рег. № 4760, дело №312/2007 г. на нотариус И.К., вписан при СВ – гр. Б. като акт №192, том III, дело №1018/2007 г., и нот. акт №132, том IV, рег. №9048, дело №659/2007 г. на нотариус И. К., вписан при СВ – гр. Б. като акт №17, том VIII, дело №2411/2007 г., 3/18 ид. част за Б. Т. К. на основание нот. акт №147, том II, рег. № 4760, дело №312/2007 г. на нотариус И. К., вписан при СВ – гр. Б. като акт №192, том III, дело №1018/2007 г., по 2/18 ид. част за С. Д. Д. и Б. Д. С. на основание наследство по закон относно недвижим имот, представляващ нива от 3 дка, пета категория, намираща се в землището на Б., местност С. г.-Ш.14, записана като имот № 027016 по плана за земеразделяне на същата местност, при граници: имот № 027018 - нива на наследници на Й. М. Т., имот № 027015 - нива на наследници на И. Д. Т., имот № 027014 - нива на наследници на Т. М. Т., имот № 027013 - нива на наследници на А. Л. К., имот № 027039 - общински полски път, имот № 027017 - нива на Й. А. К.;

- по 4/9 ид. част за Л. Д. Х. и С. Д. Д. на основание нотариално завещание №1, том I, рег. №3861, дело №1 от 18.07.2003 г. и наследство по закон, 1/9 ид. част за Б. Д. С. на основание наследство по закон относно недвижим имот, представляващ нива от 10 дка, девета категория, намираща се в землището на Б., местност Б.-бл.10Б, записана като имот № 046001 по плана за земеразделяне на същата местност, при граници - имот № 046002 - нива на наследници на Д. В. С., имот № 046004 - нива на наследници на С. В. А., имот № 300001 - общинско лозе, имот № 000693 - общински полски път

Не са основателни наведените във въззивната жалба доводи за неправилно определени квоти на съделителите. Възражението се основава на твърдението, че процесните имоти са били съпружеска имуществена собственостна общия наследодател Н. С. С. и нейния съпруг Д. В. С.. Страните се легитимират като наследници на Н. С. С., на която именно в индивидуална собственост са възстановени процесните имоти, а не като съсобствени имоти притежавани от двамата съпрузи при условията на бездяловата СИО. Действително по отношение на реституираните имоти следва да се има предвид факта кога е бил придобит отчуждения имот - дали при действието на СК или преди влизане в сила на разпоредбите, въвеждащи института на съпружеска имуществена общнаст /22.05.1968 г./. Ако имотът е бил придобит по време на брака при действието на режим на съпружеска имуществена общност следва да се приеме, че такъв статут е имал и към момента на отчуждаването. А след като е отчужден съсобствен имот /притежаван от двамата съпрузи при условията на бездяловата СИО/, това обстоятелство следва да бъде отчетено при възстановяване на собствеността. Ако обаче имотът е бил придобит по време на брака, но при действието на режим на разделност на имуществата на съпрузите, то и към момента на отчуждаването имотът е бил лична собственост само на съпруга, на чието име е придобит и следователно собствеността се възстановява само на лицето, от което имотът е бил отчужден, респ. на неговите наследници. В разглеждания казус очевидно не е налице съпружеска имуществена общността предвид, че обобществяването на земята е в периода преди влизане в сила на разпоредбите, уреждащи този институт. С влезлите в сила решения на поземлената комисия е възстановена собствеността върху процесните имоти на Н. С. С., поради което тя се легитимира с така постановеното решение като изключителен собственик на посочените в тях имоти. Влязлото в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така - ТР № 1/1997 г., ОСГК на ВКС, т. 1).Освен това, споровете относно собствеността към минал момент са предмет на друг иск и не могат да бъдат разглеждани и решавани в настоящото делбено производство.

В обобщение първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3925/14.07.2009 г. на РС – гр. Б., постановено по гр.д. №882/2009 г., в обжалваната част.

В останалата част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: