№ 11349
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110153450 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* против Столична Община, с която са предявени
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1336.70лв.,
представляваща вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК– 07.07.2021г. до изплащане на вземането, както мораторна
лихва в размер на 407.35 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.07.2021
г. по ч.гр.д. № 39976/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр. д. № 39976/2021год.. по
описа на СРС, 65 състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В
законоустановения срок по чл.414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта,
поради което ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо,
че е носител на правото на вземане за посочените суми.
Ищецът твърди, че на 03.11.2016 г. около 20:00 ч. на територията на Столична
община при движение по пътя от с. Доброславци към с. Балша е настъпило ПТП с участие
на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530“ с рег.№ СВ6343ВВ, собственост на Ася Асенова Дечева и управляван от Д. Г.
М.. Твърди, че причина за ПТП е, че автомобилът попада в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, образувала се от изрязан асфалт. В
пътния участък, подготвен за ремонт липсвали табели, пътни знаци, ленти и каквато и да е
било информация за предстоящ ремонт. Реализираното ПТП нанесло материални вреди на
1
лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег.№ СВ6343ВВ. Посочва, че отговорност за
ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има
ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
1114.98 лева. Била удържана сумата от 211.72 лв. от застрахованото лице за погасявaне на
изплащане на последната вноска от застрахователната премия. С писмо от 19.02.2016 г.
ответникът бил поканен да заплати сумата от 1336.70 лв., но същата не била платена.
Общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение било в размер на 1336.70 лв.,
включително 10 лв. за извършени ликвидационни разноски по претенцията. Иска да бъде
прието за установено, че ответникът дължи заплащането на тази сума, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва в размер на 407.35 за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. Претендира
разноски в настоящото производство, както и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че
застрахователното обезщетение от страна на ищеца било изплатено без годно правно
основание и не било изпълнено изискването на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. Налице били
множество нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение,
предвидени в КЗ, както и в Общите условия от страна на застрахователя. Оспорва
механизма на ПТП, тъй като твърди, че не е доказано, че причина за процесното ПТП е
несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно. Представеният Протокол за ПТП
следвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Оспорва наличието на
„необезопасена дупка“ на пътното платно, както и твърдения механизъм на ПТП, тъй като
липсвал снимков материал към съставения Протокол за ПТП. Оспорва представеното от
ищеца Уведомление за щети на МПС по отношение на отразените в него факти и
обстоятелства. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, тъй като произшествието
е настъпило поради това, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена
скорост. В условията на алтернативност моли съдът да намали размера на обезщетението.
Оспорва наличието на „необезопасена дупка“, поради факта, че Столична община имала
сключен договор № СО15-РД-55- 241/27.04.2015г. за дейности по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа с „Пътища и съоръжения” ЕАД, ЕИК ********* и
обезопасяването на пътя и ремонтните дейности било тяхно задължение като изпълнител.
Оспорва Протокол за ПТП № 1659321/03.11.2016 г., както и Уведомление за щети на МПС.
Ето защо моли съдът да отхвърли иска като недоказан и неоснователен. Алтернативно, на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК в случай, че Столична община бъде осъдена по главния иск, да
бъде осъдено „Пътища и съоръжения” ЕАД, ЕИК ********* да заплати сумата от 1336.70лв.
– претендираното застрахователно обезщетение по главния иск, мораторна лихва по главния
иск в размер на 407.35 лв. за периода 06.07.2018 г. – 06.07.2021 г., както и на всички
сторени разноски в настоящото и заповедното производство. Претендира разноски
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „Пътища и
2
съоръжения” ЕАД, ЕИК *********.
Приет е по делото за съвместно разглеждане предявеният от ответника срещу
„Пътища и съоръжения” ЕАД, ЕИК ********* обратен иск,с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за осъждането му да плати сумата, която бъде осъден
ответникът да плати на ищеца за обезщетение и лихва за забава от подаването на исковата
молба.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск „Пътища и съоръжения” ЕАД,
ЕИК ********* е депозирал отговор и становище по предявените искове. Оспорва да му е
възлагано ремонт и поддържане към 03.11.2016год. ,когато е настъпило процесното ПТП на
пътя от с.Доброславци до с.Балша.Оспорва ,че дружеството е изпълнявало СМР на участъка
от пътя ,на който е настъпило ПТП ,както и че изискванията на договора са
изпълнени,предвид,че не им е възлагано изрично задание по работите по отстраняване
неравности в този участък.Ето защо счита ,че предявеният обратен иск е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Съгласно Протокол за ПТП № 1659321 от 03.11.2016год. в 23,15часа ,съставен от
полицейски служител ,посетил произшествието,на същата дата около 20,00часа на
ул.“Доброславско шосе“,на около 1,8км. преди входа на с.Балша ,в посока с.Доброславци е
настъпило ПТП с л.а. БМВ 5,с рег.№СВ6343ВВ, собственост на Ася Недкова Дечева и
управляван от Д. Г. М. ,като причината е ,че МПС е преминал през дупка - изрязан
участък от пътната настилка,който не е сигнализиран.В протокола са отразени и видими
щети на МПС – 4 броя гуми и джанти.
По делото е представена копие на Комбинирана застрахователна полица №
0306Х0191142 от 11.03.2016год. за застраховка „ Каско“ и „Злополука“
,със срок на застраховката от 00,00часа на 12.03.2016год. до 23,59 часа на
11.03.2017год. за л.а. БМВ 5 ,с рег.№СВ6343ВВ,собственост на Ася Асенова Дечева,която
носи подпис на застрахован и застраховател.Предвидено е разсрочено плащане на сумата по
полицата на 4 вноски ,всяка от 211,71лв. с конкретни падежи.Съгласно квитанции
,застрахованото лице е платило три от общо четирите вноски на застрахователната премия.
Същевременно след настъпване на ПТП е подадено Уведомление за настъпило
застрахователно събитие по застрахователната полица 11.03.2016год. от Д. Г. М.,заведена е
щета №10016030134405 и е извършен опис –заключение от 03.11.2016год. и от
08.11.2016год.,както и описи на претенция,приключила с Доклад от 17.11.2016год. по щета,с
определено обезщетение в размер на 1326,70лв. След прихващане на четвърта вноска по
застрахователната премия в размер на 211,72лв. ,с падеж на 10.12.2016год. ,на
застрахованото лице е преведена сумата от 1 114,98лв. по банков път с платежно нареждане
от 02.12.2016год.
Представени са и ОУ по застраховка „Каско “.В т.6 от ОУ е предвидено ,че
застрахователя осигурява покритие за рисковете ,сред които и ПТП от препятствия по
пътното платно като земи,скални маси др.,нарушена цялост на пътното платно.В,ІV
Изключени рискове, т.16.8 е предвидено ,че по тези ОУ не се покрива увреждане или
унищожаване на гумите и/или джантите,освен ако не е получено в резултат на друго
3
застрахователно събитие,което по смисъла на т.6 от ОУ се явява ПТП ,поради нарушена
цялост на пътното платно.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил Д. М..От
показанията на същия,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че произшествието е настъпило вечерно време,по тъмно,като валяло и дъжд,при
лоша видимост, при движение по пътя от с.Доброславци към с.Балша,при
изкачване.Свидетелката сочи ,че изведнъж колата „пропаднала“ , поради лошата видимост
не могла да спре веднага ,а след като слязла констатирала ,че е преминала през участък на
пътя с изрязан асфалт около 10 см.Това изрязване на асфалта обхващало и двете платна за
движение / в посоката й на движение и насрещното платно/ като липсвали знаци
,сигнализиращи за неравности или ремонт на пътя.Тъй като всички гуми на автомобила
били увредени ,свидетелката се обадила на застрахователя,а така също дошли и
полицаи.Също така сочи ,че преди този участък ,скоростта й на движение била не повече от
70 км.ч.,тъй като не можело да се кара бързо ,поради наличие на „легнали полицаи“.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза,както и
допълнителна такава се установява, че по време на движение на 03.11.2016год.,около 20,00
часа,преди входа на с.Бала от с.Доброславци, л.а.“БМВ 5“,с рег. № СВ6343ВВ е преминал
през изрязан участък от пътната настилка,който не е бил сигнализиран или
обозначен.Изрязаният участък е образувал ръб с височина около 4-6 см. като в следствие на
преминаването през него по лекия автомобил са получени щети по гумите и
джантите.Получените щети - три броя спукани гуми и три броя деформирани джанти ,са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие на 03.11.2016год.
Стойността на щетите по л.а.“БМВ 5“,с рег. № СВ6343ВВ към деня на настъпване на ПТП е
в размер на 787,87лв. ,в която не са включени три броя алуминиеви джанти,поради липсата
на доказателства относно степента на увреждането им.
Обичайните разноски по ликвидационната дейност са в размер на 15 лв.Също така
вещото лице не може да определи каква е била скоростта на движение на лекия автомобил и
каква е била дължината на опасната зона на спиране на същия
тъй като липсват данни по делото.След излизане от лек ляв завой ,водачът е
изминал около 130 метра по равен път до достигане на мястото на ПТП като там пътят е
равен,без завой,не се съобщават за препятствия по пътя,които да ограничават видимостта
,но следва да се отчете ,че ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието,когато
видимостта е намалена.Дори и при включени дълги светлини ,отрязвания на пътната
настилка са изключително трудно различими,което не оставя време за реакция на
водача,така че той да може да предотврати ПТП.
Съгласно допълнително заключение на вещото лице по САТЕ,предвид
допълнителните доказателства,представени от ищеца – цветни снимки на джанти ,се
установява ,че същите имат счупвания в областта на вътрешния борд,което счупване е
типично за удар в следствие от преминаване през дупка.Вещото лице е посочило ,че
стойността на щетите по джантите е в размер на 600лв.
4
От правна страна ,съдът съобрази следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д.№ 39976/2021год. по описа на СРС,65състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от
ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена
застраховка между увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено
застрахователно обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие
или бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", с период на валидност 00,00часа на 12.03.2016год.
до 23,59 часа на 11.03.2017год. за л.а. БМВ 5 ,с рег.№СВ6343ВВ,собственост на Ася
Асенова Дечева и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 1326,70
лв.
Съдът счита ,че възражението на ответника Столична община за недействителност
на застрахователния договор ,тъй като според тях има различие в подпис на застрахования
в застрахователната полица и на лицето ,платило по квитанции застрахователните вноски за
неоснователно.
Според трайно установената съдебна практика по чл.293,ал.3 от ТЗ,при неспазена
форма на търговската сделка,страната по нея не може да се позове нищожността й ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.В
случая страните по застрахователното правоотношение не са оспорили действителността му
,а възражение за оспорване действителността на изявлението не може да се направи и от
лицето, срещу което застрахователят се суброгира с плащане на обезщетението, тъй като
отговорността на това лице се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на
5
плоскостта на договорната отговорност. Застрахователното правоотношение е относително,
поражда права и задължения за страните по него, поради което трето лице, в случая
общината, чийто служители отговорят за състоянието на общинските пътища, не разполага с
възраженията на застрахователя срещу застрахования относно действителността на
договора за застраховка "Каско". В настоящият случай, оспорването действителността на
застрахователния договор под формата на застрахователна полица по същество
представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо /чл. 26, ал. 2 ГПК/ при
положение, че самата страна по договора не се е позовала на нищожност.
Изводът е, че е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност,
включваща съставения от контролните органи Протокол за ПТП, представената пред
застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение, свидетелските показания
на водача на застрахования автомобил и от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се
установява, че при движение по пътя от с.Доброславци към с.Балша, управляваният от св.Д.
М. лек автомобил е преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно – изрязан участък от пътната настилка ,образувал ръб с височина около 4-6см. ,в
следствие на което са увредени три гуми и деформирани три джанти.
Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и
че същият се стопанисва и поддържа от Столична община. Освен това, разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като
за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание
чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на
общински пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно
легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната
настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили
дължимата грижа да обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката
като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
Посочената неравност на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че изрязаният участък
от пътнотоплатно е бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за
същия, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът
не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на
служителите на ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което
и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
6
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело настъпването на
вредите,в следствие преминаване през почосения изрязан участък,който обхваща и двете
платна за движение. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана неравност на пътя не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
За установяване на пътно-транспортното произшествие е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за ПТП в който
е отразено наличието на необезопасена и несигнализирана дупка - изрязан участък на
пътното платно,който е станал причина за настъпване на произшествието.Ето защо съдът
счита ,че не е налице и изключението ,предвидено в ОУ , ищецът- застраховател е бил
задължен да заплати застрахователното обезщетение за щетите по гумите и джантите на
застрахования,който е изпълнил задълженията си по договора.Което прави неоснователно
възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск
Респективно в случая са били налице всички необходими елементи от фактическия състав за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по полицата за имуществено
застраховане и същият е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили
включително по гумите и джантите на процесния автомобил ,вследствие на попадането му в
изрязаният пътен участък .
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 1336,70лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски /,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда /07.07.2021год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД :
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 407,35лв.,за периода
06.07.2018год. – 06.07.2021год.,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск
като съдът прие ,че главницата се дължи от ответника.В случая е неприложимо правилото
на чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само до претенции срещу
застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по отношение на регресната
претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 22.12.2016год., поради което и по
7
аргумент то чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната
лихва).
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, съдът достига до извод, че претенциите за
мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че вследствие на
противоправно поведение на помагача /неизпълнение на договорно задължение/ са
причинени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В случая ищецът по обратния иск твърди, че е бил в облигационна връзка с
ответника; че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна; че от
неизпълнението са произтекли вреди; че вредите се изразяват във възникване в тежест на
ищеца по обратния иск на задължение за обезвреда на трети лица в размер на сумите по
главния иск, лихвата и разноските по него.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал.1 ЗЗД, а именно да
иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно
чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенцията
за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е
обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили
от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Видно от представеното писмо от Столична Община до „Пътища и
Съоръжения“ЕАД във връзка с договор от 27.04.2015 г., възложителят Столична община е
възложил на изпълнителя „Пътища и Съоръжения“ЕАД да извърши аварийни ремонтни по
пътната инфраструктура ,между които и обект път с.Доброславци до с.Балша /пропадане на
пътното платно в два участъка/ ,по подаден сигнал на 12.07.2016год.Определено е
ремонтните работи да бъдат извършени в срок от 24 часа.
Съгласно Протокол от 07.02.2017год. за установяване и заплащане на натурални
видове СМР са приети извършени такива –път от с.Добромирци до с.Балша –пропадане на
пътното платно /направа асфалтови кръпки – машинно и обкантване на кръпката с битумна
паста./
Ето защо следва да се приеме ,че „Пътища и Съоръжения“ЕАД отговаря за
поддържането на пътя, където е настъпило процесното ПТП на 03.11.2016год., съответно
8
следва да отговаря пред възложителя, ако той претърпи вреди от некачественото
поддържане на пътя. В случая изпълнителят не е изпълнил всички свои задължения по
договора, след като е допуснал наличието на необезопасен изрязан участък пътната
настилка, в която е пропаднал автомобилът и така е настъпило процесното ПТП.
От друга страна с настоящото решение главният иск против общината е уважен и
същата е осъдена да заплати платеното вече застрахователно обезщетение. В този смисъл
съдът приема, че е налице и втората предпоставка за възникване на претендираното право
на обезщетение. Следователно, в полза на ответника съществува вземане за обезщетение от
неизпълнение на задълженията по договора, съответно ответникът по обратния иск на свой
ред следва да бъде осъден да заплати на Столична община обезщетението, което ще плати
общината на застрахователя. Ето защо следва да се постанови решение, с което
осъдителният иск против „Пътища и Съоръжения“ЕАД се уважи за сумата от 1336,70
лева главница, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба / 11.10.2021год./
до изплащането й,както и за сумата от 407,35лв.,мораторна лихва за периода 06.07.2018год.
– 06.07.2021год.
Тези суми дружеството –ответник по обратния иск, следва да се осъди да заплати
под условие, че ответникът по главния иск заплати съдебно установените вземания по чл.
410 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , т.е.
заплати същите реално на ищеца по главния иск, защото отговорността на ответника по
обратния иск е обусловена от изпълнение на задължението на Столична община,ищец по
обратния иск , но ответник по главния иск ,да удовлетвори застрахователя/ищец ,пред който
отговаря.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна съразмерно с уважените искове и от направени разноски в
исковия процес в общ размер от 360 лв. : 100лв.- държавна такса ,15лв. – депозит за
свидетел ,125лв. – депозит за вещо лице,както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120лв.,определено от съда.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 84,88 лв. – 34,88 лв.
д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,а не претендирания размер от 150лв.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство следва
да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017
г./, действаща към датата на приключването на съдебното дирене и устните състезания.
Съгласно нея присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда правомощия на съда да определя
възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми, съществуващи в момента на
разглеждане на делото, са задължителни за съда независимо от това, кога са възникнали
материалноправните отношения по даден спор и следва да се прилагат и по висящите
производства, като в случая не са предвидени изключения в преходните и заключителни
разпоредби на закона за изменение на ГПК. Съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ, за защита по
заповедни производства възнаграждението е от 50 до 150 лева.
Поради изложеното юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство
следва да се намали до размер от 50 лева. За да фиксира този размер съдът съобрази
едностранния характер на производството,отсъствието на фактическа и правна сложност,
невисоката цена на исковете, формалния характер на производството.
Разноските по обратния иск в размер на 104 лв. за държавна такса следва да се
възложат на ответника по него,които той да заплати на ищеца СО.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична Община,гр.София,
ул.“Московска“ № 33 , че дължи на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2 ,на основание чл. 422, ал. 1
ГПК , вр. чл. 410 ,ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 1336.70лв., представляваща вземане по застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2016г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 07.07.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 407.35 лв., мораторна лихва за периода от
06.07.2018год. до 06.07.2021год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39976/2021 г. по описа
на СРС, 65 състав
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от кмета на общината, да заплати на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 360 лв. разноски в исковото производство и сумата от 84,88 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Евлия Челеби“ № 58 да заплати на Столична община, ЕИК : ********* с адрес
гр. София, ул. „Московска“ №33 ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258
ЗЗД сумата от 1336.70лв., представляваща вземане по застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2016г., както сумата от
407,35лв.,мораторна лихва за периода 06.07.2018год. – 06.07.2021год., които Столична
община е осъдена да заплати ,на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД,ведно със
законната лихва върху главницата от 1336,70лв. от 11.10.2021год., до окончателното й
заплащане , ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от Столична община, ЕИК
********* на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Евлия Челеби“ № 58 да заплати на Столична община, ЕИК ********* с адрес
гр. София, ул. „Московска“ №33 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 104 лева – държавна
такса.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „Пътища и съоръжения” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10