Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр.Габрово. 22.10. 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември, две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
при секретаря
В.К. и в присъствието на прокурора ....,
като разгледа докладваното от съдията,
гр.д. № 65 по описа за
2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Н.П. против „К.Д.Н.” АД *** за сумата от 7 865 лв.
В исковата молба се твърди, че на
4.01.1993 г. М.П. сключила договор за наем с ответника за недвижим имот,
подробно описан в молбата. Първоначално договорът бил сключен за срок от три
години, като по-късно на основание чл.3 от същия, срокът бил неколкократно
удължаван. Това продължило до 1999 г., като за периода ищцата стриктно плащала
наема и поддържала имота с грижата на добър стопанин. През 1995 г. започнала
процедура по приватизация на имота. На
основание чл.35 ЗППДОП, в качеството си на наемател, подала всички документи.
През 1998 г. платила в ОББ по сметка на ответника сума в размер на 495 000
лв., цената на земята, определена по балансовата стойност на дружеството.
Поради неуредена квадратура и отказ на ответното дружество, ищцата не могла да
приключи приватизационната сделка. Имотът бил отписан от балансовата стойност
на дружеството през 1995 г. При приватизацията на дружеството през 1999 г. на
ищцата било изпратено писмо, че процесният имот бил отреден за приватизация по
чл.35 ЗППДОП, като самостоятелен обект. През 2002 г. била уведомена, че имотът
вече не е включен в приватизационния анализ на ответника, тъй като ищцата го
владеела като собственик. Твърди се, че от 1999 г. до предявяване на иска П.
владеела имота, стопанисвала и го
поддържала като добросъвестен владелец. През 2011 г. ищцата предявила иск пред
ГРС да и бъде признато правото на собственост върху имота. С решение №
592/18.11.2011 г. по гр.д. № 909/2011 г. на ГРС, влязло в законна сила, искът
бил отхвърлен, тъй като не се доказало, че в продължение на 10 г. ответникът не
се е противопоставял на владението на имота с цел своенето на имота от ищцата. Ищцата счита, че за периода от 1993 г. до
предявяване на иска притежавала качеството на добросъвестен владелец по смисъла
на чл.71 ЗС. Ответникът не предприемал никакви действия да я извади от имота,
нито отправил покани да го напусне и да прекрати ползването. През целия този период, вярвайки, че ще го
придобие на основание чл.35 ЗППДОП, ищцата извършила множество подобрения,
както и действия по облагородяването му, с което значително се повишила
пазарната му стойност.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати направените разноски за подобрения и
предотвратяване на вреди в размер на 7 365 лв., от които 495 лв. за
закупуването на земята, 500 лв. за закупуване на кабел и водопровод през 1995
г.,1700 лв. за довършване и покрив на битово помещение, 650 лв. за подземен и
въздушен ел.кабел през 1997 г., 350 лв. за нова шахта, 670 лв. за подпорна
стена и насипване на двора с трошляк,400 лв. за ограда и порта, 400 лв. за
смяна на вратите на рампата, 800 лв. за циметови ями с бетонни капаци, 800 лв.
за изолация и дограма на стаите в битовото помещение, 200 лв. овощни дръвчета 5
бр. И оформяне на градината чрез насипване и трамбоване на пръст, 700 лв. за
покриване на щетите от ураган на 14.03.2013 г./ламарини на покрива, комини,
гаражна врата/, заедно със законната лихва от предявяване на иска 8.10.2013 г.
до окончателното изплащане. На основание чл.72 вр. с чл.71 ЗС ищцата заявява,
че ще упражни правото си на задържане на вещта до решаване на спора по същество
и заплащане на дължимата сума. В хода на делото ищцата М.П. е направила отказ
от претенцията си в размер на 495 лв., поради което производството по делото в
тази му част е прекратено. Допуснато е
увеличение на иска от 7 500 лв. на 49 409 лв., предвид
заключението на допусната съдебно техническа експертиза.
В законният срок не е постъпил
писмен отговор по делото.
Такъв е подаден на 16.06.2014 г.,
когато срокът по чл.131 ГПК е вече изтекъл. Поради това следва да намери
приложение разпоредбата на чл.133 ГПК – ответникът е загубил възможността да
прави възраженията и оспорванията си, тъй като не са установени особени
непредвидени обстоятелства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото
от фактическа страна приема следното:
Безспорно е между страните, а това
се установява и от писмените доказателства, намиращи се в приложеното гр.д. 909/2011
г. на ГРС че, М.П. е установила фактическа власт върху имота, предмет на спора,
въз основа на договор за наем от 1993г. Съставен е приемателно - предавателен протокол от
7.6.1994г. /л.156-158 от приложеното дело. Срокът на договора е бил удължаван
неколкократно. Ищцата заявява, че предвид участието й в приватизацията на
имота, преустановила заплащане на наемната цена, с което прекратила сключения с
ответника договор за наем. Последно заплатения наем, съгласно представените
платежни нареждания е за месец март 1999 г.Че ответникът също счита договорът
за прекратен може да се направи извод от
изявленията му и предявяване на насрещен
иск в производството по приложеното дело.За периода до 1999г., въз основа на
договора, ищцата е имала качеството на държател. След тази година тя продължава
да е във фактичека власт на имота, на които действия ответното дружество не се
е противопоставило.
В премо -
предавателния протокол е посочено в какво състояние се е намирал имота, към
1994 г. След този период П. е извършила множество строително ремонтни работи,
като е направила и други разходи, свързани с подобряване състоянието на имота и
неговото поддържане. В този смисъл са показанията на св. Д.. Същият заявява, че
е участвал лично в направата и ремонта на битовото помещение . Строежът
започнал през 2005 -2006 г. бил на един етаж, зидария, стаи и изолации,
поставили дограма.Състоял се от три стаички. Участвал също в ремонт на покрива
на свинарника, смяна на ламарината след урагана през 2013 г. Със сина на ищцата
правили шахта- иззиждане и бетониране, изкопни работи. Участвал в изграждането
и на подпорна стена заедно със съпруга на М.П. около 2000 г.или по-рано, не
може да си спомни точно времето, правили кофраж зад сградата, изливали бетон.
Насипвали трошлят по двора преди около 10 -15 г.Взел участие и в монтирането на
вътрешни врати на постройката за живеене. Свидетелят заявява, че е правил
водопроводите. Водопровод имало до сградата на свинарника, а от свинарника до
стаичките за живеене той правил водопровода. Сложил поцинковани тръби, по-късно
ги сменили с пластмасови. Водопроводът се изградил някъде около 1996 г.
Свидетелят участвал и в изграждане на циментовите ями и покриване на фекалните
ями през 2004 г.За извършваните работи ищцата му заплащала надница за труд, а
материалите осигурявала тя заедно със съпруга си. Св. Н. също твърди, че
познава семейството на М.П. от дълги години и знае имота. От около 2006 г. той
им работел постоянно, през 2012-13 г.
също работил за тях. Правил зидария на битовките, замазки, вътрешна изолация,
покривна плоча и окачени тавани. Монтирал врати, прозорци, обръщал ги.За
извършената работа му било заплащано, а
материалите доставяло семейството на М.П..
Свидетелят Й. твърди пред съда, че помагал на ищцата като общ работник. За
първи път М. го извикала около 2006 -2007 г. Правил външна ограда – опъване на
мрежа, врати, заграждане на самия двор, поставили и врата. Помагал при
изолацията на стаичките. Помагал за изливането на бетона на циментовите ями за
фекалните води на свинарника, при насипване на градинката с баластра и чакъл.
Това било по време на наводнението. Св. Н. копал за ел. кабел. Св. А. заявява,
че също помагал на ищцата и съпруга й,
като копал за кабел за електричество. Преди да бъде прокаран кабел имало ток,
но той бил прекъснат. Свидетелят прокопал около 700 м. покрай двора. Участвал
като помощник в изграждане на подпората стена, но основно копал за подземния
кабел. Свидетеля посочва, че изкопните работи са извършени през 1977-78 г.,
което очевидно е неточно, тъй като през този период ищцата не е била във
фактическа власт на имота.
По делото са
допуснати и приети от съда, като обосновани и компетентни две съдебно
технически експертизи относно извършените в имота строително ремонтни работи.
Експертът инж. Щ. е отговорила на въпросите каква е стойността на извършените
подобрения в имота по средни пазарни цени към настоящия момент и каква е
стойността на имота преди и след извършването им, както и на въпроса каква е
стойността на извършените разходи за строително ремонтните работи от ищцата в имота към момента на тяхното извършване.При
изготвяне на заключенията, вещото лице инж. Щ. е установила, че в имота са изградени три битови помещения, монтирана
е голяма външна врата, изградени са две шахти една до друга по предписание на
ХЕИ, частично вкопани в земята с две тръби
за отвеждане на води, бетонова шахта за водомер, имотът е ограден с
телена мрежа на бетонови частично метални и дървени колове, изпълнена е бетонна подпорна стена, изграден
е външен захранващ водопровод, подземен външен захранващ кабел, част от покрива
на свинарника е препокрит с ламарина втора употреба.
Имайки предвид
изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
За да установи качеството
си на владелец, ищцата е следвало да докаже, че след 1999 година, когато е
прекратен договорът за наем, упражняваното от нея държане върху имота се е
трансформирало във владение. За да настъпи промяната в основанието с
едностранни действия, държателят следва да извърши действия, да прояви
активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на собственика; да
престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, към фактическата
власт да прибави и намерение за своене и тези действия да са стигнали до
знанието на действителния собственик. Доказателствата по делото сочат, че
ищцата е имала желание да закупи имота при приватизацията, но до
приватизационна сделка не се стигнало.Действията на ищцата до 1999г. са такива
на държане, предвид действалия в този момент наемен договор.След този период и
до предявяване на иска, ищцата е продължила да ползва имота без
противопоставяне на собственика, поради което са налице т.нар. „търпими
действия”, поради което тя има качеството на държател, дори при наличие на
уговорка за последващо закупуване на имота/ р.159/14.06.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 1492/2013 г. ГК ІІ г.о./През този период тя е държала имота със съзнанието,
че не е негов собственик, което се установява и от самите нейни твърдения в
исковата молба-„ през целия този период, вярвайки, че ще го придобия на
основание чл.35 ЗППДОП”, извършила множество подобрения.
Относно
характера на претендираните строителни работи. В това отношение
ищцата
не е поддържала и не е претендирала заплащане на
увеличената стойност на имота, т. е. самата тя
не е твърдяла да е извършила подобрения в
имота в смисъла, който съдебната практика влага в това понятие. Претенцията е с
предмет действителният разход на труд и материали, вложени при извършените
строително ремонтни работи. Както самата ищца сочи в исковата молба „ за
материали и труд с цел подобрения и предотвратяване на вреди и други разходи” е
заплатила сумата по исковата молба.
Обстоятелството,
че ищцата е била държател на имота, не я
лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от нея
строителни и ремонтни дейности.
По
делото не се установи ищцата да е извършила
претендираните строително ремонтни работи в качеството на владелец, както е
поддържала, поради което следва да се
разгледа искът за заплащането им като на обикновен подобрител на чужд имот.Съдът
следва
да разгледа искането за заплащане на претендираните подобрения в
по-малък обем на друго основание, което е чл. 59, ал.
1 ЗЗД, при установяване на действителните правоотношения между
страните./В този смисъл р.131/10.07.2013 г. по гр.д. № 913/2012 г. Іг.о. ВКС/
Претенцията на ищцата
е за стойността на извършени от нея строителни и ремонтни работи
в имота на ответника, а в основата на това субективно
право както на добросъвестния, така и на недобросъвестния владелец, а също и на
обикновения подобрител на чужд имот, стои принципът за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Затова и твърденията на ищцата
за качеството, в което е направила разноските, не
ограничават съда да даде защита при действителното правно основание на
възникналите между страните облигационни отношения, нито определянето от съда
на правната квалификация на иска би довело до нарушаване правото на защита на
ответника по иска. Това няма да засегне защитата на ответника,
която в случая е организирана като отговор на претенциите на добросъвестен
владелец.Оспорвайки иска изцяло, ответника
е изразил становище, че поведението на ищцата не може да
бъде свързано с правата на добросъвестен владелец, а на държател.
Така изразеното становище подлежи на
обсъждане, с оглед установяване на действителните правоотношения между
страните.
В хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума
измежду сумата, с която сам се е обеднил (извършените разходи за строителството и ремонт)
и тази, с която собственикът се е обогатил (увеличената стойност на имота към
датата на извършване на съответната строителна и ремонтна дейност).
В
конкретният случай съдът приема на базата на представените по делото писмени и
гласни доказателства, че разходите за по-голямата част от претенцията са
действително направени от ищцата по делото.Изразени стойностно на база
заключенията на вещото лице сумите са следните: За изграждане битови помещения
– 10 549 лв.; изграждане на два броя стомано бетонни шахти – 9145 лв.- тъй
като е претендирано изграждането на една нова шахта дължима е половината от
тази сума в размер на 4562.50 лв.; покриване на шахтата- 1090 лв.; изграждане
на водопровод -два броя външни канали -914 лв., изкоп и обратно засипване на
водопровод -2165 лв., водопроводни тръби – поцинковани и PVC – 617 лв. плюс
2 460 лв. общо 3077 лв.; изграждане на подпорна бетонова стена 1532 лв.; доставка и монтаж метална входна
врата -1620 лв.; ограда с телена мрежа – 905 лв.; насипване на част от дворното
място с трошляк -167 лв.; подземен и въздушен ел. кабел- изкоп и обратно
засипване- 2 860 лв., изграждане на подземен захранващ кабел- 7 483
лв. и препокриване на част от покрива – 3 760 лв. Общо в размер на
40 684.50 лв. Останалите претендирани СМР
и засаждане на овощни дръвчета не се доказаха, поради което в тази част
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът
не обсъжда възраженията, посочени в писменият отговор, тъй като същият е
подаден след определения законов срок и по отношение на тях е настъпила
преклузия, като липсват данни и твърдения за наличие за особени непредвидени
обстоятелства или новонастъпили факти.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„К.Д.Н.” АД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. *** № 10 да
заплати на М.Н.П. *** м.*** № 5 Община Габрово сумата 40 684.50 лв./
четиридесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лв. и 50 ст./ на основание
чл.59 ЗЗД, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ
претенция до пълния претендиран размер от 49 409 лв.
ОСЪЖДА
„К.Д.Н.” АД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. *** № 10 да
заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху уважената част
на претенцията в размер на 1627.38 лв./ хиляда шестстотин двадесет и седем лв.
и 38 ст./
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: