Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета и П.година,
в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Илияна Коцева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№202 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Н.А.ЗА П.(НАП), твърди следното:
Твърди, че има качество на взискател по отношение на
ответника „Р.К.“ ЕООД за публични вземания в размер на 185 974,65лева към
27.12.2019година, които са установени с Ревизионен акт №Р – 22221718008155- 091
– 001/07.08.2019година, връчен на длъжника по електронен път на 30.08.2019
година. В хода на ревизионното производство е издадено Постановление №
С190022-023- 0000371/04.02.2019 година, продължено с Постановление №
С190022-139 – 0001804/20.08.2019 година, с което са наложени предварителни
обезпечителни мерки –запор върху банковите сметки на дружеството-длъжник.
Наличностите по тези сметки са в размер на 142,97лева.
За събиране на публичните вземания е образувано изпълнително
дело №*********/2019г., като съобщението за доброволно изпълнение е връчено на
длъжника на 02.12.2019 година. По делото е установено, че дружеството не
притежава активи, не е предложен от него и начин за обезпечаване на публичните
задължения.
Ищецът твърди, че ответникът „Р.К.“ ЕООД има изискуемо
вземане към община - Сливен, за което е издадена фактура №*********/04.12.2019
година на стойност 90 496,80лева, въз основа на договор № *********C01 – D – 03/13.02.2019г.
по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020година за извършване на доставка и монтаж
на специализирано оборудване по проект „Подкрепа за деинституционализация на
грижите за деца в О.-С.“.
Вземане на този ответник има и за гаранция за добро
изпълнение към О.-С. в размер на 3 770лева.
Ищецът НАП твърди, че на 10.12.2019 година между „Р.К.“ ЕООД
и „Б.Т.“ ЕООД, е сключен договор за цесия с нотариална заверка на подписите, по
силата на който вземането на „Р.К.“ ЕООД ***– Сливен от 90 000лева е
прехвърлено на „Б.Т.“ ЕООД, срещу цена от 90 000лева, представляващо
плащане по фактура №**********/09.12.2019 година, издадена от „Б.Т.“ ЕООД.
На 18.12.2019 година е сключен и друг договор за цесия, с
предмет вземането на „Р.К.“ ЕООД ***– Сливен от 3 770лева е прехвърлено на
„Б.Т.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че след справка в ТР, към момента на
сключване на договора управител на „Р.К.“ ЕООД е Р.Т.Ч., а управител на „Б.Т.“
ЕООД е В.И.И., които са майка и син.
Ищецът твърди, че на „Б.Т.“ ЕООД се извършва ревизия и
предстои установяване на публични задължения, връчена му е заповед за възлагане
на ревизия № Р – 22002219006926 – 020 – 001/29.10.2019 година и в хода на
ревизионното производство е издадено постановление №
С190022-023-0003814/23.12.2019г., с което са наложени предварителни
обезпечителни мерки – запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД.
На 28.12.2019г., след налагане на запора на банковите му
сметки на 23.10.2019 година, „Б.Т.“ ЕООД е извършило прехвърляне на „Б.Т.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, вземанията си от община- Сливен, придобити, както следва: с
договор за цесия от 10.12.2019година на вземане в размер на 90 000лева и с
договор от 18.12.2019 година вземане в размер на 3 770лева.
От справка в ТР ищецът е установил, че двете дружество са
представляват и управляват от едно и също лице – В.И.И..
Ищецът твърди, че чрез договорите за цесия „Р.К.“ прехвърля
всички свои вземания по сключени договори за обществени поръчки, като по този
начин заобикаля РМС №592/21.08.2018година, с което се осигурява възможност на
НАП да обезпечи вземанията си срещу дружества-страна по договори за обществени
поръчки, като предприеме действия по налагане на запори върху предстоящето
изплащане на сумите. Съгласно решение на МС №592 за условията и реда за
разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, преди извършване на
плащания по договори, всички разпоредители с бюджет задължително уведомяват НАП
и Агенция „Митници“ за размера на предстоящата за изплащане сума и за
конкретния договор, по който ще се извърши плащането, както и за данните на
лицето, за банковата сметка, нейния титуляр и др.
Ищецът твърди, че ответникът „Р.К.“ ЕООД цедира вземанията,
което е практика за това дружество, като освен процесните вземания е цедирало и
други, които сочи в исковата молба.
Ищецът твърди, че у този ответник е налице умисъл за
увреждане на кредитора – ищец, който се установява от това, че договорите за
цесия са сключени между свързани лица и след налагане на запори по банковите му
сметки, както и чрез използване на чужда банкова сметка, ***, отправено до О.-С..
Налице е умишлено намаляване на имуществото на длъжника, с
което се уврежда НАП като взискател.
Налице са основания за предявяване на искове по чл.216 по
чл.216, ал.1,т.6 ДОПК, при условие на евентуалност – по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК,
при условие на евентуалност – по чл.216, ал.1,т.1 ДОПК, при условие на
евентуалност – чл.135 ЗЗД.
Моли съда като съобрази изложеното да постанови решение, с
което прогласи, на посочените основания, относителната недействителност на
трите договора за цесии.
В срока за отговор на исковата молба ответниците „Р.К.“
ЕООД, „Б.Т.“ ЕООД и „Б.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адвокат К.Т., излагат
следното:
Считат, че така предявената искова претенция е недопустима, неоснователна и
недоказана както по основание така и по размер, за това в законоустановения
срок, я оспорват със следните аргументите:
От така предявеният иск
става ясно, че е предявена претенция на основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК и
евентуално чл. 135 от ЗЗД и е за обявяване на относително недействителни спрямо
НАП договори:
-
за прехвърляне на вземане от О.С.от 10.12.2019
г. между „Р.К." ЕООД и „Б.Т." ЕООД;
-
за прехвърляне на вземане от О.С.от 18.12.2019
г. между „Р.К." ЕООД и „Б.Т." ЕООД;
-
за прехвърляне на вземане от 28.12.2019 г.
сключен между „Б.Т." ЕООД и „Б.т.г." ЕООД;
Твърденията на ТД на НАП
са, че извършват ревизия и предстои установяване на публични задължения, т.е.
ищеца няма качеството на взискател към дружеството, а към „Б.т.г." ЕООД
дори няма претенции.
Не са налице публични
задължения, а дори за дружествата да са възникнали такива, то те са възникнали
и установени едва след сключване на процесиите договори.
Предпоставките за предявяване на конститутивния иск, са ищецът да има
качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е. да има вземане срещу това лице
и вземането да е възникнало преди датата на извършване на правното действие,
което се атакува с настоящия иск.
ТД на НАП сама сочи, че е взискател спрямо „Р.к."
ЕООД за публични задължения в размер на 185 974,65 лв. към 27.12.2019 г.. като посочените публични задължения
са само установени с Ревизионен акт № Р-22221718008155-091-
001/07.08.2019 г.
Видно от соченото
в исковата молба задълженията на дружеството към ТД на НАП възникват на 27.12.2019
г., а договорът за продажба на вземане е от 10.12.2019 г., като дори
вторият оспорен договор е от 18.12.2019 г., отново преди датата на
установяване на задълженията, а третия процесен договор от своя страна е
сключен на ден, който следва датата на издаване на Ревизионен акт №
Р-22221718008155-091- 001/07.08.2019 г., а именно: 28.12.2019 г., но
преди датата на връчването му на дружеството „Р.К.“ ЕООД.
Твърденията на ТД на НАП са,
че извършват ревизия и предстои установяване на публични задължения, т.е.
ищецът няма качеството на взискател към дружеството, а към „Б.т.г." ЕООД
дори няма претенции.
Не са налице публични
задължения, а дори за дружествата да са възникнали такива, то те са възникнали
и установени едва след сключване на процесините договори.
Всичко изложено до тук води
до недопустимост на така предявеното вземане с настоящата искова претенция.
Претенцията е неоснователна
и недоказана, поради следните аргументи:
Действително са сключени
договори:
-
за прехвърляне на вземане от О.С.от 10.12.2019
г. между „Р.К." ЕООД и „Б.Т." ЕООД;
-
за прехвърляне на вземане от О.С.от 18.12.2019
г. между „Р.К." ЕООД и „Б.Т." ЕООД;
-
за прехвърляне на вземане от 28.12.2019 г.
сключен между „Б.Т." ЕООД и „Б.т.г." ЕООД;
Причината за сключването им
е не увреждане интереса на „взискателя" ТД на НАП, а гарантиране на
изпълнението Договор № BG ********О.С.с предмет: Избор на изпълнител за извършване на доставка и монтаж на
специализирано оборудване по проект „Подкрепа за деинституционализация на
грижите за деца в О.С." по Договор за безвъзмездна финансова помощ № ********по ОП „Региони в
растеж" 2014-2020.
Причината тези две дружества
да сключат договор за цесия е не да увредят кредитори или трети лица, а да
гарантират една на друга плащането по сключения между тях договор.
По отношение твърдяната
свързаност между „Р.К.“ ЕООД и „Б.Т.“ ЕООД съгласно извършена справка в
търговския регистър, оспорват наличието на същата, доколкото считат, че това
твърдение противоречи на разпоредбата на § 1. т.З от допълнителните разпоредби
на ДОПК и свързаност по смисъла на закона между тези две юридически лица не е
налице.
Сключените сделки или
действия не са с намерение да се увредят публичните взискатели, не са извършени
във вреда на публичните взискатели и не са сключени между свързани с длъжника
лица.
Както сам ищецът заявява
недействителни спрямо държавата са онези сделки, които длъжника е сключил след
датата на установяване на публичното задължение, а настоящият случай е преди
тази дата.
Цитираната съдебна практика
е неприложима, доколкото се посочва, че „чл. 135, ал.2 ЗЗД установява една
оборима презумпция за знание за увреждане. Счита се, че съпругът, низходящ,
възходящ, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него /след
като той е станал длъжник/.
В настоящия случай договарянето е между две търговски дружества и оборимата
презумпция е налице едва след като длъжникът е станал длъжник, което в
настоящия случай не е налице. Няма съвпадение между датата на възникване на
задължението и действието или сделката по увреждане.
Оспорват твърдението, че
дружествата „Б.Т." ЕООД и „Б.т.г." ЕООД целят да увредят ТД на НАП,
напротив, дружествата се стремят да изпълнят задължението си по договор и
наистина да възникне основателно вземане, върху което дружеството не отказва да
заплати дължимото.
При условие, че липсва действително, изискуемо или ликвидно вземане за ТД
на НАП към датата, на която се твърди, че е налице действие/ сделка по
увреждане е трудно да се възприеме, че с извършването на разпореждане
дружеството е затруднило някого за нещо, още по - малко да го е лишила от
някаква възможност при условие, че ищеца разполага с множество такива, както
той сам посочва дружеството е изпълнител по няколко договора за обществени
поръчки.
За да е изпълнен
фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, е необходимо ищецът да
установи наличието на следните предпоставки: установено с влязъл в сила
административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение публично вземане
срещу ответника „Р.К.“ ЕООД, извършването на разпоредителни действия със свое
имущество след датата на установяване на публичното задължение; длъжникът е
имал намерение да увреди публичния взискател с разпоредителните действия, като
субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се
изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, считаме, че нито една от
тези предпоставки не е налична за да бъде вменена отговорност на дружеството.
Несъстоятелно е
твърдението, че в уведомително писмо по повод сключените договори за цесия до
Община - Сливен дружеството, което следва да получи средствата по сочената
фактура цитира несъществуваща сметка или чужда такава за избягването на
евентуалното налагане на запор от страна на НАП, което видиш ли потвърждавало
намерението да се предотвратят плащания.
При обикновен прочит на
цитираната банкова сметка ***, че същата е открита в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, а сочената
банка е „П.И.Б.“ АД, което обуславя единствено и само наличието на техническа
грешка при изписването на банковата сметка, а не каквото и да било друго знание
или намерение за увреждане.
Не е налице умишлено
намаляване на имуществото на дружеството и увреждане на НАП, не считат, че
единствената възможност за удовлетворяване на вземанията на НАП /след тяхното
установяване/ е принудителният ред. За ответниците все още съществува
възможността за доброволното заплащане на задълженията, посредством изпълнение
на сключени договори и обществени поръчки.
С разпореждане от 03.08.2020 година съдът е оставил без движение
производството по делото и е дал указания на ищеца да изложи фактите касателно
всеки от предявените искове въз основа на които твърди, че за него е породено
преобразуващото право да иска прогласяване относителната недействителност на
всяка от трите сделки.
С молба от 26.08.2020 година
ищецът НАП излага следното:
По иска с правно основание чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК:
НАП е кредитор на „Р.к.“ ЕООД и на „Б.Т.“
ЕООД. Неплатени публични задължения на „Р.к.“ ЕООД са установени е Ревизионен
акт № Р- 22221718008155-091-001/07.08.2019 г. и са непогасени. Непогасени са и
публичните задължения на „Б.Т.“ ЕООД, установени е PA №
Р-22002219006926-091-001 / 29.04.2020 г. Като доказателство за наличието на
публичните задължения на „Р.к.“ ЕООД са приложени - РА№
Р-22221718008155-091-001/07.08.2019 г. връчване на РА и справка за задълженията
на дружеството от ПП СУП. Процесиите цесии са извършени във вреда на публичния
взискател. Според доктрината увреждащи са всички действия, е които длъжникът е
създал или е увеличил платежната си неспособност. Чрез умишлено намаляване на
имуществото си „Р.к.“ ЕООД уврежда НАП в качеството й на взискател. Поради
липсата на други активи, негова собственост, единствената възможност за
удовлетворяване на вземането на НАП, е чрез събиране на вземанията на „Р.к.“
ЕООД от негови контрагенти. С поредицата цесии на вземането от О.-С., в общ
размер - 93 770,00 л. несъмнено засяга правния интерес на НАП, тъй като е
налице промяна в имуществото на длъжника, страна е свързано е длъжника лице.
Представляващите на дружествата - страните по
процесиите цесии са свързани лица по смисъла на § 1, т.З от допълнителните
разпоредби на ДОПК.
Съгласно справка
от Търговския регистър, към момента на сключване на първия договор за цесия
управител на „Р.к.“ ЕООД е Р.Т.Ч., а управител на „БТТ.“ ЕООД е В.И.И..
Съгласно направена справка в регистър ECГPAOH, Р.Ч.с ЕГН: ********** и В.И.с ЕГН: ****** 1181 са
майка и син. Съгласно справка от Търговския регистър, към момента на сключване
на договора от 28.12.2019 г,- управител на „БТТ.“ ЕООД- цедент е В.И.И., като
същото физическо лице е управител и на „Б.т.г.“ ЕООД - цесионер.
Прието е, че
Павловият иск е приложим и за юридически лица. Юридическите лица сключват
сделка чрез физически лица, които са снабдени с мандат и изявяват волята на
юридическото лице чрез представителната си власт.
Оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага
и по отношение на юридически лица.
Всяко юридическо
лице се управлява от определени органи. Чрез тях то участва в гражданския
оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на
волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или
едно лице , които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото
лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се
счита изявената воля на определи физически лица. Когато тези физически лица
действуват като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за
юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез
които то прави волеизявления и приема волеизявления.
Исковете
по чл.216 ДОПК са частен случай на Павловия иск, поради което практиката,
постановена по чл.135 ЗЗД, е изцяло приложима в настоящия случай.
По иска с правно основание чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК:
1/ НАП има публични вземания против „Р.к.“ ЕООД, произтичащи от
неизплатени данъчни задължения:
Задълженията са установени е Ревизионен акт №
Р-22221718008155-091- 001/07.08.2019 г., /връчен на задълженото лице по
електронен път на 30.08.2019 г./. Спиране на изпълнението на Ревизионен
акт № Р-22221718008155-091-001/07.08.2019 г. няма. „Р.к.“ ЕООД не е предложил
обезпечение, което да гарантира погасяване на установените задължения. Като
доказателство за наличието на публичните задължения на „Р.к.“ ЕООД са приложени
- РА№ Р-22221718008155-091- 001/07.08.2019 г., връчване на РА и СПРАВКА за
задълженията на дружеството от ПП СУП.
НАП има публични вземания против „Б.Т.“ ЕООД.
Ревизията на „Б.Т.“ ЕООД е приключила и е издаден ревизионен акт №
Р-22002219006926-091-001 / 29.04.2020 г., с който са установени публични
задължения.
2/ Цесиите са сключени след датата на
връчване на РА № Р-22221718008155- 091-001/07.08.2019 г. - /30.08.2019 г./, видно от
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ е нотариална заверка на подписите от 10.12.2019
г. и договор за прехвърляне на вземане /цесия/ е нотариална заверка на
подписите от 18.12.2019 г.
3/ Цесиите са извършени с намерение длъжникът да увреди
публичния взискател:
Длъжникът не
притежава достатъчно имущества, чрез насочване на изпълнението към които,
взискателят НАП може да бъде удовлетворен. Приложен е договор за цесия с „В.Т.“
ЕООД, който потвърждава твърдението на ищеца, че „Р.к.“ ЕООД е прехвърлил и
други свои вземания.
„Р.к.“ ЕООД е извършило процесиите цесии, след като е
получил РА № Р- 22221718008155-091-001/07.08.2019 г., със знанието, че има
установени публични задължения. За събиране на публичните задължения на
дружеството в НАП е образувано изпълнително дело №*********/2019. Съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, в което подробно са описани
публичните задължения е връчено на задълженото лице на 02.12.2019 г. СДИ е
приложено като доказателство към исковата молба. Цесиите са извършени не само
след установяване с влязъл в сила административен акт на публичното задължение,
а при висящо изпълнително дело за събирането на това вземане, по което са
наложени запори като обезпечителни мерки.
Чрез сделките
лицето се е освободило от имущество, което е могло да гарантира събирането на
публичните задължения. Сделките са увреждащи и възмездни.
С първата цесия
„Р.к.“ ЕООД цедира на „Б.Т.“ ЕООД вземане в размер на 90 000,00 лв. срещу цена
от 90 000,00 лв. представляващо плащане по фактура № **********/ 09.12.2019г.,
издадена от „Б.Т.“ ЕООД. Целта на сделката не е гарантиране на изпълнението
Договор № *********с О.С., нито
гарантиране на плащането по сключен между двете дружества договор.
Съгласно ЗДДС
всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или
услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в
случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Цедираното
изискуемо вземане на „Р.к.“ ЕООД *** е придобито по Фактура №. *********/
04.12.2019 г. Към момента на издаване на фактура № **********/ 09.12.2019 г. от
„Б.Т.“ ЕООД - договора с общината очевидно е бил изпълнен, защото издадената от
„Р.к.“ ЕООД фактура е с дата, предхождаща датата на фактура № **********/
09.12.2019 г. от „Б.Т.“ ЕООД. По тази причина последвалите цесии, противно на
твърдяното от ответниците- не гарантират изпълнението Договор № *********с О.С.,
който е вече изпълнен.
Чрез договори за
цесии „Р.к.“ ЕООД прехвърля всички свои вземания по сключени договори за
обществени поръчки, като по този начин заобикаля РМС № 592/2018 и лишава НАП от
възможността да насочи принудително изпълнение срещу вземанията на дружеството
от разпоредители с бюджетни средства.
Договорите за
цесия са сключени между свързани лица, видно от приложените справки от ЕСГРАОН,
след наложени запори по банковите му сметки /приложени са Постановленията за
налагане на обезпечителни мерки/.
В уведомителното писмо по повод на цесиите от „Б.Т.“
ЕООД *** е посочена банкова сметка ***: FINVBGSF, BGN IB AN:**********, по която О.С.следва да преведе дължимата сума. Като
титуляр на сметката е посочен „Б.Т.“ ЕООД. При направена справка в регистъра на
банковите сметки и сейфове на БНБ е установено, че тази сметка не е на „Б.Т.“
ЕООД, а на „Б.т.г.“ ЕООД, ЕИК *******. Чрез използване на чужда банкова сметка ***р
от страна на НАП, което потвърждава намерението на контрагентите по сделките,
управлявани майка
и син, да предотвратят плащане на задълженията установени с Ревизионен акт №
Р-22221718008155-091-001/07.08.2019 г.
На „Б.Т.“ ЕООД е
връчена заповед за възлагане на ревизия № Р- 22002219006926-020-001 /
29.10.2019 г. на 09.11.2019 г. На 28.12.2019 г. „Б.Т.“ ЕООД, след налагането от
НАП на запор по банковите му сметки на 23.12.2019 г. с постановление №
С190022-023-0003814/23.12.2019 . дружеството прехвърля на „Б.т.г.“ ЕООД, ЕИК *******
вземанията си от О.С.с договор от 23.12.2019 г. Ревизията на „Б.Т.“ ЕООД е
приключила и е издаден ревизионен акт № Р-22002219006926-091-001 / 29.04.2020
г., с който са установени публични задължения.
По иска с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
НАП е
кредитор на „Р.к.“ ЕООД и на „Б.Т.“ ЕООД.
Неплатените
публични задължения на „Р.к.“ ЕООД са установени с Ревизионен акт №
Р-22221718008155-091-001/07.08.2019 г. и са непогасени. Непогасени са и
публичните задължения на „Б.Т.“ ЕООД, установени с РА № Р-22002219006926-
091-001 / 29.04.2020 г. Като доказателство към исковата молба е приложена РА№
Р- 22221718008155-091-001/07.08.2019 г. и СПРАВКА за задълженията на
дружеството от ПП СУ.
„Р.к.“ ЕООД уврежда кредитора НАП чрез намаляване имуществото си. Чрез сделките лицето се е освободило от имущество, което
е могло да гарантира събирането на публичните задължения. С поредицата цесии на
вземането от О.С.с общ размер - 93 770,00 лв., несъмнено се засяга правния
интерес на НАП, тъй като е налице промяна в имуществото на длъжника.
Знание у длъжника и
контрагента му за увреждането, по презумпция от свързаността на договарящите се, „Р.к.“ ЕООД е извършило процесиите цесии, след като е
получило РА № Р-22221718008155-091-001/07.08.2019 г., със знанието че има
установени публични задължения. За събиране на публичните задължения на
дружеството в НАП е образувано изпълнително дело №*********/2019. Съобщение за доброволно изпълнение
на основание чл.221 от ДОПК, в което подробно са описани публичните задължения
е връчено на задълженото лице на 02.12.2019 г. СДИ е приложено като
доказателство към исковата молба. Цесиите са извършени не само след
установяване е влязъл в сила административен акт на публичното задължение, а
при висящо изпълнително дело за събирането на това вземане, по което са
наложени запори като обезпечителни мерки.
Съгласно справка от Търговския регистър, към момента на сключване на
първия договор за цесия управител на „Р.к.“ ЕООД е Р.Т.Ч., а управител на „Б.Т.“
ЕООД е В.И.И.. Съгласно направена справка в регистър ЕСГРАОН, Р.Ч.е ЕГН: **********
и В.И.е ЕГН: ****** 1181 са майка и син. Съгласно справка от Търговския регистър,
към момента на сключване на договора от 28.12.2019 г,- управител на „Б.Т.“
ЕООД- цедент е В.И.И., като същото физическо лице е управител и на „Б.т.г.“
ЕООД – цесионер.
Павловият
иск е приложим и за ЮЛ.Оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и
по отношение на юридически лица.
Всяко юридическо
лице се управлява от определени органи. Чрез тях то участва в гражданския
оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на
волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или
едно лица, които по силата на закона образуват и изявяват волята на
юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определи физически лица. Когато
тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за
себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически
лица, чрез които то прави волеизявления и приема волеизявления.
Ищецът оттегля
претенциите с правно основание чл.216, ал.1,т.1 ДОПК.
Ответниците „Р.К.
„ЕООД, „БТТ.“ ЕООД и „Б.Т.Г.“ ЕООД, чрез адв.Р.Ч.с отговор от 25.09.2020 година
заявяват, че дружествата не са свързани лица; публичните задължения на „Р.К.
„ЕООД са разпределени поради постъпило плащане в размер на 75 600лева;
размерът на неговите задължения не е посоченият от ищеца, но дори и да се
приемат за съществуващи, следва да се посочи, че вземането на ищеца първо е
възникнало след датата на оспореното правно действие и то е недължимо с оглед
осъщественото оспорване; причината за сключването на процесните договори не е
намерение за увреждане на кредитора, а гарантиране изпълнението на договор № **********–
C01- D-03, сключен между „Р.К.“
ЕООД ***– Сливен с избор на изпълнител за извършване на доставка и монтаж на
специализирано оборудване по проект“подкрепа за неинституционализация на
грижите за деца в О.С.“ по договор за безвъзмездна финансова помощ №*********C01 по ОП“Региони в растеж“ 2014 – 2020. Моли съда да
прекрати делото, а ако не приеме основания за това да отхвърли исковата
претенция на ищеца на трите разпоредителни сделки. Претендира разноските по
делото.
Поради десезиране от страна на ищеца, осъществено на
основание чл.232 ГПК, съдът е прекратил делото в частта касаеща претенция по
чл.216, ал.1,т.1 ДОПК.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
От фактическа страна.
По делото не е налице спор, че е издаден Ревизионен
акт(РА) № Р- 22221718008155-091-001/07.08.2019г., след направена ревизия за
периода от 01.01.2017г. до 31.10.2018г., от който се установява, че ответникът
„Р.К.“ ЕООД, ЕИК**********има задължения, представляващи неплатен ДДС в размер
на 186 601,91лв., за който по делото не е налице спор, че е връчен на
задълженото лице електронно на 30.08.2019г. За надлежното връчване на акт е
съставено удостоверение на НАП, удостоверяващо, че документът е изтеглен от
мейла, посочен в удостоверението на 30.08.2019г.
Истинността на тези документи не е оспорена в
настоящия процес.
По делото не се спори и относно това, че на ответника
„Р.К.“ ЕООД са наложени обезпечителни мерки, с постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК, от
04.02.2019г., представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „П.И.Б.“
АД, BIC *** „П.Б.“ АД
BIC ***.
Действието на това постановление е продължено с
постановление от 20.08.2019г.
По делото не се спори, че на ответника „Р.К.“ЕООД на
22.11.2019г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, съобразно което
към 22.11.2019г. задължението на ответника към ищеца е в размер на
160 206,61лв и лихви към този момент в размер на 30 977,38лв. или
общо – сумата от 191 183,99лв.
По делото не се спори и относно това, че по отношение
на ответника „Б.Т.“ ЕООД е издадена заповед за възлагане на ревизия под № Р –
22002219006926-020-001 от 29.10.2019г., касаеща задължения за ДДС за следните
периоди: от 01.04.2018г. до 30.04.2018г.; от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. и от
01.10.2018г. до 30.10.2018г.
Не се спори и относно това, че на 23.12.2019г. е
издадена постановление за налагане на обезпечителни мерки спрямо това
дружество, на основание чл.121, ал.1 ДОПК, чрез налагане на запор върху
описания товарен автомобил.
Не е налице спор и относно това, че ищецът е издал РА
№ Р- 22002219006926-091-001/ 29.04.2020г. въз основа на извършена ревизия на „Б.Т.“
ЕООД, с който са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на
37 768,79лв, връчен на страната по електронен път на 06.05.2020г., по
което връчване не е налице спор.
По делото страните не спорят и относно това, че
ответниците са сключили следните разпоредителни сделки, както следва:
На 10.12.2019г. е сключен договор за цесия между „Р.К.“
ЕООД (цедент) и „Б.Т.“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля
на цесионер, възмездно, част от свое вземане, което има към О.С., придобито по
фактура №*********/04.12.2019г., на стойност от 90 496,80лв., въз основа
на сключен договор№ **********– C01- D-03, сключен между „Р.К.“ ЕООД ***– Сливен,
на13.02.2019г.
Страните са се съгласили, че размерът на прехвърленото
вземане е сумата от 90 000лв, срещу уговорена цена от 90 000лв.,
платима от цесионера, представляваща плащане по фактури
№**********/09.12.2019г., издадена от „Б.Т.“ ЕООД.
Цедентът е уведомил за прехвърлителната сделка с
уведомление до длъжника О.-С., получено от Общината на 11.12.2019г.
На 18.12.2019г. е сключен договор за цесия между същите
страни, по силата на който цедентът „Р.К.“ ЕООД прехвърля на цесионера „Б.Т.“
ЕООД, вземане от 3 770,70лв., произтичащо от преждецитирания договор на
цедента с О.-С., срещу цена от 3 770,70лв., представляващо плащане по
договор за заем, сключен между страните по тази облигационна връзка.
Цеденът е уведомил за прехвърлителната сделка с
уведомление до длъжника О.-С., получено от Общината на 19.12.2019г.
На 28.12.2019г. е сключен договор за цесия между „ „Б.Т.“
ЕООД (цедент) и „Б.Т.Г.“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля
на цесионер, възмездно, свое вземане в общ размер на 93 770лв., придобито въз
основа на посочените в чл.1 от договора договори за цесия.
Страните са се съгласили, дължимата от цесионера цена да
93 770лв., която цесионерът дължи на цедента по силата на договор за заем
между тях.
Цедентът е уведомил за прехвърлителната сделка с уведомление
до длъжника О.-С., получено от Общината на 30.12.2019г.
Всички договори за цесия са с нотариална заверка на
подписите, извършена от датата, на която е сключен съответния договор за цесия
от нотариус М.П..
По делото е представен договор за доставка на
специализирано оборудване, сключен между „Р.К.“ ЕООД и „Б.Т.“ ЕООД, сключен на
15.03.2019г., по силата на който„Б.Т.“
ЕООД, в качество на продавач/доставчик поема задължение спрямо „Р.К.“ ЕООД, в
качество на купувач, да извърши доставка на специализирано оборудване, описано
в договора, при уговорена цена на доставката от 75 000лв, в която е
включена цена на придобиване на артикулите и доставно-складовите разходи.
Уговореният срок за доставка и монтаж на оборудването
и до 28.12.2019г.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от
04.12.2019г., подписан от страните по прежния договор, от който се установявя
доставката на описаното в него специализирано оборудване от доставчика на
купувача.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Ищецът е предявил отменителни искове, предявени в
условие на евентуалност, както следва: искове по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК; искове
по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК и искове по чл.135 ЗЗД.
По исковете по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК.
С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК е уредена правната
възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея
сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда
нейния интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този
длъжник, а именно: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, по които страна е свързано с длъжника лице.
Страни по този иск са държавата като ищец, а като
ответници трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице, с което той е
договарял. Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими
другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска.
По отношение на договорите за цесии, сключени от ответника „Р.К.“ ЕООД с
ответника „Б.Т.“ ЕООД.
Двата договора за цесия са сключени на 10.12.2019г. и на 18.12.2019г. (касателно
вземанията на Р.К.“ ЕООД ***- Сливен, произтичащи от сключен договор№ **********– C01- D-03, между „Р.К.“ ЕООД ***– Сливен, на13.02.2019г. за
съществуването на които по делото няма спор и чийто общ размер е сумата от
93 770,70лв.).
По своята същност договорът за цесия представлява разпоредителна сделка, правно уредена в разпоредбите на чл.99-100 ЗЗД
и е договор, по силата на който старият кредитор-титуляр на едно вземане, го
прехвърля на трето, спрямо основното правоотношение, което се явява нов
кредитор на длъжника. Следователно в резултат на настъпилото частно
правоприемство едно имуществено право от патримониума на стария кредитор
преминава в патримониума на новия кредитор, поради което имуществото на стария
кредитор намалява.
Сделката е валидна и породила своя прехвърлителен ефект с
постигане на съгласието между стария и новия кредитор, а по отношение на
длъжника поражда действие от момента на уведомяването му за извършеното
прехвърляне, което следва да бъде извършено от стария кредитор (чл.99, ал.4 ЗЗД).
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че цесията е
породила своето действие, както по отношение на страните по договора за
прехвърляне на вземането, така е по отношение на длъжника. В резултат на това
действие се засягат права и същото води да евентуално осуетяване, респ.
затрудняване осъществяване на правата на публичния изпълнител спрямо длъжника „Р.К.“
ЕООД. За да бъде атакауемо по реда на специалния иск по чл.216 ДОПК това
разпоредително действие, следва сделката да е сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения(чл.261, ал.1 ДОПК).
В настоящия случай прехвърлителят „Р.К.“ ЕООД е има задължения към
фиска, представляващи неплатен ДДС и лихви върху него, установени с влязъл в
сила РА № Р- 22221718008155-091-001/07.08.2019г.
По отношение на свързаността между стария и новия кредитор „Б.Т.“
ЕООД.
Между страните не се спори, че между представляващите двете дружество по договора за цесия е налице родствена
връзка по права линия, изразяваща се в това, че управителна дружеството –
цедент е майката на управителя на дружеството-цесионер.Тази родствена връзка
сочи на свързаност по смисъла на §1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, доколкото всяко юридическо лице се
управлява от определени органи, чрез които участва в гражданския оборот, като в
случая управителите, чрез който орган дружествата
волеизявяват и поемайки права и задължения задължават самите дружества, поради
което следва да се приеме, че последните се явяват свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Смисълът на цитираната разпоредба е
свързан със знанието за увреждащия характер на сделката, което са презюмира при
наличие на свързаност в някоя от проявните и форми регламентирани с §1 ДР на ДОПК. Това знание се предполага не
само когато страни по разпоредителната, увреждаща обществения интерес, сделка
са физически лица, но и тогава, когато страни по тази сделка на юридически
лица, с оглед на факта, че същите участват в оборота чрез своите органи, в
случая – управители, които, както е посочено и по- горе, представляват
волеиявяващия орган на дружествата. Да се приеме обратното би означавало да се
отрече и обезсмисли прилагане на
разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК при сделки, сключени между юридически
лица. С оглед на гореизложеното, съдът намира че със сключване
на атакуваните
сделка (преждеописаните договори за цесия) е
осъществен фактическият
състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, поради което предявените искове, касателно тези договори се
явява основателни и
следва да бъде уважени. Това е така, тъй като по делото е безспорно
установено публично вземане на държавата спрямо цесионера, установено с влязъл
в сила акт, в резултат на извършена ревизия и влязъл в сила административен акт
( Решение № 166/30.12.2009 г. по т.д. №
430/2009 г. на II т.о и Решение № 436/22.12.2011
г. по гр. д. 308/2011 г. на III г.о. и др.), извършени разпоредителни сделки от длъжника, увреждащи
обществения интерес, осъществени със свързано лице по смисъла на чл.261,
ал.1,т.6 ДОПК вр. с §1, т. 3, б.
"а" от ДР на ДОПК.
Извършеното
плащане от страна на „Р.К.“ ЕООД и извършеното разпределение на сумата от
76 000лв. не е довело да пълно погасяване на задължението, установено с
РА, поради което не е отпаднал интереса от провеждане на настоящето
производство. С решение
№ 122 от 21.07.2016 г. по т.д. № 3484/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието,
че кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане
срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо, като законодателят не поставя изисквания това вземане да е в
значителен размер. Достатъчно е да е действително, да не е удовлетворено и да е
все още изискуемо.
По отношение на договора за цесия, сключен между „Б.Т.“ ЕООД
и „Б.Т.Г.“ ЕООД на 28.12.2019година. и фактическите елементи от състава на
отменителната претенция по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК.
По делото е безспорно установено, че към датата на сключване на договора за
цесия от страна на „Б.Т.“ ЕООД е постановена заповед за възлагане на ревизия №
Р – 22002219006926 – 020 – 001/29.10.2019г., която ревизия е завършила с
издаване на РА № Р – 22002219006926 – 091 – 001/29.04.2020година, за който по
делото не е налице спор, че е влязъл в сила е с който са установени задължения
на това дружеството към държавата за неплатен ДДС и лихви. Актът е връчен на
страната по електронен път и е влязъл в сила на 06.05.2020година.
Следователно съдът приема, че към момента на извършеното от цедента
разпореждане с договор за цесия от 28.12.2019г. по отношение на него е налице
първата предпоставка- започнала данъчна ревизия, която е приключила с
установяване на задължения за данъци към държавата от това лице. Това води по
необходимост до извод, че с тази разпоредителна сделка длъжникът е осуетил,
респ. затруднил своя кредитор държавата да осъществи правата си по
удовлетворяване на своето вземане.
По отношение на свързаността между двете дружество, съдът приема, че такава
е установено по делото и това е така, тъй като двете дружества са
представлявани от едно и също лице към момента на сключване на договора за
цесия – В.И.И., което обстоятелство се установява от вписванията по партидата
на „Б.Т.“ ЕООД и „Б.Т.Г.“ ЕООД.
Съобразно §
1, ал.3, б.“г“ ДР на ДОПК дефинира като свързани лица тези, при
които лицата, едното от които участва в
управлението на другото или на негово дъщерно дружество, а б.“д“ на същата разпоредба сочи, че свързани лица са тези, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също
юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява
друго лице.
След
като двете дружества, които са страни по договора за цесия се представляват от
едно и също физическо лице то те попадат в обхвата на нормата на § 1, ал.3 ДР
на ДОПК и се явяват свързани.
Ето защо съдът приема, че и тази претенция е доказана и
поради това основателно предявена. Фактът, че РА, издаден по отношение на
цедента „Б.Т.“ ЕООД е с дата, която следва разпоредителната сделка не
опровергава извода на съда за основателност на претенцията, тъй като с този акт
се установява наличие на вземането, а качеството на длъжник е била предмет на
започналата ревизия, която предшества договора за цесия. Като предпоставка за
уважаването на иска е започналата ревизия, за която длъжникът е уведомен, която
е завършила с издаване на акт, с който са установени задълженията му към
държавата. След като ревизията е започнала преди датата на договора за цесия,
фактът, че задълженията са установени с акт, който следва датата на сделката не
води до неоснователност на претенцията, тъй като с РА по категоричен начин се
установява качеството на кредитор на държавата. Възможността да се атакува
актът на разпореждане, водещ да увреждане на държавата кредитор, извършен след
започване на ревизията е израз на засилената защита на обществения интерес, но
за да се постигна баланс при закрила на интересите, законодателят е предвидил
за установяване на материалната легитимация на кредитора не само установяване
на акта за започналата ревизия, но и установяване на вземането на държавата,
макар и в по- късен момент.
При така
установеното и прието съдът намира, че претенциите по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК се
явяват основателно предявени, като възраженията на ответниците, че цесиите били
насочени към цел- изпълнение на договори с трети лица и др., се явяват
неоснователни. Следва да бъде отбелязано и това, че в самите договори за цесия
не се сочат такива обстоятелства, а именно, че цесиите представляват даване
вместо изпълнение, чрез посочване на конкретните сделки, от които произтичат
задълженията на цедентите. Ето защо съдът не приема, че тези възражения намират
опора в доказателствата по делото и ги третира като неоснователни. Възмездният
характер на разпоредителните сделки и обективните причини за липса на плащане,
както твърдят ответниците са факти, ирелевантни за извода на съда за
относителна недействителност на договорите за цесия. Това е
така, тъй като съдебната практика последователно приема, че е налице увреждане
при всяка прехвърлителна сделка с имущество на длъжника, дори и тя да е
възмездна, тъй като от момента на извършване на разпореждането с право или
актив от длъжниковото имущество до осъществяване на принудителното изпълнение
от страна на кредитора, в имуществото на длъжника могат да настъпят промени, в
резултат на които получената сума да не е налице и следователно да не може да
послужи за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл, в правната доктрина е застъпено
становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при
продажба на имот по действителната му цена (решение №149
от 12.11.2013г. по т.д.№422/2012г. на ВКС, Т.К. първо т.о.).
Поради извод на съда за основателност на главните претенции
по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК евентуалните искове по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК и чл.135 ЗЗД не следва да бъдат разгледани, поради неосъществяване на процесуалното
условие за това.
По разноските.
С оглед на извод на съда за основателност на исковете по
чл.216, ал.1,т.6 ДОПК и с оглед на това, че ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса, на основание чл.84 ГПК, то ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят, всеки един от тях, държавна такса по сметка на СГС в размер на 3 750,80лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на основание чл.216, ал.1,т.6 ДОПК, за недействителни по отношение на
държавата, по искове, предявени от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със
съдебен адрес ***, ст.2, предявени срещу „Р.К.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление ***, „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** и „Б.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, всички със съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. К.Т., договори за цесия,
сключени между тези страни, както следва:
договор за
цесия, сключен на 10.12.2019г. между „Р.К.“ ЕООД (цедент) и „Б.Т.“ ЕООД (цесионер),
по силата на който цедентът прехвърля на цесионер, възмездно, част от свое
вземане, което има към О.С., придобито по фактура №*********/04.12.2019г., на
стойност от 90 496,80лв., въз основа на сключен договор№ **********–
C01- D-03, сключен между „Р.К.“
ЕООД ***– Сливен, на 13.02.2019г.;
договор за цесия, сключен на 18.12.2019г. между същите страни, по силата на
който цедентът „Р.К.“ ЕООД прехвърля на цесионера „Б.Т.“ ЕООД, вземане от
3 770,70лв., произтичащо от преждецитирания договор на цедента с О.-С.,
срещу цена от 3 770,70лв., представляващо плащане по договор за заем,
сключен между страните по тази облигационна връзка и
договор за цесия, сключен на 28.12.2019г. между „Б.Т.“
ЕООД (цедент) и „Б.Т.Г.“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля
на цесионер, възмездно, свое вземане в общ размер на 93 770лв., придобито
въз основа на посочените в чл.1 от договора договори за цесия.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Р.К.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** и „Б.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати всяко едно от дружествата
държавна такса по сметка на СГС в размер на 3 750,80лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: