№ 30
гр. Търговище, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД от гр.Търговище,
против ИВ. АС. АС. с ЕГН-********** от гр.*************************************, с
предявени обективно съединени искове за признаване съществуване и дължимост на сумата
от 981.68лв. главница представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода 17.11.2016г. до 18.12.2020г. за обект в гр.*********************************, аб.
№ ********, както и на сумата от 125.25лв. общ сбор лихва за забава върху главниците по
всяка фактура за периода 03.01.2017г. до 04.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 26.01.2021г., за които
вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 129/2021г. по описа на ТРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 110819.02.2021г.
За периода от 17.11.2016г. до 18.12.2020г., по партида № ********, на която титуляр е
ИВ. АС. АС. има неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно- битови нужди в размер на 981,68 лв. - главница, лихва за
забава в размер на 125,25лв. за периода 03.01.2017г. до 04.01.2021г, в едно със законна лихва
от 26.01.2021г. до изплащане на задължението.
Консумираната вода за посочената по-горе партида се отнася за недвижим имот находящ се
в гр.*************************************
В законоустановеният 30 дневен срок след датата на фактуриране, ответникът не
предприл действия по плащане на дължимите суми, поради което на осн.чл.410 ал.1 т.1 от
ГПК, ищецът внесъл Заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд
гр.Търговище, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№110/19.02.2021г., за претендираните суми.
Настоящия иск завеждат съгласно Определение №499/12.04.2021г. по ч.гр.д.№
20213530100129 на Районен съд Търговище.
Паричното вземането е за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди в размер на 981,68 лв. - главница, лихва за забава в размер на
125,25лв. за периода 03.01.2017г. до 04.01.2021г, в едно със законна лихва от 26.01.2021г. до
1
изплащане на задължението, държавна такса в размер на25лв., както и юрисконсултско
възнаграждение.
Размера на паричното вземане представлява сбор от дължими суми по издадени
фактури - 49 броя, за периода от 03.01.2017г. до 04.01.2021г.
Периода на вземането /отчетен период/, за който е доставена питейна вода е за
периода от 17.11.2016г. до 18.12.2020г.
Вземането произтича от сключен Договор № 583/180 от 16.12.2010г. за предоставяне
на услугите ВиК, между ИВ. АС. АС. и „ВиК“ ООД Търговище, съгласно Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ - гр.Търговище, публикувани в
електронната страница на „ВиК” ООД - Търговище и публикувани във в. „Новинар”
бр.196/21.08.2014г. и в.”3наме” бр.33/29.08.2014г., като е осигурен достъп да тях.
Считат, че с горепосочените действия ответникът е нарушил разпоредбите на чл.2,
т.2.2. от Договор № 583/180 от 16.12.2010г. за предоставяне на услугите ВиК, съгл. чл.5, т.6
във вр. с чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„ВиК“ - гр.Търговище, за заплащане на ползваните ВиК услуги, респ. дължими суми в
законният срок.
Молят съда да постанови решение с което да приеме за установени задълженията на
ответника за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди
, за имот находящ се в гр.*************************************, на който титуляр е ИВ.
АС. АС., за сумата в размер на 981,68 лв. - главница за периода от 17.11.2016г. до
18.12.2020г, лихва за забава в размер на 125,25лв. за периода 03.01.2017г. до 04.01.2021г,
ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до изплащане на задължението, държавна такса в
размер на25лв., както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
процесуалния представител поддържа иска. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, чрез назначен особен
представител с който оспорва исковете по основание и размери. Твърди, че няма
представени доказателства, ответника да има качеството на потребител на сочените услуги.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна: Видно от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 129/2021 г. по описа на РС Търговище е налице издадена заповед
№ 110 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.02.2021г. за сумата от
981.68лв., представляваща главница за ползвани Вик услуги в периода 17.11.2016г. –
18.12.2020г.; за сумата от 125.25 лева лихва за 03.01.2017г. до 04.01.2021г., ведно със
законна лихва върху главницата от 26.01.2021г. до изплащане на вземането, както и 25
лева държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта до длъжника е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си.
По делото са представени Договор № 583/180 от 16.12.2010г. за предоставяне на ВиК
услуги на абонат № ******** в гр.**************************************, копие от 49
бр. фактури за претендирания период, Компютърно извлечение за сметките - Лихвен лист за
аб. № ********; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора; писмено уведомление до длъжника за задължения към 18.06.2020г. - № 185335,
получено от съпругата му на 23.06.2020г., електронни и хартиени карнети (подписвани
редовно от ползвателя). Удостоверение за декларирани данни от ИВ. АС. АС. в Община
Търговище, съгласно което ответника е собственик на имота в
гр.*****************************************
Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ООД - гр. Търговище, одобрени от ДКЕВР и публично обявени в
пресата и на сайта на дружеството.
2
По делото не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, гр. Търговище, одобрени с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това обстоятелство те го обвързват и
без приемането им, и представляват сключеният между него и ищеца договор за
предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги,
според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно
чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в
30-дневен срок от фактурирането им.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между
страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на
ответника партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз
основа на отчетеното са издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечните
доставки. Задължение на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца
доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.
Във връзка с оспорването, направено от особения представител, че по делото липсват
доказателства ответникът да е потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия, в
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил извлечение от
електронното досие на абоната, от които е видно, че партидата е открита на името на
ответника и се отнася за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на водомерите и
отразяването на показанията на измервателните устройства - водомерите - по партидата на
абоната, е подробно посочен в Глава шеста „Заплащане на услугите В и К” на цитираната
Наредба № 4. Показанията на водомерите се отчитат от длъжностни лица на „ВиК“
оператора, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 /, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая, отчитането
показанията на водомера на ответника е извършено с електронни средства. В разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения
до „ВиК“ оператора срещу определено заплащане на изразходваното количество вода в 7-
дневен срок от изтичането на срока за плащане. Такова възражение от ответника против
начислени задължения за плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и
не са представени доказателства в тази насока по делото. Квитанциите, представени с
исковата молба и приети като писмени доказателства, представляват първични счетоводни
документи по смисъла на Закона за счетоводството, като с оглед гореизложеното, съдът
намира, че възраженията на особения представител на ответника в тази насока
са неоснователни. Видно представените 49 броя фактури на ответника, като абонат са
начислявани количества вода за периода от 17.11.2016 г. до 18.12.2020г.
Съдът приема, че представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
действали за процесния период, се явяват сключен договор между ВиК оператора и титуляра
на партидата. При наличието на Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални
договори само в случай, че има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл.
8, ал. 2 от посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да представят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените
от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения.” По делото не бяха събрани доказателства за предложени и приети условия,
различни от одобрените Общи условия, поради което Общите условия обвързват ответника
и без приемането им, и представляват сключен договор между страните по делото.
С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната
възникват договорни отношения, по силата на които “ВиК” ЕООД се задължава да доставя
3
питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той
се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца,
следващ този на засичането /чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена
питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е
нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и
задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на
задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените иск с правно основание чл. 422
от ГПК е основателени за сумата 981.68 лева – общ размер на главниците, представляващи
неизплатени задължения за ползвани ВиК услуги, съгласно фактури, издадени за периода от
17.11.2016г. до 18.12.2020г., както и за сумата от 125.25лв. - общ размер на лихвите за
забава, за периода от 03.01.2017г. до 04.01.2021г., начислени върху отделните главници,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 26.01.2021г.
до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50лв. ю.к.възнаграждение, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
110/19.02.2021г. по ч.гр.д. 129/2021г. по описа на РС Търговище.
Последният довод на особения представител на ответника за недължимост на
процесните суми е свързан с факта на изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен
състав споделя развитите аргументи в този довод, тъй като същите са подкрепени от
доказателствата по делото и намират опора в цитираните законови разпоредби и съдебна
практика.
Погасителната давност като юридически факт е определен от закона период от време,
след изтичането на който за длъжника възниква възможността да може да откаже
изпълнение на едно непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез
прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право
И. т.н. Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния
касационен съд решава, че "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в"
от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви."- ТР № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012
г. на ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.
Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на
водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай това е записаният във
фактурите краен срок за плащане. Съдът счита, че вземането в полза на ищеца е изцяло
погасено по давност по фактури, както следва:
№ **********/03.01.2017г. за периода 17.11.2016г. – 16.12.2016г.;
№**********;/01.02.2017г. за периода 16.12.2016г. – 18.01.2017г.;
№**********/01.03.2017г. за периода 18.01.2017г. – 15.02.2017г;
№**********/03.04.2017г. за периода 15.02.2017г. – 21.03.2017г; №**********/02.05.2017г.
за периода 21.03.2017г. – 21.04.2017г; №**********/01.06.2017г. за периода 21.04.2017г. –
19.05.2017г; №**********/03.07.2017г. за периода 19.05.2017г. –
19.06.2017г;
4
№**********/01.08.2017г. за периода 19.06.2017г. – 20.07.2017г; №**********/01.09.2017г.
за периода 20.07.2017г. – 18.08.2017г; №**********/02.10.2017г. за периода 18.08.2017г. –
20.09.2017г; №**********/01.11.2017г. за периода 20.09.2017г. – 18.10.2017г;
№**********/01.12.2017г. за периода 18.10.2017г. – 17.11.2017г; №**********/02.01.2018г.
за периода 17.11.2017г. – 07.12.2017г и №**********/01.02.2018г. за периода
07.12.2017г. – 17.01.2017г.
Задълженията за заплащане на питейна и отведена вода са включени в обхвата на чл.
111, б. „в" от ЗЗД, а именно периодични плащания. Като такива същите се погасяват с
изтичане на тригодишен срок.
При тези данни, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан до
размера на 701.17лв. главница за периода 26.01.2018г. до 26.01.2021г. и за мораторна лихва
до размера на 52.97лв., тъй като сумата от 280.51лв. главница за периода 17.11.2016г. –
17.11.2018г. по фактури е погасена по давност и сумата от 72.28лв. за мораторна лихва за
горепосочените периоди също е погасена по давност.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски
по настоящото делото в размер на 525 лв. включващи: 75 лв. внесена д.т., 150лв. дължимо
ю.к.възнаграждение и 300лв. възнаграждение за особен представител, както и направените
по ч.гр.д. № 129/2021г. по описа на РС Търговище в размер на 25лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземане на „Водоснабдяване и
канализация” ООД от гр.Търговище, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, бул.“29-ти Януари“ № 3, към ИВ. АС. АС. с ЕГН-********** от
гр.*************************************, за следните суми: сумата от 701.17лв.,
представляваща главница представляваща цената на доставената и консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 26.01.2018г. до 26.01.2021г., обективирана в издадени
фактури за периода, както и за сумата от 52.97лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 26.01.2018г. до 26.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до PC Търговище – 26.01.2021г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
110/19.02.2021г. по ч.гр.д.№ 129/2021г. на РСТ, като в останалата част и до пълните
претендирани размери от 981.68лв. главница и 125.25лв. обезщетение за забава, отхвърля
исковете, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ИВ. АС. АС. с ЕГН-********** от
гр.************************************* да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД от гр.Търговище, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, бул.“29-ти Януари“ № 3, направените от делото разноски по настоящото дело
в размер на 525 лв., както и направените по ч.гр.д. № 129/2021г. по описа на РС Търговище
в размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5