Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,
23.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на девети март, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1073 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-24 от 05.09.2019 г. на Златин Михайлов
Началник на РУ на Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-493/01.09.2014 г. т.2.14, е
наложена на С.Г.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.264, ал.1 от ЗМВР глоба в размер на 500,00 лева,
за това, че на 27.08.2019 г., около 22.10 часа в гр. Ловеч на бул. „България“
№48 при извършване на полицейска проверка противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, като при опит да му бъде установена самоличността
лицето предоставя лични данни, които не отговарят на неговата самоличност, с
което е нарушил чл.264 от ЗМВР.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят С.Г.С., който го обжалва
в срок като незаконосъобразно. Излага, че не е извършил нарушението, което му е
вменено във вина. Сочи, че живее с родителите си в с. Лисец, и че на 27.08.2019
г. негов приятел му звъннал по телефона и го помолил да му помогне, за да
преместят мебели, тъй като последния извършвал ремонт във домът си. Излага, че
се съгласил, и последния дошъл да го вземе от с. Лисец. Тръгвайки си облякъл по
– захабени дрехи, като в бързината не съобразил и не взел в себе си документите
си за самоличност. В гр. Ловеч на бул. България, служители на полицията спрели
приятелят му за проверка, като било разпоредено и на
него да си даде документите, но той казал, че не ги носи. Излага, че тогава
полицейският служител доста грубо го попитал за името при което той отговорил С.Г..
Излага, че със същия той го попитал и за ЕГН. Излага, че казал първите си 6
цифри от ЕГН, като се зачудил за поредността на
последните 4. Излага, че полицаят му креснал, че с цифрите 97 в компютъра не
излиза името му. Излага, че казал, че първите му две цифри са 98, но той го
обвинил, че е казал това, и че се опитва да го заблуждава. Излага, че през това
време проверката на неговият приятел приключила при което му казали да си
заминава, а на него казали, че ще бъде задържан. Излага, че го завели в РУ на
МВР Ловеч, където го накарали да попълни различни документи, водили го в
болница, за да бъде прегледан, изследвали го за употреба на наркотици и т.н.
Била му връчена заповед за задържане за срок от 24 часа, но малко по – късно
след около 2 часа бил освободен. Излага, че преди това му били съставени актове
за извършени административни нарушения. С оглед на гореизложеното моли да се
отмени обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. За него се явява и адв. Р. К. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното
НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че поддържа жалбата на
доверителят му и моли съда да я уважи, като отмени изцяло обжалваното НП.
Акцентира на няколко обстоятелства: На първо място категорично счита, че са
допуснати при съставяне на акта и издаване на НП процесуални нарушения, които
водят до нарушение правото на защита на доверителят му. Моли да бъдат
съобразени различните часове, които са посочени в съставените документи от
служителите на полицията кога е извършено нарушението, кога е бил задържан подзащитният му и кога е бил освободен. Излага, че няма
логика последния да е извършил нарушението в 22.10 часа, както е посочено в процесния акт, а в същото време да е бил задържан в 21.10
часа както било посочено в Заповедта за задържане и съответно да е освободен в
23.00 часа, а в 22.10 часа да е извършил нарушението на бул. „България”. Сочи,
че в същото време той е попълнил декларация, която се попълва винаги когато се
задържа лицето в полицейското и управление. Излага, че е налице пълно
разминаване в тази насока. На второ място, излага, че няма от обективна страна
извършено нарушение така както е описано в акта и НП, тъй като нямало действия,
с които неговият подзащитен да е попречил на органите на властта да осъществяват своята
дейност. Счита, че в случая това е нарушение, което не може да се извърши с
бездействие, тъй като самото изпълнително деяние „пречене” предполага
извършване на някакви действия. Излага, че безспорно било установено, както
твърдели и полицейските служители, че преченето се е изразявало в това, че
неправилно е казал ЕГН, т.е., че е казал грешно ЕГН. Счита, че на първо място има
конституционно право на защита и би могъл изобщо да не отговаря на техните
въпроси. Излага, че това, че същия не отговарял на въпросите, не можело да му
бъде вменено във вина и да носи отговорност за това. Излага, че имало само едно
извършено нарушение от него, което той не отричал, а именно, че не си е носил
документите за самоличност. Излага, че за това обстоятелство бил съставен акт и
издадено НП, като той веднага си бил платил наложената му глоба. Излага, че в
никакъв случай не е извършил друго нарушение и по конкретно това за което е
санкциониран и което е предмет на настоящето дело. Моли съда да съобрази всички
доводи и да отмени НП, като му бъде предоставен срок за писмени бележки. В
определеният от съда срок не е
представена писмена защита.
Ответникът
– РУ на МВР-Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: П.А.К., К.А.Ю., Б.Б.П. и Р.Р.И., от становището на процесуалният
представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
27.08.2019 год. бил съставен Акт с бл. № 887825 за установяване на
административно нарушение от св. П.А.К., в присъствието на св. К.А.Ю. срещу С.Г.С.,
ЕГН ********** ***, за това, че на 27.08.2019 г., около 22.10 часа в гр. Ловеч
на бул. „България“ №48 при извършване на полицейска проверка лицето
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, като при опит
да му бъде установена самоличността, лицето предоставя лични данни, които не
отговарят на неговата самоличност, с което е нарушил чл.264, ал.1 от ЗМВР.
Жалбата
е допустима - подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган въз основа на МЗ
№8121з-493/01.09.2014 г. т.2.14 на Министъра на МВР.
В
съдържанието на акта и НП е посочена като дата и час на извършване на
нарушението 27.08.2019 г. около 22.10 часа, а в същото време от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, в частност Заповед за задържане на лице
с рег. №1762зз-161/27.08.2019 г. се установява, че жалбоподателят е бил задържан на 27.08.2019 г. в 21.20 часа.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото актосъставител
и свидетел по акта се установи, че жалбоподателят е бил задържан, тъй като противозаконно
им е попречил да изпълнят функциите си, като това противозаконно пречене се е
изразило в представяне на лични данни, които не отговаряли на неговата
самоличност, т.е., ако е налице извършено от жалбоподателят нарушение по
посочения в акта и НП текст от ЗМВР, то това се е случило преди задържането му.
От което следва извод, че посоченото време на извършване на деянието в акта и
НП е в пълно противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер, като същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП, и кога то е извършено. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител. При така установената в акта и НП фактическа обстановка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приобщените
писмени доказателства остана неизяснен въпроса въз основа на какви
доказателства е прието, че жалбоподателят е осъществил нарушението в посочения
в НП час. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че при
извършената на С. проверка на 27.08.2019 г.
от същите полицейски служители му е бил съставен и АУАН с бл. №887824 за
нарушение на чл.6 от ЗБЛД. АУАН с бл. №887824 и издаденото въз основа на него
НП са приобщени като доказателства по делото, като от същите се установява, че
отговорността на жалбоподателят е била ангажирана и за това, че не е представил
в хода на извършената му проверка документ за самоличност. От цитираните писмени
доказателства се установява, и че това нарушение жалбоподателят е извършил на
27.08.2019 г. в 22.30 ч., т.е. в час различен от този посочен в процесното НП и същевременно 10 минути по – късно, което
противоречие още веднъж компрометира гласните доказателства на актосъставителят и свидетелят по акта и изготвените от
същите писмени доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта се установява, че в хода
на проверката изискали на жалбоподателят документ за самоличност, който С. не
представил. Установява се, че едва тогава наредили на С. да посочи трите си
имена и ЕГН, за да установят самоличността му. Установява се, и че именно за това,
че С. посочил лични данни, които не отговаряли на неговата самоличност бил
отведен в РУ на МВР Ловеч за установяване на самоличността му и бил задържан.
Безспорно от изготвените писмени доказателства, както е посочено и по – горе,
се установява, че С. е бил задържан в 21.20 ч., като в заповедта са посочени
трите имена на същия, ЕГН и постоянен адрес. Така установените по делото
доказателства сочат на безспорния извод, че С. е бил в обективна невъзможност
да извърши нарушението в посочения в акта и НП час. Констатираните противоречия
касаещи времето на извършване на нарушението сочат на нарушение на нормата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата на чл.57 е императивна. Тя определя
задължителните минимални реквизити на НП и липсата на който и да е от тях го
прави незаконосъобразно. Без правно значение са причините, поради които не е
посочен точния час на извършване на нарушението, защото това не променя извода,
че е налице допуснато съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
обуславящо отмяната на процесното НП. Освен това,
следва да се отбележи, че в случай на допусната техническа грешка, за разлика
от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа
изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на
нарушението не може да се санира, тъй като съгласно
изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.
Следва
също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН,
е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице
се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък
е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност времето на извършване на
нарушението.
На
следващо място, в НП е посочено, че визираното нарушение – противозаконно
пречене на извършването на полицейска проверка на орган на МВР изпълняващ
функциите си – се изразява в това, че С. е предоставил лични данни, които не
отговарят на неговата самоличност. Съдът споделя становището
на процесуалният представител на жалбоподателят, че в случая отговорността на
жалбоподателят е ангажирана за нарушение, което не може да се извърши с
бездействие, тъй като самото изпълнително деяние „пречене” предполага
извършване на някакви действия, каквито в случая не са описани.
Освен
посочените по – горе нарушение, съдът констатира и още едно нарушение. Съгласно
чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да
бъдат посочени законовите норми, които са нарушени, като в този смисъл следва
да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението в акта
и НП. В случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят е допуснал нарушение на
чл.264, ал.1 от ЗМВР. В НП, обаче АНО посочвайки цифровата квалификация на
нарушението е посочил, че е налице нарушение на чл.264 от ЗМВР. Внимателния
прочит на тази разпоредба сочи, че същата се състои от две алинея,
които сочат на различни състави на нарушения. Неспазването от страна на
административно-наказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН –
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да
бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени с извършеното
административно нарушение, както и на задълженото лице води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност
на административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар
в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното наказателно постановление, при което административно-наказващият
орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и
чл.57, ал.1, от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание.
По
изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
В
случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №ЛЧ-ЗМВР-24 от 05.09.2019 г. на Златин Михайлов
Началник на РУ на Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-493/01.09.2014 г. т.2.14, с
което е наложена на С.Г.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.264, ал.1 от ЗМВР глоба в размер на 500,00 лева,
за нарушение на чл.264 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: