№ 1592
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20223110111675 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. П. и С. П.
срещу Община Варна обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Община
Варна не е собственик на реална част с площ от 1 000 кв. м. от ПИ №
10135.5545.3665 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5 879 кв.м., находящ се
в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ при граници на
реалната част: ПИ №№ 10135.5545.3523, ПИ № 10135.5010.115, останалата
част от ПИ № 10135.5545.3665 и ПИ № 10135.5545.9543 и при граници на
целия имот: ПИ № 10135.5545.9543, ПИ № 10135.5545.953, ПИ №
10135.5545.3643, ПИ № 10135.5510.1, ПИ № 10135.5010.115 и ПИ №
10135.5545.3523 и, че не е собственик на едноетажна сграда с идентификатор
ПИ № 10135.5545.3665.1, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена в ПИ №
10135.5545.3665, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност
„Зеленика“ с площ от 13 кв.м.
Исковете са основани на твърдения, че ищците Т. П. и С. П., са
придобили по време на брака си, сключен на 12.03.1974г., правото на
собственост върху спорната реална част от ПИ № 10135.5545.3665 и
едноетажната сграда, на основание давностно владение, осъществено в
периода от 19.03.1978г. до деня на подаване на исковата молба – 29.08.2022г.,
които твърдения обуславят и правния им интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове. Твърди се, че спорната реална част от
имота, е предоставена за ползване на Г.Е.Н., баща на Т. П. от ДЗС „Димитър
Кондов“ с удостоверение от 23.05.1968г., който не е трансформирал правото
на ползване в право на собственост по реда на § 4а, нито на § 4 б ПЗР на
1
ЗСПЗЗ. Ползвателят е оградил спорната реална част от 1 000 кв.м. с ограда. С
писмен договор, именуван „договор за отстъпване правото на вечно ползване
върху недвижимия имот“, ползвателят Г.Н. е предал на дъщеря си Т. П. и
нейния съпруг С. П. владението върху реалната част, които са подменили
след това бетоновите колове на оградната мрежа към квартал „Галата.“
Твърди се още, че в периода от 1978г. до датата на подаване на исковата
молба, съпрузите са изградили следните обекти върху посочената площ,
както следва: едноетажната сграда с площ от 13 кв.м., която е предмет на
делото; складово помещение, външна тоалетна, 4 броя чешми, 2 броя мивки
(външна и вътрешна), 2 кладенеца, асма 180 кв.м. с тръбна конструкция и с 26
броя лози, павиран път с дължина 37 линейни метра, входна врата от към
главния път, изработена от тръбна конструкция и оградна мрежа. Имотът е
присъединен към електроразпределителната мрежа от 1984/1985г. В имота е
изградено лозово насаждение (160 броя лози на тел със система за подпочвено
поливане), овощна и зеленчукова градина, със следните трайни насаждения:
дрян – 2 броя; 1 брой смокиня; 1 брой мушмула; 1 брой лешник; 4 броя
круши, 5 броя ябълки; 15 броя малини.
Сочи се, че на 15.09.2008г. ответникът Община Варна е актувал ПИ №
10135.5545.3665, в чиято площ и граници попада и спортната реална част,
съставяйки АЧОС, който няма правопораждащо действие, тъй като в него не е
посочено конкретно правно основание, въз основа на което е придобито
правото на собственост. Поддържа се още, че имотът, в който попада площта
от 1 000 кв.м., не е бил заявен за възстановяване, поради което давността е
започнала да тече от деня, в който ползвателят е предоставил владението
върху нея. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на
предявените отрицателни установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна оспорва предявения
иск с твърдения, че е собственик на ПИ № 10135.5545.3665, в чиято площ и
граници попада и спортната реална част, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Същият е бил земеделска земя, включен в блок на ТКЗС, подлежал е на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е заявен за реституция в сроковете по
ЗСПЗЗ, не е изкупен по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., не
принадлежи на граждани, на юридически лица, нито на Държавата, поради
което е общинска собственост. През 2008 год. имотът е актуван с АЧОС №
6875/15.03.2012г., а съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да се придобива по
давност. Имот № 10135.5545.3665 е образуван след разделяне на ПИ № 3643
на два имота след решение на Районен съд – Варна от 20.02.2004г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Oт представения по делото Договор за отстъпено право на ползване от
19.03.1978г върху недвижим имот се установява, че Г.Е.Н. е отстъпил на С. П.
П. „правото на вечно ползване" върху отдаденото му по ПМС-21 от ОНС-
Варна „празно място" с площ 1000м2, находящо се в з-ще Галата, м."Таш
тепе", при граници/съседи: И.Д., н-ци А.М., военно поделение и път, срещу
2
заплащане на сумата от 2000 лв. е извършено в брой.
Видно от удостоверение за наследници на Г.Е.Н. /л.78/, след смъртта си
на 14.06.1978 г. той е оставил за свои законни наследници своите деца Д.Ц. и
Е.Н..
От Оценителен протокол от 20.09.1993г от кметство Галата, Община
Варна се установява, че назначена със заповед №3/21.04.1993г на кметския
наместник комисия е извършила оценка по молба №60/13.05.1992г, подадена
от Г.Е.Н. и Д. Г. Ц., заплатили дължимите такси видно от приложените
квитанции на л. 14 по делото, на имот с площ 970м2, който се намира в
м."3еленика“, като е определена оценка от 69097 лева.
По силата на Акт за частна общинска собственост №5140/15.09.2008г.
на основание чл.2, ал. 1, т.7 от ЗОС Община Варна се легитимира като
собственик на поземлен имот, находящ се в м."Зеленика", гр.Варна, община
Варна, представляващ ПИ-10135.5545.3665 с площ 5876м2, при
граници/съседи: земя на МНО, имот 3643 и имот №9500.
Съставен на основание чл.59, ал.1 от ЗОС е още Акт за частна общинска
собственост №6875/15.03.2012г. по отношение на имот с местонахождение
м."3еленика", гр.Варна, община Варна и представлява ПИ-10135.5545.3665 с
площ 5880м2, при граници/съседи: имоти 5545.9543, 5545.3643, 5545.3524.
5545.3523; имот 5510.1 и имот 5010.115.
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено на 12.03.1974 г.
ищците С. П. и Т. Ц., приела фамилното име на съпруга си – П. след брака, са
сключили граждански брак на посочената дата.
От представените актове по досъдебно производство № 664/2009 г. на
Районна прокуратура – Варна се установява, че е водено наказателно
производство срещу неизвестен извършител за това, че на 24-25.12.2009 г. от
владение на С. П. са отнети противозаконно от вилата му, находяща се в м-ст
Зеленика, гр. Варна, парцел 3045 негови движими вещи.
Видно от приложените актове, издадени по ДП № 79/2010 г. по описа на
РП – Варна, че е проведено наказателно производство за други извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК срещу С. П., изразяващо се в отнемане
на движими вещи без негово съгласие от вилата му, находяща се в м-ст
Зеленика.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Ц.Ц., от показанията на който се установява, че ищците имат
имот в м-ст Зеленика, за който той знае, тъй като им е съсед и живее близо до
него. Още от 1992г. той е там и познава С., който е бил много добър приятел с
баща му. Имотът му се намира съвсем близо на пътя, който е на отбивката за
м-ст Боровец. Бил е много пъти в него, той представлява китно място с лозе,
дръвчета, насаждения, асма и постройка. Ограден е с мрежа с колчета и има
порта, която се заключва. Откакто свидетелят се е преместил в местността
през 1992 г., имотът на ищците не се е променял, а С. винаги е бил в него.
От показанията на свидетеля Н.Р. се установява, че знае процесния
имот, който се намира на изхода на Галата, на разклона за Черноморец и
3
Боровец. Откакто има спомени, имотът е със същите черти. Той има лозе,
овощна градина, зеленчукова градина и постройка около 40 – 50 кв.м.
Свидетелят заявява, че имотът се владее от ищеца С. и не му е известно да е
имало някой, който да му пречи. Не знае за период, в който да не е
обработван имота. Свидетелят споделя още, че живее на около километър от
неговия имот и често минава покрай процесния парцел. Няма разлика имота
от преди, единствено сега вътре направили път за да минава кола. Доколкото
знае, преди е бил имота на дядото на Т. и само ищците го владеят. През 2003г.
Между 2003г. и 2005г. С. оставал петък, събота и неделя, а след 2005г. - всеки
ден.
По делото е проведена първоначална съдебно-техническа експертиза,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. От същото се установява, че преди датата 29.05.2000г. територията на
сегашното с.о."Зеленика", включително тази в границите на процесния
имот(3665) и спорната реална част от него е имала земеделски характер по
смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Процесният имот №10135.5545.3665 с площ 5879
м2 е отразен за пръв път в КККР на гр.Варна, район Аспарухово,
с.о."Зеленика" през 2010г, съгласно заповед №КД-14-03-503/03.05.2010г на
Началника на СГКК-Варна.
По ПСИГ(пкп) от 1997г. спорната реална част с площ 989 м2 попада с
част от 968м2 в стар имот №153, вписан като фондова собственост(без
посочено основание); и върху част 21 м2 от стар имот № 154, вписан като
собствен на С.П., без посочено основание. По КП от 1960г. спорната реална
част върху част 972м2 от имот №153 - фондова собственост(без посочено
основание); и върху част 17м2 от имот №154 - собственост на С.П.(без
посочено основание). По КП от 1979г. тя попада в част от 985м2 от имот
№3045, вписан като собствен на Д. Ц.(без посочено основание); и върху част
4м2 от имот №3044 - собственост на И.Д. Г.(без посочено основание). По
ПНИ от 2002г спорната реална част(989м2) попада върху част от 969м2 от
имот №3524 с неустановен собственик/стопанисва общината; и върху част
20м2 от имот №3523 -собственост на И.Н.К.(без посочено основание). По
КККР от 2008г.-начален вид попада върху част от 969м2 от имот №3524(782
м2) с неустановен собственик/стопанисва общината; и върху част 20м2 от
имот №3523 - собственост на „Панорама сити" ЕООД, а в сегашния й вид -
върху част 968м2 от имот №3665 – вписан като собствен на Община Варна; и
върху част 21 м2 от имот №3523 - собственост на „Панорама инвест" ЕООД.
Не са налични данни за имота, в който попада спорната реална част да е бил
държавна собственост и за него няма данни за съставен АДС. От справка в
ОСЗ-Варна вещото лице е установило, че там няма данни за проведена
реституционна процедура по отношение на него, както и заявяване за
възстановяване на бивша собственост по отношение на него. Понастоящем в
имота, стопанисван от ищеца има няколко полумасивни постройки, а именно:
1/основна сграда състояща се от входно антре(3,50x2,50), дневна(3,50x3,50),
малка спалня(5,50x2,50) и складово помсщент(долепено откъм запад);
2/складово помещение изградено в северозападната част на имота; и
З/външна тоалетна изградена също в северозападната част на имота.
4
Допуснато е провеждането и на допълнителна СТЕ, от заключението на
която се установява, че сградата с площ 13м2 е отразена за пръв път в
КП/1979г. Така описаната едноетажна сграда(13м2) е била разположена в
северния край на имота и означена в плана с условен знак полумасивно
жилище. Тази сграда понастоящем не съществува на терена и поради това
няма как сега да се опишат помещенията, от които тя е била съставена далеч
назад във времето
След огледа на място, проведен на 15.03.2023г. вещото лице констатира,
че приблизително на мястото където преди е била сградата 13м2 -
понастоящем в имота стопанисван от него има няколко полумасивни
постройки, разположени също в северния край на имота Спорната реална част
е идентична с имот №3045(син цвят) с площ 989м2 по КП/(пкп)/1997г, най-
ясно отразена в комбинирана скица №5 към първоначалната експертиза,
където е щрихован със сини вертикални черти и е с площ - 989м2.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на разглеждане са предявените отрицателни установителни
искове за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, в производството
по които ищците са длъжни да докажат само фактите, обуславящи правния
им интерес да оспорват правото на ответника. Съгласно задължителните
постановки на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази
постановка обаче е приложима в хипотеза, в която ищецът извежда правния
си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно
право, което той отрича на ответника.
В настоящия случай от ангажираните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Цанко Цанев и Н.Р., чиито показания съдът
кредитира като непосредствени, конкретни, последователни, логични,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както подкрепящи се
помежду им и добросъвестно поднесени, се установява, че ищците
осъществяват трайна, непрекъсната и явна фактическа власт върху имота, със
субективното намерение да ги направи собственици на същия, считано най-
късно от 1992 г. насам. Посоченото обстоятелство се потвърждава още от
приобщените писмени доказателства по досъдебно производство № 664/2009
г. и ДП № 79/2010 г. на Районна прокуратура – Варна, както и от
заключението на първоначалната и допълнителата СТЕ.
При посочената фактическа установеност правният интерес на ищците
5
да отрекат правото на собственост на Община Варна е безспорно доказан,
доколкото ответникът се легитимира по силата на издадените Акт за частна
общинска собственост №5140/15.09.2008г. и Акт за частна общинска
собственост №6875/15.03.2012г. на имотите, в които попада процесната
идеална част, а по силата на приращението по чл. 92 от ЗС, при липса на
отричане на правото му на собственост, последният ex lege става и
собственик и на изградената в нея постройка.
При установен правен интерес от провеждане на исковата защита,
предметът на предявения отрицателен установителен иск възлага в тежест на
ответника да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е
притежател на отричаните от ищците права, като е длъжен да изчерпи в
рамките на процеса всички основания, на които претендира съществуването
му в своя патримониум. В отговора на исковата молба, а и в хода на цялото
производство ответната община се е позовавала единствено на придобиване
му по силата на закона, а именно на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като не
подлежат на разглеждане по същество възраженията му относно
невъзможността на частните субекти, поради нормативно предвидените
забрани и мораториум на придобната давност, да придобият същия въз
основа на давностно владение, доколкото доказателствената тежест в процеса
предполага ищците да докажат единствено правния си интерес от провеждане
на исковата защита, а освен това отговорът им е изцяло обусловен от
доказване на твърдяното от него придобивно основание.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските
имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица
са общинска собственост. Съобразно трайната съдебна практика, която съдът
изцяло споделя, в приложното поле на соченото придобивно основание се
включват само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не
са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от
ползватели по смисъла на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Придобивното основание се
отнася единствено до подлежащи на възстановяване, но незаявени за имоти, а
не и за такива, за които, макар да е подадено заявление в сроковете по ЗСПЗЗ,
реституционните производства не са приключили с позитивно решение.
Основната реституционна норма на ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 1, определя като
субекти на правото на възстановяване на собствеността собствениците на
земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС, съответно към
обобществяването на земята в различните му проявни форми. От
заключенията и на двете първоначална и допълнителна СТЕ се обосновава
категоричния и безпротиворечив извод, че за територията на сегашното
с.о."Зеленика", в частта относно процесния имот(3665) и спорната реална част
от него, в които има определен околовръстен полигон, одобрен с решение
№322-4/29.05.2000г на ОбС-Варна, считано от 29.05.2000 г. са с урбанизиран
характер, съгласно разпоредбата визирана в чл.2 от ЗСПЗЗ.
Отделно от посоченото, по делото не са ангажирани доказателства,
респективно експертът не е установил данни същият да е бил обобществяван
или да е ставал държавна собственост на основание издаден акт за такава.
6
Първите и единствени актове, с които публичноправен субект се легитимира
като собственик на имота са процесните актове за частна общинска
№5140/15.09.2008г. и №6875/15.03.2012г. В разписните листи към
кадастралния план от 1979г. спорната реална част, попадаща с 985м2 в стар
имот №3045 е вписана като собственост на Д. Ц.. За същит стар имот
свидетелят Р. заявява, че е бил собственост на дядото на Т. П., с фамилно име
от преди брака – Ц.. С останалите 4м2 спорната реална част попада в стар
имот №3044, който в разписните листи е записан в собственост на И.Д. Г.. В
плана за стари имотни граници от 1997г и кадастралния план от 1960 г.
относимите имоти са писани като „фондови“ без да е посочено конкретно
придобивно основание, а в плана за новообразуваните имоти е посочено, че
собственикът е неустановен. Едва с КККР имотът, обхващащ процесната
реална част 969м2 е посочен като общинска собственост, но на основание на
процесните актове за частна общинска собственост, които нямат
конститутивно действие, респективно не са годно самостоятелно основание за
пораждане на собственически права. да
Всичко това обуславя еднозначния и безпротиворечив извод, че по
отношение на процесния имот не са налице предпоставките на придобивното
основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, е. Към момента на издаване на първия акт за
частна общинска собственост 15.09.2008г., както и считано от 29.05.2000 г.,
територията, в която попада той е със статут „урбанизирана“, по смисъла на
чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. На още по-силно основание соченият оригинерен
придобивен способ е неприложимо спрямо недвижимия имот, респективно
спорната реална част, тъй като не са ангажирани доказателства, а със
заключението на вещото лице се отрича същият да е бил отчуждаван,
респективно той не е подлежал на възстановяване, като не са налице данни
същият някога да е бил държавна собственост или да е притежаван от
публичноправен субект.
Изложеното едновременно опровергава удостовереното с АЧОС
№5140/15.09.2008г. право на собственост по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС в полза на
Община Варна, а така също и обосновава извод за неприложимост на
предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост от ответника по силата на закона. Дали в полза на ищците са
осъществени елементите от фактическия състав на основанието по чл. 79, ал.
1 от ЗС е въпрос, който излиза извън предмета на спора по основателност на
претенцията, а касае единствено правният им интерес от провеждане на
същата. Релевантно за изхода на спора е, че Община Варна не се легитимира
като собственик на процесната реална част на заявеното с отговора на
исковата молба основание по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респективно и на
изградената в нея постройка, по силата на закона.
По посочените съображения следва да се приеме, че предявените
отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени, като в отношенията между страните бъде прието за установено, че
ответната община не е собственик на спорните между тях обекти на
собственост.
7
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищците следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 3572,32 лева, изчислен съобразно представеният списък по чл.
80 от ГПК и приложените доказателства за действителното им извършване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Р. П., ЕГН
********** и С. П. П., ЕГН **********, че Община Варна, ЕИК *********
не е собственик на реална част с площ от 1 000 кв. м. от ПИ №
10135.5545.3665 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5 879 кв.м., находящ се
в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ при граници на
реалната част: ПИ №№ 10135.5545.3523, ПИ № 10135.5010.115, останалата
част от ПИ № 10135.5545.3665 и ПИ № 10135.5545.9543 и при граници на
целия имот: ПИ № 10135.5545.9543, ПИ № 10135.5545.953, ПИ №
10135.5545.3643, ПИ № 10135.5510.1, ПИ № 10135.5010.115 и ПИ №
10135.5545.3523, отразена в комбинира скица № 5 към СТЕ, представляваща
неразделна част от решението, със син щрих и заключена в границите между
т.А, Б, В и Г, заедно с построената в нея едноетажна сграда с идентификатор
ПИ № 10135.5545.3665.1, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 13 кв.м.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК ********* да заплати на Т. П., ЕГН
********** и С. П., ЕГН **********, сумата от 3572,32 лева,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8