Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3802 14.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16783 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* против В.Ц.Д., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.12.2015 г. между ответника и
трето лице – кредитор „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за кредит № …
под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата
от 800 лева, която следвало да бъде
погасена в срок от 300 дни – 13.10.2016 г., ведно с договорна лихва от 152 лева за периода 17.01.2016 г. –
13.10.2016 г. Ответникът сключил с „Фератум Банк” ЕООД договор за гаранция №
328425/18.12.2015 г., по силата на който „Фератум Банк” ЕООД се задължило да
отговаря солидарно за плащане на дължимите суми по кредита. Ответникът не
изпълнил договорните си задължения, поради което били начислени допълнителни
такси в размер на 100 лева. Предвид
неизпълнението, „Фератум Банк” ЕООД заплатило дължимите суми на „Фератум
България” ЕООД на 16.12.2016 г., при което встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. Съгл. чл. 5 ОУ по договора за гаранция се дължала такса за
предоставянето й от 568 лева.
На 01.12.2017 г. между „Фератум Банк” ЕООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД бил сключен договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и
било подписано приложение Г към него, с които всички дължими суми били
прехвърлени на ищеца, за което Д. бил писмено уведомен.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4792/30.05.2018 г.
по ч.гр.д.№ 8450/2018 г. по описа на ПРС, V гр. състав, връчена редовно по реда
на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.05.2018 г. до погасяването. Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, чрез назначения особен представител. Цесията не била съобщена на
ответника, а особеният представител не бил легитимиран да получава уведомления
в тази връзка, които да се считат за редовно връчени на адресата. Моли се за
отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 13.09.2019 г., на осн.
чл.218 ГПК, на страната на ищеца е конституирано трето лице – помагач „АСВ”
ЕАД, ЕИК *********.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 8450/2018 г. по описа на ПРС, V гр.
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл. 47,
ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество:
Ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. –
наличието на валидно правоотношение по договор за кредит № … от 18.12.2015 г.,
за което е получено съгласие от ответника при спазване на законовите изисквания
и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена
съответната парична сума от първоначалния кредитор „Фератум България“ ЕООД,
която е усвоена; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна
лихва и такса „Гарант”; сключен валиден договор с дружество – гарант, което е
обезпечило вземанията по кредита; т.е. както по основание, така и по размер
дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на
начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на адм. такса за
събиране на вземанията, като установи наличието на главен дълг и настъпването
на падежа за погасяването му. Следва да докаже и валидно прехвърляне на
вземанията в своя полза, за което длъжникът е уведомен от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки - да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена
тежест, исковете са неоснователни.
Договорът е сключен по реда на ЗПФУР, в който е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като
отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на
договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством електронно
изявление, чрез активиране на изпратен от заемодателя линк за потвърждение. За
да установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал.
1 ЗПФУР, доставчикът /„Фератум България“ ЕООД, респ. ищецът като цесионер/, е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал.
2 от същата норма е посочено, че - за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от
Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация /чл. 2, ал. 1
и 2 ЗЕДЕП,
в прил. ред. към 2015 г./. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен
носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.
1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен
от страната. В настоящия случай обаче, няма
представен договор, а приложената „информация за заявка за кредит” – л.6, не удостоверява извършването от
ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се
приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Представените писмени доказателства, в които са обективирани
условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от
страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях.
По делото не се установява постигната уговорка за размера на
сумата, която е следвало да бъде предоставена в заем, няма данни за предоставяне и
получаването й от ответника; както и за дължимост на договорна лихва,
допълнителни такси, вкл. – не е
представен договор за гаранция и дължимото по него възнаграждение, за
размера на сумите, както и за погасяване чрез плащане от страна на цедента –
гарант на търсените суми по кредита.
Липсата
на доказателства за тези твърдени обстоятелства е била изрично указана на ищеца
с доклада на делото, съгл. чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки тях, в проведеното о.с.з.
не бяха представени доказателства, нито бяха направени доказателствени искания.
Съдът приема, че липсват доказателства за всички
основни елементи на фактическия състав на претенциите. Няма документи, които да
носят подписи или да обективират изявления на ответника, за да се приеме, че е
обвързан от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения.
Отделно,
не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни
кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на
потребителя за сключването им – чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма доказателства да е
била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени,
при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал.1,
т.1 ЗПФУР е изпълнено.
За
сключването на договора, потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал.
1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се
установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства,
облигационна обвързаност не се доказва.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не
установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно
доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да
бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ********* против В.Ц.Д., ЕГН ********** обективно
съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта от страна на Д. на следните суми: 800 лева – главница; 152
лева - договорна лихва за периода 17.01.2016 г. – 13.10.2016 г.; 100 лева - такси, всички дължими по
договор за кредит от 18.12.2015 г. между Д. и „Фератум България” ЕООД, които
вземания са платени от гаранта „Фератум Банк” ЕООД, който е встъпил в правата
на „Фератум България” ЕООД, съгласно договор за гаранция от 18.12.2015 г.,
сключен между Д. и „Фератум Банк” ЕООД, като всички вземания са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с договор за цесия от
01.12.2017 г., сключен с „Фератум Банк” ЕООД и приложение Г от 01.12.2017г. към него; 568 лева - гаранционна такса по договора за гаранция, прехвърлена
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, съгласно договора за
цесия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.05.2018 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 4792/30.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 8450/2018 г. по описа
на ПРС, V гр. състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице- помагач на
страната на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП