Решение по дело №757/2017 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е № 42

гр.Оряхово, 20.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 03.04.2018г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№757/2017г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

От П.В.П., ЕГН:********** *** е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на И.В.И., ЕГН:********** ***, че дължи на ищеца сума в размер на 1200.00 лева / хиляда и двеста лева /, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №357/11.08.2017г. по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че представеният Запис на заповед обезпечавал изпълнението по сключен между страните на 20.12.2013г. в с.Крушовица, обл.Враца договор за заем.Твърди се, че размерът на отпуснатия от ищеца заем бил в размер на 1200.00 / хиляда и двеста лева /, която сума ответникът следвало да върне на датата на падежа – 30.09.2014г..

Настоящият съдебен състав е констатирал, че депозираното от ответника по делото възражение е било само по отношение на част от претендираната сума, а именно на 200.00 лева, поради което е приел, че за останалата призната част от 1000.00 лева заповедта е влязла в сила, включително и за пропорционалната част от разноските.С оглед на това, с Определение от 19.01.2018г. съдът е прекратил производството по делото по по предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК в частта, в която се иска от съда да признае за установено по отношение на И.В.И., ЕГН:********** ***, че дължи на ищеца сума в размер над сумата от 200.00 лева / двеста лева / до пълния претендиран размер от 1200.00 лева / хиляда и двеста лева /, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №357/11.08.2017г. по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата, поради недопустимост и е възобновил принудителното изпълнение по изпълнително дело №20171460400412 по описа на ДСИ при РС – Оряхово, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово в частта, в която длъжникът И.В.И., ЕГН:********** *** е осъден да заплати на заявителя П.В.П., ЕГН:********** *** сума в размер на 1000.00 лева / хиляда лева /, представляваща част от парично вземане по Запис на заповед / безусловна и без протест / от 20.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24.00 лева / двадесет и четири лева / - държавна такса, включително и за пропорционалната част от разноските.

Определението е връчено на страните, не е обжалвано, поради което след влизането му в сила влизане, определението, с което частично се възобновява принудителното изпълнение по изпълнително дело №20171460400412 по описа на ДСИ при РС – Оряхово образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово е изпратено на ДСИ при РС – Оряхово за сведение и изпълнение.

В срока за отговор от ответника не е постъпил такъв.

С Определение от дата 12.03.2018г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по депозирания иск от П.В.П., ЕГН:********** *** с правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на И.В.И., ЕГН:********** ***, на част от вземането му, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №357/11.08.2017г., издадена по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца, както следва:

- менителнично задължение – част от главница, поето в качеството му на издател на Запис на заповед, издаден на 20.12.2013г., в размер на 200.00 / двеста лева /;

- законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

- направените от кредитора разноски в заповедното производство за държавна такса;

Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на вземане против ответника, основано на менителничен ефект, а именно съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, както и, че задължението в размер на 200.00 лева, не е погасено от длъжника, както и съществуването на каузалното правоотношение – сключването на договор за заем и изпълнението на задължението на ищеца по него.На ответника е указал, че в негова тежест е да докаже заплащането на сумата от 200.00 лева, т.е. настъпването на правопогасяващия ефект за нейното връщане.

По делото е приложено и ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово.

В проведеното на 03.04.2018г. съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Запис на заповед също от дата 20.12.2013г., ответникът в качеството си на издател на същия, се задължил безусловно и неотменимо да заплати на падеж, а именно 30.09.2014г., без протест на поемателя П.В.П. – ищец по делото, сумата от 1200.00 лева.

На 10.08.2017г., ищецът депозирал в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №487/2017г..В същото ищецът посочил, че паричното му вземане в размер на 1200.00 лева произтича именно от гореописания Запис на заповед.За вземането съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №357/11.08.2017г., с което е разпоредил длъжникът И.В.И. да заплати на заявителя сумата в размер на 1200.00 лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед / безусловна и без протест / от 20.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24.00 лева / двадесет и четири лева / - държавна такса.В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизплатено задължение по запис на заповед от 20.12.2013г., с падеж – 30.09.2014г..Издадено било и разпореждане, с което е допуснато незабавното изпълнение на вземането и изпълнителен лист, с който длъжникът бил осъден да заплати на заявителя сумите посочени в издадената заповед за изпълнение.

По така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20171460400412 от ДСИ при РС – Оряхово.

След връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, същият е депозирал в РС – Оряхово възражение с вх.№7317/14.09.2017г..В същото е посочил, че признава, че е взел назаем сумата от 1200.00 лева от заявителя с уговорката да я върне до 30.09.2014г., но не е успял да изпълни уговорката.Посочил е, че от общата сума 1200.00 лева е върнал сумата от 200.00 лева.Поради това е заявил, че не намира за справедливо, точно и прецизно претендираната сума, тъй като всички лихви и такси се начислявали върху сумата от 1200.00 лева, при дължими само 1000.00 лева.Признава единствено, че по така претендираното от заявителя вземане дължи само 1000.00 лева.

С Разпореждане от 21.09.2017г., постановено по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово, било указано на заявителя – ищец по настоящето гражданско дело, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Със също разпореждане е постановено спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20171460400412 по описа на ДСИ при РС – Оряхово, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово.

С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК.

Съгласно чл.537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат разпоредбите за менителницата.В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, вземането, по което е предмет на настоящото производство, е издаденият в полза на ищеца запис на заповед от 20.12.2013г..На първо място уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца на редовна от външна страна ценна книга, с която ответникът е поел задължение да му заплати сума в размер на 1200.00 лева и настъпилия падеж на задължението.Ето защо съдът на първо място следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По своята същност записът на заповед има двоен характер – ценна книга и едностранна сделка.В качеството си на едностранна сделка записа на заповед е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума.За редовността от външна страна на записът на заповед като ценна книга, значение имат неговата форма и съдържание, които са императивно уредени в чл.535 от ТЗ.За неуредените въпроси разпоредбата на чл.535 от ТЗ препраща към разпоредбите на менителницата, които могат да намерят приложение.

Представеният по делото оригинал на запис на заповед съдът намира за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради настъпилия падеж.Същият е изготвен в писмена форма, съдържа наименование „ запис на заповед „, както под формата на заглавие, така и в текста на документа на езика, на който е написан, формулирано е безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са падеж, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването, и е положен подпис на издателя.Налице е уговорен падеж на задължението по записа на заповед в съответствие с нормите на чл.537, вр.чл.486, ал.1 от ТЗ, чрез посочен като такъв в текста на заповедта определен ден – 30.09.2014г., в която хипотеза е приложим чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ.

Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.

Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.

Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.В това производство, както беше споменато по – горе, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.Това следва от правната природа на записа на заповед като ценна книга, която материализира права и е доказателство за вземането, и в същото време, като едностранна абстрактна правна сделка, чието основание е извън съдържанието на документа.

За да се уважи предявения иск, трябва да се установи, че длъжникът е „ неизправна страна „ по договора за паричен заем, т.е. да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ – да върне в уговорения срок заетата парична сума заедно с дължимите лихви.

В настоящия процес в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане в полза на праводателя му – цедент, а именно - наличието на вземане против ответника / реалното предаване на договорената сума /, на какво се основава / наличието на валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от длъжника и че задължението е изискуемо, а в тежест на ответника е да докаже, че при заявено от него възражение, обуславящо несъществуването на вземането, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си, т.е. да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.

С определението по чл.140 от ГПК, съдът е дал възможност на ответника в първото по делото съдебно заседание да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприеме съответните процесуални действия.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Макар ответникът да не взе становище в предвидения от закона срок и не представи отговор по предявения иск, съдът не може да не се съобрази с отразеното в направеното от него възражение, че не дължи вземането.В хода на процеса обаче, въпреки дадените на ответника указания и редовното му призоваване, същият не се яви в първото и единствено по делото съдебно заседание и не ангажира доказателства досежно твърдението си за недължимост на част от сумата посочена в Записа на заповед, а именно – 200.00 лева, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.Предвид това обстоятелство, а именно, че в настоящия процес от страна на ответника не бе проявена активност, тъй като същият въпреки дадените от съда указания не се яви в съдебно заседание и не доказа възраженията си, съдът приема, че предявената от ищеца против ответника претенция е основателна и следва да бъде уважена.

РАЗНОСКИ:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26.00 лева – представляваща направени разноски в съдебното производство за държавна такса.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.И., ЕГН:********** ***, че същият дължи на П.В.П., ЕГН:********** *** част от вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №357/11.08.2017г., издадена по ЧГД №487/2017г. по описа на РС – Оряхово, а именно сумата от 200.00 лева / двеста лева / - менителнично задължение – част от главница, поето в качеството му на издател на Запис на заповед, издаден на 20.12.2013г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 10.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.И., ЕГН:********** *** да заплати на П.В.П., ЕГН:********** ***, направените деловодни разноски в съдебното производство, в размер на 26.00 лева / двадесет и шест лева /.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	42
Дата:	20 април 2018 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия:	Николинка Лазарова Крумова

Дело:	20171460100757
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 ноември 2017 г.

Решение по дело №757/2017 на Районен съд - Оряхово

Съдържание на акта