РЕШЕНИЕ
№
389
гр. Враца,
12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020
г. /две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 352 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Враца против Решение № 44/26.06.2020 г., постановено по
АНД № 62/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С оспореното решение е
отменено Наказателно постановление №06-001224/30.01.2020 г. на Директора на Д
„ИТ“ гр.Враца, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на „А.Т. - ***“ ЕООД
с. Т. е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ.
В касационната жалба се съдържат подробни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира
се отмяна на решението.
Ответникът „А.Т. - ***“ ЕООД, редовно
призован, представител не се явява. Ангажиран е писмен отговор от процесуалният
представител на дружеството за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 350,00 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.
В настоящото производство не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 44/26.06.2020 г., постановено по АНД № 62/2020 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, с което е отменено Наказателно постановление №06-001224/30.01.2020
г. на Директора на Д „ИТ“ гр.Враца. С последното, на основание чл. 414, ал. 1
от КТ на „А.Т. - ***“ ЕООД с. Т. е наложена имуществена санкция в размер на
1500.00 лева, за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.
За да отмени Наказателното постановление,
съдът е приел, че НП макар и издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и в предписаната от закона форма, при спазване на
установената в КТ и ЗАНН процедура, е незаконосъобразно. Изложил е мотиви, че за
да изплати трудовото възнаграждение, работодателят следва да има възможност да
го направи, а в случая работника сам е възпрепятствал изплащането на трудовото
му възнаграждение, като не се е явил да го получи, нито пък е посочил банкова
сметка, ***.
Решението е
правилно и следва да се
остави, в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК
касационният съд препраща към мотивите на РС – Бяла Слатина. Наведените с
касационната жалба доводи са неоснователни.
Районният съд правилно и съответно на
доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е
формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота.
Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореното НП, като е
извел правилни и обосновани изводи. Обосновано и правилно при кредитиране на
събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е
осъществено.
Изпълнителното деяние на вмененото на
дружеството нарушение, в случая не е осъществено. Като отделно основание за
незаконосъобразност на оспореното пред съда НП касационният състав намира
липсата на дата на извършване на нарушението, който реквизит е задължителен с
оглед осъществяването на съдебен контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставянето на АУАН и издаване на
НП.
Като е извел правен извод
за липса на административното нарушение, предмет на оспореното НП, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй
като не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна.
С оглед на изложеното и възраженията
на касатора в тази насока са неоснователни.
При осъществения контрол по реда на
чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да остане в сила.
От страна
на касатора е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно.
По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно
приложение намира ГПК. А според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая ответникът е направил разноски в размер на 350,00 лева, представляващи
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени
в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 7.09.2004
г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл. 18, ал. 2 от същата наредба е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл. 18, ал. 4 - за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв.
В случая се касае за касационно
административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка
с обжалване на решение, отменящо наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00. При това
положение приложение намират разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
1 от 7.09.2004г. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското
възнаграждение в случая следва да се определи в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 44/26.06.2020
г., постановено по АНД № 62/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина .
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на „А.Т.
- ***“ ЕООД с.Т., общ.Бяла Слатина направените в производството разноски за
настоящата инстанция в размер на 300,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.