Решение по дело №5450/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 175

 

гр.Бургас, 10.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:                                                         

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5450 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Г.Д.К. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 22-0000193/11.07.2019г., издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 3000,00 лева, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 10 лв.

С жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Изтъква се, че наказателното постановление не е връчено редовно, както и че в хода на АНП били допуснати съществени процесуални нарушение без да се конкретизират какви.

 В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на НП, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката, се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. По делото е приложено и становище по жалбата, в което се посочва, че не са допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. По делото няма представени доказателства кога е връчено на санкционираното лице, макар да са дадени изрично указания на АНО за представяне на доказателства в тази насока, тъй като доказателствената тежест е върху него. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и не по изложените от въззивника доводи, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:

На 06.07.2019 г. около 13.20 часа, в гр. Бургас, на девети километър по посока на движение към гр.Бургас, св. Р. – инспектор при ОО „АА” – гр. Бургас, извършил проверка на тежкотоварен автомобил МАН с рег. № **, от категорията N3 с две оси и прикачено към него полуремарке с рег. № ***, управлявано от жалбоподателя К.. Свидетелят Р. извършил измерване на масата на ППС-то с техническо средство електронна везна DINI с платформа модел WWSE 10TMRF и индикаторен блок модел FWKRPRF. Вследствие на проверката констатирал, че общата маса на ППС-то е 51,860 тона, т.е. с 11,860 тона повече от допустимото. Св. Р. констатирал и че жалбоподателят управлява ППС-то без контролен талон към свидетелството за управление на МПС, поради което и квалифицирал тези нарушения като такива на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „А” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съставил АУАН № 257073/06.07.2019г. срещу водача. Съдържанието на акта било разяснено на последния, като АУАН му бил предявен срещу подпис. В него жалбоподателя изложил възражения.

Въз основа на АУАН на 11.07.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните, и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място, видно от материалите по делото, НП е издадено от компетентно длъжностно лице, което се доказва от приложената и неоспорена заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 14). Също така, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Също така, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН при съставяне на НП, както и чл. 42 от същия закон при издаването на АУАН. На практика, доводите в тази насока в жалбата са бланкетни като не се посочва в какво точно се състоят неяснотите. В НП са посочени дата, час и достатъчно конкретно място на извършване на деянието, като са посочени и всички съставомерни признаци, отговарящи на законовия текст, по който е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този смисъл, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.

Съдът намира, че в случая са налице всички елементи от обективна и субективна страна, включени в състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

По първото нарушение:

Видно от съдържанието на наказателното постановление, жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с  чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По силата на първата от цитираните разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Допустимите размери, маса, натоварване на ос и т.н. на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от ЗДвП са регламентирани с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на наредбата "допустими максимални маси" са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6. В конкретния случай е установено, че водачът е управлявал влекач с две оси, с полуремарке с три оси. За този тип превозно средство, разпоредбата на  чл. 6, ал. 1, т. 3, буква "а" от наредбата предвижда максимална допустима маса 40 тона.

По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ пътни превозни средства с маса по-голяма от 40 тона  могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, но доказателства за това не са представени от водача, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното обжалване. 

От субективна страна водачът е бил наясно, че управлява ППС с пет оси с маса над допустимото, като няма разрешение за това, но е целял именно това.

Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на водача или за отегчаващи отговорността обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил санкция в размер на 3000 лева, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на работодателя, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на водача следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция.

По второто нарушение:

Разпоредбата на  чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава водачите на моторно превозно средство да носят СУМПС от съответната категория и контролния талон към него. От показанията на свидетеля безспорно се установи, че при извършената проверка на жалбоподателят той не е представил на контролните органи контролен талон към СУМПС от категорията на управляваното от него, с което е нарушил посочената законова норма. По този начин е осъществил описаното в акта и наказателното постановление нарушение и правилно е санкциониран с предвиденото наказание по чл. 183, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

 

 

 

 

 

 

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева. С оглед на това, че атакуваното наказателно постановление е изменено единствено в частта относно санкцията, наложена за едно от административните нарушения, а е потвърдено изцяло в останалата част, то на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 120 лева съобразно уважената част на жалбата.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000193/11.07.2019г., издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас, с което на Г.Д.К. с ЕГН: ********** за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал.3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 3000,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3000 лв. на 500 лв. (петстотин) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000193/11.07.2019г., издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“, гр. Бургас  в останалата част.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на Г.Д.К. с ЕГН: ********** сумата в размер на 120 /сто и двадесет лева/, представляващи направени разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.