РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кубрат, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100209 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк. С. П.
твърди, че на 30.04.2019 г. между банката и Л. С. А. е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1 000 лева. Кредитът е
бил усвоен чрез теглене от АТМ. Ответникът допуснал нередовности в
плащанията, при което след изтичане срока на валидност на картата, е
настъпил и крайния падеж на договора на 01.05.2022 г. Поради това, че
ответникът не погасил задълженията си, на 25.09.2023 г. кредитодателят е
подал заявление в РС – Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 630/2023 г. Издадената по
цитираното дело Заповед № 334/27.09.2023 г. е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение
указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество
предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на Л. С. А., че съществува
1
изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 940.00 лв. –
дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; 191.76 лв. – договорна лихва, начислена за периода от
10.06.2021 г. до 30.04.2022 г.; 142.75 лв. – законна лихва, начислена за периода
от 01.05.2022 г. до 11.09.2023 г.; 135.20 лв. – дължими заемни такси.
Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. С. П., която
поддържа депозираната искова молба и моли за уважаване на предявените
искове в пълен размер и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Л. С. А., ЕГН ********** с пост./наст. адрес ***, чрез
особен представител адв. Д. Г. от АК – Разград, депозира отговор, че така
предявените искове са допустими. Оспорва същите като неоснователни,
защото 1/ липсват доказателства посочения паричен ресурс да е предоставен и
усвоен от кредитополучателя; 2/ разпоредбите на договора за издаване и
обслужване на кредитна карта не създават яснота относно начина, по който
банката ще определи референтния лихвен процент, респ. договорната лихва и
ГПР, при което счита тези клаузи от договора за нищожни като
неравноправни; 3/ правото на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането не е надлежно упражнено.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор и Л. С. А. като
кредитополучател на 30.04.2019 г. е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1 000 лева, който бил усвоен
чрез теглене от АТМ.
Съгласно чл. 86 от Общите условия (ОУ) към договора за кредит
банката отпуска на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер, съгласно договора, срокът за ползване на който съвпада със
2
срока на валидност на кредитната карта. Видно от приложените условия –
Приложение U-20, издадената на кредитополучателя карта във връзка с
договора за кредит има срок на валидност 3 години. През 2022 г., след като
четири поредни месеца – от 10.06.2021 г. до 10.10.2021 г. вкл., клиентът не е
револвирал кредита, съгласно чл. 33 от ОУ, е налице нарушение, което
представлява основание за прекратяване на договора по чл. 87, т. 2, б. „б“ от
Общите условия, респективно основание при наличие на което банката не
преиздава картата за нов тригодишен период, съгласно чл. 16, ал. 3 от ОУ. Така
на 01.05.2022 г. кредитът е станал изискуем, поради настъпване на краен
падеж.
В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 417, т. 2 от ГПК, на
25.09.2023 г., Банката е подала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC – Кубрат, образувано в ЧГД № 630/2023 г.
По образуваното заповедно производство е издадена Заповед №
334/27.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист от 27.09.2023 г. за
предявените в производството парични вземания на банката, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като на ищеца са присъдени и сторените разноски в
заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е
образувано изп. дело № 20239120400961 по описа на ЧСИ Г. С., рег.№ 961 при
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград. Поради това, че така
издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, в изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която като компетентно извършена, обоснована и неоспорена от
страните се възприема от съда изцяло, се установява, че общият размер на
усвоените средства по договор за издаване на кредитна карта от 30.04.2019 г. е
940.00 лева. Усвоен е на датите посочени в подробна справка и е усвоен по
разплащателна сметка с номер BG59STSA93000026049348 с титуляр Л. С. А..
Има просрочени задължения по процесния договор, като при проверката не са
установени вноски от страна на ответницата към датата на подаването на
3
заявлението в съда – 25.09.2023 г. На 10.06.2021 г. е следвало да постъпи
първата вноска за револвиране на кредита, но няма данни за внасянето й,
както и на следващите дължими. Размерът на непогасените задължения на Л.
С. А. към банката по договора за издаване на кредитна карта от 30.04.2019 г.
към датата на подаване на заявлението – 25.09.2023 г. е в общ размер на
1409.71 лева, разпределени както следва: непогасена главница – 940.00 лв.,
договорна лихва – 191.76 лв., наказателна надбавка за забава – 142.75 лв.,
такси и разноски – 135.20 лева.
Актуалният размер на дължимите суми, при условие, че към датата на
изготвяне на експертизата липсват данни за извършени плащания от
ответницата след 25.09.2023 г., е както следва: непогасена главница – 940.00
лв., договорна лихва – 191.76 лв., наказателна надбавка за забава – 142.75 лв.,
такси и разноски – 135.20 лева.
Приетият като писмено доказателство Договор за кредит за текущо
потребление от 30.04.2019 г., съставляващ частен диспозитивен документ,
подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника,
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 630/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от
4
30.04.2019 г., по силата на което кредиторът предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; настъпване на крайния
падеж на договора, както и размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установи,
че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото въз основа на заключението на изготвената
ССчЕ.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила изискуемост поради
настъпване на крайния падеж на договора, съвпадащ с крайния срок на
валидност на издадената кредитна карта.
От представените писмени доказателства се установи, че ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си
по кредита.
Предвид достигнатия извод от съда, че кредитът е изискуем считано от
01.04.2022 г. и при съобразяване липсата на извършени плащания от страна на
ответника, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница и договорна лихва. Договорната лихва се дължи до
датата на настъпване на крайния падеж, тъй като след тази дата се дължи
законна лихва. В този смисъл са разясненията на Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Претендираната договорна лихва следва да се
уважи в заявения размер като върху дължимата главница следва да се присъди
5
и законна лихва.
Безспорно е установено, че ответникът е закъснял с плащането, от което
следва изводът, че същият е в забава и дължи обезщетение за забава в
претендирания размер от 142.75 лева, както и 135.20 лева заемни такси,
поради което и тези претенции се явяват основателни.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 25.09.2021 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска. Предвид изложеното съдът намира, че
претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 1 171.81 лв., от които внесена държавна такса – 171.81 лв.,
възнаграждение за особен представител – 400 лв., възнаграждение за вещо
лице – 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 200 лв., а в заповедното са
сторени разноски в общ размер на 108.19 лв., от които внесена държавна такса
в размер на 28.19 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 80 лв. Съобразно
уважаването на исковете в пълен размер, на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в настоящото производство в размер на 1 171.81 лв. и в
заповедното – в размер на 108.19 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. А., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б.
Г. и А. Р. Ж. Л. – изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт С.
П. със съдебен адрес: ***, следните суми, за които е издадена Заповед №
334/27.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
6
гр. д. № 630/2023 г. по описа на РС – Кубрат: 940.00 лева (деветстотин и
четиридесет лева, нула ст.) – дължима главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението; 191.76 лева (сто деветдесет и
един лева, седемдесет и шест ст.) – договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 10.06.2021 г. до 30.04.2022 г.; 142.75 лева (сто
четиридесет и два лева, седемдесет и пет ст.) – законна лихва, начислена за
периода от 01.05.2022 г. до 11.09.2023 г.; 135.20 лева (сто тридесет и пет лева,
двадесет ст.) – дължими заемни такси, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Л. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт С. П. със съдебен
адрес: ***, сумата 1 171.81 лева (хиляда сто седемдесет и един лева,
осемдесет и една ст.) – разноски в исковото производство и сумата 108.19
лева (сто и осем лева, деветнадесет ст.) – разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7