№ 23
гр. Горна Оряховица , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101754 по описа за 2020 година
Предявени искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от
ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:****(чрез
Гл.юрисконсулт И.Т.), твърди в молбата си, че между „Аксес Файнанс“ООД(кредитор) и Г. Й. А.
(кредитополучател) е подписан Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“. С
подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да отпусне на
кредитополучателя разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Предоставена била субективната възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния
лимит(чл.3 ал.1 от договора). Настъпването на падежа(второ число от месеца), съобразно чл.3 ал.2
от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в
случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“АД(картоиздател), ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора
за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение №1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите
1
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Била предвидена възможност за
увеличаване на лимита, като страните се съгласили да бъде увеличен същият с подписването на
Анекс от 05.09.2018г. към договора за кредит(кредитният лимит бил увеличен на 500.00лв.).
Твърди се, че Г. Й. А. е усвоил сума в общ размер на 500.00лв. от предоставения максимален
кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия
момент непогасена главница е в размер на 492.90лв. Съгласно чл.4 ал.1 т.2, чл.8 и чл.22 ал.2 от
договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна/ лихва за периода:
27.05.2017г.(датата на първата транзакция по кредитната карта)-06.06.2019г.(датата на настъпване
на предсрочна изискуемост, съгласно чл.22 ал.1 от договора). Твърди се, че дължимата договорна
лихва е в размер на 34.54лв. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост била обявена на 06.06.2019г. Считано от 06.06.2019г., съгласно чл.22
ал.3 от договора, Г. Й. А. дължал заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на
42.28лв. за периода: 07.06.2019г.(денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост)-27.08.2020г.(датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора,
ответникът се е задължил да заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение за
предходния месец, като от сключване на договора до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
Г. Й. А. продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Сключен бил Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с
Приложение№1/27.12.2019г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс“ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда, да приеме за установено, че е налице
вземане от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД по отношение на Г. Й. А.,
съгласно Заповед№145/23.09.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС за: сумата 492.90лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г.
Й. А. и Приложение№1/27.12.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения(цесия) от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 34.54лв.,
представляваща дължима договорна лихва по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла
карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г.;
сумата 42.28лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на задълженията в размер на
законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г. Претендират се за присъждане и:
направените разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по
ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС; разноските в исковото производство – гр.дело№1754/2020г. на
ГОРС.
Ответникът Г. Й. А., в съдебно заседание твърди, че е безработен и не е по възможностите
му да заплати задълженията си по дълга. Признава, че е получил сумата по кредита в размер на
500.00лв. и бил извършил няколко плащания. Прави възражение за погасени по давност вземания.
2
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Аксес Файнанс“ООД(кредитор) и Г. Й. А.(кредитополучател) е подписан
Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“. С подписването на договора за паричен
заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за кредит,
кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се
задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Предоставена била
субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит(чл.3 ал.1 от договора). Настъпването на падежа(второ число от
месеца), съобразно чл.3 ал.2 от договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би
настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“АД(картоиздател), ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила
на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение №1 към договора за кредит -
Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Била
предвидена възможност за увеличаване на лимита, като страните се съгласили да бъде увеличен
същият с подписването на Анекс от 05.09.2018г. към договора за кредит(кредитният лимит бил
увеличен на 500.00лв.). Не се спори, че Г. Й. А. е усвоил сума в общ размер на 500.00лв. от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата,
дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 492.90лв. Съгласно чл.4 ал.1
т.2, чл.8 и чл.22 ал.2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна/
лихва за периода: 27.05.2017г.(датата на първата транзакция по кредитната карта)-06.06.2019г.
(датата на настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно чл.22 ал.1 от договора). Цялото му
задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на
06.06.2019г. Считано от 06.06.2019г., съгласно чл.22 ал.3 от договора, Г. Й. А. дължал заплащането
на мораторна лихва върху главницата в размер на 42.28лв. за периода: 07.06.2019г.(денят, следващ
датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост)-27.08.2020г.(датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко
второ число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
договора до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК Г. Й. А. продължавал виновно да не
изпълнява задълженията си.
Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
11.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение№1/27.12.2019г. и Потвърждение за
сключена цесия между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени
3
задължения“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Представено е и пълномощно, с което по силата на §4 т.4.5 от рамковия договор за прехвърляне на
задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово
име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016г., за
извършеното прехвърляне на техните задължения. Такова нарочно уведомление до ответника не е
приложено по делото, но към исковата молба обаче е приложено уведомление по чл.99 ал.3 от
ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява ответника за извършената
цесия.
По заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1285/2020г. и е била издадена
Заповед№145/23.09.2020г. за изпълнение на парично задължение на Г. Й. А. към „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД за: сумата 492.90лв., представляваща неиздължена
главница по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес
Файнанс“ООД и Г. Й. А. и Приложение№1/27.12.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения(цесия) от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.08.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 34.54лв.,
представляваща дължима договорна лихва по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла
карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г.;
сумата 42.28лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на задълженията в размер на
законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г.; сумата 75.00лв., направените разноски по
ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС. Длъжникът Г. Й. А. е депозирал възражение в срока по чл.414 от
ГПК. С Разпореждане от 05.10.2020г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника Г. Й. А. иск за установяване на вземането си по
заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на
субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на
иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на
иск се определя от твърденията в исковата молба.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е
налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Аксес
Файнанс“ООД сключило със Г. Й. А. Договор за потребителски паричен кредит - чл.286 ал.3 от ТЗ,
тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването
на търговската му дейност.
4
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в
тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като
установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски,
дължими по договора за заем.
Процесният договор за заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на
ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена
сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно
се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и
„Аксес Файнанс“ООД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор
може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, което
било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят Г. Й. А. се задължил да върне на
заемодателя заетата сума, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС)
не е изпълнил поетото по договора задължение.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването
на Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, вземането по него е било цедирано с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г., на основание чл.99
от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и
Приложение към него, по силата на който вземането на „Аксес Файнанс“ООД срещу Г. Й. А.,
произтичащо от Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД(цесионер), по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. При това положение, освен промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си, то също така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в
момента на сключване на Договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към
валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С
постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че
5
съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1
от ЗЗД.
Приложено е пълномощно, с което представляващите цедента „Аксес Файнанс“ООД,
упълномощават цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД да уведомят от
името на „Аксес Файнанс“ООД по законоустановения ред всички длъжници за сключения договор
за цесия, извършвайки всички фактически действия по надлежното им уведомяване. Законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй
като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото пълномощно.
Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39 от ЗЗД), и след като не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията, то по силата на принципа за свободата на договарянето(чл.9
от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД(Решение№137/02.06.2015г. по гр.дело№5759/2014г. - IIIг.о. ВКС;
Решение№156/30.11.2015г. по т.дело№2639/2014г. IIт.о. ВКС). В конкретния случай може да се
приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е
направено с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. препис от
самия цесионен договор, Приложение№1 към него, пълномощно, дадено от законния представител
на дружеството–цедент на дружеството–цесионер за извършване на действия по уведомяване по
чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което правата и законните
интереси на длъжника са гарантирани. Още повече, че от ответника–длъжник липсват
противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението си на стария
кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От
постигнатата в т.4.5 от договора за цесия договореност се установява, че е налице изрично изявена
правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка
да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова
пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази насока от стария кредитор, което не е
ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а касае всички вземания, които
се прехвърлят в изпълнение на договора от 11.11.2016г., каквито са и настоящите. Следователно,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици(Решение№198/18.01.2019г. по
т.дело№193/2018г. на ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото, с оглед чл.235 ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина,
по който да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане(в случая препис от уведомителното
6
писмо, договора за цесия, пълномощно и потвърждение за цесия би могло да са връчени на
ответника с преписа от исковата молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата
страна Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по
т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС; Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г. – IIт.о. ВКС;
Решение№46/25.05.2017г. по т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така, предвид изрично сключения
договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема
за доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника и
предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по
договора да плаща в срок погасителните си вноски и настъпилото по силата на чл.21 ал.1 от
договора, обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, при което ищецът претендира
последиците от тази предсрочна изискуемост, изразяващи се в дължимост на останалата част от
непогасените суми в размер на главница, договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка,
такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането(последните две са отхвърлени с
разпореждането на заповедния съд). Настоящият съдебен състав намира, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята
на падеж и представлява различен юридически факт. Действително, ищецът не е банка и
процесният договор не е договор за банков кредит. Даденото в т.18 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК – ВКС разрешение за необходимостта да се изпрати
до длъжника изявление на кредитора е принципно, поради което следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по
отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора не е била изпълнена в цялост, а задължението
на длъжника е разсрочено. В съдебната практика е прието, че и при вземания по договор за
потребителски кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявление
кредиторът да е уведомил длъжника за възползването му от правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
правоимащия/кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно
финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - II т.о. ВКС). В настоящия
случай ищцовото дружество дори не твърди, че направеното волеизявление, че счита кредитът за
7
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди започването на заповедното производство.
Не се установи длъжникът не е бил уведомен предварително за предсрочната изискуемост на
кредита(твърди се, че същата е била обявена на 06.06.2019г.), преди да бъде подадено заявлението
за издаване заповед за изпълнение. По делото няма доказателства предсрочната изискуемост да е
доведена до знанието на длъжника, а още по-малко да му е обявена. От доказателствата по делото
се установява, че преди подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС, а именно на 31.08.2020г., ответникът
не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за
кредит.Ето защо, съдът намира, че в хипотезата на предявен установителен иск по чл.422 ввр.
чл.415 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на
кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.422 ввр. чл.415 от ГПК не може да обуслови неговата основателност, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение, доколкото съобразно т.11б от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК – ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по
реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение(Решение№161/08.02.2016г по т.дело№1153/2014г. - IIт.о. ВКС;
Решение№77/10.05.2016г. по т.дело№3247/2014г. - IIт.о. ВКС). С оглед на изложените доводи,
съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна
изискуемост на задължението по договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, при което вземанията по него не са изискуеми, обстоятелства,
обуславящи извод за неоснователност на предявените искове по чл.422 ввр. чл.415 от ГПК и
тяхното отхвърляне изцяло. Поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор за кредит съдът намира, че установителните искове са неоснователни и не
следва да се уважават само на това основание.
За пълнота следва да се посочи, че възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Предвид датата на сключване на договора за кредит(17.05.2017г.), от който момент
реално е било възможно усвояването на кредитния лимит, а от следващия месец и начисляването
на лихви и неустойки, то и е видно, че не е настъпила общата петгодишната погасителна давност
за главницата, както и предвидената в чл.111 б.”б”, б.”в” от ЗЗД тригодишна давност за
вземанията за договорна лихва за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г. и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г., погасителната давност не е
изтекла.
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК – ВКС, съдът, който
8
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство и се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. При този изход в производството следва да бъде оставено бе уважение
искането от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД за присъждане в
полза на дружеството на направените разноски по гр.дело№1754/2020г. на ГОРС и по
ч.гр.дело№1285/2020г на ГОРС.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот
Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я.Б.Я., против Г. Й. А. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Стражица ул.“Отец Паисий Хилендарски“№70,
че Г. Й. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Стражица ул.“Отец Паисий
Хилендарски“№70, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я.Б.Я., по Заповед№145/23.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1285/2020г. на ГОРС: сумата
492.90лв., представляваща неиздължена главница по Договор№504313/17.05.2017г. за кредит
„Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г. Й. А. и Приложение№1/27.12.2019г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016г. между „Аксес
Файнанс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 34.54лв., представляваща дължима договорна лихва по
Договор№504313/17.05.2017г. за кредит „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и Г.
Й. А. за периода: 27.05.2017г.-06.06.2019г.; сумата 42.28лв., представляваща обезщетение за забава
в плащането на задълженията в размер на законната лихва за периода: 07.06.2019г.-27.08.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот
Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я.Б.Я., за присъждането на
разноски в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД по
гр.дело№1754/2020г. на ГОРС и по ч.гр.дело№1285/2020г на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10