№ 3665
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100105906 по описа за 2022 година
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „Ю.Б.“ АД срещу „А.***“ ЕООД и А. А., всеки от
които с цена 70 279.90 лв., респ. 58 191,76 лв. Образувано е т.д. №1701/2017г.
по описа на СГС, ТО.
С решение № 615/24.04.2020г. по т.д. 1701/2017г. по описа на СГС, TO,
VI - 11 състав по делото ответниците са осъдени солидарно да заплатят на
ищеца сумата 70 279,90 лв. - главница па договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия” № BL8263 от 03.08.2007г., ведно със законните лихви
върху главницата считано от 04.05.2017г. до окончателното и изплащане, и на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 21 247,93 лв. - обезщетение за забавено
изпълнение на главницата за периода 04.05.2014г. до 24.04.2017г., като за
горницата над тази сума искът е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на ответника А. А. е образувано в.т.д. №2397 по
описа за 2020г. на САС. С решение от 18.11.2020г. на САС по посоченото
въззивно дело първоинстанционното решение на СГС е обезсилено в частта, с
която А. А. е осъден да заплати на „ Ю.Б.“ по иск с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 21 247,93 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата
за периода 04.05.2014г. – 24.04.2017г. и разноски за горницата над 4 098,93
лв., като в тази част делото е върнато на СГС за разглеждане от друг състав на
предявения иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 21 247,93 лв. – претендирано
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по договора за
връщане на отпуснатата в кредит главница за същия период.
В останалата обжалвана част решението е потвърдено, а в останалата
1
необжалвана е влязло в сила. Решението на САС е влязло в законна сила
15.12.2021г.
След връщането на делото в СГС и определяне на компетентния да го
разгледа съд с Определение №1337/27.05.2022г. по ч.гр.д. №21968 по описа за
2022г. на САС, е образувано настоящото производство по гр.д. №5906/2022г.
Предмет на делото, видно от гореизложеното, е иск по чл.92 от ЗЗД,
насочен срещу А. А., за сумата от 21 247,93 лв. – претендирано обезщетение
за забавено изпълнение на задължението по договора за връщане на
отпуснатата в кредит главница за периода 04.05.2014г. – 24.04.2017г.
Ищецът твърди, че на 03.08.2007г. е сключил Договор за банков кредит
- продукт „ Бизнес револвираща линия“ с „А.***“ ЕООД, като по силата на
договора му е предоставил кредит в размер на 40 000 лв., която сума е
преведена на 10.08.2007г. Кредитната линия е била предназначена за
покриване на краткосрочни оборотни нужди на фирмата кредитополучател.
Крайният срок за връщане на кредита бил 60 месеца от откриване на заемната
сметка. Сумата е усвоявана неколкократно за периода 10.08.2007г. -
29.09.2008г. Към договора за кредит са подписани два анекса. С първия от
тях, Анекс № 1 от 28.02.2008г., размерът на предоставената в кредит сума е
увеличен с още 40 000 лева или общо до сумата от 80 000 лева. По силата на
Анекс № 2, подписан на 30.09.2010г. като съдлъжник по кредита е встъпил
едноличният собственик на дружеството кредитополучател А. А. А.. Същият
се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по
договора за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ BL8263 от
03.08.2007г. Крайния срок за издължаване на целия кредит е 03.08.2012, като
към този момент кредитополучателят не е издължил обща сума в размер на
214 287.20 лева, включваща главница, лихви и такси. Съгласно чл.5 от
договора между страните е уговорена неустойка за забавено изпълнение,
която именно е предмет на настоящия иск.
Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. На първо
място, поддържа възражение за нищожност на Анекс №2 и на неустоечната
клауза поради противоречието й със закона и добрите нрави, като и поради
неравноправност. Навежда твърдение и за недължимост на неустойката по
чл.5 от договора след прекратяването му, евентуално, че същата е
прекомерна. На последно място, счита че вземането на банката за неустойка е
погасено по давност.
В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.
И., прави за първи път евентуално възражение за прихващане със сумата от
6 123,07 лв. – надвзета и подлежаща на връщане разлика между заплатената
от ответника възнаградителна лихва в размер на 33 809,77 лв. при лихвен
процент от 17.6% и сумата от 27 686,70 лв. при лихвен процент от 13,5% за
периода от 10.08.2007г. – 21.10.2010г.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства /като обсъжда само тези от тях, относими към предмета на
2
настоящото дело/, след което приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на
03.08.2007г. между ищеца „Ю.Б.” АД и търговско дружество „А.***” ЕООД е
сключен договор за банков кредит. По силата на същия страните се
съгласяват банката да отпусне на кредитополучателя под формата на
револвираща кредитна линия сумата от 40 000 лева за оборотни нужди.
Договорът е сключен с краен срок за погасяване на главницата 60 месеца,
считано от откриване на заемната сметка по кредита - чл. 1, ал. 2 от договора.
Видно от представеното по делото двустранно подписано на 10.08.2007г.
приложение към договора, заемната сметка по процесния договор за кредит е
открита на посочената дата. Следователно, крайният срок на договора е
10.08.2012 г.
С клаузата на чл. 2.2. от договора страните са се съгласили, че
кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита
до максимално разрешения му размер в рамките на срока на действие на
договора.
С чл. 3 страните са уговорили, че до 21 число на всеки месец, следващ
месеца на откриване на заемната сметка, кредитополучателят е длъжен да
внася по заемната сметка сума в размер на 2% върху сбора от усвоената
главница по кредита и дължимата лихва, но не по-малко от дължимата лихва,
като направената вноска се отнася за погасяване на дължимата лихва по
договора, а с разликата се намалява дължимата главница.
В чл.4, ал.1 на договора е посочено, че дължимата от
кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от
действащия базов лихвен процент– малки фирми /БЛПМФ/ в лева, обявен от
банката и договорна лихвена надбавка в размер на 3,5 пункта. Към датата на
подписване на договора БЛПМФ за лева е в размер на 10%.
С чл.5 от договора страните са договорили при просрочие на дължими
погасителни вноски от договора и при предсрочна изискуемост на кредита
дължимата лихва по чл.4, ал.1 да се увеличава с наказателна надбавка
/неустойка/ от 10 пункта.
Установено е с влязло в сила решение между страните, че размерът на
непогасената главница по договора възлиза на сума в размер на 70 279.90 лв.,
като тази сума ответникът е осъден да заплати на ищеца.
Предмет на настоящото делото е претенцията на банката за неустойка
по чл.5 от договора, дължима за периода за периода 04.05.2014г. –
24.04.2017г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по
договор за кредит страните са постигнали съгласие по неустоечна клауза, с
която отнапред са определили размера на вредите при забава за изпълнение
на задължението на кредитополучателя по договора да погасява кредита на
вноски, при условията, в размера и в сроковете, уговорени между страните.
Основателността на иска предполага пълно и главно доказване от ищеца на
валидно неустоечно съглашение за обезпечаване вреди от забава при
изпълнението на посочените задължения на ответника по процесния договор,
размера на претенцията си, както и че са се осъществили уговорените между
3
страните условия за приложение на неустоечната клауза.
Съдът намира, че последната предпоставка за основателност на
предявения иск не е налице и това се установява пряко от съдържанието на
процесната неустоечна клауза, което прави безпредметно изследването на
останалите предпоставки. Трайно и непротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че задължението за неустойка се поражда от неизпълнението на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и кредиторът може
да претендира заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за
които тя е договорена.
Видно е от разпоредбите на процесния договор, че уговорената в чл.5
неустойка под формата на наказателна надбавка над дължимата по договора
възнаградителна лихва, е уговорена като обезщетение за вредите, претъпрени
от кредитова в два случая: обезщетение за забава при просрочие на дължими
погасителни вноски в рамките на действието на договора и обезщетение при
предсрочна изискуемост. В този смисъл са и мотивите на решение №
615/24.04.2020г. по т.д. 1701/2017г. по описа на СГС, TO, VI - 11 състав,
които в тази им част настоящият съдебен състав изцяло споделя. Тълкувайки
волята на страните, съдът достига до извода, че предмет на договора е
предоставяне на процесния кредит – бизнес револвираща линия, главницата
по който в рамките на срока може да бъде усвоявана многократно до
максимално разрешения размер, като кредитополучателят извършва
погасяване на кредита изцяло или частично на вноски. За усвоения размер на
главницата кредитополучателят дължи уговорената между страните
възнаградителна лихва, като до 21 число на всеки месец, следващ месеца на
откриване на заемната сметка, кредитополучателят е длъжен да внася по
заемната сметка сума в размер на 2% върху сбора от усвоената главница по
кредита и дължимата лихва, но не по-малко от дължимата лихва, като
направената вноска се отнася за погасяване на дължимата лихва по договора,
а с разликата се намалява дължимата главница. Смисълът на тази уговорка е
кредитополучателят ежемесечно да погасява поне дължимата
възнаградителна лихва, а при наличие на финансова възможност – и част или
цялата усвоена главница, след което би могъл отново да усвои част или
цялата сума по главницата – в зависимост от потребностите на бизнеса си и
това може да се повтаря многократно до изтичането на срока на договора.
Неустоечната клауза на чл.5 урежда в първата си хипотеза по-висок
размер на лихвата по чл.4, ал.1 – тоест на уговорената възнаградителна лихва,
с наказателна надбавка от 10 пункта, в случай на неизпълнение на това
задължение на кредитополучателя – да прави в срок погашения по отпуснатия
кредит поне в размер на натрупаната възнаградителна лихва. Доколкото
самата възнаградителна лихва представлява цената на договора за кредит –
възнаграждението, което кредитополучателят получава за отпускането на
средствата по кредита за неговия срок и същата се начислява върху усвоената
главница за срока на действие на договора за кредит, очевидно е, че лихвата
по чл.5 от договора също е уговорена да се начислява върху просрочените
вноски в срока на действие на договора. Липсва уговорка за начисляване на
посочената в чл.5 наказателна лихва /неустойка/ върху целия размер на
непогасената главница, считано от крайния срок на договора.
Воля на страните за подобна уговорка не може да се извлече и от
предвиденото в чл.5, че неустойката се дължи и при предсрочна изискуемост
на кредита /втората хипотеза, при която е приложима процесната неустоечна
4
клауза/. Това е така, защото в този случай, кредитодателят губи уговорените
възнаградителни лихви до края на срока на договора – такива не се дължат за
периода след обявяването на предсрочна изискуемост. В този случай обаче
той може да претендира именно неустойката, която има за цел да обезщети
вредите, които той търпи от закъснялото изпълнение и обявената вследствие
на това предсрочна изизкуемост. Посочената хипотеза е различна от
процесната, в която се касае за претенция по чл.5 от договора при
прекратяване на същия поради изтичане на срока, за период с начало около
две години след датата на прекратяване. Няма такава уговорка между
страните и няма основание да се приеме, че посочената неустойка е
предвидена като неустойка за забава без краен предел след края на срока на
договора.
Ето защо, в настоящата хипотеза съдът приема, че наказателната
надбавка по чл.5 от договора банката има право да начислява в случай на
забава за плащане на дължимите по кредита погасителни вноски в рамките на
срока на кредита. На падежа – 10.08.2012г. - кредитополучателят дължи
връщането на усвоената, но непогасена главница, ведно с всички начислени
до този момент лихви – редовни и/или наказателни, в зависимост дали и кога
е допусната забава при погасяването на дължимите вноски по кредита. След
изтичането на срока на договора чл.5 не може да намери приложение, защото
неустойката не е уговорена като дължима върху просрочената и непогасена на
падежа главница по кредита, до окончателното му погасяване.
Следователно, при краен срок на договора за кредит - 10.08.2012г.,
предявеният иск за сумата от за сумата от 21 247,93 лв. – претендирано
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по договора за
връщане на отпуснатата в кредит главница за периода 04.05.2014г. до
24.04.2017г. на осн. чл.5 от договора, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на спора съдът намира, че не дължи произнасяне по
допустимостта и основателността на наведеното от ответника в открито
съдебно заседание, проведено на 11.11.2022г. възражение за прихващане,
доколкото същото е направено при условията на евентуалност – ако бъде
уважен предявения срещу ответника иск по чл.92 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв., съгласно доказателствата по делото и приложения списък
по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Б. АД, ЕИК ******* иск срещу А. А. А.
ЕГН **********, гр.София, ул. ******* за сумата от 21 247,93 лв. –неустойка
по чл.5 от сключения между страните на 03.08.2007г. договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия“, за периода 04.05.2014г. –
24.04.2017г.
5
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ******* да заплати на А. А. А. ЕГН
**********, гр.София, ул. ******* сумата от 1200 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6